НАДЕЖДАТА ЗА БОЖИЯТА СЛАВА

Римляни 5:1-11

1 И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос; 2 посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията слава.

3 И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, 4 а твърдостта изпитана правда; а изпитаната правда надежда.

5 А надеждата не посрамява, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух. 6 Понеже, когато ние бяхме още немощни, на надлежното време Христос умря за нечестивите. 7 Защото едва ли ще се намери някой да умре даже за праведен човек; (при все че е възможно да дръзне някой да умре за благия); 8 Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас. 9 Много повече, прочее, сега като се оправдахме чрез кръвта Му, ще се избавим от Божия гняв чрез Него. 10 Защото, ако бидохме примирени с Бога чрез смъртта на Сина Му, когато бяхме неприятели, колко повече сега, като сме примирени, ще се избавим чрез Неговия живот!

11 И не само това, но и се хвалим в Бога чрез нашия Господ Исус Христос, чрез Когото получихме сега това примирение.

КОЛКО ОПРЕДЕЛЯЩА Е НАДЕЖДАТА?

Представете си двама човека. Първият е весел, радостен, работоспособен, издръжлив, мобилизиран и устремен. Вторият е разочарован, отчаян, депресиран, отпуснат, не му се живее и няма желание за нищо. Кой от тези двама души изглежда като човек, който има надежда? Кой от тях се намира в по-добро положение? Първият – онзи, който има надежда.

Както е казал някой, “Надеждата крепи човека”. Някои приемат това с ирония, но истината е, че надеждата наистина има решаващо значение за нашето състояние и поведение. Определяща е. Дава ни сила и в живота и в смъртта. Това може да се види особено ясно на погребение на истински вярващи. Когато някой човек почине, вярващите и невярващите реагират по различен начин. Погребенията на вярващи са различни от тези на невярващите. Защо? Защото ние имаме надежда. В 1Солунци 4:13 се казва:

А не желаем, братя, да останете в неизвестност за ония, които умират, за да не скърбите както другите, които нямат надежда.

Виждате ли, вярващите и невярващите скърбят по различен начин. Какво ги различава едни от други? Това, че едните имат надежда, а другите – не. И забележете още в самото начало. Тук не става въпрос за някакви напразни надежди, за някакви илюзии, но тук става въпрос за сериозни неща – Божията слава и възкресението от мъртвите.

ЗНАЧЕНИЯ НА ДУМАТА “НАДЕЖДА”

Могат да се откроят основно две значения на думата “надежда” – светско и библейско.

i. Светско значение

В света думата “надежда” може да се определи повече като “желание”. Когато някой извънредно много иска нещо да му се случи, той казва, “Надявам се, че ще стане”. Светската надежда съдържа елемент на несигурност в себе си, обвита е с пръстен на съмнение и обикновено води до разочарование и отчаяние.

Нека вземем за пример една кандидатстудентска кампания. 50 човека кандидатстват за 1 място. Всички те се “надяват” да влязат в даденото учебно заведение. След първото класиране обаче, по-голямата част от тях си казва “Нищо не ми остава, освен да се надявам на второ класиране”. А след второто класиране някои от тях може би си казват: “От мен нищо не става. Никога повече няма да кандидатствам”. Какво е станало с надеждата да бъдат приети, която тези кандидат-студенти са имали в началото? Изпарила се е заедно с тяхното желание да бъдат приети. Основателна и логична ли е била тяхната надежда? Не, те просто са имали огромно желание да станат студенти и до голяма степен са разчитали на случайността. Надявали са се на “късмет”. На някои “щастието им се е усмихнало”, но на повечето “надеждата им се е изпарила”.

ii. Библейско значение

В Библията обаче, нещата не стоят по този начин. Тук “надеждата” е нещо, което ще се случи с абсолютна сигурност. Тя носи утеха и радост, събужда вяра и упование. Прилича повече на пощенски запис отколкото на кандидатстудентска кампания. Когато някой ти изпрати запис, получаваш известие за него. Все още нямаш парите, но си абсолютно сигурен, че ще ги получиш. Затова вземаш паспорта си и с вяра отиваш в пощата за да ги вземеш.

Надеждата, която Бог ни дава не е светска, човешка или нещо изфабрикувано от самите нас. Не е както се казва, “Гладна кокошка – просо сънува”. Тя е библейска надежда – надежда в която няма и следа от съмнение. Надежда, която е здрава и непоколебима като котва, която е стабилно застопорена на морското дъно. Както се споменава в Евреи 6:18-19.

18 така щото чрез две неизменими неща (Тези две неизменими неща са Божието обещание и Неговата клетва.), в които не е възможно за Бога да лъже (Има едно нещо, което е невъзможно за Бога, и то е да лъже!), да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да се държим за поставената пред нас надежда; 19 която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата;

Ние имаме надежда. Дори християнското учение е наречено “надежда”. В 1 Петрово 3:15 се казва:

15 Но почитайте със сърцата си Христа като Господ, като бъдете винаги готови да отговаряте, (но с кротост и страхопочитание), на всекиго, който ви пита за вашата надежда.

Каква е нашата надежда? В Посланието към Римляните 5:1-11 можем да намерим отговорите на четири въпроса относно надеждата ни:

  • В какво е нашата надежда?
  • Какво е основанието за нашата надежда?
  • Каква е гаранцията за нашата надежда?
  • Как да достигнем до осъществяването на нашата надежда?

Нека да видим техните отговори.

I. СЪЩНОСТТА НА НАШАТА НАДЕЖДА – ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ТЕЛАТА НИ /ст.2/

1 И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос; 2 посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията слава.

В какво се състои нашата надежда? Ст.2 ясно ни казва – радваме се поради “надеждата за Божията слава”. Каква е тази надежда “за Божията слава”? Божията слава се разкри пред Мойсей. Той беше първият, който в Изх.33:18 се помоли с думите “Покажи ми моля славата Си”. И Бог му позволи да види част от нея. Същата Божия слава се видя и на планината на преображението, в изкупителното дело на Христос и в Неговото възкресение. Същата тази Божия Слава слезе в лицето на Светия Дух на Петдесятница. Но всички тези изяви на Божията слава не са повече надежда, а факт. Те вече са се случили. Нашите души вече са изкупени, Светият Дух е в нас, но какво още остава да се случи за да видим пълнотата на Божията слава? Това, което остава да се случи е нашите тела да бъдат възкресени при пришествието на Христос. (О, как копнея за онзи момент, когато в миг на око тялото ми ще се измени и ще стане като Исусовото възкресенско тяло – наистина ще бъде славно!)

Християнската надежда се състои в две неразривно свързани събития – второто пришествие и възкресението на мъртвите.

1. Второто пришествие.

В Посланието към Тит 2:13 четем за Второто пришествие: “ожидайки блажената надежда, славното явление на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос,”. Нашата надежда е блажена първо заради това, в което тя е и второ, поради това, че тя е сигурна. Нашата надежда е в славното явление на нашия Господ! Преди да отиде на кръста, той ни каза (Йоан 14:1-3):

1 Да се не смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и Мене. 2 В дома на Отца Ми има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място. 3 И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото гдето съм Аз да бъдете и вие.

Исус обеща да се върне за нас! Спомнете си и думите на ангелите в Деяния 1:11, които след възнесението Му казаха на учениците:

11 Галилеяни, защо стоите та гледате към небето? Тоя Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде както Го видяхте да отива на небето.

Божията слава наистина ще се яви в пълнота при завръщането на Господ Исус Христос. Но какво ще ни ползва нас това? Точно тогава и ние ще преживеем Божията слава! Как? Като бъдем възкресени.

2. Възкресението на мъртвите.

Блажената християнска надежда е не само във Второто пришествие, но и във възкресението на мъртвите. Тя е много ясно изявена в Павловия възглас пред синедриона, който Лука ни предава в Деяния 23:6.

6 А когато Павел позна, че една част са садукеи, а другите фарисеи извика в синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите.

Учението за възкресението на мъртвите беше едно от нещата, които отличаваха фарисеите от садукеите. Но същото това учение беше напълно възприето и от християните. В Посланието към Римляните 8:18-25, ап. Павел съвсем ясно ни казва, че Божията слава ще се яви в пълнота при възкресението на Божиите синове.

18 Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие към нас. 19 Защото създанието с усърдно очакване ожида откриването ни като Божии синове.

Славата, която има да се открие към нас ще се види при разкриването ни като Божии синове. Кога ще стане това? При възкресението от мъртвите – когато ще се освободим от “робството на тлението”. Тогава ще се види кои са Божиите синове и кои не са.

20 Понеже създанието беше подчинено на немощ, не своеволно, но чрез Този, Който го подчини, 21 с надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението, и ще премине в славната свобода на Божиите чада.

Забележете, че освобождението от смъртта е наречено “славно”.

22 Понеже знаем, че цялото създание съвкупно въздиша и се мъчи до сега. 23 И не то само, но и ние, които имаме Духа в начатък, и сами ние въздишаме в себе си и ожидаме осиновението си, сиреч, изкупването на нашето тяло.

Ние трябва да разбираме че нашето спасение се извършва на три етапа:

i. При нашето повярване ние се оправдахме и нашите души бяха изкупени.

ii. Докато сме на тази земя ние трябва, както се казва във Филипяни 2:13 да “изработваме спасението си със страх и трепет”.

iii. Един ден нашето спасение ще бъде напълно и окончателно завършено със спасението на телата ни от робството на тлението т.е., когато бъдем възкресени.

24 Защото с тая надежда ние се спасихме; а надежда, която се вижда изпълнена, не е вече надежда; защото кой би се надявал за това, което вижда? 25 Но, ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме.

И така, в какво се състои нашата надежда? В това, че Божията слава ще се яви в пълнота при възкресението ни, когато нашето изкупление ще бъде напълно завършено при пришествието на Христос.

В 1Солунци 4:16 ап. Павел по чудесен начин съчетава тези две събития – Христовото пришествие и възкресението от мъртвите – в едно:

16 Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред;

Това е нашата надежда.

II. ОСНОВАТА НА НАШАТА НАДЕЖДА – МИРЪТ С БОГА (ст.1,11)

Ние имаме надежда. Какво обаче е основанието ни да приемаме тази надежда като наша? Защо можем да имаме тази надежда? Отговорът на този въпрос се крие в 1 и 11 ст. на нашия текст – поради примирението, поради мира с Бога който ни донесе Исус Христос.

1 И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос;

11 И не само това, но и се хвалим в Бога чрез нашия Господ Исус Христос, чрез Когото получихме сега това примирение.

Чрез Него ние сме примирени с Бога. Преди бяхме във вражда. Ст.10 ни казва че сме били неприятели на Бога – “когато бяхме неприятели”. Колко надежда има за един противник на Бога? Такъв няма надежда. Потвърждение за това ни дава и Божието Слово в Ефес.2:12.

в онова време бяхте отделени от Христа, странни на Израилевото гражданство и чужденци към заветите на обещанието, без да имате надежда и без Бога на света.

Преди да дойде Исус Христос за нас нямаше никаква надежда. Но сега, след Неговото умилостивително дело – след саможертвата Му на Голготския кръст – ние “имаме мир с Бога” и можем да “се радваме поради надеждата за Божията слава” /ст.2/.

Мир с Бога – това е предварителното условие, което се изисква за да имаме надежда – и то вече е изпълнено чрез Исус Христос. Възкресението на нашия Господ го доказва. Той оживи надеждата ни. С Неговото възкресение възкръсна и тя. По този повод в 1Петр.1:3 ап. Петър нарича нашата надежда “жива”.

Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който според голямата Си милост ни възроди за жива надежда чрез възкресението на Исуса Христа от мъртвите

Преди да възкръсне Христос нямаше надежда и за нашето възкресение. Но сега – нашата надежда е жива!
Жив Господ – жива надежда!

III. ГАРАНЦИЯТА ЗА НАШАТА НАДЕЖДА – АКО БОГ НИ Е ДАЛ ПО-ГОЛЯМОТО, ТО СЪС СИГУРНОСТ ЩЕ НИ ДАДЕ И ПО-МАЛКОТО /ст.5-10/

А надеждата не посрамява, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух. Понеже, когато ние бяхме още немощни, на надлежното време Христос умря за нечестивите. Защото едва ли ще се намери някой да умре даже за праведен човек; (при все че е възможно да дръзне някой да умре за благия); Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас. Много повече, прочее, сега като се оправдахме чрез кръвта Му, ще се избавим от Божия гняв чрез Него. Защото, ако бидохме примирени с Бога чрез смъртта на Сина Му, когато бяхме неприятели, колко повече сега, като сме примирени, ще се избавим чрез Неговия живот!”

Ние имаме надеждата за Божията слава. И можем да я имаме, защото не сме във вражда, а “имаме мир с Бога”. Каква е обаче гаранцията, че нашата надежда ще се осъществи? Дали тя не е просто само едно добро пожелание? Доколко можем да бъдем сигурни в нея?

Гаранцията за нашата надежда се състои главно в две неща – във възкресението на Христос и в нещата, които Бог вече е направил за нас. Той вече ни е дал повечето от нещата, които е обещал да ни даде.

1. Възкресението на Христос.

Без и преди Неговото възкресение да се говори за възкресение на мъртвите и да се надяваме на такова би било немислимо. Освен това, как Исус ще дойде отново, ако все още е в капана на смъртта? И тук става дума не само за някакво духовно или душевно възкресение, а за възкресението на едно мъртво и разлагащо се тяло. Но щом Исус е бил възкресен, то и за нас има надежда. Това е довода на ап. Павел в 1 Коринтяни 15:12-23.

Ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите?

Коринтяните не са отричали възкресението като концепция въобще, а са смятали , че то е само духовно и вече е станало. Те мислели че вече са възкресени и при смъртта просто ще се отърват от грешните си тела. За тях бъдещото телесно възкресение на мъртвите било твърде материалистично, за да бъде истина. Затова те казвали: “Няма възкресение от мъртвите”. Под влиянието на гръцката философия те са гледали на тялото като на нещо зло и лошо и на смъртта като на средство чрез което да се отървем от телата си и да заживеем в по-висшия нематериален духовен свят. В тази глава обаче, Павел ги коригира, като им казва, че когато християните говорят за възкресение, те имат в предвид не само духовно, но и материално, телесно възкресение.

Библейското разбиране за човекът не е, че той има две отделни, независими естества. Той не е призрак или дух, който се е вселил за момент в някакво тяло, но може да си съществува и без него. Неговият дух, душа и тяло са създадени както се казва в Йов 10:8 “кръгло в едно”. Тялото на човека е не по-малко важно от душата му.

Когато човек умре, неговото физическо тяло се връща в пръстта, той престава да съществува на тази земя. Въпреки това в едно друго състояние той продължава да живее, започвайки един по-пълноценен живот на общение с Христос. Животът на човека е не по-малко, а по-реален след неговата смърт. Смъртта не го прави по-малко човек.

Безтелесното състояние на човека обаче, може да се нарече извънредно. Неговото нормално и естествено състояние е телесното. Смъртта е като едно пътуване с Господа. Това пътуване обаче не е безкрайно. В неговия край, при възкресението от мъртвите ние пристигаме в една по-добра страна в която заживяваме с изкупените си и прославени, възкресени тела.

13 Ако няма възкресение на мъртвите, то нито Христос е бил възкресен; 14 и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра. 15 При това, ние се намираме и лъжесвидетели Божии; защото свидетелствувахме за Бога, че е възкресил Христа, Когото не е възкресил, ако е тъй, че мъртвите не се възкресяват; 16 защото, ако мъртвите не се възкресяват, то нито Христос е бил възкресен; 17 и ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра, вие сте още в греховете си. 18 Тогава и тия, които са починали в Христа, са погинали. 19 Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление.
20 Но сега Христос е бил възкресен (материално и телесно!), първият плод на починалите. 21 Понеже, както чрез човека дойде смъртта, така чрез човека дойде възкресението на мъртвите. 22 Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят. 23 Но всеки на своя ред; Христос първият плод, после, при пришествието на Христа, тия, които са Негови.

Христовото възкресение е първата и основна гаранцията за нашето възкресение, но има ли и други? За радост да. И ап. Павел говори именно за тях в нашия текст от Римляни 5:1-11. Според него,

2. Ако Бог е извършил по-голямото, то Той ще извърши и по-малкото.

В ст.6-10 математически казано ап. Павел говори за две неравенства:

  • Спасение на грешник > Спасение на праведник
  • Спасение чрез смърт > Спасение чрез живот

Към тях , вземайки се впредвид ст.5 може да се прибави и трето. А то е че,

  • Даването на Сина и на Духа > даването на възкресенски тела

Именно извършването на по-големите неща в тези три неравенства – спасението ни като грешници чрез смъртта на Сина Му и изливането на Светия Дух върху нас – е гаранцията за извършването и на по-малките – спасението ни като праведници чрез живота на Сина Му и възкресението на телата ни.
Нека ги разгледаме по-подробно.

1) Спасение на грешник > Спасение на праведник

Кое е по-голямото да спасиш някой отвратителен човек или да се жертваш за добрия? Според ст.6-8 да спасиш лошия, защото е по-лесно да обичаш благия, отколкото него.

Понеже, когато ние бяхме още немощни, на надлежното време Христос умря за нечестивите. Защото едва ли ще се намери някой да умре даже за праведен човек; (при все че е възможно да дръзне някой да умре за благия); Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.

И ако това е така, а то е – и Бог е спасил душите ни, когато все още бяхме нечестиви, т.е. направил е по-голямото – то колко повече Той ще спаси телата ни сега, когато сме оправдани?! В ст. 9 ап. Павел отговаря – “много повече”!

Много повече, прочее, сега като се оправдахме чрез кръвта Му, ще се избавим от Божия гняв чрез Него.”

2) Спасение чрез смърт > Спасение чрез живот

Кое е по-голямото – да спасиш някого от неизбежна смърт без да има нужда да се жертваш за него, или да го спасиш с цената на живота си? Разбира се второто. Но и в това е нашата надежда – ако Бог е спасил душите ни чрез смъртта на Сина Си, то колко повече ще спаси телата ни чрез живота на Сина Си?! В ст.10 ап. Павел възкликва:

Защото, ако бидохме примирени с Бога чрез смъртта на Сина Му, когато бяхме неприятели, колко повече сега, като сме примирени, ще се избавим чрез Неговия живот!

Смъртта е символ на слабост. Животът е символ на сила. Ако Бог ни спаси със своята немощ – смъртта на Исус, понеже според 1 Кор.1:25, “Божието немощно е по-силно от човеците”, то колко повече Той ще ни спаси със Своята сила – със живота на Сина Си!

3) Даването на Сина и на Духа > даването на възкресенски тела

Ако Бог ни е дал по-голямото – Своя единороден Син и Своя Свети Дух, то той със сигурност ще ни даде и по-малкото – прославени възкресенски тела.

За Сина ап. Павел казва в Рим.8:32 –

Оня, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко?!”

А за Духа във 2 Кор.5:5 изрично отбелязва, че Той е “залог” за нашето възкресение.

А Бог е, Който ни е образувал нарочно за това, и ни е дал Духа в залог на това.”

Не е ли изумително, че залогът за нашето възкресение е толкова голям? Бог със сигурност иска да живеем с надежда. Иначе нямаше да ни даде такива огромни гаранции за нея. Има ли нещо по-ценно от Божия Син и Божия Дух в цялата вселена? Те са много повече от едни възкресенски тела. И ако Бог вече ни е дал тях, то със сигурност няма да се откаже и от изпълнението на обещанието за вечен живот, което е направил към нас.

Извод: Божиите гаранции, които Той вече ни е дал са неизмеримо по-големи от това, което Той ще ни даде. Ние вече сме получили повечето и ни остава по-малкото!

Следователно смело можем да кажем, че в Новия Завет думата “надежда” не внушава несигурност по отношение на бъдещето. Напротив, тя сочи към едно сигурно и гарантирано бъдеще. Тя няма да ни разочарова, нито да ни посрами. Както се казва в ст.5 от нашия текст “Надеждата не посрамява”! Една такава надежда поражда радост. Затова “и се радваме поради надеждата за Божията слава” /ст.2/.

IV. ДОСТИГАНЕТО НА НАШАТА НАДЕЖДА – ЧРЕЗ ТВЪРДОСТ, ИЗДЪРЖАНЕ, УСЪРДИЕ, ТРУД И ХАРАКТЕР, КОИТО СА СЛЕДСТВИЕ НА ВЯРАТА НИ /ст.3,4/

И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си,
като знаем, че
скръбта произвежда твърдост,
а твърдостта изпитана правда;
а изпитаната правда надежда.

Ние имаме надежда. Но, как да достигнем до нейното осъществяване? Това, че имаме надежда, значи ли, че можем да си легнем по гръб и да не правим нищо? Категорично НЕ.

Според ап. Йоан, ако имаме надеждата за Божията слава, ние ще очистваме себе си /1Йоан3:2-3/.

Възлюбени, сега сме Божии чада, и още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както е. И всеки, който има тая надежда на Него, очиства себе си, както е Той чист.

Надеждата за Божията слава не предизвиква пасивност, а подтиква към действие. Тя е активна и мобилизираща. Произвежда желание за святост и вяра. А ние имаме нужда именно от святост и вяра, ако искаме да достигнем до славата. Защото пътят към нея минава през страданията.

1. Пътят към славата минава през страданията /ст.3/.

“И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си…”

В Рим.8:18 ап. Павел казва:

Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие към нас.”

Гонения заради благовестието, скърби и множество изпитания са на пътя ни. В Деян.14:22 четем как апостолите учеха новопокръстените ученици, че “през много скърби трябва да влезем в Божието царство”.

Преди да достигнем до славата, нашата правда ще бъде изпитана. Ние виждаме този принцип и в животите на библейските герои. Бог даде сън на Йосиф, с който му показа, че ще го издигне над братята и родителите му, но той трябваше да издържи изпита на отхвърлянето – беше предаден от собствените си братя преди да види изпълнението на съня си.

Бог обеща на Авраам син в старостта му, но той трябваше да мине през изпита на времето – чака 25 години преди да му се роди Исак. А през какъв изпит трябва да минеш ти?

Без кръст няма корона! Какъв е твоя “кръст”? Какви са страданията, които трябва да издържиш ти, за да достигнеш до славата?

Пътят към възкресението минава през смъртта и гроба.

2. За да минем през страданията се нуждаем от твърдост /ст.4/.

а твърдостта изпитана правда; а изпитаната правда надежда.

Според Яков 1:6-8 колебливите, непостоянните, съмняващите се и страхливите няма да получат нищо от Господа.

който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете. Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа, понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища.

Тази твърдост, която произвежда “изпитана правда” в Евр.9:36 е наречена “издържане”.

“Защото ви е нужно издържане, та, като извършите Божията воля, да получите обещаното.”

А в Евр. 6:11,12 – “устояване”.

И желаем всеки от вас да показва докрай същото усърдие да бъде надеждата му напълно уверена; да не бъдете лениви, но да подражавате ония, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните благословения.

Изпитаната правда е христоподобния характер, който ни е нужен, за да влезем в славата. Всъщност той е единственото, което можем да вземем със себе си от този свят във вечността.

Според Як.1:4 именно твърдостта – тази решителност да не се отделяме от Христос – стои в основата на изграждането на характера ни. Той казва:

А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.

Както се говори в нашия текст, твърдостта произвежда изпитана правда, а изпитаната правда – надежда.

И така, тук достигаме до един цикъл на рафиниране на характера ни през който трябва да преминем за да достигнем до осъществяването на надеждата ни.

  • За да достигнем до славата, трябва да минем през страданията.
  • За да минем през тях се нуждаем от твърдост.
  • А самата тя пък се ражда именно в тях.

Така че, скърбите ни не ни отдалечават от славата, а ни приближават към нея. Именно за това се хвалим и в тях /ст.3/.

И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана правда; а изпитаната правда надежда.”

В първа глава на своята книга, ст.2-3 ап. Яков с други думи казва същото нещо:

Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни, като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.

КРЪГОВРАТЪТ НА ВЯРАТА

Тук, в страданията е мястото на вярата. От нея зависи дали изпитанията ще ни сломят или ще ни утвърдят.

Вярата е като златото. Представете си, че имаме две буци златна руда. В едната от тях има злато, а в другата – не. Ако и двете ги хвърлим в пещта на пречистването, от едното ще остане само боклук, а от другото ще се отдели шлаката и ще остане само златото. Същото е и с хората. Когато се сблъскат със скърбите, онези, които нямат вяра се стопяват и биват смазани от тях. Но онези, които имат вяра, придобиват твърдост и изпитана правда именно в огнената изпитня.

От нашата вяра зависи дали скърбите ще ни утвърдят или ще ни унищожат. Йосиф и Авраам издържаха техните изпити, понеже имаха вяра.

В каквото и състояние да се намираме, ако имаме вяра, тя ще ни изкара от него и ще ни въведе в славата.

А вярата пък е производна на надеждата. Ние ще имаме вяра, ако имаме истинска надежда. Защото вярата всъщност е очакването на изпълнението на надеждата ни.

Според Рим.10:17 и вярата и надеждата ни идват от Христовото слово:

И тъй, вярването е от слушане, а слушането – от Христовото слово.

Така че, това е един кръговрат. За да достигнем до надеждата си, ние се нуждаем от вяра. А вярата пък се ражда от самата надежда. И всичко е от Бога.

Христовото слово ни говори за надежда:

  • Надежда за възкресение от мъртвите;
  • Надежда, основана на нашия мир с Бога;
  • Надежда, гарантирана ни от Светия Дух;
  • Надежда, която е напълно уверена; която не посрамява; която побеждава;
  • Надежда, която ни дава радост дори в нашата скръб!

Тази надежда ни преобразява и ни завежда в славата. Самата тя ни помага да я достигнем. С нея в сърцата си, при Второто пришествие ние ще възкръснем от мъртвите и ще заживеем завинаги в Божието присъствие.

Нека се зарадваме в Господа и да Му благодарим за великата надежда, която ни е дал. Амин!