КАК ДА ИМАМЕ ЧУДО В ЖИВОТА СИ?

Марко 10:46-52

46 Дохождат в Ерихон; и когато излизаше из Ерихон с учениците Си и едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, един сляп просяк, седеше край пътя.

Отдалечен само на около 25 км. от Ерусалим, Ерихон беше важен търговски център.

Вартимей, синът на Тимей беше „един сляп просяк”. Той седеше на изхода на Ерихон. Това беше най-оживеното място, мястото през което минаваха най-много хора, „стъргалото на града”. По онова време нямаше социални помощи и служби и Вартимей беше принуден да проси. Той седеше на мястото си всеки ден. Поради това той първи научаваше всички новини, клюки и афери. Един ден някой му каза за Исус. Може би беше някой от Ерусалимските търговци, които всеки ден минаваха от там. Той му каза за онзи пророк от Назарет, който претендира, че е Божият Син. Вартимей чу за чудесата, които Исус вършил, за думите му, и това събуди вяра в него. Само в първите десет глави на Евангелието според Марко са описани деветнадесет случая в които Исус извърши чудеса на изцеление. Може му разказаха за онзи слепец от Витсаида, когото Исус изцели малко по-рано (Марко 8:22-26). И тогава Вартимей си каза: „Ако само веднъж Давидовият Син мине оттук, аз ще бъда свободен от слепотата си.” Тогава със сигурност Вартимей е започнал да се моли на Бога: „Боже, моля Те, доведи Исус в Ерихон. Вярвам, че Той наистина е Твой, Божий човек и ако го помоля, Той може да извърши чудо и да ме изцели от слепотата ми!”

Един ден Вартимей чу глъчка. Някакво голямо множество излизаше от Ерихон. В първия момент Вартимей може би се зарадва, че ако минават толкова много хора, то сигурно ще може да изпроси много пари. В следващият момент, обаче, любопитството в него надделя и той извика: „Кой минава? Кой минава?” Тогава изведнъж чу неочакван отговор. „Исус Назарянинът, пророкът от Назарет Галилейски.” Чувайки това име, Вартимей се развълнува. Бог беше отговорил на молитвата му. В този момент нещо в него се обърна, и той разбра – „Сега или никога!”

47 И като чу, че бил Исус Назарянинът, почна да вика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!

Можете ли да чуете този дрезгав, просешки глас който с цяло гърло вика към Бога: „Исусе, сине Давидов, смили се за мен!”

48 И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!

Изведнъж отвсякъде до Вартимей започнаха да достигат забележки: „Я тихо, бе! Затваряй си устата! Знаеш ли кой е този? Той Божият Син. Той е свят, да не мислиш, че ще се занимава с някакъв дрипав просяк като теб! Престани да викаш! Престани да Му досаждаш”. Но никой и нищо не можеше да спре Вартимей. Той беше твърдо решена да получи изцеление и да го получи сега, в този момент. Затова „той още повече викаше”. И тогава, изведнъж се случи нещо неочаквано.

49 И тъй, Исус се спря и рече: Повикайте го. Викат слепеца и му казват: Дерзай, стани, вика те.

Това беше изненада за всички. Исус, Царят на Царете спря заради един сляп просяк и го повика при себе си. Тълпата пречеше на Вартимей да разбере какво е станало и той продължаваше да вика. Но в момента в който той пълнеше гърдите си с въздух за следващия вик, той чу бързи стъпки. Някой спря пред него и задъхано му каза: „Дерзай, стани, вика те!”.

50 И той си хвърли дрехата и скокна и дойде при Исус.

Днес слепите хора носят бял бастун. И щом видиш такъв бял бастун, знаеш, че си имаш работа точно с такъв сляп човек. По онова време в Палестина слепците нямаха такива бастуни, но те се различаваха по дрехата си. Те носеха специална дреха, която удостоверяваше, че те наистина са слепци и имат право да стоят на оживени места и да просят. Това, че при ставането си Вартимей хвърли дрехата си беше свидетелство на вярата му, че той нямаше да бъде повече сляп. Нещо в него извика „Аз повече няма да бъда сляп! Исус ще ме изцели и аз няма да имам повече нужда от тази дреха!” Вартимей хвърли дрехата си настрани, скочи и се затича напред през тълпата. Достигайки до Исус той спря и усети Божието присъствие. В същият момент тълпата рязко спря глъчката, за да чуе и да види какво ще направи Исус. Погледите на всички бяха впити в Него.

51 И проговори Исус и му каза: Какво искаш да ти сторя? Слепецът Му рече: Учителю, да прогледам.

В този момент нещо стана с очите на Вартимей. Той прогледна и първото нещо, което видя бяха очите на Исус.

52 А Исус му рече: Иди си, твоята вяра те изцели. И той веднага прогледа, и тръгна подир Него по пътя.

Обикновено, когато Исус изцеляваше някого, той му казваше да го последва. Но, този път той каза на Вартимей „Иди си!”. Вместо да си тръгне, обаче, Вартимей последва Исус. Той искаше винаги да вижда първото нещо, което видя, когато прогледа – очите на Исус.