ЛОВЦИ НА ЧОВЕЦИ – 2

Деяния 17:16-34

В Марко 1:16-18 четем:

16 А когато минаваше край галилейското езеро, видя Симона и брата на Симона, Андрея, че хвърляха мрежи в езерото, понеже бяха рибари. 17 И рече им Исус: Вървете след Мене, и Аз ще ви направя да станете ловци на човеци. 18 И те веднага оставиха мрежите и отидоха след Него.

Ловът на човеци е метафора, която изразява благовестието. Ние не ловим човеците, за да ги направим наши роби. Ние ловим човеците, за да ги спасим от вечна смърт в Ада и огненото езеро.

Как да бъдем успешни „ловци на човеци“? Като следваме Исус и апостолите и им подражаваме.

В проповедта на ап. Павел на Ареопага можем да видим няколко изключително ефективни принципи, които да следваме, ако искаме да бъдем успешни благовестители.

БЪДИ ДОБРЕ МОТИВИРАН (ст.16-21)!

За да благовестваме ние трябва да бъдем много добре мотивирани да го правим – да обичаме хората с Христовата любов и да сме наистина ядосани на дявола за това, което той прави с тях. В Деяния 17:16 четем за ап. Павел:

16 А като ги чакаше Павел в Атина, духът му се възмущаваше дълбоко, като гледаше града пълен с идоли.

Ап. Павел беше ядосан на Сатана затова, че е заслепил умовете на хората за светлината на благовестието (2 Коринтяни 4:6) .

3 Но ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тия, които погиват, – 4 за тия, невярващите, чиито ум богът на тоя свят е заслепил, за да ги не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога.

Може би другите посетители на Атина се наслаждаваха на скулпторите на различните богове разположение навсякъде из града, но ап. Павел не гледаше на тях като на произведения на изкуството, а като на идоли на които атиняните се покланяха. Той до такава степен беше разстроен от разложението до което беше довело идолопоклонството в Ерусалим, че се казва, че „духът му се възмущаваше дълбоко“. Павел беше възмутен от нарушението на първата и втората от Десетте Божии заповеди. Това възмущение всъщност беше позитивно, защото то мотивира Павел за действие.

17 И тъй, разискваше в синагогата с юдеите и с набожните, и по пазара всеки ден с ония, с които се случеше да се среща.

Ап. Павел разискваше с най-различни хора – както с юдеите и набожните в синагогата, така и с гърците и дори и с техните философи на пазара.

18 Също и някои от епикурейските и стоическите философи се препираха с него; и едни рекоха: Какво иска да каже тоя празнословец? а други: Види се, че е проповедник на чужди богове, защото проповядваше Исуса и възкресението.

Павел беше напълно неразбран. Това, което той говореше не се вместваше по никакъв начин във вече установените рамки от онова време. Не го разбираха нито епикурейците нито стоиците.

Епикурейската философска школа е основана от Епикур, живял 340-270 г. пр. Хр. Той създава етична теория базирана върху атомната физика на Демокрит. За епикурейците главната цел, смисълът на живота е в постигането на истинското удоволствие, като за тях удоволствието се е състояло в състояние в което човек е свободен от всякаква болка и страх, включително и от страх от смъртта.

Стоиците били последователи на Зенон, живял 340-265 г. пр. Хр. Той обикновено преподавал до една боядисана колонада на Агората в Атина и понеже на гръцки колонада е „стоа“, затова неговите последователи се наричат „стоици“ по името на сградата където са се събирали. За стоиците смисълът на живота е в природо-съобразен начин на живот и постигане на душевно равновесие и баланс. Според тях начинът да се избегне депресията е да се избегне вълнението. За тях най-висшата добродетел е апатията или липсата на всякакви емоции.

И двете групи, обаче, бяха объркани от Павловото проповядване. До такава степен, че когато ап. Павел говореше за Исус и възкресението, което на гръцки е анастасис, те мислеха, че ап. Павел говореше за двама бога – Исус и Анастас.

19 Прочее, взеха та го заведоха на Ареопага, като казваха: Можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш? 20 Защото внасяш нещо странно в ушите ни; бихме обичали, прочее, да узнаем какво ще е то.

„Ареопагът“ беше един специален съд, който имаше право да се произнася по въпроси свързани с религията и морала. Той се наричаше така понеже се събираше на хълма на Арес – гръцкият бог на войната.

В този случай ап. Павел беше изправен пред Ареопага не за да бъде съден, а просто за да има възможността да изложи учението си пред група експерти по религиозните и философски въпроси.

Отношението на слушателите, описано в ст. 21 е повърхностно – те не търсят нещо сериозно, а просто проявяват краен интерес към новостите.

21 (А всичките атиняни и чужденци, които престояваха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо по-ново).

Хората днес не са по-различни от тогава. Разликата е само, че днешните средства за масова информация са много по-мощни от тогавашните. Днес ние имаме радио, телевизия и интернет – все мощни средства за слушане на „нещо по-ново“.

НЕ ЗАПОЧВАЙ СЪС СПОР ИЛИ КОНФРОНТАЦИЯ (ст.22)!

И така, поканен да изложи учението си пред атиняните, ап. Павел се възползва от тази възможност, за да им възвести благовестието. Но, забележете, въпреки че беше бесен на атиняните за това, че са допуснали прекрасния им град да се напълни с идоли, ап. Павел започна речта си изключително приятелски дружелюбно.

22 И тъй, Павел застана всред Ареопага и каза: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни.

Ап. Павел споделя, че е впечатлен от изключителната религиозност на атиняните. Това, че ги нарича „набожни“ не е непременно комплимент, понеже правилникът на Ареопага е забранявал комплименти с цел печелене на благоразположение. Наричайки ги „набожни“, ап. Павел по-скоро отчита, че с издигането на толкова много идоли Атиняните доказват факта, че човек се нуждае от Бога. Всъщност, това е единия от богословските аргументи за съществуването на Бог – че, създавайки човекът, Бог е вложил в сърцето му стремеж към себе си.

Проблемът на човекът не е в това, че не осъзнава нуждата си от Бога, а в това че в своя грях, той изопачава стремежа си към Бога в идолопоклонство.

Така че, когато започваме да благовестваме на някого, няма нужда да започваме със спор, защото повечето хора вярват в съществуването на „някаква сила“ или на „висш разум“, който е над нас. Затова, ние можем да започнем като насочим разговора към нуждата от човека от поклонение. Всички народи на земята, независимо от къде са и къде живеят имат някакви богове на които се кланят. С други думи поклонението е нещо присъщо но човека.

НАМЕРИ ОБЩИ ТОЧКИ (ст.23)!

23 Защото като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който бе написано: На непознатия Бог. Онова, прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам.

Надписът на този жертвеник – „на непознатия Бог“ – всъщност е едно признание от страна на атиняните за тяхното невежество по отношение на Бога. Повечето хора в този свят биха признали невежеството си по отношение на Бога. Те нямат Библията и не са я чели и в повечето случаи биха признали недостатъчното си знание по отношение на Бога и духовните неща.

НАСОЧИ ПОГЛЕДА КЪМ БОГА (ст.24-25)!

И така, започвайки от вложеното в човека желание за поклонение и същевременното невежество по отношение на духовните неща като отправна точка ап. Павел насочва погледа на слушателите си към единият и истинен Бог, нашия създател.

За разлика от гръцките вярвания според които Бог е създал света чрез посредник, наречен „демиург“, ап. Павел говори за Бог като директен и непосредствен създател на материалния свят.

24 Бог, Който е направил света и всичко що е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворени храмове, 25 нито Му са потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже сам Той дава на всички и живот и дишане и всичко;

Понеже е направил света, и всичко, което е в него, Бог е над него и е твърде по-велик от него. На богословски език това се нарича „трансцедентност“ – Като творец, Бог е извън и над творението. Той не би могъл да бъде поставен от човека в кутийка, дори и тази кутийка да бъде наречена „храм“. Всъщност тук ап. Павел засяга характера на идолопоклонството. Чрез поклонение на богове, създадени от него, човек желае да може да ги манипулира и да има власт над тях. Ако те му помагат – той ще им принася дарове на олтарите, ако не му помагат – ще престане и този „бог“ ще бъде забравен. Така че в основата на идолопоклонството стои егоизма. Но истинския Бог не зависи от човека. Той е самосъществуващ – няма нужда от нищо, напротив – Той е Този, който е извора на живота и всяко снабдяване, необходимо за неговото поддържане. Ако Бог благоволи в поклонението, това не значи, че той зависи от това, което поклонниците му жертват. По този повод в Псалом 50:9-12 се казва:

9 Не ща да приема юнец от къщата ти,
Нито козли от стадата ти;
10 Защото Мои са всичките горски зверове,
И добитъкът, който е по хиляди хълмове.
11 Познавам всичките планински птици,
И полските зверове са в ума Ми.
12 Ако огладнеех, не щях да кажа на тебе;
Защото Моя е вселената и всичко що има в нея.

Така че, не че истинският Бог зависи от човеците, а ние човеците зависим от Него – Той е източникът на всяко добро и на всеки съвършен дар, Той е създателят и Той е жизнодавецът.

24 Бог, Който е направил света и всичко що е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворени храмове, 25 нито Му са потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже сам Той дава на всички и живот и дишане и всичко;

НАСОЧИ ПОГЛЕДА КЪМ ЧОВЕКА (ст.26-28)!

След като сме насочили погледа на събеседника ни към Бога, трябва да го насочим и към човека. Тук е момента в който да зададем въпроса за смисъла на човешкото съществуване и връзката на човека с Бога.

26 направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил предназначени времена и пределите на заселищата им;

С този стих ап. Павел взривява всякакъв опит за расизъм или чувство на превъзходство поради произход. Атиняните са смятали, че произхождат от почвата на тяхната родна Атика и затова са по-висши от варварите, но това тяхно вярване е основано на погрешно схващане. Няма такова нещо като деление на различните човеци въз основа на техния произход. Всички човеци имат един и същ създател и един и същ прародител – Адам. Всички човешки народи, които живеят по цялото лице на земята са създадени от „една кръв“, това значи че имат един и същи произход. Никой не е по-висш от останалите и никой не е по-нисш. Всички сме равни пред Бога. И сме не само равни, но и зависими от Него, защото Той е този, който е определил времената на народите и техните граници.

Но, каква е Божията цел в неговата грижа и промисъл за хората? Защо той се грижи за нашето добруване? За да го търсим и да го намерим. Както се казва в катехизиса на Уестминстърската изповед на вярата: „Главната цел на човека е да прославя Бога и да се радва на присъствието му завинаги“.

27 за да търсят Бога, та дано биха Го поне напипали и намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един от нас;

Какъв е смисълът на човешкото съществуване? Защо сме създадени? Това са големите въпроси на живота и тук ап. Павел им отговаря с една дума – смисълът на нашето съществуване е да търсим Бога.

Човек не е невеж по отношение на Божията сила и божественост, понеже те са отпечатани върху Божието творение. Но, проблемът на човека е че в неговото търсене на Бога, той поставя на първо място себе си, а не Него. И последствията от това объркване са пагубни. Това казва ап. Павел в Римляни 1:18-25:

18 Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятствуват на истината чрез неправда. 19 Понеже, това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви. 20 Понеже от създанието на света {в изданието от 1938 г. “света” липсва} това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение. 21 Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи. 22 Като се представяха за мъдри, те глупееха, 23 и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици, на четвероноги и на гадини. 24 Затова, според страстите на сърцата им, Бог и ги предаде на нечистота, щото да се обезчестят телата им между сами тях, – 25 те които замениха истинския Бог с лъжлив, и предпочетоха да се покланят и да служат на тварта, а не на Твореца, Който е благословен до века. Амин.

ГОВОРИ НА РАЗБИРАЕМ ЕЗИК (ст.29)!

Тук е много важно да отбележим и стила на ап. Павел. Той адаптира посланието си към аудиторията пред която говори. По един начин той представя Христос пред юдеите, по друг пред езичниците, и по трети пред църквата.

В ст.28 ап. Павел цитира не един, двама гръцки поети. По този начин той ни показва как да не говорим на хората само с религиозни термини, но на разбираем за тях език.

28 защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както и някои от вашите поети са рекли: “Защото дори Негов род сме”.

Единият от цитатите, използвани тук е от едно четиристишие, която се приписва на Критянинът Епименидес, който е живял около 600 г. пр. Хр. но всъщност е от по-късна дата. Тази поема е написана в чест на Зевс и последният ред от куплета й казва: „защото в тебе ние живеем, движим се и съществуваме“.

Другият цитат е от петия ред от едно петостишие, наречено Фаиномена от киликийския поет Аратус (роден през 310 г. пр. Хр.), което също е посветено на Зевс завършва с думите: „Защото наистина сме негово потомство“.

Като цитира стихове от поеми, посветени на Зевс ап. Павел не иска по някакъв начин да приравни Израилевия Бог с главният бог от гръцкия пантеон. Той просто използва поетичен език, познат на гърците за да обясни взаимоотношенията между Бога и човека.

Въпреки че не цитира стихове от Библията, аргументите му са твърдо основани на библейското откровение. Те започват с Бог, създателя на вселената и човека и завършват с Бог съдията на всички. Съдържанието на посланието му е библейско, а маниерът на представянето му е културно адаптиран към неговото съвремие. В това ап. Павел ни показва на практика как да прилагаме принципът, към който се придържа той в неговото служение (2 Коринтяни 9:19-23

19 Защото, при все че съм свободен от всичките човеци, аз заробих себе си на всички, за да придобия мнозината. 20 На юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; на тия, които са под закон, станах като под закон, (при все че сам аз не съм под закон), за да придобия тия, които са под закон. 21 На тия, които нямат закон, станах като че нямам закон, (при все че не съм без закон спрямо Христа), за да придобия тия, които нямат закон. 22 На слабите станах слаб, за да придобия слабите. На всички станах всичко, та по всякакъв начин да спася неколцина. 23 Всичко това върша заради благовестието, за да участвувам и аз в него.

След като сме Божий род – казва ап. Павел – създадени от Бога по Негов образ и подобие, ние сме отговорни пред Него да Го почитаме по начин по който Той заслужава.

29 И тъй, като сме Божий род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък изработен с човешко изкуство и измишление.

Поклонението пред живия Бог не трябва да става пред паметници на изкуството, понеже те по никакъв начин не биха могли да представят естеството на Бога.

Така атиняните са притиснати да признаят невежеството и греха си пред Бога.

РАЗКРИЙ БОЖИЯТ ПЛАН ЗА СПАСЕНИЕ (ст.30-31)!

И така, това е начинът по който да благовестваме – да не започваме със спор или конфронтация, да намерим общи точки от които да насочим разговора към истината за Бога, после да обърнем погледа към човека и да докажем неговата греховност и неадекватност на Божията любов и промисъл.

Заключването на човека под грях е част от благовестието, защото само тогава той би могъл да оцени благостта и благодатта на благовестието. Само осъзналият се грешник би могъл да оцени благодатта на прошката и подаръка на оправданието поради понесения на Голготския кръст негов грях.

Но, не трябва да оставяме хората и в безизходица, трябва да им кажем благата вест, че поради жертвата на Христос, Бог е промислил за нас опрощение, спасение и вечен живот. И единственото, нещо, което трябва да направим, за да приемем това спасение е да повярваме в Божия Син и да се покаем за греховете си.

30 Бог, прочее, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят,

Чрез изпращането на Сина Си, Бог дава възможност за втори шанс и нов старт на цялото човечество. Той няма да ни „държи сметка за греха и невежеството в което сме живели“. В Христос ние имаме възможност за ново начало.

И това начало започва с покаяние, започва с „кръгом“.

В същото време, говорейки за Божията благодат, ние не трябва да пропуснем да предупредим слушателите си, че тези щедра покана за вяра и покаяние е не само покана, но и „заповед“ и отхвърлянето й е равносилно на духовно самоубийство и заставане на страната на Божиите противници.

31 тъй като е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.

Благовестието е блага вест, но то също е и един ултиматум. Ти или го приемаш и се примиряваш с Бога или го отхвърляш и заставаш срещу Бога. Няма средно положение. Няма въздържали се. Защото Бог е Създател, Той е Спасител, но Той е също и Съдия. И като съдия, Той ще съди вселената справедливо и безпристрастно. Във 1 Солунци 1:6-10 се казва:

6 Понеже е справедливо пред Бога да въздаде скръб на ония, които ви оскърбяват, 7 а на вас, оскърбените, да даде утеха (както и на нас), когато се яви Господ Исус от небето със Своите силни ангели, 8 в пламенен огън да даде възмездие на ония, които не познават Бога, и на ония, които не се покоряват на благовестието на нашия Господ Исус. 9 Такива ще приемат за наказание вечна погибел от присъствието на Господа и от славното явление на Неговата сила, 10 когато дойде в оня ден да се прослави в Своите светии и да се покаже чуден между всичките повярвали, (следователно и между вас, защото вие повярвахте нашето свидетелство).

И така, виждаме, че в тези няколко стиха ап. Павел разкрива целия Божий план за спасение. Разкрива Бог като Творец, Бог като Спасител и Бог като Съдия. Ако му бяха позволили да довърши, той сигурно щеше да спомене блажената християнска надежда за възкресението от мъртвите – за това, че както Христос е бил възкресен от мъртвите, така и ние ще бъдем възкресени за нов живот в прославени, небесни тела. Но дори и без тази последна точка, неговото благовестие е достатъчно за първата стъпка, която хората трябва да направят за да се спасят – да се обърнат от идолите към Бога и да започнат да служат на живия и истинен Бог (1 Солунци 1:9).

НЕ СЕ СМУЩАВАЙ, АКО НЕ ПРИЕМАТ ПОСЛАНИЕТО ТИ. (ст.32-33)!

32 А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други рекоха: За тоя предмет пак ще те слушаме. 33 И така Павел си излезе измежду тях.

Според легендите Ареопага бил основан от патрона на града – богинята Атина за да може в него да се проведе съд над бог Арес заради убийството, което той извършил на сина на бог Посейдон. По време на този процес участие взел и бог Аполон, който в речта си казал следните думи: „След като човек умре и земята изпие кръвта му, няма възкресение“. С изключение на епикурейците останалите атиняни биха се съгласили с идеята за безсмъртие на душата, но всички те са били в консенсус, че няма такова нещо като възкресение на тялото от смъртта. Затова, като чуват за „възкресението“ на мъртвите и разбират, че това не е просто някакъв втори Бог освен Исус, но че Исус е този, който е умрял и възкръснал – те прекъсват ап. Павел и започват да му се подиграват. Но и в този случай Лука ни казва, че е имало и други, които са проявили интерес към темата за възкресението.

БОЖИЕТО СЛОВО НЯМА ДА СЕ ВЪРНЕ ПРАЗНО (ст.34)!

34 А някои мъже се прилепиха при него и повярваха, между които беше и Дионисий Ареопагит, още и една жена на име Дамар и други с тях.

Въпреки, че откликът на речта на ап. Павел не беше голям, все пак имаше няколко души, които приеха посланието му и повярваха в Христос.

Това би трябвало да бъде насърчение за нас. Макар и често да не виждаме непосредствени резултати, за да бъдем ефективни благовестители, ние трябва да бъдем убедени, че Бог работи по претайни начини и спасява някои от онези на които благовестваме. Насърчителен за нас е факта, че понякога нашите благовестителски усилия могат да доведат само един човек при Христос, но този човек може да стане толкова ефективен и надарен от Бога, че да доведе стотици и хиляди при Христос. Дионисий Ареопагит е споменат от църковния историк Евсевий Кесарийски (Църковна история, кн.3, гл.4, ст.11) като един от съработниците на ап. Павел. На едно от местата, където той разглежда въпроса за първите наследници на апостолите, той казва следното:

11. Освен тези, този Ареопагит, наречен Дионисий, който беше първият, който повярва след Павловото обръщение към атинятаните в Ареопага (както е записано от Лука в Деяния) е споменат от друг Дионисий, древен автор и пастир на енорията в Коринт, като първият епископ на църквата в Атина.

Православната църква чества паметта на Дионисий на 3 Октомври, а Римокатолическата на 9 Октомври. Това е свидетелство за важността на Дионисий Ареопагит за развитието на Божието дело. Явно той е станал ученик на ап. Павел, ръководител на Атинската църква, а по-късно според преданията и мъченик за Христовата вяра. Така че, когато свидетелстваме на някого, ние не знаем кого и как ще докоснем с Божието Слово и по какъв начин Бог ще използва този човек за царството си.