КРОТОСТТА НА МЪДРОСТТА

1 Царе 25:1-42

Би могло да се каже, че тази двадесет и пета глава на книгата Първо Царе е една картина, нарисувана върху Яков 3:13,17-18:

Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на мъдростта… Мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, умолима, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна. 18 А плодът на правдата се сее с мир от миротворците.

Ако си наистина мъдър, ще бъдеш смирен, кротък, чист, умолим – ще бъдеш миротворец. През по-голямата част от живота си Давид беше такъв, но в случая с Навал той допусна несправедливото отношение спрямо него да го ядоса, да го изкара извън нерви, и ако разумната Навалова жена Авигея не беше го спряла, той би извършил нещо за което след това щеше горчиво да съжалява цял живот. Мисля, че това е урока, който можем да вземем за себе си от тази част от Божието Слово – да не допускаме несправедливостите на другите спрямо нас да ни изкарват извън нерви – вместо това да реагираме с кротостта на мъдростта.

СЪСТОЯНИЕТО НА ДАВИД

Едно такова изпитание за нашата вяра обикновено се случва тогава, когато сме напрегнати. Такъв беше и Давид в този труден за него момент. Поради преследването на Саул, той беше обявен за предател и за „човек извън закона”. Освен това Давид преживяваше емоционална криза. По една или друга причина той беше отделен от най-близките си хора, затова се чувстваше самотен.

Главата започва със съобщението за Самуиловата смърт (ст.1).

1 В това време Самуил умря; и целият Израил се събра та го оплакаха, и погребаха го в къщата му в Рама. И Давид стана та слезе в пустинята Фаран.

Давид току що се връщаше от погребението на Самуил. А Самуил значеше много за него. Той го беше помазал за цар (1 Царе 16). Беше негов съветник. Той беше човекът при когото Давид можеше да намери защита от Саул. В 1 Царе 19:18-24 четем следната забележителна история:

18 Така Давид побягна и се отърва; и дойде при Самуила в Рама та му извести всичко, що му беше сторил Саул. Тогава той и Самуил отидоха та седяха в Навиот.

Забележете, че побягвайки от цар Саул, Давид отиде първо при Самуил. И когато Самуил разбра, че Саул е пратил човеци да търсят Давид, той не се уплаши, а заповяда на всички около него да започнат да се молят и да търсят Бога.

19 След това, известиха на Саула, казвайки: Ето, Давид е в Навиот у Рама.

20 И Саул прати човеци да хванат Давида; но като видяха дружината на пророците, че пророкуваха, със Самуила началствувайки над тях, Божият Дух дойде на Сауловите пратеници, та пророкуваха и те.

Божието присъствие и помазание беше толкова силно около Самуил и останалите пророци, че когато Сауловите военни мъже се приближиха, Святият Дух нападна и върху тях и те вместо да арестуват Давид, започнаха редом с него да пророкуват.

Когато Саул научи какво се е случило, вместо да се смири, се ожесточи още повече и започна да изпраща повече и повече войници. Въпреки това всичко беше безуспешно и резултатът продължаваше да си бъде същият.

21 И като се извести това на Саула, той прати още човеци; но и те пророкуваха. И пак трети път Саул прати човеци; но и те пророкуваха

Накрая Саул реши сам да изпълни заповедта си и тръгна за Навиот, но Святият Дух пресрещна и него, и той завърши както и изпратените от него войници – пророкувайки между другите пророци.

22 Тогава и сам той отиде в Рама; и като стигна до големия кладенец в Сокхо, попита казвайки: Где са Самуил и Давид? И казаха: Ето, те са в Навиот у Рама. 23 И отиде там към Навиот у Рама; и Божият Дух дойде и на него, та като вървеше по пътя пророкуваше, докато стигна в Навиот у Рама. 24 Съблече и той дрехите си, и пророкуваше и той пред Самуила, и лежеше гол през целия онзи ден и цялата оная нощ. Затова казват: И Саул ли е между пророците?

Самуил беше морална опора и духовен баща за Давид. Той беше този, който помаца Саул за цар, той беше този, който помаза и Давид. Освен пророк, Самуил беше последния Израилев съдия и се ползваше с безкрайното уважение и почит от страна на народа, затова Саул не можеше да му стори нищо. Още повече, че Самуил от дете беше посветен на Бога и Божият Дух беше върху него през целия му живот. Сега обаче Самуил бе преминал при Бога и Давид беше загубил своя защитник и наставник.

Освен Самуил, Давид беше загубил и любимата си жена, Михала. Главата завършва с думите (ст.44):

44 А Саул беше дал дъщеря си Михала, Давидовата жена, на Фалтия Лаисовия син, който беше от Галим.

Михала беше първата жена на Давид. Тя го обичаше (1 Царе 18:20,28) и той я обичаше. В един момент, когато баща й беше решил да убие Давид, тя го предупреди и му помогна да избяга, като го спусна през прозореца на къщата им (1 Царе19:11-12). Освен това забави преследвачите му, като ги излъга, че Давид е болен. По този начин Михала показа, че е по-предана на мъжа си, отколкото на баща си. Но, след като беше минало известно време от бягството на Давид, може би за да нарани зет си, баща й насила я беше накарал да се омъжи за друг мъж. В този случай той постъпи така, като че ли Давид е вече мъртъв. Колко ли тежко се е почувствал Давид от всичко това?

Давид не можеше да повече да се скрие при Самуил, не можеше да се види със жена си, не можеше да отиде дори и при родителите си. Поради опасност от отмъщение, той ги беше поверил на грижите на моавския цар (1 Царе 22:3-5). Те трябваше да останат там, докато конфликтът му със Саул получи някакво разрешение.

Любимият му приятел Йонатан също не можеше да бъде до него. Преди той беше идвал при него в скривалищата му и беше го утешавал (1 Царе 23:14-18), но сега това беше станало невъзможно.

Така че, моментът в който Давид щеше де избухне и да действа неразумно беше момент в който той беше самотен и изнервен. Духовният му наставник беше починал, жена му беше дадена за жена на друг мъж, родителите му бяха в изгнание, а за приятелят му беше невъзможно да дойде да го посети. Наистина, той имаше със себе си шестстотин мъже, но те определено не споделяха възгледите му за ненасилие и неотмъщение спрямо цар Саул. Веднъж, когато Давид и мъжете му се върнаха от бойното поле, те откриха, че междувременно амаличаните са нападнали стана им и са пленили всички останали в него. Тогава те се ядосаха толкова много, че заговориха за това да убият Давид с камъни (1 Царе 30:6).

РАЗГНЕВЯВАНЕТО НА ДАВИД

И така, в един такъв момент, когато Давид е самотен и изнервен, той бива обиден от Навал – един богаташ, към когото Давид винаги се е отнасял добре. Това се случва по време на празник по случай стригането на овцете.

2 И имаше в Маон един човек, чиято работа беше на Кармил; и тоя човек беше много богат, и имаше три хиляди овци и хиляда кози; и стрижеше овците си на Кармил. 3 Името на човека беше Навал, а името на жена му Авигея; и жената беше благоразумна и красива, а мъжът опак и нечестив в делата си; и той беше от Халевовия род {Или: С кучешки нрави.}*.

Навал беше доста богат – имаше три хиляди овци и хиляда кози. За да се острижат толкова много овце, се изискват доста хора. За празника той беше приготвил „чеверме”. По нататък в главата виждаме, че всичко вече е било приготвено и за Авигея остава само да заповяда да отделят една част за Давид – „двеста хляба, два меха вино, пет сготвени овци, пет мери пържено жито, сто грозда сухо грозде и двеста низаници смокини” (ст.18). Давид имаше шестстотин мъже, и той беше отговорен за тяхното изхранване. Празниците в Израил са време на споделяне, а Давид и четата му също бяха допринесли за добруването и богатството на Навал. Така че, молбата на Давид за някакви хранителни провизии никак не е неоснователна и нахална. Напротив, тя е логична и разбираема. Давид имаше силата да присвои цялото стадо на Навал, но той се беше отнасял добронамерено към слугите му през цялото време, докато те бяха в пустинята. Самите слуги оценяваха много високо отношението на Давид и мъжете му към тях. В ст.15-16 един от тях казва на Авигея:

15 Но тия мъже бяха много добри към нас; ние не бяхме повредени, нито изгубихме нещо, докато дружехме с тях, когато бяхме в полето; 16 те бяха като стена около нас и денем и нощем през всичкото време, докато бяхме с тях и пасяхме овците.

И така, след като Давид е дружал с Наваловите овчари, а да не забравяме, че и самият той беше овчар, така че добре разбираше работата и обичаите, той изпраща пратеници при Навал, най-учтиво да го помолят за малко храна:

4 И като чу Давид в пустинята как Навал стрижел овците си, 5 изпрати десет момъка; и Давид каза на момците: Качете се на Кармил та идете при Навал, и поздравете го от мое име като кажете: 6 Здравей! мир и на тебе, мир и на дома ти, мир и на всичко що имаш!

Давидовата молба започва с поздрав и благословение. Поводът за молбата му е празникът по случай стригането на овцете, основанието за молбата му е доброто му отношение и помощта му към Наваловите овчари, а същността на молбата му е Навал да даде на Давид и на слугите му каквото има на сърце.

7 И сега чух, че си имал стригачи; ето, не повредихме овчарите ти, които бяха с нас, нито им се изгуби нещо през цялото време, когато бяха на Кармил. 8 Попитай момците си, и ще ти кажат. Прочее, нека придобият моите момци твоето благоволение, защото в добър ден дойдохме; дай, моля, на слугите си и на сина си Давид каквото ти дава ръка. 9 И тъй, Давидовите момци дойдоха та говориха на Навал според всички тия думи от името на Давида, – и млъкнаха.

Навал можеше да отговори на Давид по четири възможни начина:

Да изпрати Давидовите момци обратно с благодарност и щедър подарък;

Да му прати някакъв малък подарък – толкова, колкото да отбие номера;

Да не му праща нищо, но поне да му благодари за отношението му

Не само да отхвърли молбата му, но и да го обиди.

От всички тези възможности, Навал избра възможно най-лошата.

10 Но Навал отговори на Давидовите слуги, казвайки: Кой е Давид? и кой е Есеевият син? Много са станали днес слугите, които бягат всеки от господаря си. 11 И така, да взема ли хляба си, и водата си, и закланото, което заклах за стригачите си, та да ги дам на човеци, които не знам от къде са?

Навал обиди Давид. Каза му: „Кой си ти, че да те черпя по случай празника? Ти си един избягал от господаря си роб, ти си един нехранимайко и бунтар. И какво, да взема ли от това, което съм приготвил за празника си и да го дам на чужди човеци?” Навал се отнесе към Давид и мъжете му така, като че ли те са утайката на обществото.

Естествено беше от една такава реакция Давид да бъде обиден. В този случай той беше онеправдан. Понеже за доброто си отношение към Навал беше получил едно: „Кой си ти, бе!”, „Махай се от тука!” и „Гледай си работата!”.

От негова гледна точка, Давид се беше отнесъл коректно към Навал и сега беше редно Навал подобаващо да му се отблагодари. Но вместо да го благослови, той го обиждаше и изпращаше назад с празни ръце. Давид заключи, че всичкото добро, което е правил на Навал е било за нищо, всичкия му труд за него – напразно. Това го извади извън контрол и той направо побесня. Ако Навал му въздава „зло за добро”, Давид сметна, че ще бъде оправдан, ако той му въздаде зло за зло и се закани да убие него и всички мъже в дома му (ст.12-13; 21-22).

12 И Давидовите момци се върнаха по пътя си, та си отидоха, и като дойдоха известиха на Давид всички тия думи. 13 Тогава Давид каза на мъжете си: Препашете всеки меча си; и препасаха всеки меча си; така и Давид препаса меча си; и излязоха подир Давид около четиристотин мъже, а двеста останаха при вещите.

21 А Давид беше казал: Наистина напразно съм пазил всичко що имаше тоз човек в пустинята, и нищо не се изгуби от всичко що имаше; но пак той ми въздаде зло за добро. 22 Така да направи Бог на Давидовите неприятели, да! и повече да притури, ако до утрешната зора оставя едно мъжко от всичко що е негово.

Справедливо ли би било заради една обида Давид да пролее кръвта не само на Навал, но и на всички мъже в дома му? Това е прекалено, но истина е, че точно така действа човек, когато е в състояние на афект. Той прави и казва неща, за които после би съжалявал.

Тук виждаме един контраст с предходната 24 и следващата 26 глава, когато Давид овладя себе си и отказа да си отмъсти на Саул и да го убие когато Бог му даде тази възможност. В случаите със Саул ние го виждаме да оставя възмездието на Бога, а тук той се опитва да си отмъщава със собствените си ръце. Като че ли Давид беше склонен да приеме несправедливостите от страна на по-висшестоящия от него Саул, но не можеше да търпи несправедливост от страна на човек над когото той имаше власт. Прав ли беше? Не. Нито пък ние, когато решем да заемем мястото на Бога и започнем да отвръщаме. Давид грешеше, защото не очакваше наградата си от Бога, а гледаше на Навал като на негов и източник. Очакваше непосредствена „възвръщаемост” на „инвестицията”, която беше направил, пазейки стадата на Навал.

Проблемът с това да действаш като слуга на другите е, че в един момент те започват да се отнасят с теб като към слуга. Ние, обаче, не трябва да се обиждаме, а да уповаваме на Бога. Какво каза Исус в Лука 17:7-10:

7 А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му рече веднага, щом си дойде от нивата: Влез да ядеш? 8 Напротив не ще ли му рече: Приготви нещо да вечерям, стегни се та ми пошетай, докато ям и пия, и подир това ти ще ядеш и пиеш? 9 Нима ще благодари на слугата за дето е извършил каквото е било заповядано? [Не вярвам]. 10 Също така и вие, когато извършите все що ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим.

Поставете се на мястото на този слуга. Цял ден си бил на полето и си орал или си тичал подир овцете. Връщаш се в къщи гладен и  капнал от умора. Времето ти за храна и почивка, обаче, ще дойде, чак след като сервираш на господаря си и той свърши с вечерята си. Ще се огорчиш ли против господаря си заради това? Не би трябвало. Защото той е господаря, а ти си слугата. И работата на слугата е да служи, а не да се оплаква. Той не би трябвало да очаква благодарности за това, че си е свършил работата.

Разбира се, Давид не беше слуга на Навал. Беше му направил добро просто така. Но едва ли трябваше да избива него и всички мъже в дома му само заради това, че Навал не го е оценил и го е обидил. Все пак, обаче, Бог използва Авигея, за да го възпре да извърши нещо необмислено.

УСМИРЯВАНЕТО НА ДАВИД

Докато Давид вече препускаше към домът на Навал един от слугите му предупреди жена му Авигея за грубостта на господаря си и загрозяващата ги опасност. Явно, той я познаваше и очакваше тя да го разбере.

14 А един от момците извести на Наваловата жена Авигея, казвайки: Ето, Давид прати човеци от пустинята за да поздравят нашия господар; а той се спусна върху тях. 15 Но тия мъже бяха много добри към нас; ние не бяхме повредени, нито изгубихме нещо, докато дружехме с тях, когато бяхме в полето; 16 те бяха като стена около нас и денем и нощем през всичкото време, докато бяхме с тях и пасяхме овците. 17 Прочее, знай това и размисли, какво ще направиш; защото зло е решено против господаря ни и против целия му дом; понеже той е толкоз злонрав човек, щото никой не може да му продума.

18 Тогава Авигея побърза та взе двеста хляба, два меха вино, пет сготвени овци, пет мери пържено жито, сто грозда сухо грозде и двеста низаници смокини, и ги натовари на осли. 19 И рече на момчетата си: Вървете пред мене; ето аз ида след вас. Но на мъжа си Навала не каза нищо.

20 И като седеше тя на осела и слизаше под сянката на гората, ето, Давид и мъжете му слизаха към нея; и тя ги срещна. 23 И Авигея, като видя Давида побърза та слезе от осела, и падна пред Давида на лицето си, та се поклони до земята. 24 И, като припадна при нозете му, рече: На мене, господарю мой, на мене нека бъде това нечестие; и нека говори, моля, слугинята ти в ушите ти; и послушай думите на слугинята си. 25 Моля, нека господарят ми не обръща никакво внимание на тоя злонрав човек Навала; защото каквото е името му такъв е и той; Навал {т.е., Безумен} е името му, и безумие обитава в него; а пък аз, твоята слугиня, не видях момците на господаря си, които си пратил. 26 Сега, прочее, господарю мой, в името на живия Господ и на живота на душата ти, понеже Господ те е въздържал от кръвопролитие и от самоотмъщаване с ръката ти, то вразите ти, и тия, които искат зло на господаря ми, нека бъдат като Навала. 27 И сега тоя подарък {Еврейски: това благословение.}*, който твоята слугиня донесе на господаря си, нека се даде на момците, които следват господаря ми. 28 Прости, моля, грешката на слугинята си, защото Господ непременно ще направи за господаря ми твърд дом, понеже господарят ми воюва в Господните войни. И зло не се намери в тебе никога. 29 И при все, че се е дигнал човек да те гони и да иска живота ти, пак животът на господаря ми ще бъде вързан във вързопа на живите при Господа твоя Бог; а животът на неприятелите ти Той ще изхвърли като отсред прашка. 30 И когато Господ постъпи към господаря ми според всичките благости, които е говорил за тебе, и те постави управител над Израиля, 31 тогава това не ще ти бъде причина за съжаление, нито причина да се спъва сърцето на господаря ми, гдето си пролял невинна кръв, или гдето господарят ми е отмъстил сам за себе си; но когато Господ направи добро на господаря ми, тогава спомни слугинята си.

32 Тогава Давид каза на Авигея: Благословен да бъде Господ Израилевия Бог, Който те изпрати днес да ме посрещнеш; 33 и благословен съвета ти; и благословена ти, която ме въздържа днес от кръвопролитие и от самоотмъщаване с ръката ми. 34 Защото действително, заклевам се в живота на Господа Израилевия Бог, Който ме въздържа да не ти сторя зло, ако не беше побързала да дойдеш да ме посрещнеш, то до утрешната зора нямаше да остане на Навала нито едно мъжко.

35 И така Давид взе от ръката й онова, що му бе донесла; и рече й: Иди в дома си с мир; виж, послушах думите ти и те приех.

ОВЪЗМЕЗДЯВАНЕТО НА ДАВИД

Заради това, че се вслуша в мъдростта на Авигея и се въздържа от отмъщение Давид беше компенсиран от Бога. Като компенсация той получи първо, смъртта на Навал, и второ, Авигея, която му стана жена.

36 А Авигея дойде при Навала, и, ето, той имаше в дома си гощавка, като царска гощавка; и Наваловото сърце беше весело в него, понеже той беше крайно пиян, затова, до утрешната зора тя не му извести нищо, ни малко, ни много. 37 Но на утринта, като изтрезня Навал, жена му му разказа тия работи; и сърцето му примря в него, и той стана като камък. 38 И около десет дена подир това Господ порази Навала, та умря.

39 А когато чу Давид, че умрял Навал, рече: Благословен да бъде Господ, Който отсъди съдбата ми за обидата ми от Навала, и въздържа слугата Си да не стори зло; защото Господ обърна злобата на Навала върху главата му. И Давид прати да говорят на Авигея, за да я вземе за жена. 40 И когато Давидовите слуги дойдоха при Авигея в Кармил, говориха й казвайки: Давид ни прати при тебе да те вземе за жена. 41 И тя стана та се поклони с лицето си до земята и рече: Ето, слугинята ти е служителка да мие нозете на господаревите си слуги.

42 Тогава Авигея побърза та стана и се качи на осел, заедно с пет нейни момичета, които отиваха подир нея; и отиде след пратениците на Давида, и му стана жена.