КРАЖБА НА САМОЛИЧНОСТ – 1 – ФИШИНГ

Ефесяни 1:3-14

По идея на Mark Moore

ФИШИНГ

Докато си браузваш в нета, може да ти се появи съобщение, че ти си спечелил нещо – например, телефон или айпад или нещо друго. Те просто създават съобщение или интернет сайт, които “претендират”, че са добронамерени. Те ви казват: „Поздравления! Вие спечелихте това и това… Ние ще ви го изпратим в най-кратки срокове. Но, за да го получиш, трябва да си въведеш имената, единния граждански номер и т.н. Така без да се усетиш, ти можеш да дадеш на крадците твоята самоличност и те да я използват за да се представят за теб или да вършат неща от твое име за които ти дори и не подозираш. Такъв вид кражба на самоличност на технически език се нарича „фишинг“ („phishing” – “зарибяване”, произлиза от fishing – риболов), защото електронните съобщения, които се разпращат, са като „въдици”. Измамниците се надяват някои от получателите да се „хванат” на кукичките им и да им отговорят поради своята неопитност и неосведоменост.

Фишингът е широко използван похват от компютърни престъпници за получаване на важна информация. “Всичко, което трябва да направите, за да го получите е да попълните вашето име, дата на раждане и ЕГН и ние ще ви изпратим този прекрасен подарък.“ По този начин кибер престъпниците Ви приканват да въведете важна лична информация. Електронното съобщение обикновено моли да я изпратите в отговор или да я въведете на уебсайт, към който има връзка в съобщението. Тези данни, например потребителски имена, пароли и номера на кредитни карти, после се използват от измамниците, за да се получат пари или услуги от името на пострадалия. Затова е добре децата да нямат достъп до кредитните карти на родителите си, за да не би да въведат данните им някъде за да получат „нещо“ и след това да се окаже, че някой друг е използвал кредитната ти карта за неща, за които ти дори и не подозираш.

Кражбата на самоличност е може би една от най-тежките кражби. Защото, ако ти отнемат нещо друго, може би ще можеш и без него. Но, самоличността, която имаме е единствена. Ако някой ни я отнеме, той ни отнема всичко, което имаме.

ДУХОВНАТА НИ САМОЛИЧНОСТ В ХРИСТОС

Дали осъзнаваме или не, ние всички сме били обект на атаки от страна на Сатана по отношение на нашата самоличност в Христос. Първото нещо, което трябва да знаем за нашата духовна самоличност е, че нашата духовна самоличност е в Христос. Ние сме били благословени „в Христос“ (ст.3), избрани „в Него“ (ст.4), предопределени да бъдем осиновени от Бог „чрез Христос“ (ст.5), обдарени с Божията благодат „във Възлюбения“ (ст.6). „В Когото“ (ст.7) имаме изкупление, опрощение, мъдрост и откровение – всичко, което имаме в духовен аспект е в Христос.

Нека да прочетем нашия текст от Ефесяни 3:1-14. И докато четем, обърнете внимание на думи като „В Христос“, „в Него“, „чрез Исус Христос“, „във Възлюбения Си“, „в Когото“.

3 Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който в Христос ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места; 4 както ни е избрал в Него преди създанието на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов; 5 като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исус Христос, по благоволението на Своята воля, 6 за похвала на славната Си благодат, с която ни е обдарил във Възлюбения Си, 7 в Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат, 8 която е направил да доставя нам изобилно всяка мъдрост и разумение, 9 като ни е открил тайната на волята Си според благото намерение, което е положил в Себе Си, 10 за да се приложи когато се изпълнят времената, сиреч, да се събере в Христа всичко – това, което е небесно и земно, – 11 в Него казвам, в Когото станахме и наследство, като бяхме предопределени на това според намерението на Бога, Който действува във всичко по решението на Своята воля, 12 тъй щото, да бъдем за похвала на Неговата слава ние, които отнапред се надявахме на Христос, 13 в Когото и вие, като чухте словото на истината, сиреч, благовестието на нашето спасение, – в Когото като и повярвахте, бяхте запечатани с обещания Свети Дух, 14 който е залог на нашето наследство, докато бъде изкупено притежанието на Бога, – да бъдете за похвала на Неговата слава.

Първото важно нещо, което трябва да знаем във връзка с нашата духовна самоличност е, че тя е в Христос.

САМОЛИЧНОСТТА НИ – ПОЛУЧЕНА, НЕ ЗАСЛУЖЕНА

Второто важно нещо, във връзка с нашата самоличност в Христос е това, че тя не е спечелена или постигната с наши действия или усилия. Тя ни е била дадена (1 Коринтяни 1:30).

30 А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас мъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление;

Нашата самоличност е била получена, не заслужена. Това се отнася не само за нашата духовна самоличност в Бога, но също и за нашето собствено съзнание за самите нас – нашата представа за това кои сме ние и какви сме, какво мислим ние за себе си, как се виждаме. Тя също не е била заслужена, а получена. Понякога ние си мислим, че ние сме това, което сме поради нашите постижения или заслуги. Например: „Аз имам фирма, печеля много пари, значи съм добър бизнесмен“. Или пък: „Вкарвам много голове, значи съм добър футболист.“. В повечето случаи, обаче е точно обратното – не нашата самоличност е в резултат на нашите постижения, а нашите постижения са в резултат на нашата самоличност. Нашата представа за самите нас произвежда постиженията, които имаме в живота.

Нашата самоличност е отговорът на въпросът „Кой съм аз? Какъв съм?“. Всеки от нас има един мисловен „аудио запис“, който му се върти в главата и му казва кой е той. Този мисловен запис е започнал да се записва още от най-ранното ни детство. Този запис съдържа, думи, които са били казани спрямо нас било то от нашите родители, учители, приятели или треньори – хора, които по някакъв начин са имали влияние в живота ни. Те са ни определили по някакъв начин и ние сме приели, че сме личността, която те са ни създали.

Понякога тези гласове са положителни, друг път са отрицателни. Например, един баща може да си подава топка със сина си. Но, синът му не внимава, нещо е малко разсеян и всеки път изтърва топката. Тогава бащата се ядосва и в момент на гняв казва на сина си: „Сине, защо никога не можеш да я хванеш тази топка?“ Но, това, което момчето чува е: „Сине, ти не си добър в спортовете и никога няма да бъдеш добър спортист, и няма да можеш да спечелиш любовта ми.“ Тези думи започват да му се въртят в главата отново и отново… И то решава, че няма да стане спортист и няма да бъде обичано. Със сигурност и вие имате подобни думи във вашите глави, така ли е? Например, някоя майка в момент на слабост би могла да каже на дъщеря си: „Дъще, на твоите години аз бях по-слаба от теб.“. Или пък учител, който идва при вас в края на срока и ви казва: „Защо не можеш да внимаваш в уроците както останалите деца?“. Но, това, което чувате е: „Ти си глупав. Никога няма да бъдеш добър ученик в училище. Ние чуваме тези послания, и те продължават да се въртят в главата ни. И стигаме до състояние в което те ни стават толкова познати, че ние вече дори не чуваме гласовете, но под тяхно въздействие ние сме си изградили представа за това кои и какви сме ние – изградили сме си душевна самоличност. Но тя не е нещо, което сме постигнали или направили, тя е нещо, което сме получили.

Или пък тези послания за които говорим биха могли да бъдат и положителни. Например, баща, който е добър бизнесмен и който казва на сина си: „Сине, аз умея да правя пари. И аз съм те поставил в позиция в която ти също би могъл да правиш пари и да бъдеш добър бизнесмен. И ако не го правиш, значи нещо не е наред с теб.“ Това се загнездва в ума на това момче и то започва да се съгласява: „Да, баща ми умее да прави пари, аз умея да правя пари, зная как да го правя.“ Така той става предприемач, започва бизнес, и е успешен във всичко, което прави освен в това да бъдете добър баща на децата си, защото влага всичките си усилия и енергия във работата. Един такъв човек се отклонява от неговата самоличност в Христос.

Или пък една майка, която се радва на малката си дъщеря и й казва: „Скъпа моя, ти си толкова красива! Всеки, който те види, ще те обикне.“ И в ума на това момиче се запазва мисълта: „Аз ще бъда обичана поради моята физическата красота.“ Така, през целия си живот, тя бива отклонена от истинската си самоличност в Христос поради огромните усилия, които тя влага в това да поддържа физическата си красота.

Проблемът е, че било чрез положителни или отрицателни послания, Сатана по всякакъв начин ни кара да приемем самоличностите, които той има за нас и да забравим нашата самоличност в Христос. Негативните послания, които се въртят в главата ни се превръщат в бариери, които ни пречат да постигнем духовния си потенциал в Христос, а позитивните послания се превръщат в отклонения, които ни отделят от нашата самоличност и потенциала ни в Христос.

Само че, в Христос ние имаме една различна самоличност от тази, която са ни създали хората. Тази самоличност е божествена, понеже тя ни е дадена от Бога. Ако сме повярвали в Христос, ние сме нови създания в Исус Христос и имаме една нова самоличност, която Бог ни е дал – една нова духовна „лична карта“. Проблемът е в това, че Сатана желае да открадне самоличността ни и да ни даде фалшива самоличност – такава, каквато той има за нас за да можем да вършим това, което той желае. Единственият начин да му се противопоставим, е ние да познаваме собствената си самоличност в Христос много добре, за да не допускаме да бъдем ограбени и онеправдани.

Как можем да разберем, дали нашата самоличност в Христос е била открадната или на компютърен жаргон „хакната“? Пуснете си Посланието към Ефесяните на запис или като го четете и слушайте какво Бог казва за нас. Какво казва Бог за теб в това послание? И, ако в някакъв момент Божието описание за теб започва да противоречи на представата, която ти имаш за себе си, значи си бил „хакнат“ или самоличността ти е била открадната. Например, Бог ти казва: „Ти си обичан“. И ти казваш: „Аз не съм обичан. Жена ми не ме обича. Не съм сигурен дали децата ми не ме обичат, а шефът ми със сигурност не ме обича.“. Бог казва, че ти си обичан, а ти казваш, че не си. Тогава, ти си бил „хакнат“. Ако Бог ни казва „Ти си достоен.“. Но ти казваш: „Аз? Достоен!? Аз не съм достоен. Аз съм си просто аз.“ Тогава ти си бил „хакнат“. Бог ти казва: „В Христос аз съм те създал за добри в които отнапред съм определил да ходиш.“. Но, то казваш: „Аз не допринасям нищо за никого, аз не се чувствам ценен.“ Тогава ти си бил „хакнат“ – твоята духовна самоличност в Христос ти е била отнета. Ако чуеш: „Ти си надарен.“, и това ни звучи невероятно – „Аз? Надарен?!“, то твоята самоличност ти е била отнета. Ако чуеш: „Ти си благословен и обичан член на Божието семейство.“, и това ни звучи пресилено, то тогава твоята духовна самоличност е била „хакната“. Или пък, ако чуеш: „Ти си карък (човек, който няма късмет).“, и това ни звучи вярно, и ти мислиш за себе си, че си карък, то тогава твоята самоличност в Христос е била разбита. Защото, в Божието Слово Бог никъде не ни казва, че сме „каръци“ или хора без късмет, нали? Т.е., Винаги, когато Бог казва нещо за теб и ти клатиш глава и казваш: „Не знам… Не съм сигурен дали това е наистина за мен.“ Тогава твоята духовна самоличност е била открадната и ти си бил хакнат.

Често нашата духовна самоличност бива открадната. Аз изповядвам, че това ми се случва и на мен. На моменти се чудя: „Кой съм аз? Какъв съм?“, дали наистина съм това, което Бог казва или съм нещо друго? Защото съм атакуван от Сатана. Ние трябва да си признаем, че допускаме да бъдем атакувани. И това е нормално, защо ние сме в духовна война. Но, ако нашата духовна самоличност е била открадната, то време е да си я върнем. Как? Посланието към Ефесяните съдържа един запис на нашата духовна самоличност – кои и какви сме ние в Христос – каква е Божията първоначална визия за живота ни. Така че, ако сме изгубили нашата самоличност в Христос, ако тя ни е била открадната, то това послание – Посланието към Ефесяните – може да ни помогне ние да си я възстановим. Ако приемем неговите думи, един нов „аудио запис“ ще зазвучи в главите ни – „аудио запис“, който съдържа не думите на сатана, не думите на хората а, Божиите думи. „Аудио запис“, който ни казва кои и какви сме ние в действителност. Защото, това, което Бог казва е истината.

Така че, това, което искаме да направим е да пуснем Божият запис силно и да го оставим той да потъне в сърцата ни и да измести негативните послания, които се въртят в главата ни.

В ст.3 се казва, че Бог ни е благословил в Исус Христос със всяко духовно благословение, и че това благословение е „в небесни места“. Първо се казва: „Благословен Бог…“. Самият Бог е благословен. И понеже Той е благословен, той може да благославя. И понеже е благословен и може да благославя, Той ни е благословил със всяко духовно благословение. Но се казва, че това благословение е „в небесни места“. За да можем да схванем нашата самоличност и благословение в Христос, ние трябва да придобием правилната перспектива, правилната гледна точка за това кои сме, какви сме, и какви са нещата в този свят. Тази перспектива се нарича „небесни места“. Още в трети стих ап. Павел ни изстрелва там, в „небесните места“. „Небесните места“ са сферата в която възкресеният Христос седи от дясно на Бог Отец (Ефесяни 1:20); там е сферата където и ние седим заедно с Него (Ефесяни 2:6). Това е трудно за вярване, но аз го вярвам, понеже Бог го е казал. Същите тези „небесни места“ са и мястото, където водим нашата духовна война (Ефесяни 3:10; 6:12).

12 Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу всесветските управители на тази тъмнина, срещу духовните сили на нечестието в небесните места.

Да настроим нашия ум на тази вълна не е лесно. Трудно е да стигнем до „небесните места“. Забързания живот, който водим ни пречи – ние трябва да мислим за семейство, за работа, за финанси, за училище, за проблеми и за много други неща. Но, ако искаме да възстановим самоличността си в Христос, ние трябва поне за момент да се отърсим от всичко, което отвлича вниманието ни и да насочим фокуса си върху Божието Слово.

АЗ СЪМ ИЗБРАН (ст.4-6)

Има три неща в нашия текст, които аз бих желал всеки един от нас да може да каже за себе си с увереност, да може да каже с вяра за себе си. Първо, всеки от нас, който приема Божията самоличност в Христос за себе си, би трябвало да може да каже: „Аз съм избран“. Може би си спомняте какво сте изпитвали, когато е трябвало да бъдете избрани за нещо. Например, когато бяхме деца и играехме футбол, обикновено двамата капитани на отборите трябваше да избират кой да бъде в отбора на единия и кой да бъде в отбора на другия. И ти се чудиш: „Дали ще ме изберат в този отбор или няма да ме изберат?“. Или пък след това, когато трябваше да бъдем приети в дадено училище, ние се питахме „Дали ще ме приемат или не?“. Или пък, когато станеш на възраст за женене се чудиш дали някой ще те избере съответно за мъж или за жена или не? След това за работа – „Ще ме изберат ли за това работно място, което искам или не?“. Има нещо първично в нас, което копнее да бъдем избрани. Ние всички се нуждаем от това да бъдем избрани, да се почувстваме искани и достойни. И аз вярвам, че Бог желае всеки един от нас с увереност да може да каже за себе си „Аз съм избран.“ В Неговото Слово Бог ни казва, че ни е избрал, и Той го е направил преди да бъдем родени и дори преди създанието на света. На мен ми е трудно да схвана това. Но, вижте какво се казва в ст.4:

4 както ни е избрал в Него преди създанието на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов;

Бог не просто ни е избрал. Той ни е създал, за да бъдем избрани. Още преди да сме направили каквото и да било, още преди да сме се изявили като такива или онакива, още преди да съгрешим, Бог ни е казал: „Аз искам ти да бъдеш играч в моя отбор.“. Следователно, Божият избор не зависи от нашите успехи или падения, от нашите добри дела или от нашите грехове, защото Той ни е избрал преди ние да постигнем нещо добро или да се провалим. Той зависи от ценността, която Бог вижда в нас като Негови творения.

Ние сме избрани. Ние сме не само избрани, ние сме осиновени от Бога. Бог иска не само да бъдем в Неговия отбор. Той иска ние да бъдем в Неговото семейство.

5 като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исуса Христа, по благоволението на Своята воля,

Това, че Бог ни е „предопределил“ означава, че Той ни е видял в бъдещето и ни е избрал предварително. Но това предвиждане не е като прогноза за времето, която е несигурна – прогноза, направена въз основа на натрупан опит. Това е предузнание при което Бог не само може да предскаже с точност какво ще се случи, защото Той вижда в бъдещето. Но Той също задвижва обстоятелствата по такъв начин, че това, което е предвидил да може да се осъществи и ние да имаме живот в Него.

Когато едно дете е осиновено, до осиновителското семейство отваря дома си за един външен човек и му дава всички благословения на семейството. Освен това, ако детето е от друга държава, когато бъде осиновено, то придобива и гражданството на своите осиновители и всички привилегии, които следват от това гражданство. Когато бъдем осиновени от Бога, ние ставаме граждани на небесното царство.

Бог ни разкрива своя план постепенно. Първоначално, от Авраам до Йоан Кръстител той работи само и изключително със своя избран народ – евреите. Но след Христос не само евреите, но и езичниците биват включени в този Божий план. Бог ни присажда към Неговата маслина и ни прави част от Неговото семейство. Той ни осиновява.

Когато чуваме, че сме били избрани от Бога, може би някой от нас би казал: „Предполагам, че може и да ме е искал в определен момент от живота ми. Имам в предвид, че когато бях на шест, бях сладък. Но сега не съм толкова сладък. Имам дългогодишна история зад себе си, в която има пристрастявания, злоупотреби, насилие, развод, лъжи, измами, кражби… Списъкът може да бъде дълъг за много от нас. И вие мислите, че поради вашето минало, вие не можете да имате бъдеще с Бога. Но това е същото погрешно предположение, за което вече говорихме – че нашата самоличност е заслужена, а не получена. Ако Бог ви е избрал преди да сте извършили каквото и да било – добро или зло, то, Бог ще направи така, че дори и след като сте извършили много лоши неща, вие пак да можете да дойдете при Него.

АЗ СЪМ НАДАРЕН (ст.6-13)

Второто нещо, което всеки от нас би следвало да може да каже с увереност е: „Аз съм надарен“. Ние сме не само избрани, предопределени и осиновени. Ние сме надарени. И когато говорим за това, че сме надарени, някой може би си мисли: „Аз съм надарен, поради уроците, които съм вземал, поради това, че мога да свиря на даден инструмент или пък поради курсовете, които съм карал. Надарен съм да работя с определени материали или инструменти“. Или може би си мислите: „Аз съм атлет, защото аз съм по-добър от всички останали.“. Или пък: „Аз съм надарен – само ако можете да ме чуете как пея и какви са гласовите ми данни. Надарен съм в музикално отношение“. Но всички тези примери са основани на наши лични постижения. В Христос ние сме надарени, не защото сме постигнали нещо в живота, а защото сме получили на нещо. Получатели сме на дара на Божията благодат. Затова сме надарени. Двата големи дара които сме получили, за които ап. Павел говори в ст.6-13 са изкупление и откровение. В ст.7 се казва: „В Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат.“. Думата „изкупление“ е голяма дума, но тя идва от пазара за роби в Ефес и просто означава, че сме били купени. Ние сме били под робството на сатана, на греха, на смъртта. Но, за нас е била платена цена и ние сме били освободени от тях и вече не сме роби на тези зли господари. „Изкуплението“ е продажната цена на едно човешко същество. По някакъв начин чрез Неговата жертва Исус плати за нас, за да ни изкупи и да ни направи свободни от предишните ни господари. Кръв той плати като цена за нашия грях, смърт той плати като цена за нашия живот. Исус умря на кръста и чрез Неговата жертва ние имаме прошка и опрощение на всички наши грехове. Следователно, когато Бог ни поглежда, той не вижда грях в нас, Той вижда неговия Син, който се пожертва за нас, и по този начин Той ни вижда оправдани.

6 за похвала на славната Си благодат, с която ни е обдарил във Възлюбения Си, 7 в Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат, 8 която е направил да доставя нам изобилно всяка мъдрост и разумение, 9 като ни е открил тайната на волята Си според благото намерение, което е положил в Себе Си,

Поради това, че сме изкупени, Бог ни е дал също и откровение – „като ни е открил тайната на волята си“. Как бих могъл да кажа дали даден човек ми е добър приятел? По това до каква степен той ми се доверява – до колко е готов да ми разкрие тайните си? Ако някой казва, че ми е голям приятел, а аз не знам нищо за него, той едва ли ми е истински приятел. Но, за човек, за когото знам всичко, смело мога да кажа, че ми е приятел, защото той ми е имал доверие, за да ми се разкрие. Ти не си разкриваш тайните пред всеки, нали? Но, Бог е споделил с нас тайната си. Ап. Павел обича думата „тайна“. В ст.9 той ни казва, че Бог ни е открил „тайната на волята си“. За нас християните Бог е дръпнал завесата и ни е открил тайните си. И това не е някаква малка тайна. Това е тайната на вселената. Каква е „тайната“, която Бог ни е открил? Това, че на определеното време, Бог събира в Христос всичко – както по вертикала – това, което е небесно с това, което е земно, така и по хоризонтала – евреи и езичници (ст.10-13).

10 за да се приложи когато се изпълнят времената, сиреч, да се събере в Христа всичко – това, което е небесно и земно, – 11 в Него казвам, в Когото станахме и наследство, като бяхме предопределени на това според намерението на Бога, Който действува във всичко по решението на Своята воля, 12 тъй щото, да бъдем за похвала на Неговата слава ние, които отнапред се надеехме на Христа,

В ст.11 и 12 когато ап. Павел използва първо лице множествено число – „ние“, той говори за евреите, понеже самия той е евреин. По Неговата воля Бог избра Авраам и патриарсите да станат предци на Божия избран народ. Евреите бяха тези, които очакваха Месията и се надяваха на Него дори и преди идването на Исус от Назарет.

13 в Когото и вие, като чухте словото на истината, сиреч, благовестието на нашето спасение, – в Когото като и повярвахте, бяхте запечатани с обещания Свети Дух,

В ст. 13 ап. Павел вече говори не за евреите, а за езичниците и затова използва второ лице множествено число – „вие“, защото самия той не е езичник. В Исус Христос и небесни и земни и евреи езичници, ние всички се събираме в едно. Това е Божията тайна, която Той ни е открил. И понеже Той ни е дал дара на изкуплението, понеже ни е дал дара на откровението, ние с благодарност можем да кажем, че сме надарени.

АЗ СЪМ ОСИГУРЕН (ст.14)

Ако с увереност можете да кажете заедно с Бога: „Аз съм избран.“, и „Аз съм надарен.“, то би следвало да може да кажете също и: „Аз съм осигурен.“ Много християни казват: „Надявам се, че ще отида в небето.“ Какво? „Надяваш“ се, че ще отидеш на небето? „Надявам се да бъда достатъчно добър за Бога.“ Какво? Тук не става въпрос за това, което ти правиш. Твоята духовна самоличност не се основава на постиженията ти. Тя се основава на това, което ти приемаш в Исус Христос. И ако ти си получил изкупление и откровение, то ти си осигурен, и трябва да бъдеш сто процента сигурен, че ще получиш твоето наследство. Защото, като деца на Бог ние сме също и Негови наследници. На нас ни е обещано наследство. Аз имам наследство. В този свят може и да нямам наследство, но в Бога имам наследство.

13 в Когото и вие, като чухте словото на истината, сиреч, благовестието на нашето спасение, – в Когото като и повярвахте, бяхте запечатани с обещания Свети Дух, 14 който е залог на нашето наследство, догде бъде изкупено притежанието на Бога, – да бъдете за похвала на Неговата слава.

Забележете тука думите „залог“ и „наследство“. Защото, това, което ние наследяваме е същото, което наследява и Исус. Ние сме сънаследници с Христос. Така че, някой може да зададе въпроса: „Какво наследяваме?“. Отговорът на този въпрос е, че ние наследяваме всичко, което Исус наследява. Какво има Той? Млечния път? Да! Твой е. Улици от злато? Да. Твои са. Вечен живот? Разбира се. Твой е. Всичко, което Исус ще наследи в края на века е и твое, за да го споделяш с Него през вечността. Това е добра новина. Но, някой може да се усъмни и да каже: „Да бе, наистина?“. „Ако наистина е така, аз ще имам нужда от гаранция за това.“. Ап. Павел осъзнава, че някои християни от църквата в Ефес, от неговата аудитория биха могли да кажат същото. Затова той пише: „Всъщност, ние имаме депозит, който гарантира наследството ни?“. Добре, какъв е този депозит? Какво означава, всъщност, „депозит“ или „залог“? Депозит означава предварителна вноска за нещо, която ако не купиш това, за което си го дал, ти го губиш и той остава за продавача. Например, искаш да купиш къща, и отиваш и виждаш тази къща и казваш на собственика: „Искам я.“. Но, той ти казва: „Как да съм сигурен, че ще я купиш? От тук вече са минали 30 човека и всеки от тях казва, че ще я купи но всички те се отметнаха. Дай ми доказателство за твоето твърдо намерение да купиш къщата. Дай ми капаро.“. Капарото може да бъде от десет до петдесет процента от сделката. И ако ти се откажеш, вземаш ли си капарото обратно? Не, ти го губиш. „Капаро“ е точната дума, която ап. Павел използва в ст.14. Само че, той не говори за пари дадени в залог, а говори за Святия Дух, който живее в теб. Ако ти имаш Святия Дух в себе си, ти може да бъдеш напълно сигурен, че ще получиш наследството, което Бог има за теб и че това е една сто процента сигурна и гарантирана сделка. Защото, чрез Святия Дух Бог ни е дал не просто някакъв залог или депозит извън Себе Си. Той ти е дал Себе Си в залог, защото Святия Дух е едно от лицата на Троицата. Святият Дух е Бог. В Йоан 14:23 Исус каза:

23 Исус в отговор му рече: Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него.

Това „обиталище“, което Отец и Сина правят в нас е чрез Святия Дух. Затова, ние трябва да бъдем изключително внимателни по отношение на Святия Дух. Не случайно в същото това послание, ап. Павел ни увещава да не оскърбяваме Святия Божий Дух „в когото сме запечатани за деня на изкуплението“ (Ефесяни 4:30).

Ето защо ние бихме могли, че чрез присъствието на Святия Дух да бъдем сигурни, че ще получим вечното си наследство. Той е „нашата застраховка“ и то „застраховка“, която не би могла да бъде изгубена, анулирана или с изтекъл срок.

САМОЛИЧНОСТ И ДЕЛА

Ето как да знаем дали сме били „хакнати“ и нашата духовна идентичност ни е била открадната. Ако Бог ти казва „Аз съм те избрал!“, но ти казваш „Не знам, не съм сигурен, че наистина съм избран!“, тогава ти си бил „хакнат“. Ако не можеш да кажеш: „Аз съм надарен от Бога и съм бил изкупен от греха.“, тогава, ти си бил „хакнат“. Ако не можеш да кажеш: „Спасението ми е осигурено и аз ще бъда в небето.“, то тогава ти си бил духовно „хакнат“.

Защо нашата самоличност, или нашата представа за това кои и какви сме ние е толкова важна? Защото самоличността ни определя делата ни, а не обратното. Нашето видение е ние да трансформираме този свят чрез евангелието. И за да го направим ние се нуждаем всеки един вярващ в църквата да работи на възможно най-високи обороти за Божието царство като върши добри дела за Бога. Не за да може да заслужи самоличност в Христос, а поради духовната самоличност, която той има в Христос. Твоята истинска самоличност е в Христос. Защото, Сатана точно там ни атакува. Казва ни: „Ти си слаб, ти си беден, ти си недостоен, ти не си обичан, ти си провал, ти няма дори да бъдеш спасен“. И от тази позиция, как би могъл да тръгнеш и да работиш за Бога и да Му служиш? Вместо това, ти трябва да отхвърлиш всички тези фалшиви самоличности, които Сатана иска да ти наложи и да кажеш: Аз съм избран от Бога. Аз съм надарен с изкупление и откровение. Аз съм сигурен, че ще бъда в небето. Моята работа вече е уредена. От тук нататък Бог ме оставил на тази земя само, за да мога да помагам на другите. От тази позиция вече ние бихме могли да бъдем ефективни. Ето затова ние говорим за нашата самоличност в Исус Христос. Ние трябва да я знаем. Трябва да бъдем християни със самочувствие. Не да бъдем една убита църква, смазана, незнаеща какво да прави. Не. Ние имаме една прекрасна духовна самоличност в Исус Христос. И сме щастливи и уверени поради нея. Когато схванеш това и то потъне дълбоко в теб така че да заглуши всички други гласове, които звучат в главата ти, тогава ти ще можеш да заживееш един живот в който Христос не само живее в теб, но живее и се изявява чрез теб – ще върши делата на Отец чрез теб.

За да може това да се случи, ти можеш да направиш следното просто нещо. Вземи едно малко картонче и на него с красиви букви да напиши думата „избран“ или „избрана“. Това картонче можеш да си го сложиш на хладилника или на огледалото. Така всеки път, когато го видиш, то ще ти напомни да кажеш „Аз съм избран, аз съм надарен, аз съм осигурен.“

Това, което сме забелязали е, че ние успяваме да чуем Божието послание по-добре когато ние го кажем на някой друг. Така че, направете не само едно картонче, а две. Едното го запази за себе си, а другото го дай на някой друг. Може да имате син или дъщеря, с които сте скарани и не си говорите. Дайте им картончето и им кажете: „Сине, аз те избирам. Независимо от нашите разногласия, аз те избирам.“ Или пък можете да го дадете на мъжа си или на жена си. Може би не сте си казвали нещо мило седмици наред. Но, дайте им картончето и им кажете: „Зная, че преминахме през труден период, но искам да знаеш, че аз съм те избрал“. Или пък може да е някой ваш колега или колежка, които не се справят добре с работата си и другите странят от тях и те се чувстват подтиснати и депресирани. Дайте им картончето и им кажете „Аз те избирам“. И когато видите промяната в живота им поради това, че те знаят, че са избрани, това ще ви насърчи и вие да си пускате по-често записът на Божия глас за вашия живот.