КАК СЛЕДВАМЕ ИСУС?

По определение християнинът или христовият ученик е последовател на Христос. В Деяния 11:19-26 четем, че за пръв път Христовите ученици се нарекоха „християни” в Антиохия.

19 Между това, разпръснатите от гонението, което стана по убиването на Стефана, пътуваха дори до Финикия, Кипър и Антиохия, като на никой друг не възвестяваха словото освен на юдеите. 20 Обаче между тях имаше някои кипряни и киринейци, които, като пристигнаха в Антиохия, говореха и на гърците, благовестявайки Господа Исуса. 21 Господната ръка беше с тях та голямо число човеци повярваха и се обърнаха към Господа.

Забележете, тук имаме случай на благовестие, вяра и обръщение. Апостолите, обаче, знаеха, че това не е достатъчно. Нужна е последваща грижа. И затова те изпратиха в Ерусалим Варнава.

22 И стигна известие за тях в ушите на църквата в Ерусалим; и те изпратиха Варнава в Антиохия; 23 който като дойде и видя делото на Божията благодат, зарадва се, и увещаваше всички да пребъдват в Господа с непоколебимо сърце. 24 Понеже той беше добър човек пълен със Светия Дух и с вяра; и значително множество се прибави към Господа.

Варнава беше „добър човек”, той беше пастир, беше „способен увещател”, но той не беше учител. А за създаването на стабилни христови последователи е нужен учител, който да изгради убежденията им. Затова Варнава потърси ап. Павел, който по онова време все още се наричаше Савел.

25 Тогава той отиде в Тарс да търси Савла; 26 и като го намери, доведе го в Антиохия, та, като се събираха в църквата цяла година, научиха значително множество. И първо в Антиохия учениците се нарекоха християни.

Забележете, те се събираха цяла година. Дори за Павел и Варнава създаването на ученици не беше лесна и елементарна работа. И тук четем, че точно тук в Антиохия „учениците” се нарекоха „християни”. Но това, че се нарекоха „християни” не ги направи да престанат да бъдат ученици. Напротив, те продължиха да бъдат Христови ученици, но желаеха да подчертаят, че те не са просто някакви „ученици”, а че са „християни” – Христови ученици, последователи на Христос. Виждате ли, докато днес учениците изучават предмети (като литература, математика, или биология) в по старо време е изучавал не толкова информация, колкото определена личност и нейния мироглед. Затова прикрепването към конкретен учител е било същността на ученичеството. Фарисеите и Йоан Кръстител имаха свои ученици (Марко 2:18). Юдеите пък считаха себе си за ученици на Мойсей (Йоан 9:28). По същият начин и днес, за да бъдем ученици на Христос се прикрепим към Него и да Го следваме.

Но, как можем да следваме някого, когото нито виждаме, нито чуваме? Исусовите ученици си задаваха същия въпрос когато Исус им каза, че ги напуска, но те все още ще бъдат способни да Го следват. В Йоан 14:21-26 четем:

18 Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас. 19 Още малко, и светът няма вече да Ме вижда, а вие Ме виждате; понеже Аз живея и вие ще живеете. 20 В оня ден ще познаете, че Аз съм в Отца Си, и вие в Мене, и Аз във вас. 21 Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме люби; а който Ме люби ще бъде възлюбен от Отца Ми, и Аз ще го възлюбя, и ще явя Себе Си нему. 22 Юда (не Искариотски) му казва: Господи, по коя причина ще явиш Себе Си на нас, а не на света? 23 Исус в отговор му рече: Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него. 24 Който не Ме люби не пази думите Ми; и учението, което слушате, не е Мое, а на Отца, Който Ме е пратил. 25 Това ви изговорих докато още пребъдвам с вас. 26 А Утешителят, Светият Дух, когото Отец ще изпрати в Мое име, той ще ви научи на всичко, и ще ви напомни всичко, което съм ви казал.

Като християни или като ученици и последователи на Христос ние можем да го следваме по пет различни начина.

СЛЕДВАНЕ НА ИСУС ЧРЕЗ НАУЧАВАНЕ ПОВЕЧЕ ЗА НЕГО

Кой е Исус? Какъв е? Къде е сега? Какво прави? За нас това са важни въпроси, ако искаме да следваме Господ. Има пет важни неща свързани с Исус, които трябва да знаем: Неговата история, Неговото служение, Неговото бъдеще и Наговата самоличност (идентичност). Къде можем да намерим отговорите на всички тези важни въпроси? В Библията. Тя е Божието Слово и откровение за нас. В нея, и по-точно в евангелията можем да намерим историята на Исус, неговите поучения и това как той изпълнява мисията си.

Още в Стария Завет виждаме как Бог описва идващия Месия чрез пророчествата, които дава за Него. Те описват както делото на Исус на земята, така и бъдещето Му вечно царство. Постепенно, в период от около 1600 години Бог разкрива все повече и повече детайли относно Месията – къде ще се роди, как ще умре, какъв ще бъде характерът Му, какво ще трябва да извърши. В Стария Завет Бог ни е дал снимката на Месия, защото Той е искал всеки да бъде в състояние да Го разпознае, когато дойде.

Кой е Исус? Можем да намерим този отговор дори и в темите на библейските книги:

  • В Битие – Исус участва в сътворението
  • В Изход – Той е изкупителят от робството
  • В Левит е Господ, който ни освещава
  • В Числа – нашия Водач
  • Във Второзаконие – нашия Учител
  • В Исус Навиев – Той е Мощният Завоевател
  • В Съдии – Той ни дава победа над враговете ни
  • В Рут – Той е нашият Сродник-Изкупител, нашият Любим
  • В 1 Царе – Той е Йесеевия Корен
  • Във 2 Царе – Давидовият Син
  • В 3 и 4 царе – Цар на царете и Господ на Господарите
  • В 1 и 2 Летописи – Той е нашият ходатай и Първосвещеник
  • В Ездра – Той е храмът, нашия Молитвен Дом
  • В Неемия – мощната стена, защитаваща ни от враговете ни
  • В Естир – Той застава в пролома, за да ни освободи от враговете ни
  • В Йов – Той арбитърът, която не само разбира борбите ни, но и има силата да направи нещо за нас
  • В Псалмите – Той е нашата песен и нашата причина да пеем
  • В Притчи – Той е нашата мъдрост, помагайки ни да осмислим живота си и да го изживеем успешно
  • В Еклисиаст – Той е смисълът на живота ни, освобождавайки ни от суетата
  • В Песен на песните – Той е нашия Възлюбен – Розата Саронска
  • В Исая Той е Чудесен Съветник, Бог могъщ, Княз на мира, Отец на вечността и много повече. Накратко, Той е всичко, от което се нуждаем!
  • В Еремия – Той е балсам от Галаад, облекчаващ мехлем за разранената ни от грехове душа
  • В Плачът на Еремия – Той е Винаги-Верния на когото можем да разчитаме
  • В Езекиил – Той е нашето „колело всред колелото” – Онзи, който съживи сухите кости и ги направи „една твърде голяма войска”
  • В Даниил – Той е един като човешки син, който идва при древния по дни и се възцарява над вечното Божие царство
  • В Осия – Той е верният съпруг, който винаги ни вика да се завърнем обратно при него – дори и когато сме го изоставили
  • В Йоил – Той е нашето прибежище, което ни пази в безопасност във време на беда
  • В Амос – Той е Земеделецът за който можем да бъдем уверени, че винаги ще бъде откъм нас
  • В Авдия – Той е Господ на Царството
  • В Йона – спасението, което ни връща обратно в Неговата воля
  • В Михей – Той е съдията на народа
  • В Наум – Той е Ревнивия Бог
  • В Авакум – Святия
  • В Софония – Свидетелят
  • В Агей – Той поразява враговете
  • В Захария – Той е Господ на Силите
  • В Матей е Юдейския Цар
  • В Марко – Божият Слуга
  • В Лука – Той е човешкият Син, чувстващ това, което и ти чувстваш
  • В Йоан – Божият Син
  • В Деяния – Спасителят на света
  • В Яков – Той е силата зад нашата вяра
  • В 1 Петрово – Той е нашия Пример в чиито стъпки следва да вървим
  • Във 2 Петрово – Той е нашата непорочност
  • В 1 Йоаново – Нашият живот
  • Във 2 Йоаново – Нашият модел
  • В 3 Йоаново – Онзи, който ни мотивира
  • В Юда – Той е основата на нашата вяра
  • В Римляни – Божията правда
  • В 1 Коринтяни – Канарата, която придружаваше Израил
  • Във 2 Коринтяни – Триумфиращият, който ни води в победно шествие
  • В Галатяни – нашата Свобода, нашият Освободител от закона
  • В Ефесяни – Той е главата на църквата
  • Във Филипяни – Той е нашата радост
  • В Колосяни – нашата Пълнота
  • В 1 Солунци – Нашата Надежда
  • В 1 Солунци – Нашата Вяра
  • Във 2 Тимотей – Нашата твърдост
  • Във Филимон – Нашия Благодетел
  • В Евреи – Нашето Освещение
  • В Откровение – Той е нашият идващ Цар

„Той е преди всичко, и всичко чрез Него се сплотява” (Колосяни 1:17).

СЛЕДВАНЕ НА ИСУС ЧРЕЗ ИЗПЪЛВАНЕ СЪС СВЯТИЯ ДУХ

Святият Дух е Бог, третото Лице на Троицата. Като Христови ученици ние се учим да бъдем водени от Духа. В Римляни 8:14 се казва:

14 Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове.

Единственият начин да следваме Исус е като следваме Святия Дух. Следователно, като ученици на Христос ние трябва да молим Бога всеки ден да ни изпълва със Святия Дух и да ни помага да се учим как да следваме неговото управление и ръководство в живота ни. Изпълването с Духа, следването на Неговите подтици и ходенето в Неговата сила ни правят способни да следваме Исус.

Говорейки пред голямо множество Дуайт Муди веднъж вдигнал една чаша вода и попитал: „Как можем да изкараме въздуха от тази чаша?” Един човек извикал: „Като го изсмучем с помпа!” Муди отговорил: „Това би създало вакуум в чашата и тя би могла да се счупи.”

След още няколко предложения Муди се усмихнал, вдигнал кана с вода и напълнил чашата. „Вижте” – казал той – „сега всичкият въздух излезе от чашата.” Тогава той продължил обяснявайки, че победата в Християнския живот се постига чрез „изсмукване на грехове оттук – оттам”, а чрез изпълване със Святия дух. (Moody Bible Institute’s Today in the Word, September, 1991, p. 30)

При един друг случай Муди казва: „Твърдо вярвам, че в момента в който нашите сърца се изпразнят от гордост и егоизъм и амбиция и всичко, което е противно на Божия Закон, Святият Дух ще изпълни всяко ъгълче на сърцето ни. Но, ако сме пълни с гордост и самомнение и амбиция и света, няма място за Духа на Бога. Ние трябва да бъдем изпразнени преди да можем да бъдем изпълнени.” (Taking The Guesswork Out of Applying The Bible, J. Kuhatschek, IVP, pp. 153ff)

СЛЕДВАНЕ НА ИСУС ЧРЕЗ НАУЧАВАНЕ И ПОКОРЯВАНЕ НА ИСТИНАТА

Исус каза на самарянката при Якововоия кладенец, че Бог търси онези, които биха му се покланяли „в Дух и истина” (Йоан 4:24).

24 Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.

Ние можем да следваме Исус само като ходим в светлината на истината. В Йоан 8:31-32 сам Господ Исус каза:

31 Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици; 32 и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.

Виждате ли, без истината ние сме в тъмнина, без истината ние сме роби на греха. Без истината не можем да видим или познаем Бога. Спомняте ли си началото на евангелието според Йоан (Йоан 1:4-5;17-18)?

4 В Него бе животът и животът бе светлина на човеците. 5 И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана.

17 понеже законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа. 18 Никой, кога да е, не е видял Бога; Единородният Син, който е в лоното на Отца, Той Го изяви.

Всеки грях се корени в някаква лъжа, в неистина. Когато хората видят истината и й се покорят, те ще бъдат свободни от греховете си.

СЛЕДВАНЕ НА ИСУС ЧРЕЗ ПОКОРСТВО НА ДУХОВНИТЕ ВЛАСТИ

Четвъртият начин по който можем да следваме Исус е като се покоряваме на духовните власти, които Той е поставил в живота ни. Кои са установените от Бог власти?

  • Съпругът. В семейството Бог е поставил мъжът за глава на жената. На три места в Новия Завет се казва, че „е прилично в Господа” (Колосяни 3:18) жените да се покоряват (1 Петрово 3:1) и да се подчиняват „във всичко” (Ефесяни 5:22) на своите мъже „като длъжност към Господа” (Ефесяни 5:22).
  • Родителите. Децата пък трябва да се покоряват на родителите си (Ефесяни 6:1).
  • Стареите. В църквата ние имаме духовни наставници, които бдят за душите ни на които трябва да се покоряваме (Евреи 13:17).
  • Работодателите. Работниците трябва да се покоряват на началниците си (Ефесяни 6:5; 1 Петрово 2:18).
  • Държавните власти. Ние всички сме длъжни да се покоряваме на държавните (правителствени, общински, съдебни и др.) власти, които Бог е поставил над нас (Римляни 13:1-7).

Бог употребява духовните авторитети да ни насочва, да ни защитава, да ни разкрива волята си, да ни пази от зло, да ни учи да живеем свят живот. Властите са средства на Божията благодат към нас. Ученикът разпознава ценността на Божиите авторитети и се стреми да поддържа правилно отношение към тях и правилни взаимоотношения с тях.

СЛЕДВАНЕ НА ИСУС ЧРЕЗ ПРАКТИКУВАНЕ НА ДУХОВНИТЕ ДИСЦИПЛИНИ

Дисциплината е дейност или практика, повторението на която ни прави способни да започнем да правим това, което преди не сме можели да правим с наше собствено усилие, талант или сила. Дисциплината е правене на нещо, което можеш с цел да развиеш способностите си до ниво при което започваш да правиш неща, които не си можел да правиш преди това. Духовните дисциплини са неща, които правим постоянно за да растем в нашето взаимоотношение с Исус. Те са действия на ума и тялото ни, които вършим умишлено с цел да пораснем в христоподобие – да станем повече и повече като нашия Господ – да се преобразим в Неговия образ. Ползата от духовните дисциплини се състои в това, че те ни помагат да поставим ума, емоциите и влята си в тяхното правилно, определено от Бога състояние при което духа може да победи плътта. Въпреки, че има редица духовни дисциплини, пет са основно за нашето следване на Христос. Тези пет дисциплини са:

  • Молитва и лично общение с Бога
  • Систематично четене и изучаване на Библията
  • Настойничество / даване (включва даването на десятък)
    Тук бих желал да ви кажа седморното благословение на десятъка.

    1. Десятъкът благославя сърцето като го прави възприемчиво за Божията воля.
    2. Десятъкът благославя живота като го издига на по-високо равнище на благодат.
    3. Десятъкът благославя ръцете като ги прави желаещи да вършат Божията работа.
    4. Десятъкът благославя ума като му дава удовлетворението от това, че върши нещо правилно и добро.
    5. Десятъкът благославя деветте десети, които остават, понеже Бог е бил почетен чрез него.
    6. Десятъкът благославя човекът, който го дава като го прави част от Божието дело в този свят.
    7. Десятъкът благославя църквата като я прави способна на едно по-голямо служение.
  • Пост – Постът е ден в който човек смирява душата си.
  • Слугуване (да направиш нещо за някой друг без да очакваш той да ти се отплати – помага ни да се освободим от завист, негодувание, от желание за налагане и силно чувство за собственост)

Ако се научим да вършим тези дисциплини добре, ние ще растем в нашето взаимоотношение с Господ и ще можем по-лесно да чуваме гласа Му и да разбираме волята Му.

Чарлз Фини описва как Бог му е давал мощни изпълвания със Святия Дух: „Това преминаваше през мен, както изглежда и през тялото и душата ми. Тогава аз веднага намирах себе си облечен с такава сила от свише, че само няколко думи изговорени тук и там към определени хора ставаха средство за тяхното незабавно обръщение. Изглежда че моите думи се забиваха като подострени стрели в душите на хората. Те режеха като меч. Съкрушаваха сърцето като чук.

Множества можеха да потвърдят това. Понякога аз се усещах до голяма степен изпразнен от тази сила. Тогава аз бих отишъл на посещение и бих отчел, че не правя никакво спасително впечатление. Аз бих увещавал и се молил с все същите отрицателни резултати. В такива случаи аз отделях ден за личен пост и молитва. След като смирявах себе си и виках за помощ към Бога, силата се връщаше върху мен с цялата си свежест. Това е била опитността на моя живот. (Touch the World Through Prayer, W. Duewel, OMS, p. 232)

Виждате ли, духовните дисциплини възвръщат реалното усещане на Божието присъствие в живота ни. Те увеличават помазанието и благодатта в живота ни.

През 80-те години на деветнадесети век един млад човек, който бил ревностен християнин си намерил работа в една заложна къща. Въпреки, че изпитвал антипатия към работата си, той я вършел вярно, „като за Господа”, докато една по-благоприятна възможност се появила пред него. За да се приготви за живот на християнско служение, той написал следните решения (резолюции) на един къс хартия: „Боже, аз ти обещавам, че ще ставам рано всяка сутрин, за да прекарва няколко минути – не по-малко от пет – в лично общение. Ще се старая да се държа като смирен, кротък, ревностен последовател на Христос, и със сериозно свидетелство и предупреждение ще се опитвам да доведа другите до обмисляне на нуждите на техните безсмъртни души. Заричам се да чета не по малко от четири глави от Божието Слово всеки ден. Ще култивирам в себе си дух на себеотричане и ще се предам за затворник от любов на Изкупителят на света.” Този млад човек бил Уилиям Буут, който по-късно довел хиляди до Христос и основал Армията на Спасението (Salvation Army). (Our Daily Bread, June 28, 1989).

Виждате ли, когато практикуваме духовните дисциплини, ние следваме примера на Христос. Защото, докато беше на тази земя, Той също се молеше, покланяше се на Отец, изучаваше писанията и постеше. Правейки тези същите неща, ние ставаме повече и повече като Него и това ни помага да Го следваме.

И така, като християни ние сме последователи на Христос. Но, как го следваме, след като не Го виждаме?

  1. Чрез научаване повече за Него
  2. Чрез изпълване със Святия Дух
  3. Чрез научаване и покоряване на истината
  4. Чрез покорство на духовните власти
  5. Чрез практикуване на духовните дисциплини