КОЙ БИ СЕ ПОГРИЖИЛ?

от генерал Уилям Буут

The Traveling Team

На едно от скорошните ми пътувания, докато се взирах през прозореца на каютата бях обзет от мисли, относно състоянието на множествата от хора около мен. Те живееха безгрижно в най-открит и безсрамен бунт срещу Бог, без да се замислят за вечното си благоденствие. Докато гледах през прозореца, сякаш ги виждах всичките… милиони от хора около мен, предали се на тяхното пиянство и удоволствие, техните танци и музика, тяхната работа и безпокойства, тяхната политика и неприятности. Невежи – упорито невежи в много случаи – някои от тях, знаейки всичко за истината, но без тя да ги интересува изобщо. Но всички те си живеят с техните богохулства и дяволски работи срещу Божия Трон. Докато си мислех това видях видение.

Видях тъмен и бурен океан. Над него висяха гъсти черни облаци; през тях от време на време прорязваше светкавица, последвана от гръм, докато ветровете духаха и вълните се издигаха и спускаха, пенейки се – те се издигнаха в грамада, целите в пяна, и падаха отново надолу.

В този океан, си мисля, че видях безброй бедни човешки същества да потъват и да се носят по водата; викайки и пищейки, проклинайки, борейки се и пак потъвайки; и докато те проклинаха и крещяха, те се издигаха и пищяха отново, и след това някои от тях потънаха и вече не се появиха.

И видях сред този тъмен и гневен океан една голяма скала, която беше издигната и нейният връх беше много високо над черните облаци, които бяха увиснали над бурното море. И около основата на скалата видях голяма платформа. За моя радост видях на тази платформа някои от бедните, борещи се и потъващи окаяни хора да се опитват да се изкачат, излизайки от гневния океан. Също видях тези, които вече бяха спасени на платформата да помагат на бедните същества, които бяха все още в развълнуваните води, за да могат хората да достигнат място, където да са в безопасност.

Гледайки по-отблизо, видях няколко от тези, които бяха спасени прилежно да работят, правейки и използвайки стълби, въжета, лодки и други по-ефективни средства, за да избавят бедните страдалци от това море. Тук-там имаше даже някои, които скачаха във водата, независимо от последствията, водейки се от силния си копнеж да “спасят погиващите”. Трудно ми е да кажа кои повече ме радваха – бедните потъващи хора, които се изкачваха по скалата, стигайки безопасно място или предаността и саможертвата на тези, които бяха целите погълнати от стремежа си за спасението на погиващите.

Докато гледах, видях, че тези, които бяха на платформата бяха доста разнообразни хора. Т.е. те бяха разделени на различни множества или групи, и те имаха различни удоволствия и задължения. Но само една много малка част от тях изглеждаше да се беше захванала с работата да измъкват хора от морето.

Но това, което ме озадачи най-много беше фактът, че въпреки, че всички те бяха спасени по едно или друго време от океана, почти всички изглежда бяха забравили за това. Но както и да е, изглеждаше, че споменът за тъмнината и опасността вече го нямаше изобщо. И това, което изглеждаше и странно и объркващо за мен беше, че тези хора дори не ги беше грижа – не изпитваха болка – за бедните погиващи хора, които се бореха и потъваха пред самите им очи… много, много, от които дори техните собствени съпрузи и съпруги, братя и сестри и дори техните деца.

Това удивително безразличие не се е получило в резултат на невежество или липса на знание, защото те живееха точно там, гледайки всичко това и дори споменавайки за това понякога. Много дори ходеха редовно да слушат лекции и проповеди, в които се описваше ужасното състояние на тези потъващи същества.

Вече казах, че обитателите на платформата преследваха различни удоволствия и занимания. Някои от тях бяха погълнати денонощно от търговия и бизнес, за да припечелят още, складирайки техните спестявания в кутии, сейфове и други такива.

Много прекарваха времето си, забавлявайки се с отглеждането на цветя в една част от скалата, други боядисваха разни платове, или свиреха някаква музика, или се обличаха в различни стилове и се разхождаха пред другите, за да могат да бъдат забелязани. Някои имаха за главно свое предимство да ядат и пият, други пък се бяха захванали да спорят за бедните потъващи (преди това) същества, които вече бяха спасени.

Но нещото, което изглеждаше най-удивително беше, че тези на платформата, които Той бе призовал, които чуха Неговия глас и знаеха, че те са длъжни да се покорят (поне така казаха в началото), тези, които изповядаха, че Го обичат много и подкрепят делото, което Той е възложил – които Му се покланяха или които си даваха вид, че го правят – бяха толкова заети с техните търговии и професии, техните спестявания и удоволствия, с техните семейства и приятели, техните религии и спорове за тях и техните приготовления да отидат по-навътре на сушата, че те не слушаха викът, който идваше от това Прекрасно Същество, което Самото слезе долу в океана. Както и да е, ако и да са чули те не му обърнаха внимание. Просто не ги беше грижа. И така множествата си отиваха пред тях – борейки се и пищейки и потъвайки в тъмнината.

И след това видях нещо, което изглеждаше много по-странно от всичко, което вече бях видял в това странно видение. Видях, че някои от тези хора на платформата, които бяха призвани от Прекрасното Създание, Който искаше от тях да дойдат и да му помогнат в тази трудна задача – да спасяват тези погиващи същества, правеха само това – да го молят и да плачат към Него, викайки Го да дойде при тях.

Някои искаха от Него да дойде и да остане с тях и да прекара с тях Неговото време, да им даде сила и да ги направи по-щастливи. Други искаха от Него да дойде и да отнеме от тях различните им съмнения и опасения, които те имат относно истинността на някои писма, които Той беше написал до тях. Някои искаха от Него да дойде и да ги направи да се чувстват по-сигурни докато са на скалата – толкова сигурни, че те да са твърде убедени, че няма никога да се подхлъзнат отново и да паднат в океана. Много други искаха от Него да ги увери, че те наистина ще отидат навътре на сушата някой ден; защото всъщност се знаеше много добре, че някои бяха ходили толкова безотговорно по скалата, че бяха загубили основата и бяха паднали в бурните води.

Така, че тези хора се събираха и се изкачваха колкото се можеше по-нагоре по скалата и гледаха към вътрешността на сушата (където, те си мислеха, е Великото Същество), и като се качваха викаха “Ела при нас! Ела, помогни ни!”. А през всичкото това време Той беше долу (чрез Духа Си) сред бедните, борещи се, потъващи в гневните води, същества, със Своите ръце около тях, измъквайки ги навън и гледайки нагоре – о! толкова очакващо, но напразно – към тези, които бяха върху скалата, и викайки към тях със Своя глас, вече станал дрезгав от викане: “Елате при Мен! Елате и Ми помогнете!”

И след това разбрах всичко това. То беше достатъчно простичко. Това море беше океанът на реалния живот, реалното човешко съществуване. Светлината беше блестящата и пронизваща истина, идваща от Трона на Йехова. Гърмът е ехото, което проехтява надалеч беше Божият гняв. Множествата от хора, които пищят, борят се и агонизират в бурното море, са хилядите и хилядите жалки блудници и такива, които учат другите на блудство, пияници, и които поощряват опиването, крадци, лъжци, богохулници, безбожни хора от всеки род, език и племе.

О, колко черно беше това море! И о, какви множества от богати и бедни, невежи и образовани имаше там. Те бяха всички толкова нееднакви в техните външни обстоятелства и положение, и все още толкова еднакви в едно нещо – че са грешници пред Бога, всичките пленени и придържайки се към някакво нечестие, омаяни от някакъв идол, бидейки роби на някаква дяволска страст, ръководени от лъжливия демон от бездънната бездна! “Всички еднакви в едно нещо?” Не, всички еднакви в две неща – не само в тяхната злоба, но докато не са спасени, са еднакви в тяхното потъване и потъване… надолу, надолу, надолу… до същата ужасна смърт. Тази голяма прибежищтна скала представляваше Голгота, мястото, където Исус умря за тях. И хората, които бяха на нея бяха тези, които бяха избавени. Начинът, по който те използваха тяхната енергия, дарби и време представляваше заниманията и забавленията на тези, които претендираха да бъдат спасени от греха и от ада, последователи на Господ Исус Христос. Шепата хора, които рискуваха собствения си живот да спасяват погиващите бяха истинските войници на кръста на Исус. Това Могъщо Същество, което ги призоваваше изсред гневните води беше Божият Син, “същият вчера, днес и завинаги”, Който все още се бори и застъпва да спаси умиращите множества около нас от тази ужасна и проклета смърт, и Чийто глас може да бъде чут над музиката, машините и шума на живота – призив да дойдем и да Му помогнем за спасяването на света.

Мои приятели в Христа, вие сте спасени от водите, вие сте на Скалата. Той е в мрачните води на морето, призовавайки ви да отидете при Него и да работите заедно с Него. Ще отидете ли? Погледнете се. Вълнуващото се море на живота, пълно с погиващи множества е точно там, където сте вие. Напускайки видението, сега ще ви кажа фактите, факти които са толкова реални, колкото Библията, толкова реални, колкото Христос, който беше провесен на кръста, толкова реални, колкото Съдният ден, който идва, и толкова реални, колкото небето и адът, които ще последват след това.

Вижте! Не бъдете мамени от това, което виждате. Хората и нещата около вас не са винаги това, което изглеждат. Всички, които не са на скалата са в морето! Погледнете на тях от гледна точка на големия бял трон и каква гледка виждате! Исус Христос, Синът на Бог е, чрез Своя Дух, посред тези умиращи множества, желаейки да им помогне. И Той ви призовава да скочите в морето и да отидете до Него и да Му помогнете в святата борба. Ще скочите ли? Това означава, ще отидте ли през нозете Му и ще се предадете ли абсолютно на Негово разположение?

Една млада християнка веднъж дойде при мен и ми каза, че от известно време тя все предавала на Господа нейната професия, и молитви и пари, но сега тя искала да Му посвети и своя живот. Тя искаше да се включи в борбата. С други думи, тя искаше да отиде като Негова съработничка сред морето. Също както, когато човек от брега вижда друг да се бори във водата, той сваля връхните си дрехи, които само биха попречили, и скача във водата, за да спаси, така и ти, който все още стоиш на брега, мислейки, пеейки и молейки се за бедните погиващи души – остави своят срам, своята гордост, своите притеснения за това какво мнение ще имат другите за тебе, остави твоето себелюбие и комфорт, които са те държали толкова дълго и се втурни напред да спасяваш тези множества от умиращи мъже и жени.

Изглежда ли ти опасно вълнението на тъмното море? Няма и нужда от питане. Без съмнение да скочиш в него, както и всеки един, който би скочил в него, означава трудности, презрение и страдание. За теб това може да означава и повече. То може да означава и смърт. Този, Който те призовава от морето знае какво би могло да означава това, и знаейки това, Той все още те вика и приканва да дойдеш.

Трябва да го направиш! Не може да стоиш настрана. Достатъчно вече си се наслаждавал на християнството. Имал си вече много приятни чувства, приятни песни, приятни събрания и приятни перспективи. Имало е много човешко щастие, много ръкопляскане и викане на хваления, доста от небесната радост на земята.

И сега, отиди при Бог и Му кажи, че си приготвен вече достатъчно да обърнеш гръб на всичко, и че искаш да прекараш останалите си дни в борба за тези погиващи множества, каквото и да ти коства това.

Трябва да го направиш. Със светлината, която сега проникна в твоя ум, и повика, който сега звучи в ушите ти, и приканващите ръце, които са сега пред твоите очи, ти нямаш друга алтернатива. Да отидеш долу при погиващите тълпи е твоя отговорност. Твоето щастие от сега нататък ще се състои в това, да споделяш тяхната нищета, твоето облекчение – в облекчаването на болката им, твоят венец – в това да им помогнеш да носят техния кръст, и твоят рай – в отиването ти в устата на ада, за да ги избавиш от там.

И сега, какво ще направиш?