КАК СЕ РАЗБОЛЯХМЕ ОТ “НЕЛЕЧИМ ГРЯХ”?

Римляни 1:18-32

Поставяйки по-късно в посланието си диагноза на човечеството „нелечим грях” (Римляни 3:9,23), ап. Павел започва, като снема неговата анамнеза. Анамнезата (на гръцки „анамнезис”) е медицински термин, с който се означава подробното и последователно получаване на сведения от пациента или негови близки за характера и причините на възникналото в него заболяване. Когато отидете на лекар, обикновено той първо ви изслушва и ви задава въпроси, които да му помогнат да разбере как се е стигнало до състоянието в което сте в момента. Така че, това, което намираме в Римляни 1:18-32 е историята на човешкото заболяване, което се нарича „нелечим грях”. Това заболяване се дължи на разрива във взаимоотношенията между Бога и човека. А той се случва така. Бог създава човека и му се разкрива като Негов Бог с цел да общува с него и да го води към доброто. Но, човекът в своята гордост и глупост отхвърля Бога и с някакъв необясним и невменяем инат избира да той бъде бог сам на себе си. Изборът на човека разгневява Бога и той просто се оттегля от човека и го предава в робство на собствения му грях. Предаден под това ужасно робство човек е осъден на смърт. На човека му липсва Бог, но той вече е изгубил невинността си с която да се приближи при Бога. Липсва му и способността да произведе каквато и да било праведност. Така човекът се оказва в безизходица поради собствения си избор. Но това не е някаква обикновена безизходица. Това е безизходица в която той умира и от която няма сили да излезе. Той е като в блато в което всеки опит за излизане всъщност го потапя все по-надолу към дъното. Това е неговото състояние – състояние в което сам се е поставил – нелечим грях от който не може да се излекува. Именно затова той има нужда от спасение. А силата за спасение е Христовото благовестие.

18 Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятствуват на истината чрез неправда.

Този стих ни дава отговор на въпроса: „Защо имаме нужда от евангелието?” И отговорът е, че без него ние сме загубени. В своите взаимоотношения към Бога ние човеците постъпваме напълно нечестно. Това, което правим е неправедно и несправедливо. Защо? Защото Бог ни открива истината си, но ние поставяме пречка пред нея, така че тя да не се изяви. Бог ни дава топлите слънчеви лъчи на Неговата истина, които да ни осветят и да ни стоплят, а ние си изграждаме предпазен щит от лъжи, с който да се предпазим от нея и да си останем в студ, мраз и тъмнина. И дори когато лъчи на истина пробиват нашия изграден от лъжи предпазен щит, ние ги отхвърляме. Отхвърляме не само тях, но и техния източник – самия Бог, нашия създател. Естествено, едно такова отношение да разгневява Бога.

Но, нали Бог е любов… Може ли той да се гневи? Някои хора смятат, че едва ли не Бог постъпва неподобаващо и невъзпитано когато се гневи. Причината поради която идеята за Божия гняв е не се разбира от много хора е, че за нас човеците, гневът е етически неприемлив. И все пак, дори и между нас се говори за „справедлив гняв”. А, справедлив ли е Божия гняв? Разбира се. Бог е създателя на всичко видимо и невидимо. И гневът му е Неговият личен отговор срещу онези неща в творението, които противоречат на святостта Му. Божият гняв е свят. Той е неговото постоянно отношение срещу греха и злото. Божият гняв не е въпрос на каприз, нито избухва на пристъпи като човешкия гняв. Той е последователен. Защо грехът дразни Бога? Защото Го обезчестява и противоречи на Неговия свят, морален характер.

ПРИЧИНАТА ЗА БОЖИЯ ГНЯВ

В този пасаж виждаме причините за Божият гняв и в какво се изразява неговото изливане върху човеците. Защо Бог се гневи на човеците? Поради отхвърлените от тях възможности. Въпреки, че имат възможността да познаят Бога и да живеят благочестив живот, те избират да разбунтуват срещу Създателя си и те самите да бъдат богове на себе си.

19 Понеже, това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви. 20 Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение.

Ние придобиваме знанието си от различни източници. Един такъв източник е нашия личен опит. Знам пътя от нашия дом до църквата в Долно Езерово. Не всеки го знае, но аз го знам. Защо, защото съм го минавал стотици пъти. Имам опит в изминаването му. Даже знам различни пътища до които да стигна до там.

Също, получаваме информация от различни книги. Противно на някои мнения аз не съм присъствал на Никейския събор – 325 година. Той е бил свикан заради проблемите с Арий. Съборът заклеймява Арий като еретик. Аз не съм бил там, но мога да науча историята от книгите.

Също, мога да стигна до някои изводи, като използвам собствените си умствени и аналитични способности. През първата половина на седемнадесети век е съществувал един философ и математик на име Рене Декарт. Той доказал, че не съществуват нито умове, нито тела. Тогава си задал въпроса: „Следва ли от това, че и аз не съществувам?” И си отговорил: „Не. Ако аз убеждавам самия себе си в нещо, значи съществувам.” Той преминал през дълъг процес на разсъждения, за да стигне до този извод.

Казвам всичко това, за да ви покажа, че има различни източници на познание. Но, един от тях е особено специален. И това е Божието откровение. Чрез него Бог разкрива неща, които не бихме могли да разберем сами, истини, които не бихме могли да научим по какъвто и да било друг начин. Бог ни се разкрива чрез творението си. Гледайки го, ние не можем да допуснем, че то е станало такова каквото е само по себе си. Всичко е организирано и подредено. Всичко е направено според целта и предназначението си. И всичко разкрива един Създател, който е всемогъщ и всезнаещ, свят и славен. В Псалом 19:1-4 четем:

1 Небесата разказват славата Божия,
И просторът известява делото на ръцете Му.
2 Ден на ден казва слово;
И нощ на нощ изявява знание.
3 Без говорене, без думи,
Без да се чуе гласът им,
4 Тяхната вест е излязла по цялата земя,
И думите им до краищата на вселената.

Творението ни дава информация за Твореца. То открива Бог на всички. Всички трябва да знаят, че Бог е мощен и божествен, и че ние, Неговите създания трябва да Му се покланяме. И има ли някой извинение за неверието си? Никой не няма извинение, защото тези Божии истини са направени известни на всички от Божиите безмълвни вестители. Проблемът на човека не е, че той не може да познае Бога. Проблемът му е, че след като го познава, той не го приема, а го отхвърля. Отказва да се научи от Бога и от Неговото общо откровение. Хората трябва да откликнат на Божието откровение за Самия Него, но те „нито го прославят, нито Му благодарят”.

21 Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи.

Въпреки, че имаха възможността да имат един добър и славен Бог, човеците избраха да го разменят за едни мъртви идоли. Това отхвърляне не светлината донесе една още по-голяма тъмнина. Защо след като познаха Бога, хората отказаха да го приемат? Защото те знаят, че ако се покланят и служат на Бога, то те трябва да отговарят пред Него за делата и морала си.

22 Като се представяха за мъдри, те глупееха, 23 и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици, на четвероноги и на гадини.

Въпреки, че можеха да се покланят и да служат на истинския Бог, човеците избраха да се покланят не на Твореца, а на творението. Те размениха Божията слава с идоли, които можеха да манипулират.

Древните хора не са човеци, еволюирали от по-слабо развити организми, а хора с висока нравственост. Отказвайки да признае истинския, безкрайния и всемогъщ Бог, човек се е върнал назад в своето развитие – от истината към измамата, от истинското към фалшивото, от мъдростта и чистотата към глупостта и покварата, които вървят ръка за ръка с идолопоклонството.

Виждате ли, човек е религиозен по инстинкт. Хората навсякъде по света имат нужда от някой на когото да се покланят. Бог е заложил този инстинкт в нас, за имаме способността да Му се покланяме. Така че, човек винаги ще има нужда от поклонение. Но, отказвайки да се поклони на живия Бог, човекът си прави свои собствени богове от дърво, от злато и камък – „подобие на образ на смъртен човек, на птици, на четвероноги и на гадини”. Освен това, трябва да знаем, ме човек става като това на което се покланя. Ние се покланяме Христос и искаме да бъдем преобразени според Неговия образ – да бъдем като Него. Но, ако „богът” на човека е прелюбодеец и убиец, то и той започва да живее и да постъпва като него. Колкото повече се изражда човешката представа за Бога, толкова повече се изражда и неговия морал.

Не трябва също така да забравяме, че покланяйки се идоли, човекът всъщност се покланя на демони. В 1 Коринтяни 1:20 ап. Павел съвсем ясно казва, че „онова, което жертват езичниците, жертват го на демоните, а не на Бога”.

ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ ЧОВЕШКИЯ ИЗБОР

Хората отхвърлиха Бога и предпочетоха да се покланя на всичко друго, но не и на Него. Но, това беше една огромна грешка. Понеже в своя гняв Бог се оттегли от тях и ги предаде на греха. В резултат, ние хората станахме роби на греха. Във 2 Петрово 2:19 апостолът казва: „от каквото е победен някой, на това и роб става”. Всъщност именно в това се изразява Божият гняв – че, оттегляйки се от нас и предавайки ни в робство на греха, ние биваме наказани двойно. Първо, наказанието ни е поради самото естество на живота в греха – той е живот на ексцесии, на извращения, на безчестие, на рани и болка. Един израз се повтаря три пъти в този текст и ни се набива в ушите – „Бог ги предаде”. На какво ни е предал Бог поради това, че сме Го отхвърлили? На „нечистота”, „на срамотни страсти” и на „развратен ум”. Както казва Уилиям Макдоналд: „Животът за тези хора става една непрекъсната въртележка от сексуални оргии, в които те обезчестяват телата си помежду си”. Всичко това е ужасно, защото поради самото си естество то е наказание.

Не ме разбирайте погрешно. Не че Бог прави хората грешни. Просто той ги оставя в греха, който те доброволно и съзнателно са избрали.

24 Затова, според страстите на сърцата им, Бог и ги предаде на нечистота, щото да се обезчестят телата им между сами тях, – 25 те които замениха истинския Бог с лъжлив, и предпочетоха да се покланят и да служат на тварта, а не на Твореца, Който е благословен до века. Амин.

Идолопоклонството обижда и унижава Бога. Онзи, който се покланя на идол се покланя на един образ, на едно творение. Това е обида към Твореца, който единствен е достоен за слава и поклонение. Наказанието за тази обида е предаване в робство на нечистотата и срамните страсти.

26 Затова Бог ги предаде на срамотни страсти, като и жените им измениха естественото употребление на тялото в противоестествено. 27 Така и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разжегоха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслуженото въздаяние на своето нечестие.

Ако човек не е верен на Бога, то той няма да бъде верен и на своя брачен партньор. Но, тук става дума не само за изневяра, но и за безсрамен хомосексуализъм и лесбийство. Преди първи век в Рим са презирали хомосексуализма като извратеност, възникнала в Гърция. Но, в новозаветни времена тази порочна практика вече е била пренесена от Гърция в Рим. Но, апостолът иска слушателите му да знаят, че този грях е противен на Бога, че е „противоестествен”. В Стария Завет този грях се е наказвал със смърт (Левит 18:22,29). Освен това, Бог вече е показал отношението си към него при унищожаването на Содом и Гомор – градове известни с моралната си поквара и с всякакви видове сексуални извращения (Битие 19:4-25).

28 И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично, 29 изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, лакомство, омраза; пълни със завист, убийство, крамола, измама и злоба;

Забележете, че тук не се казва, че хората само от време или понякога вършат грях. Не, те са „изпълнени” със всякакъв вид неправда и пороци, „пълни” са със завист, убийство, крамола, измама и злоба – неща неподобаващи на творения създадени по Божия образ.

30 шепотници, клеветници, богоненавистници, нахални, горделиви, самохвалци, измислители на злини, непокорни на родителите си, 31 безразсъдни, вероломни, без семейна обич, немилостиви; 32 които, при все че знаят Божията справедлива присъда, че тия, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват ония, които ги вършат.

Забележете, онези, които вършат всичките тези злини не само знаят, че грешат, но знаят и присъдата за греховете си. Но, това не им пречи да продължават да се отдават все повече и повече на безбожните си дела – и не само да ги вършат, но и да насърчават онези, които живеят в греха.

В изброяването на всички тези грехове ап. Павел показва регресията на греха. В резултат на отхвърлянето на Бога и предаването си на греха като негови роби хората се отдават на всевъзможни злини и зли практики. Езичниците от първи век много приличат на езичниците от 21 век. И това е едно друго доказателство, че Бог продължава да предава човечеството на развратен ум.

Но, Бог предава хората на грях и нечестие не за да ги обърне към покаяние. Не, това предаване на хората на грях и нечестие е с цел не обръщане към покаяние, а едно още по-сурово наказание. Бог ни наказва не само като ни предава на греха, за да вършим беззаконие, което докарва още беззаконие (Римляни 6:19), но и като след това ни осъжда за греха на който сме извършили и на който Самия Той ни е предал. Така че, измъкване няма. Предадени на греха, ние сме обречени да живеем в греха без да можем да се измъкнем от него и след това да бъдем осъдени и предадени на смърт и на вечно отделяне от Бога заради всичките си грехове, които в безчестие сме сторили. В Юда 1:14 апостолът цитира Енох, който казва:

14 Ето Господ иде с десетки хиляди Свои светии, 15 да извърши съдба над всички, и да обяви за виновни всичките нечестивци за всичките нечестиви дела, които в нечестие са сторили, и за всичките жестоки думи, които нечестивите грешници са говорили против Него.

Забележете колко пъти се повтаря тук думите с свързани нечестие и грях – „всичките нечестивци за всичките нечестиви дела, които в нечестие са сторили, и за всичките жестоки думи, които нечестивите грешници са говорили против Него” – за всичко това Господ ще извърши съдба над тях – те ще бъдат наказани и ще понесат „заслуженото въздаяние за своето нечестие” (Римляни 1:27).

Ето защо имаме нужда от благовестието. Ето защо имаме нужда от спасение.

  • Защото сме болни от „нелечим грях”.
  • Защото сме в безизходица от която не можем да намерим изходен път.
  • Защото затъваме в блатото на греха и не можем да се измъкнем сами.
  • Защото поради отхвърлянето ни единия и истински Бог сме обречени да грешим и да трупаме върху себе си осъждение за деня на гнева когато Бог ще съди света според благовестието.

Затова, слава на Бога за благовестието! Славна на Бога за жертвата! Слава на Бога за пролятата на Голгота кръв! Слава на Бога за Неговата милост! Слава на Бога за благодатта Му! Слава на нашия Спасител! Той единствен е достоен за слава!