КОЙ Е В КЪЩАТА?

Лука 11:14-28

14 Веднъж Той изгонваше един ням бяс; и като излезе бесът, немият проговори и народът се почуди. 15 А някои от тях рекоха: Чрез началника на бесовете, Веелзевул, изгонва бесовете. 16 А други, изпитвайки Го, искаха от Него знамение от небето. 17 Но Той, като знаеше техните помисли, каза им: Всяко царство разделено против себе си, запустява, и дом разделен против себе си пада. 18 Така, също, ако Сатана се раздели против себе си, как ще устои царството му? понеже казвате, че изгонвам бесовете чрез Веелзевул, 19 И ако Аз чрез Веелзевул изгонвам бесовете, вашите синове чрез кого ги изгонват? Затова, те ще ви бъдат съдии. 20 Но ако Аз с Божия пръст изгонвам бесовете, то Божието царство е достигнало до вас. 21 Когато силният въоръжен човек пази двора си, имотът му е в безопасност. 22 Но когато един по-силен от него нападне и му надвие, взема му всичкото оръжие, на което се е надявал, и разподеля каквото грабне от него. 23 Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира заедно с Мене, той разпилява. 24 Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места и търси спокойствие; и като не намери, казва, ще се върна в къщата си от където съм излязъл. 25 И като дойде, намира я пометена и наредена. 26 Тогава отива и, взема със себе си седем други духове по-зли от него, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото. 27 Когато говореше това, една жена от множеството със силен глас Му рече: Блажена утробата, която Те е носила, и съсците, които си сукал. 28 А Той рече: По-добре кажи: Блажени ония, които слушат Божието слово и го пазят.

В този пасаж се говори за властта на Исус Христос да изгонва демони и за това какво онзи, който е бил освободен от демони може да направи и трябва прави, за да запази и да задържи освобождението си. Ако трябва с една дума да определим предмета на този пасаж, то би бил “освобождение”. Немият беше освободен от робството си на тъмните сили и в текста ние четем за освобождението, за освободителя и за освободения – какво трябва да прави той, след като е бил освободен от Бога.

НЕОСПОРИМОСТТА НА ОСВОБОЖДЕНИЕТО

Най-напред в текста се говори за освобождението:

14 Веднъж Той изгонваше един ням бяс; и като излезе бесът, немият проговори и народът се почуди.

За Христос изгонването на “бесове” не беше нещо необичайно. То беше част от служението Му. Това просто беше един от многото случаи на освобождение от тъмните сили. Когато тук се говори за “бяс”, не се има в предвид бяс, като заболяване, което се среща при кучетата и животните, бяс против който има ваксина – това е друго нещо. Тук се има в предвид демон, личност без тяло. Това, което можем да разберем от този случай е, съществуват заболявания и недъзи, които са причинени от духовни същества. Не че всички недъзи и психични разстройства са причинени от демони, но някои са. Демоните – те са личности без тела, подчинени на Сатана, подчинени на тъмната страна. Като вярващи, и като хора, които приемаме истината на Божието Слово, ние вярваме не само в Бог, който е създателят на всичко в този свят, но също и в това, че има и Сатана, ангели, демони.

Сатана се опитва да се прикрива в този свят и най-голямата му лъжа е, че не съществува. Той кара хората да казват: “А, няма такова нещо като дявол…” Но всъщност Сатана съществува реално и ние четем за него в Словото Божие. Има също и демони. Това, което можем да видим за тях от прочетения текст е, че те могат да се определят по проявленията им. Например, този дух беше наречен “ням” дух, защото причиняваше немота.

Демоните съществуват, и ние сме по-слаби от тях. Един човек не може да надделее със собствената си сила над демон. Но, виждаме и нещо друго в това освобождение, и то е, че Исус Христос има власт над демоните и може да ги изгонва. Има един, който е по-силен от демоните, и това е нашия Господ Исус Христос. И не само той, но и онези, които изгонват демони в името на Господ Исус Христос. Защото, това, което Исус правеше, докато беше на земята, го правеха и апостолите от ранната църква когато Святия Дух беше във тях. И те, в името на Исус Христос изгонваха демони.

В Деяния на апостолите 16:16-19 четем за това как Павел беше следван от една жена, която имаше предсказвателен дух, който беше демон. И един ден когато той отиваше на “молитвеното място”, той се обърне към този дух, който беше вътре в нея и му каза “Заповядвам ти в името на Исус Христос да излезеш от нея!”. В същият този момент духът напусна тази жена и тя повече не можеше да “прокобява” – не можеше да предвещава и да предсказва бъдещето.

Но какво стана? Въпреки, че хората видяха чудото, те не се обърнаха към Бога, а хванаха Павел и започнаха да го бият. Защо? Защото собствениците на тази жена – понеже тя беше робиня – видяха, че заедно с излизането на духа, както с хумористичен тон казва Лука “излезе и надеждата им за печалба”. Понеже те повече не можеха да печелят от гадаенето на робинята си, те се ядосаха и настроиха обществото срещу Павел заради това че е изгонил духа от робинята им. Колко сме глупави ние хората – вместо да видим Божията Слава, да се смирим, да се покаем и да приемем Бога, ние гледаме парите…

КОЙ Е ОСВОБОДИТЕЛЯ?

И така, чудото на освобождение на поробения от ням демон човек се случи, и то беше толкова очевидно, безспорно и неоспоримо, че неговата автентичност не беше поставена под въпрос дори и от Исусовите противници. Освобождението беше ясно, но възникна спор кой всъщност е освободителя. Както в случая с Павел и предсказвателния дух във Филипи вместо да прославят Божия Син, хората се обърнаха срещу Него. Тук, в нашия текст в Лука 14 гл. виждаме как самия Господ извършваше това Божие дело. Самият Божий Син беше на земята и изгонваше демони в името на Отец.

15 А някои от тях рекоха: Чрез началника на бесовете, Веелзевул, изгонва бесовете.

Те се направиха много компетентни за духовните неща. И казаха, че Исус Христос не изгонва демоните чрез Божията сила, а чрез силата на Сатана. Те оспориха Неговия авторитет и източника на Неговата власт и сила.

16 А други, изпитвайки Го, искаха от Него знамение от небето.

От Марк 3:22 разбираме, че тези, които поставяха под въпрос Христовата власт и авторитет всъщност бяха книжници, дошли от Ерусалим именно с цел да оспорят претенциите на Исус Христос като Месия.

22 И книжниците, които бяха слезли от Ерусалим, казваха, че Той има Веелзевул, и че изгонва бесовете чрез началника на бесовете.

Възраженията срещу Христовото действие на освобождение бяха двустранни. От една страна противниците му го обвиняваха, че върши чудесата и освобожденията си чрез нечисти сили, а от друга, изискваха от него “знамение от небето”, което да докаже, че източникът на силата му идва “от горе”, от небето, а не “от долу”, от сатана и тъмните сили.

По-надолу в текста Исус отговаря и на двата въпроса. На въпроса за източника на силата му той отговаря в ст.17-28, а на въпроса за знамението от небето той отговаря в ст.29-32. Но днес ние ще се спрем само на първата част от Неговия отговор – тази, която се отнася за това от кого идва силата за освобождение от демони. Дали Сатана е освободителя? Това е абсурдно! Не, освободителят е Господ Исус Христос!

17 Но Той, като знаеше техните помисли, каза им: Всяко царство разделено против себе си, запустява, и дом разделен против себе си пада. 18 Така, също, ако Сатана се раздели против себе си, как ще устои царството му? понеже казвате, че изгонвам бесовете чрез Веелзевул…

Забележете, тук се говори за “царството на сатана”. Сатана, подобно на Бог, също има свое царство. И той владее на тази земя. Той владее над човеците. Исус Христос го нарече “князът на този свят”. И той управлява чрез неговата система от демони, които са на различни рангове. Той владее и чрез определени хора, които са негови служители (2 Коринтяни 11:15). Исус Христос, обаче е по-силен от бесовете и може да ги изгонва.

19 И ако Аз чрез Веелзевул изгонвам бесовете, вашите синове чрез кого ги изгонват? Затова, те ще ви бъдат съдии.

Веелзевул в този пасаж е един демон, който е от по-висш ранг, но не самия Сатана. Някой приемат, че Веелзевул е име на Сатана. И може би е така. Но аз мисля, че Веелзевул всъщност е демон от висш ранг, но не самия Сатана. Значи, Сатана е най-висшия противник на човека и на Бога. И той е личност, но той не е вездесъщ, както Бог е вездесъщ и всесилен. Сатана управлява чрез система от демони, система от негови подчинени, които са различни духове. Затова, в Ефесяни 6:12 ап. Павел казва:

12 Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу всесветските управители на тази тъмнина, срещу духовните сили на нечестието в небесните места.

Ако проследите различните гръцки думи, които са използвани в този стих за описание на различните видове демони, ще видите, че в текста става въпрос за различни рангове. Има демони, които са териториални началници и власти (“архас” и “егзоусиас”), има демони, които отговарят за световните религии които заблуждават човечеството и които са отговорни за световните проблеми (“космократорас”), има демони, които причиняват различни свръхестествени проявления, като например магии, чародейства, предсказвания, и тям подобни окултни способности (“пневматика тес”). Има най-различни видове демони. И може би един от тях е Веелзевул, който е по-висш териториален началник, а този “ням” бяс е духовна сила от най-нисш чин. И затова, тези книжници от Ерусалим са казвали, че Исус изгонва по-нисшите демони чрез по-висшите. Исус, обаче казва: “Не е така!”.

20 Но ако Аз с Божия пръст изгонвам бесовете, то Божието царство е достигнало до вас.

Слава на Бога! Вижте, тази дума Веелзевул е много интересна. В някои други версии на Библията той е наречен не Веел-зевул, а Веел-зевув. Веел-зевув е просто превод с различно произношение на Ваал-зевув. За него се говори в 4 Царе 1 гл. Ваал е бил един от боговете на филистимците. А Ваал-зевув е бил Акаронски бог. И тук има една игра на думи. Защото, Ваал-зевул означава “бог на високите места”. Но те са го наричали Ваал-зевув, което означава “бог на мухите”. Просто това е била е една подигравка с този бог. И дори нещо по-лошо, Веел-зевел пък значи “бог на изпражненията”. Те са му казвали: “Ти не си бог на високите места, ти си бог на тоалетните!”. Така са се подигравали с този бог. Просто давам значението на това име. Но, така или иначе, той е един нечист дух. А от нечист дух не може да очаква той да изгони нечистотата. Но, Исус Христос каза: “Аз не действам чрез нечисти духове, аз действам чрез Божият пръст, чрез Божията сила!”

В паралелен пасаж в Матей 12:28 се казва:

28 Но ако Аз чрез Божия Дух изгонвам бесовете, то Божието царство е дошло върху вас.

Т.е. “Божият пръст” всъщност е Божият Дух. Така че, Исус Христос имаше власт над демоните когато беше на земята. И “Той е същият вчера, днес и до века” (Евреи 13:8). И той има власт и днес над демоните – да ги изгонва и да прославя Своето име. И това изгонване на демони всъщност е белег за настъпване на Божието царство. Видяхме, че има сатанинско царство, но също има и Божие царство. Някои искаха от Исус знамение от небето. Но всъщност именно изгонването на този ням демон беше знамение от небето за настъпването на Божие царство. Защото, спомнете си, когато Йоан беше в тъмницата, и прати при Исус Христос да го питат: “Ти ли си този, който има да дойде, или друг да очакваме?” (Лука 7:19-20), какво направи Исус Христос? Изгони демони, изцели болни (Лука 7:21-23)…

21 И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи подари зрение. 22 Тогава в отговор им каза: Идете, и разкажете на Иоан това, което видяхте, и чухте, че слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват, и глухи прочуват; мъртви биват възкресени, и на сиромасите се проповядва благовестието. 23 И блажен е оня, който не се съблазни в Мене.

Защото Исус извърши тези дела? Защото именно тези чудеса на изцеление и освобождение са белези на настъпването на Божието царство. Те са “делата, въвеждащи идващия век” (Евреи 6:5).

21 Когато силният въоръжен човек пази двора си, имотът му е в безопасност. 22 Но когато един по-силен от него нападне и му надвие, взема му всичкото оръжие, на което се е надявал, и разподеля каквото грабне от него.

Кой е “силния въоръжен човек” – това е демонът, който владее над обладания човек. Той е “силният въоръжен човек”. И той пази “двора си”, той пази “къщата си”. Коя е къщата му? Тя е тялото и душата на човека. Демонът е влязъл в тях и ги е изпълнил – обладал е човека и си е направил обиталище в него. И от там, от вътре, той върши своите демонични неща и проявления чрез него. Обаче, “един по-силен от него” може да го нападне. Кой е по-силния от този демон? Исус Христос! И не само Исус, но и християнинът, който има власт над демоните в Името на Исус. Защото, спомнете си, Исус Христос даде власт на своите ученици да изгонват демони. И те се завърнаха и казаха: “Господи, в твоето име и демоните ни се покоряват”! Какво им отговори Исус? В Лука 10:18-19 четем Исусовия отговор.

18 А Той им рече: Видях Сатана паднал от небето като светкавица! 19 Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпиони, и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди!

Така че, един християнин, който е измит в кръвта на Господ Исус Христос, един християнин, който има жива връзка с Бога, един християнин, който се стреми да живее свят живот, такъв човек не трябва да се безпокои от сатана и неговите сили. Те не могат да ни направят нищо, защото Бог ни пази. В Числа 23:23 се казва:

23 Наистина няма чародейство против Якова.
И няма врачуване против Израиля;

И това го каза един чародей, който за пари се опита да направи магия на Израил, и така да го постави под властта на тъмните сили, но не можа… Защото Бог не му позволи. Това е истината. Ние имаме цялата сила над демоните, и докато сме в добри взаимоотношения с Бог и имаме Неговата протекция и защита, те не могат да ни направят нищо! Слава на Бога! Така че освободителят е Исус Христос, а не Веелзевул. Освободителят е Бог, не Сатана.

Някой може да каже: “Но каква връзка има това изгонване на този ням бяс с мен? Аз нямам демони в мен и никога не съм имал…” Ако е така, Слава на Бога! Истината е, обаче, че цялата същност на християнството е освобождение. Самото повярване в Христос е освобождение от властта на Сатана и неговото царство. В Деяния 26:18, където ап. Павел описва срещата си с възкръсналия Христос по пътя за Дамаск, той цитира божествените думи така:

16 Но стани и се изправи на нозете си, понеже затуй ти се явих, да те назнача служител на това, че си Ме видял и на онова, което ще ти открия, 17 като те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам, 18 да им отвориш очите, та да се обърнат от тъмнината към светлината, и от властта на сатана към Бога, и да приемат прощение на греховете си и наследство между осветените, чрез вяра в Мене.

“Да им отвориш очите” – хората в този свят са духовно слепи. И тази тяхна слепота е причинена от невежеството и от Сатана. Във 2 Коринтяни 4:3-4 ап. Павел обяснява коя е основната причина невярващите да отхвърлят благовестието:

3 Но ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тия, които погиват, – 4 за тия, невярващите, чиито ум богът на тоя свят е заслепил, за да ги не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога.

За да може един човек да прогледа и да види истината – това е чудо от Господ Исус Христос. Един човек, който се е обърнал към Бога, той се е освободил от властта на Сатана и е прогледал по отношение на невидимите неща.

Забележете, че в Деяния 27:18 се казва, че спасението е свързано с освобождение от властта на сатана и преминаването под Божия власт. Същото казва и ап. Павел в Колосяни 1:3 където говори за Бог, който в Своята благост “ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син”. Да, напредъка на Божието царство е свързано с духовно воюване и освобождение на хората от сатанинската власт. И това се отнася както за някой, който е бил обладан от демон, така и за онзи, който е бил духовно сляп за Божията истина, но чийто очи са били отворени чрез просветлението и действието на Святия Дух.

ОТГОВОРНОСТТА НА ОСВОБОДЕНИЯ

Видяхме освобождението. Господ Исус желае ние да имаме свобода от силите на тъмнината. Видяхме и кой е освободителя – не Сатана, нито неговите подчинени, а самия Бог Отец и Господ Исус Христос. Който изгонва демони, той не го прави чрез техния началник. Защото сатанинското царство, ако и да е зло царство, то не е глупаво царство. И във него, за разлика от църквата, няма разцепление. В това отношение ние трябва да вземем пример от тях. Защото ние често имаме разцепление помежду си и се бием помежду си. Но както Господ Исус каза: “Всяко царство разделено против себе си, запустява, и дом разделен против себе си пада.…” и “Сатана не изгонва Сатана”, а ние често какво ли не правим един срещу друг. Бог да ни помогне да бъдем единни. И това е пак Сатана, който ни разделя. Той не се разделя в неговото царство, но той “сее раздори между братя”. Защото това е неговата тактика: “Разделяй и владей!” Но нека ние да събираме и да се грижим, а не да разделяме и да търсим началстваме. Нека Бог да ни помогне във всичко това!

Това, за което Исус говори по-надолу е отговорността на освободения човек. И неговата основна отговорност е след като е бил освободен, той да не остава неутрален. Неутралността е една от причините за неокончателното освобождение от силите на Сатана. Какво означава “неутралност”? Нито плюс, нито минус – нула – “хладкаво и блудкаво”. Това се казва за Лаодикийската църква в Откровение 3:15-16:

15 Зная делата ти, че не си студен нито топъл. Дано да беше ти студен, или топъл. 16 Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си.

Неутралността е отвратителна за Бога. Ние не трябва да бъдем неутрални, не трябва да бъдем хладки. Трябва да бъдем горещи за Господа. Защото Исус продължи, и това, което каза е особено важно за хора, които са освободени от властта на Сатана, а ние всички сме освободени от властта на Сатана. Слава на Бога! И това е особено важно за хора, които са освободени от демони. Не трябва да оставаш празен! Не трябва да оставаш неутрален! Защото, Господ Исус каза:

23 Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира заедно с Мене, той разпилява.

Това означава, че трябва да бъдеш активно въвлечен в Божието дело. Господ събира… Какво? Жътвата! Той събира онези, които трябва да бъдат спасени, и ние трябва да участваме в това дело на спасение, дело на благовестие. Трябва да работим заедно с Бога. Защото, ако ние не градим Божието царство заедно с Господ Исус Христос, ние разпиляваме и ние разрушаваме. Не можеш да бъдеш неутрален! Защо? Господ Исус каза:

24 Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места и търси спокойствие; и като не намери, казва, ще се върна в къщата си от където съм излязъл. 25 И като дойде, намира я пометена и наредена. 26 Тогава отива и, взема със себе си седем други духове по-зли от него, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото.

Нека Бог да ни пази! Вижте, това, което Исус ни разкрива тук е, че демоните винаги се връщат. Сатана винаги се връща. Виждаме, че дори когато Господ Исус Христос беше изкушаван от Сатана, и той го победи на негова територия в пустинята, се казва, че Сатана не се оттегли от Него за винаги, а само “за известно време” (Лука 4:13):

13 И като изчерпа всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време.

Дяволът се оттегли не за винаги, а само за “за известно време”, за малко време. Защо за “известно време”? Защото се върна пак. Той винаги се връща. Той е като муха – като бог на мухите (“Веел-зевув”!) – винаги се връща. Изгониш я мухата, а тя какво прави? Пак идва на същото място. Ето това е дявола. Върна ли се Сатана при Исус, за да го изкушава? Каза ли му: “Ти, Който разоряваш храма и за три дни пак го съграждаш, спаси Себе Си; ако си Божий Син, слез от кръста.” (Матей 27:40)? Сатана се връщаше отново, и отново, и Исус водеше борбата си със Сатана непрекъснато. В Гетсимания той отново водеше тази борба със Сатана – борбата с изкушенията (Лука 22:40-44). Така че, не се учудвай защо се връщат пак проблемите. Хубавия период на мир и спокойствие ни е даден не за да си почиваме, а за да се подготвим за бой, за борба. Да събираме и да градим, за да може когато сатана се върне, ние да бъдем силни, да бъдем готови, да бъдем въоръжени. В Ефесяни 6:13-17 се казва:

13 Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден, и, като надвиете на всичко, да устоите. 14 Стойте, прочее, препасани с истина през кръста си и облечени в правдата за бронен нагръдник, 15 и с нозете си обути с готовност чрез благовестието на мира. 16 А освен всичко това, вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите всичките огнени стрели на нечестивия; 17 вземете също за шлем спасението и меча на Духа, който е Божието слово;

Така че, ние трябва да бъдем въоръжени с това Божие всеоръжие за да можем да се съпротивим на Сатана. Защото демона винаги се връща, сатана винаги се връща. И това се отнася както за хора, които са били освободени от демони, така и за хора, които са били освободени от духовна тъмнина. Ето, вижте, колко хора са били тук между нас в църквата, а сега ги няма… Защо? Защото Сатана е отишъл при тях и е гледал да открадне семето, което е било посято, а те са били неутрални… Колко трябва да бъдем внимателни в това отношение. Много е важно “къщата да не остава празна”! Как може да се избегне едно такова влошаване на състоянието на освободения от демони човек? Къщата на демона, която е била освободена от Господ Исус Христос, от “по-силния”, тя не трябва да остава празна. “Къщата” всъщност е тялото и душата на човека. И тук вече е отговорността на човека, защото той има свободна воля, той да покани Исус Христос: “Господи Исусе, ела в моето сърце! Ти обитавай в него! Нека да бъда храм на Святия Дух, а не обиталище на демоните!”. Не трябва да оставаме празни, а да се изпълним със Святия Дух и със Исус Христос. Как може да стане това? Не само чрез приемане на Исус Христос в сърцето ни, не само с една молитва, но и чрез пазене на Божиите заповеди. Защото:

27 Когато говореше това, една жена от множеството със силен глас Му рече: Блажена утробата, която Те е носила, и гърдите от които си сукал. 28 А Той рече: По-добре кажи: Блажени ония, които слушат Божието слово и го пазят.

Тази жена наблягаше на физическата връзка – връзката между Исус и майка му. Но Исус наблегна на духовната връзка. И за да имаш духовна връзка с Бога и да бъдеш блажен, и когато демонът се върне да не може да влезе в тебе, ти трябва да имаш Исус Христос в сърцето си. И за да имаш Исус Христос в сърцето си, ти трябва да слушаш Божието Слово и да пазиш заповедите му. Защо тези, които слушат Божието слово и го пазят са блажени? Защото те имат духовна връзка с Бога. Тяхната къща никога няма да остане празна. Никога няма да се заеме от демони. Защото техните тела и души ще бъдат обиталище на Светата Троица – Отец, Син и Дух. В Йоан 14:21-23 Исус каза:

21 Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме люби; а който Ме люби ще бъде възлюбен от Отца Ми, и Аз ще го възлюбя, и ще явя Себе Си нему. 22 Юда (не Искариотски) му казва: Господи, по коя причина ще явиш Себе Си на нас, а не на света? 23 Исус в отговор му рече: Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него.

Слава на Бога! Точно затова са блажени онези, които слушат Божието Слово и го пазят – защото те няма да останат празни, но Отец и Сина ще обитават в тях чрез Святия Дух. Ако нашите тела и души са обиталища на Отец и Сина, ще може ли някой демон да дойде и да влезе в душите ни? Никога! Те ще бягат от нас и никой от тях няма да се доближава до нас, защото в нас са Отец и Сина. Но, изискването е ние да подчиним волята си на Бога да пазим заповедите му – да обичаме хората, да свидетелстваме, да изпълняваме това “велико поръчение”, да участваме в благовестието и спасението на другите, да живеем свят живот, да живеем достойно за званието, което сме получили, да живеем в единство, да живеем в любов…

Така че, когато бъдем освободени, каква е нашата отговорност? Да не оставаме безразлични, да не оставаме неутрални, да не оставаме празни. Това е за което говорим тази сутрин – за освобождението, за освободителя и за освободения – каква е нашата отговорност – да запазим освобождението си като имаме Освободителя винаги в сърцето си. Нека Бог да ни помогне да не спираме да събираме заедно с Него. Нека Бог да ни пази и да ни помогне да запазим освобождението си. Силата на християнина е в присъствието на Исус в сърцето му. Затова, нека никога да не допускаме да Го изгоним от сърцата си – с думите или с постъпките си. Защото, къщата няма да остане празна. Тя винаги ще бъде пълна – или с подчинените на княза на този свят или с Отец и Сина. Кой искаш да остане да живее в твоята къща? Това зависи от теб!