КОЙ МОЖЕ ДА НАМЕРИ ВЕРЕН ЧОВЕК?

Притчи 20:6

През изминалата година бях на един пасторски семинар на който говорителят споделяше болката си от липсата на верни човеци около пастора. Между другото той каза едно изречение, което се заби в сърцето ми: “Не можеш да разбереш дали даден човек ти е верен, докато той не получи възможността да ти бъде неверен.” Колкото повече се замислям над това изречение и колкото повече наблюдавам хората около себе си, толкова повече се убеждавам колко вярно е то. Преди избори, независимо от какъв характер са, често се говори за нуждата от “свежи, чисти хора.” Да, тези които все още не са били на отговорни постове може би са “чисти”. Но значи ли това, че са верни? Все още не знаем. Ще се види дали са верни едва тогава, когато им се отдаде възможност да бъдат неверни.

Виждате ли, има разлика между невинност и добродетелност. Преди грехопадението Адам и Ева бяха невинни, бяха чисти, но бяха ли добродетелни? Не. Бог затова постави дървото за познаване на доброто и злото в градината – за да им даде възможност да покажат какви са. След като се провалиха, се оказа че са били невинни, но не и верни. Така че, има разлика между това да бъдеш чист когато нямаш възможността да се изцапаш и това, да устоиш когато бъдеш изкушен. Това е особено валидно по отношение на говоренето против ръководителя на църквата. Докато лидерите около него, неговите помощници, са в добри отношения с него, те се му “верни”. Но всъщност, дали наистина са му верни се вижда едва тогава, когато между тях и пастора възникне конфликт. Ако той ги обиди по някакъв начин – съзнателно или несъзнателно – тогава трябва да ги чуем. Какво говорят те, когато се съберат с други обидени или огорчени хора. Продължават ли да защитават репутацията на ръководителя си или започват да изброяват грешките му и да сеят недоверие към него? Отиват ли при него за да си изяснят взаимоотношенията или дават израз на появилата се у тях неприязън. Едва тогава се вижда дали човек е верен или не – когато бъде предизвикан да бъде неверен.

В Притчи 20:6 се казва:

6 Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта; Но кой може да намери верен човек?

Верен човек не се среща често. За да намериш верен човек, първо трябва да го видиш как реагира, когато дойдат истинските изпитания в живота. Как реагира когато може тайно и безнаказано да открадне, тайно и безнаказано да прелюбодейства, тайно и безнаказано да си отмъсти, тайно и безнаказано да се възползва от другите, тайно и безнаказано да те предаде… Всъщност, няма нищо безнаказано. Защото каквото си посее човек, това и ще пожъне.

ДА МИ НЕ ДАДЕ ГОСПОД ДА ВДИГНА РЪКА СРЕЩУ ГОСПОДНИЯ ПОМАЗАНИК

Един пример за верен човек по отношение на властта беше цар Давид. Казвам “по отношение на властта”, защото по отношение на своя воин Урия той се оказа неверен. Когато можеше тайно и безнаказано да прелюбодейства с жена му Витсавее, той го направи. Когато можеше тайно и безнаказано да го убие чрез ръката на неприятелите си, за да скрие греха си, той го направи. Но Бог, въпреки че когато Давид се покая, му прости, след това го наказа за греха му. Така че, дори Давид не беше верен във всичко. Но той беше верен по отношение на властта, и затова Бог го постави за цар над Израил.

Давид е пример за нас в това, че той никога “не вдигна ръка срещу господния помазаник”. Никога не си отмъсти на Саул – дори тогава, когато Саул го гонеше за да го убие. Два пъти Давид имаше възможност да бъде неверен спрямо Саул, и двата пъти той постъпи вярно към Господния помазаник. Първият случай е описан в 1 Царе 24 гл.

1 След това Давид излезе от там и седна в недостъпните места на Ен-гади; и като се върна Саул от преследването на филистимците, известиха му, казвайки: Ето, Давид е в пустинята Ен-Гади. 2 И тогава Саул взе три хиляди мъже избрани, измежду целия Израил, та отиде да търси Давида и мъжете му по скалите на дивите кози.

Саул беше първия израилев цар. Но в един момент се възгордя, стана непокорен на Бога и Бог реши да го смени. Тогава изпрати пророк Самуил да тайно да помаже Давид за цар. Това разбира се не беше официално – беше нещо само между Бог и Давид. Така или иначе Божия Дух вече беше върху Давид. След това възникна проблемът с Голиат. Саул не можа да го реши. С Божият кураж и точност, Давид беше този, който спечели битката с исполина. И израилтянките запяха: “Саул победи хилядите си, а Давид десетките си хиляди” (1 Царе 18:7). Това засегна тщеславието на Саул и той се обиди (1 Царе 18:8). От този миг нататък огорчението му срещу Давид непрекъснато се задълбочаваше (1 Царе 18:9), до момента когато в гнева си той хвърли копието си не само срещу него (1 Царе 18:11; 1 Царе 19:10), но и срещу сина си Йонатан (1 Царе 20:33), който беше приятел на Давид. По тази Саулова реакция Давид разбра, че той твърдо е решил да го убие и затова побягна от него за живота си. През цялото това време, обаче, Давид никога не направи заговор срещу Саул. Той не се възгордя от това, че е бил помазан лично от пророк Самуил. Напротив, даже се сприятели с царския син Йонатан, ожени се за царската дъщеря Михала и гледаше да подкрепя Саул по всякакъв начин. Бягайки от царя, Давид също би могъл да се разгневи на Саул и да пожелае да му отмъсти, но той запази сърцето си. В деня в който му се отдаде възможността безпрепятствено и безнаказано да убие преследвача си, той не го направи.

Ето как стана всичко. Има едно място, където “и царят ходи сам”. Въпреки, че имаше на разположение три хилядна армия в един момент поради естествените си физиологични нужди Саул трябваше да остане насаме. Той отиде до тоалетната в една пещера. Но се случи така, че това беше същата пещера в която Давид и мъжете му се бяха срили.

3 И дойде при кошарите на овците край пътя, гдето имаше пещера; там Саул влезе по нуждата си, а Давид и мъжете му седяха по-навътре в пещерата. 4 И мъжете на Давида му рекоха: Ето денят, за който Господ ти каза: Ето Аз ще предам неприятеля ти в ръката ти, и ще му сториш както ти се вижда за добро. Тогава Давид стана та отряза скришно полата на Сауловата мантия. 5 А по-после Давид се смути в сърцето си, за гдето отряза Сауловата пола. 6 И рече на мъжете си: Да ми не даде Господ да сторя това на господаря си, Господния помазаник, да дигна ръка против него; защото е Господният помазаник. 7 С тия думи Давид спря мъжете си, и не ги остави да се подигнат против Саула. А Саул стана от пещерата и отиде по пътя си.

Докато беше в двореца, Давид едва ли би посегнал на Саул – би бил веднага заловен и наказан. Но сега той имаше възможността да се отърве от Саул безнаказано. Имаше и причина да го убие, защото самия Саул искаше живота му. Въпреки това не го прави. Защо? Защото беше верен. Верният човек е верен не само когато е в добри взаимоотношения с ръководителя си, но дори тогава, когато между тях има конфликт.

Давидовите мъже облякоха неверността в благочестие. Те му казаха: “Това е Божие дело. Ето сега Бог ти дава възможност да си отмъстиш. Това е Божията воля”. Но, забележете колко чист беше Давид. Той отряза парче от мантията на Саул, за да има доказателство, че е имал възможността да го убие, но не го е направил. И въпреки, че мотивът му беше чист, той се почувства зле дори само от това, че отряза парче от мантията на царя. Казва се, че той “се смути в сърцето си”. Той съжали затова, което беше направил, защото мантията е символ на авторитета. Посягайки към мантията, Давид всъщност посягаше към царската власт. А Давид много добре разбираше, че властта е нещо божествено. Тя се дава от Бога (Римляни 13:1). Той е този, който “поставя царе и сваля царе” (Даниил 2:21).

8 После стана Давид та излезе из пещерата и извика подир Саула казвайки: Господарю мой, царю! И когато Саул погледна отдире си, Давид се наведе с лице до земята, та се поклони.

Давид се обърна към Саул с думите “Господарю мой, царю” и когато Саул се обърна назад и го погледна, Давид му се поклони до земята. Какво уважение, какъв респект, какво смирение, каква вярност!

9 И Давид каза на Саула: Защо слушаш думите на човеци, които казват: Ето, Давид иска злото ти? 10 Ето, днес очите ти виждат как Господ те предаде в ръката ми тоя ден в пещерата; и едни рекоха да те убия; но аз те пожалих, защото рекох: Не ща да дигна ръка против господаря си, защото е Господният помазаник.

Давид беше твърдо решен в сърцето си по никакъв начин да не застава срещу “Господния помазаник”. Забележете, че в следващия стих, той дори нарече своя смъртен враг Саул “отче мой”. Той му показа парчето от полата на мантията му като доказателство за добронамереността си към него.

11 Виж още, отче мой, виж и полата на мантията ти в ръката ми; и от това, че отрязах полата на мантията ти, но не те убих, познай и виж, че няма ни злоба, ни престъпление в ръката ми, и че не съм съгрешил против тебе, при все че ти гониш живота ми, за да го отнемеш. 12 Господ нека съди между мене и тебе, и Господ нека ми въздаде за тебе; обаче моята ръка не ще се дигне против тебе. 13 Както казва поговорката на древните: От беззаконните произхожда беззаконие; но моята ръка не ще се дигне против тебе.

ДУХОВНИЯТ “ИМУНИТЕТ” НА ЦЪРКОВНИТЕ РЪКОВОДИТЕЛИ

“Моята ръка не ще се вдигне против Господния помазаник.” Това беше решението на Давид. И за да направим нещата още по-актуални, бих казал, че пастирът на църквата, ако е ръкоположен по надлежния ред е “Господен помазаник” за тази църква. Затова, всеки, който “вдига ръката си” и започва да го убива с думи или клевети срещу него, той не застава само срещу него, но срещу Бога.

Ап. Павел знаеше, че пастирите и презвитерите ще бъдат атакувани. На тях се гледа. Те са център на внимание. Поради това твърде често те стават предмет на завист, клевети и одумване. Затова той написа на Тимотей, който по това беше ръководител на Ефеските презвитери (1 Тимотей 5:19):

19 Против презвитер не приемай обвинение, освен ако е нанесено от двама или трима свидетели.

Може би знаете, че по време на мандата си народните представители имат така наречения депутатски имунитет. Те не могат току така да бъдат съдени за щяло и нещяло. Подобен имунитет, само че в духовната област имат и църковните ръководители. Дяволът може да настрои много хора срещу тях. Значи ли това, че трябва да обръщаме внимание на всяка клевета?

Твърде вероятно е обвиненията, които имаше в предвид ап. Павел да бяха обвинения във финансови злоупотреби, защото предните стихове по един деликатен начин говорят за заплатите на Божиите работници (1 Тимотей 5:17-18):

17 Презвитерите които управляват добре, нека се удостояват с двойна почит, особено ония, които се трудят в словото и поучението, 18 защото писанието казва: “Да не обвързваш устата на вола, когато вършее”; и: “Работникът заслужа заплатата си”.

Ако по някакъв начин някой злоупотреби, той трябва да бъде наказан и изобличен пред всички. Но обвиненията срещу него, първо, трябва да бъдат от двама или трима свидетели, второ, трябва да бъдат доказани от компетентните органи, и трето, изобличението трябва да дойде “от горе”, а не “от долу” (1 Тимотей 5:20).

20 Ония, които съгрешават, изобличавай пред всички, та и другите да имат страх.

ПОБЕДА НАД ЗЛОТО ЧРЕЗ ДОБРОТО

Защо беше верен Давид? Защото беше смирен. Той казваше за себе си: “Кой съм аз? Ако благоволи Господ, аз може и да бъда следващия цар, но все още съм никой. А Саул е Господния помазаник.” Затова той го наричаше “господарю мой” и “отче мой”, и това не беше престорено.

14 Подир кого е излязъл Израилевият цар? Кого преследваш ти? Подир умряло куче, подир една бълха. 15 Господ, прочее, нека бъде съдия и нека съди между мене и тебе, нека види, нека се застъпи за делото ми, и нека ме избави от ръката ти.

Давид винаги предаваше делото си на Господа. И в това той е пример за нас. Не ни ли учи на това и Новия Завет:

16 Бъдете единомислени един към друг; не давайте ума си на високи неща, но предавайте се на скромни неща; не считайте себе си за мъдри. 17 Никому не връщайте зло за зло; промишлявайте за това, което е добро пред всичките човеци; 18 ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци. 19 Не си отмъстявайте, възлюбени, но дайте място на Божия гняв; защото е писано: “На мене принадлежи отмъщението, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ”. 20 Но,
“Ако е гладен неприятелят ти, нахрани го;
Ако е жаден, напой го;
Защото, това като правиш, ще натрупаш жар на главата му”.
21 Не се оставяй да те побеждава злото; но ти побеждавай злото чрез доброто.

Давид беше толкова ясен в защитата си, че сам цар Саул призна неговата верност и това, че Давид го превъзхожда в правда, понеже му е въздал добро за зло.

16 И като изговори Давид тия думи на Саула, рече Саул: Това твоят глас ли е, чадо мое Давиде? И Саул плака с висок глас. 17 И рече на Давида: Ти си по-праведен от мене, защото ти ми въздаде добро, а аз ти въздадох зло. 18 И ти показа днес, че си ми сторил добро, защото, когато Господ бе ме предал в ръцете ти, ти не ме уби. 19 Понеже кой, като намери неприятеля си, би го оставил да си отиде по пътя невредим? Господ, прочее, да ти въздаде добро за това, което ти ми направи днес.

Саул беше убеден, че именно Давид ще бъде следващия цар, затова го помоли да му се закълне, че няма да изтреби рода му.

20 И сега, ето, познавам че наистина ти ще станеш цар, и че Израилевото царство ще се утвърди в твоята ръка. 21 Сега, прочее, закълни ми се в Господа, че няма да изтребиш потомството ми след мене, и че няма да погребеш името ми от бащиния ми дом. 22 И Давид се закле на Саула. Тогава Саул си отиде у дома си, а Давид и мъжете му се изкачиха на твърдото място.

ОТНОВО ВЕРЕН

За съжаление мигът на прозрение за израилевия цар бързо отмина и той подбуден от зифците отново реши да погне Давид. Интересно, че и втория път, когато имаше възможност да бъде неверен спрямо царя си, Давид отново отказа да го направи. В 1 Царе 26 гл. четем:

1 Тогава дойдоха зифците при Саула в Гавая и рекоха: Не се ли крие Давид в хълма Ехела срещу Есимон? 2 И тъй Саул стана та слезе в зифската пустиня, като водеше със себе си три хиляди мъже избрани от Израиля, та търси Давида в зифската пустиня. 3 И Саул разположи стана си на върха Ехела, който е срещу Есимос, край пътя. А Давид се намираше в пустинята; и като се научи, че Саул идвал отдире му в пустинята, 4 Давид прати съгледачи та разбра, че Саул наистина бе дошъл. 5 И Давид стана та дойде на мястото, гдето Саул беше разположил стана си, и Давид съгледа мястото, гдето лежеше Саул и Авенир Нировият син, военачалникът му. А Саул лежеше в оградата от коли, и людете бяха разположени около него. 6 Тогава Давид проговори и рече на хетееца Ахимелех и на Ависея Саруиния син, Иоавовия брат: Кой ще слезе с мене при Саула в стана. И рече Ависей: Аз ще сляза с тебе. 7 И тъй, Давид и Ависей дойдоха през нощта при людете; и, ето, Саул лежеше заспал в оградата от коли, и копието му беше забито в земята при главата му; а Авенир и людете лежаха около него. 8 Тогава Ависей каза на Давида: Бог предаде днес врага ти в ръката ти; сега, прочее, нека го поразя с копието до земята с един удар и няма да повторя.

Случката отново се повтаря. Саул тръгва да преследва Давид, а самият той се оказва предаден от Бога в ръката му. Този път Ависей си предлага услугите. Царят спи. Един удар с копието и главата му ще бъде закована за земята. Ако бяхме на мястото на Давид ние може би бихме казали: “Един път му простих, но втори път – не.” Но и втория път, когато имаше възможност да бъде неверен спрямо Господаря си и спрямо Бога, Давид отново постъпи вярно.

9 А Давид рече на Ависея: Да го не погубиш; защото кой може да дигне ръка против Господния помазаник и да бъде невинен?

И този път мотивът на Давид е същия – уважение към онзи, когото Бог е поставил да управляват народа му – дори и тогава, когато той не е прав. Давид разбираше, че поправките и разместванията трябва да идват от по-висшестоящия, не от по-нисшестоящия в йерархията на царството.

10 Рече още Давид: Бъди уверен, както си в живота на Господа, че Господ ще го порази; или денят му ще дойде, и ще умре; или ще влезе в сражение и ще загине. 11 Да ми не даде Господ да дигна ръка против Господния помазаник!

Втори път Давид имаше възможност да бъде неверен и да вдигне ръката си против Господния помазаник, но той отново не го направи. Ето това е верност – да откажеш да се възбунтуваш дори тогава, когато ръководителят ти не е прав.

КАК ПОСТЪПВАТ НЕВЕРНИТЕ ХОРА?

Поради това, че беше верен, Господ постави Давид за цар над Израил. Сега, когато той беше цар, поради това, че самият той се оказа неверен спрямо Урия, той трябваше да се сблъска с невярност от страна на сина си Авесалом и първия си съветник Ахитофел.

След като уби доведения си брат си Амнон поради това, че изнасили родната му сестра Тамар, Авесалом избяга в Гесур, където остана три години (2 Царе 13:37-38). Завръщането му стана малко трудно, но накрая то се случи. Как стана това е описано във 2 Царе 14 гл. Главата завършва с картина при която цар Давид целува сина си Авесалом (2 Царе 14:33). Като че ли помирението беше настъпило, но какво стана след това (2 Царе 15:1-6)?

1 След това Авесалом си приготви колесници и коне и петдесет мъже, които да тичат пред него. 2 И Авесалом ставаше рано, та стоеше край пътя до портата; и когато някой имаше дело, за което трябваше да дойде пред царя за съдба, тогава Авесалом го викаше и думаше: От кой си град? А той казваше: Слугата ти е от еди-кое Израилево племе. 3 И Авесалом му казваше: Виж, твоята работа е добра и права; но от страна на царя няма кой да те слуша. 4 Авесалом още казваше: Да бях само поставен съдия на тая страна, за да идва при мене всеки, който има спор или дело, та да го оправдавам! 5 И когато някой се приближаваше да му се поклони, той простираше ръка та го хващаше и го целуваше. 6 Така постъпваше Авесалом с всеки израилтянин, който дохождаше при царя за съд; и по тоя начин Авесалом подмамваше сърцата на Израилевите мъже.

Какво правеше Авесалом? “Подмамваше сърцата на Израилевите мъже.” Как? Като лекичко ги настройваше срещу “Господния помазаник”. По селски, аз наричам това “подумване” – едно леко преувеличаване и “невинно” извъртане на нещата, казване на хората това, което те желаят да чуят и яхване на общественото недоволство в своя полза. Външно Авесалом беше “любезен”. Разпитваше хората – откъде са, по каква работа са дошли в Ерусалим. Когато някой се приближаваше да му се поклони, той го вдигаше, прегръщаше го и “го целуваше”. Когато някой се оплачеше от Давид, вместо да го доведе отново при царя, за доизясняване на нещата или пък да съобщи на баща си за грешката му, Авесалом се съгласяваше с недоволния и насърчаваше протеста му срещу царя. “Е, прав си, какво да правим, ама не съм виновен аз, нали? Ако аз бях на мястото на царя, нямаше да се отнеса така към теб, ама какво да правим като не съм.” “Нямам вина за тази работа. Не съм виновен затова, че пастирът не си върши добре работата. Ако аз бях на негово място, нямаше да допусна подобно нещо…” Това да ви звучи познато?

Така ли би постъпил верния човек. Не. Верният човек няма да търпи да слуша клюкарите, няма да ги прикрива. Няма да застане на страната на раздразнените. Няма да подклажда недоволството им. Да, пасторът не е съвършен. И той е човек, и той греши. Но, вместо да говори, или да слуша какво се говори зад гърба на пастора, верният човек ще отиде и ще му каже – за да се поправи и в църквата да има мир, а не да се подронват взаимоотношенията между вярващите. В Притчи 11:13 се казва:

13 Одумникът обхожда и открива тайните,
А верният духом потайва работата.

Това не означава, че верният човек не издава клюкарите. Клюкарите искат да останат анонимни. Но възможно ли е това? Може би само за кратко. Но после всичко излиза на яве. В нашата църква има едно неправилно разбиране за вярност – че вярност е да не казваш кой ти е казал клюката. Но вярност ли е това или невярност? Ако ти чуеш нещо лошо по нечий адрес и го запазиш в сърцето си, дори да не си го казал, ти ставаш участник в клеветата и се нареждаш на страната на неверните. В църквата има хора, които са като усилвателна уредба. Колкото и тихо да им пошепнеш нещо, те го усилват и преувеличават дотолкова, че накрая то става скандално и някои от тези, които го чуят накрая питат пастира дали това е вярно. Всичко, което казваш зад гърба на пастира рано или късно стига до ушите му. И когато той го чуе, се настройва против теб. Тогава защо не отидеш и направо не му го кажеш в лицето? Не казва ли същото и Христос (Матей 18:15)?

15 И ако ти съгреши брат ти, иди, покажи вината му между тебе и него самия. Ако те послуша, спечелил си брата си.

ПРЕДАТЕЛСТВОТО НА “ДУХОВНИЯ СЪВЕТНИК”

После, неверният човек търси съюзници. Във 2 Царе 15:12 се казва:

12 После, докато принасяше жертвите, Авесалом покани Давидовия съветник, гилонеца Ахитофел, от града му Гило. И заговорът бе силен, понеже людете постоянно се умножаваха около Авесалома.

Кой беше Гилонецът Ахитофел? Ахитофел не беше случаен човек. Той беше, така да се каже, от “духовния съвет” на цар Давид. В 1 Летописи 27:32-34 четем кои бяха в най-близкото обкръжение на цар Давид:

32 А Давидовият стрика Ионатан, човек разумен и книжовник, беше съветник; Ехиил, Ахмониевият син, беше с царските синове; 33 Ахитофел, царски съветник; архиецът Хусай, царски приятел; 34 а съветниците след Ахитофела, Иодай, Ванаиевият син и Авиатар; а началник на царската войска, Иоав.

Ахитофел беше официален “царски съветник”. Съветници след него бяха Иодай и Авиатар, но той беше така да се каже “пръв съветник”. Явно беше особено прозорлив. Всичките му съвети бяха безпогрешни. Във 2 Царе 16:23 се казва:

23 А в онова време съветът, който даваше Ахитофел, бе считан като че ли някой бе търсил съвет от слово на Бога; такъв се считаше всеки Ахитофелов съвет и от Давида и от Авесалома.

Представете си колко информиран беше този човек. Той знаеше всичките тайни на държавата. Ти не можеш да получиш съвет от някого, ако не му се довериш. Давид нямаше тайни от Ахитофел. Затова особено го заболя, когато този негов приятел го предаде и премина на страната на противниците му. В Псалом 55:12-14 той споделя чувствата си:

12 Понеже не беше неприятел, който ме укори, –
Това бих претърпял, –
Нито беше оня, що ме мразеше, който се подигна против мене, –
Тогава бих се скрил от него;
13 Но ти, човек равен на мене,
Другар мой, и мой близък приятел.
14 Заедно се разговаряхме сладко,
С множеството ходехме в Божия дом.

Разбираемо е неприятелят ти да се повдигне против тебе. Но тогава, когато това е твой приятел, човек с когото си споделял чувствата си, с който си празнувал празниците си и с който заедно си се покланял на Бог – когато той те предаде, тогава болката и утеснението са наистина непоносими. В Притчи 25:19 се казва:

Доверие към неверен човек, в усилно време,
Е като счупен зъб и изкълчена нога.

Ахитофел се считаше за верен човек на Давид. Но беше ли му наистина верен? Това се видя, тогава, когато получи възможността да се покаже неверен. Защо предаде своя ръководител? Може би Давид го беше огорчил по някакъв начин, може би го беше обидил. Ахитофел беше дядо на Витсавее, с която Давид бе извършил толкова тежък грях. Освен това, синът на Ахитофел Елиам беше приятел и съслужител на Урия, мъжа на Витсавее. Може би Ахитофел не можеше да забрави Давидовия грях. Може би Ахитофел не беше доволен от това, че Давид не отговаряше на очакванията му. Но повод ли е всичко това за невярност? Нямаше ли начин да си простят и да оправят взаимоотношенията си? Можем ли да оправдаем предателството му?

Как завърши Ахитофел? Давид се помоли Бог да осуети съвета му към Авесалом (2 Царе 15:31). Бог послуша молитвата му и Авесалом послуша съвета на архиеца Хусай, който беше от Давидовите верни (2 Царе 17:23).

23 А Ахитофел, като видя, че съветът му не се възприе, оседла осела си и стана та отиде у дома си, в своя град; и като нареди домашните си работи, обеси се. Така умря; и погребан бе в бащиния си гроб.

Ахитофел е един от много редките случаи на самоубийство в Библията. Както предателството на Ахитофел в Стария Завет завърши със самоубийство, така завърши и предателството на Юда в Новия Завет.

ЮДА ИСКАРИОТСКИ

Давид е предобраз на Христос. Ахитофел е предобраз на Юда. Юда беше касиера на Исус. Той отговаряше за финансите на служението му. Беше доста интелигентен и способен, и в същото време доста стиснат и неверен. Казва се, че тайно крадеше от касата. Спомнете си, как се подразни той от това, че Мария помаза Исус с един литър миро (Йоан 12:1-8).

1 А шест дни преди пасхата Исус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите. 2 Там му направиха вечеря, и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тия, които седяха с Него на трапезата. 3 Тогава Мария, като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исуса, и с косата си отри нозете Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото.

4 Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, рече: 5 Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромасите? 6 А това, рече не защото го беше грижа за сиромасите, а защото бе крадец, и като държеше касата вземаше от това, което пускаха в нея.

7 Тогава Исус рече: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми. 8 Защото сиромасите всякога се намират между вас но Аз не се намирам всякога.

Когато видя как Мария изля целият съд с мирото върху Исус, Юда беше скандализиран. Има хора, които винаги желаят да контролират всичко и винаги им се струва, че парите, които се харчат за нуждите на служението са прекалено много. Но случая с Мария и помазването на Исус ни показва, че колкото и пари да се изразходят за поклонение към Христос, те никога не биха били “прахосани”. На Юда му досвидя за парите, които можеха да минат през него, ако бяха продали мирото, и реши че на Исус “са му твърде редки пръстите”. Затова отиде и го продаде за тридесет сребърника.

Ти не можеш да разбереш дали един човек ти е неверен, докато не успееш да го видиш как постъпва в ситуация в която ти е ядосан, обиден, и има възможността безнаказано да те нарани.

СПИСЪКЪТ НА ВЕРНИТЕ

И така, видяхме и двете възможности. От една страна Давид, който два пъти беше верен на Саул, дори тогава когато имаше възможност и причина да му бъде неверен и от друга страна Авесалом и Ахитофел, които въпреки любовта и доверието, което Давид имаше към тях, в един момент, когато им се отдаде възможност да му бъдат неверни го предадоха.

Кога се проявява верността? Тогава, когато имаш възможност да бъдеш неверен. Затова, трябва много да внимаваме как постъпваме тогава, когато нашия ръководител сгреши – дали сме готови да трупаме дивиденти от грешките му, дали сме готови да го унищожим с думите си и да го предадем? Или ще решим – “да не вдигаме ръка срещу господния помазаник”, да бъдем верни, да не вървим по лесния път на премълчаването и одумването, а да отидем и да направим всичко за възстановяването на взаимоотношенията ни. Това е начинът по който постъпват верните. Те търсят начин за възстановяване на хармонията и мира. Не се обиждат лесно, готови са да прощават.

Започнахме с Притчи 20:6:

6 Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта;
Но кой може да намери верен човек?

Въпреки, че да се намери “верен човек” е много трудно, все пак Божието Слово ни показва, че все пак такива се срещат. В Библията има поне десет човека за които изрично се казва, че са били верни:

  • Мойсей (Числа 12:7; Евреи 3:5);
  • Самуил (1 Царе 2:35);
  • Давид (1 Царе 22:14);
  • Неемиевият брат Анания (Неемия 7:2)
  • Даниил (Даниил 6:4);
  • “одобрения за верен в Христа” Апелия (Римляни 16:10);
  • Ап. Павел (1 Коринтяни 7:25; 1 Тимотей 1:12)
  • “любезният брат и верен в Господа служител” Тихик (Ефесяни 6:21; Колосяни 4:7);
  • Епафрас, също “верен Христов служител” (Колосяни 1:7);
  • Антипа (Откровение 2:13).

Ти и аз можем да бъдем следващите в тази редица – редица, която започва с Господ Исус Христос (Евреи 3:6).

Иначе се причисляваме към хората в списъка на предателите – Корей, Авесалом, Ахитофел, Юда Искариотски…

Не знам за теб, но аз не желая да бъда един от тях.