КАКВО СТОИ ЗАД РАЗЦЕПЛЕНИЯТА?

1Кор.3:1-4; 1:10-2:5

Какво стои зад разцепленията? Зад отделянето на дадени хора или семейства от църквите? Много неща, но това върху което бих искал да се спрем е различното разбиране за християнския растеж.

Хора напускат църквите защото смятат, че в друга църква ще пораснат повече духовно. Това обаче ни води до следващия въпрос – въпросът за истинския критерий за духовност.

КОЙ Е ИСТИНСКИЯТ КРИТЕРИЙ ЗА ДУХОВНОСТ?

  • Свръхестественото?
  • Пророчествата?
  • Дарбите?
  • Знанието?

“Знанието възгордява, а любовта назидава”.

Много хора вярват в непогрешимостта на Библията, но не и в нейната вседостатъчност. Затова се осмеляват да добавят неща, които написват в книги, или проповядват от амвоните, на които с думите “Така ми каза Бог” приписват същия авторитет, като този на Боговдъхновеното Слово. Но критерий ли е това за духовност? Напротив – по-скоро е белег на заблуда.

Трябва да се върнем към въпроса за авторитета. Кой има най-висшия авторитет в църквата? Бог чрез Словото си. След като имаме учението на апостолите в Новия Завет, нуждаем ли се от други апостоли, които да ни предават нови откровения, които Бог като че ли е скрил от апостолите на ранната църква?

Като учение, християнството е било напълно завършено още през първи век след Христос! /Юда 3/:

“3 Възлюбени, като показвах всяко усърдие да ви пиша за нашето общо спасение, счетох за нужно да ви пиша и да ви увещая да се подвизавате за вярата, която веднъж за винаги бе предадена на светиите.”

Още през първи век християнската вяра е била предадена на човеците като едно завършено учение. Тя няма нужда да и се прибавя нещо ново. Трябва само да се живее. Всеки опит да се добави или отнеме нещо от нея всъщност я ограбва и изопачава.

  • Следването на “движенията на Св. Дух”?

Въпросът за следването на движенията на Св. Дух ни води до въпросът за бързите решения? Падаш, ставаш и въпросът ти е решен…. Връзваш началствата и властите и църквата ти се пълни с нови хора… Заповядваш и става… Но дали наистина нещата стоят по този начин?

Струва ли си заради огорчение, заради свръхестественото, заради дарбите, заради пророчествата, заради знанието, заради следването на движенията на Св. Дух, заради лидери да си напускаш църквата и да създаваш разцепление? Убеден съм, че не!

Трябва да се върнем към това, каква е целта ни. Защо Бог ни е оставил на тази земя? Защо като повярвахме не ни взе веднага при себе си? За да благовестваме и да послужим за спасението на други!

Кой е истинския критерий за духовност? Истинският критерий за духовност е христоподобието, любовта, простителността и единството.

ДУХОВНА ЗРЯЛОСТ ИЛИ ДУХОВНА НЕЗРЯЛОСТ?

Парадоксалното е това, че именно Духа и неговото следване, както и желанието за духовен растеж се издигат като предтекст и причина за отделяне от дадена църква.

Разцеплението обаче, е белег не за духовна зрялост, а за духовна незрялост.

Вижте какво казва ап. Павел в 1Кор.3:1-4:

“1 И аз, братя, не можах да говоря на вас, като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа.

Какво стои зад разцеплението? – духовна незрялост.

2 С мляко ви храних, не с твърда храна; защото още не можехте да го приемете, а и сега още не можете. 3 Понеже и досега сте плътски; защото, докато има между вас завист и разпра, не сте ли плътски, и не постъпвате ли по човешки? 4 Защото кога един казва: Аз съм Павлов, а друг: Аз съм Аполосов, не сте ли като човеци слаби?”

Плътски християнин е християнин, който действа като нехристиянин.

В ст. 1 ап. Павел нарича коринтяните “братя” и младенци “в Христа”. Това означава, че той по никакъв начин не оспорва факта, че те са станали християни и продължават да бъдат такива. В същото време в ст.1 и 3 ги нарича “плътски”. Той обаче е много внимателен да не каже, че те нямат Духа. Защото това не може да се каже за никой християнин. Никой не може да бъде християнин без да има Духа. Никой не може да нарече Исус “Господ” без Святия Дух (1Кор.12:3):

“никой не може да нарече Исуса Господ, освен със Светия Дух”

За съжаление обаче, християни, които имат Духа могат да действат като невярващи, т.е. като хора, които нямат Духа. С постъпките си коринтяните сами се поставят именно в тази категория. Те говорят на непознати езици и в същото време се хвалят с един от своите водачи, като го противопоставят на останалите.

Показателят за това, че коринтяните са плътски християни според ст.3 и 4 са именно завистта и разприте помежду им. Те свидетелстват за факта, че някои от коринтските вярващи все още не са осъзнали същността и естеството на благовестието. Защото поради самото си естество, то не може да бъде предпоставка за разцепление. За тях обаче, то е. И това е така, защото след като веднъж са станали духовни, те са се върнали назад към светския начин на мислене по отношение на спасението.

Какво стои зад разцеплението? – духовна незрялост, която преди всичко се състои в неразбиране на естеството на благовестието и ролята на пастирите в Божия спасителен план.

В 1Кор.1:10-18 ап. Павел пише:

“10 Моля ви се, братя, за името на нашия Господ Исус Христос, всички да говорите в съгласие, и да няма раздори между вас, но да бъдете съвършено съединени в един ум и в една мисъл. 11 Защото някои от Хлоините домашни ми явиха за вас, братя мои, че между вас имало разпри.”

Картината е следната: Съществува борба в църквата. Тя е разделена на фракции и някои от хората са заели ясно изразена позиция против Павел. Всичко това е станало след като Аполос, и може би Петър, са посетили църквата.

12 С това искам да кажа, че всеки от вас дума: Аз съм Павлов; а аз Аполосов; а аз Кифов; а пък аз Христов.”

Докъде бяха стигнали? Те бяха поставили апостолите Павел, Аполос, Петър и Господ Исус Христос на едно и също ниво!?!

КАКВО СТОИ ЗАД СОЦИАЛНИТЕ ПРОБЛЕМИ В ЦЪРКВАТА?

Представете си, че ние сме на мястото на ап. Павел и при нас идват тези вярващи от дома на Хлое и ни казват за проблемите с разцепленията в църквата на основата на тяхната лидерска принадлежност. Какво мислите, че бихме направили? Сигурен съм, че бихме се занимали директно с проблема, и бихме им казали да престанат с разприте си. Защото раздорите и разцепленията нито са християнски, нито пък са белег на любов помежду ни. В крайна сметка и ап. Павел прави същото нещо. Но в техните действия той вижда един по-дълбок проблем.

Нека да видим как ап. Павел се справя с проблема с разцепленията в Коринт.

Преди да им каже да престанат, ап. Павел се занимава с теологичния проблем, който води до тяхното неправилно поведение.

В цялото 1 Послание към коринтяните, ап. Павел се занимава с 11 проблема на църквата там. Десет от тях са социални и само един (този за възкресението от мъртвите 15 гл.) е доктринален. Начинът по който той се справя със социалните проблеми е като удря и поправя погрешното богословие или разбиране за вярата, което стои зад тях.

Зад социалните проблеми в църквата винаги стоят духовни или богословски проблеми.

С помощта и прозрението на Святия Дух ап. Павел вижда, че зад разцеплението между коринтяните и враждебното им отношение към самия него всъщност стои тяхното неправилно разбиране за мъдростта и естеството на благовестието. Те разбират погрешно и ролята на техните водачи в Божия спасителен план.

КАКВО ЕДИН БОЖИЙ СЛУЖИТЕЛ МОЖЕ ДА НАПРАВИ ЗА НАС?

Основната цел на следващия пасаж е да покаже колко погрешно е да следваш Павел или някой друг Божий служител, а не Христос.

Павел започва да се справя с проблема, като с думите си рисува един ярък контраст между това, което той не е направил за тях и това, което е направил (ст.13-16):

“13 Нима се е разделил Христос? Павел ли се разпна за вас? Или в Павловото име се кръстихте? 14 Благодаря Богу, че не съм кръстил никого от вас, освен Криспа и Гаия, 15 да не би да каже някой, че сте били кръстени в мое име. 16 Кръстих още и Стефаниновия дом; освен тия, не помня да съм кръстил някой друг.

Ап. Павел нито се е разпнал за тях, нито ги е кръстил в свое име.

Всичко, което той е направил е да им предаде с прости думи посланието за Христовия кръст – нещо, което е можел да направи и всеки друг човек (ст.17-18):

“17 Защото Христос не ме е пратил да кръщавам, но да проповядвам благовестието; не с мъдри думи, да не се лиши Христовия кръст от значението си. 18 Защото словото на кръста е безумие за тия, които погиват; а за нас, които се спасяваме, то е Божия сила.”

За спасението на даден човек няма значение нито красноречието на благовестителя, нито пък личността на служителя, който го кръщава във вода. От значение е единствено Христовата жертва и вярата в нея.

Задавали ли сте си въпроса, какво един служител може да направи за нас и какво не?

  • Може ли да ни спаси?
  • Може ли да ни изцели?
  • Може ли да ни кръсти със Святия Дух?
  • Може ли да ни даде духовни дарби?
  • Може ли да изработи Христовия характер в нас?

Колко погрешно е да следваш някой Божий служител! Ние не трябва да следваме Христовите служители, а Христос! Не трябва да се покланяме на “звездите”, а на този, който ги държи в ръката си! Разбира се Бог ни води чрез служителите си, но нашето отношение и мотиви към тях трябва да бъдат коректни.

КАКВА Е НАШАТА СОБСТВЕНА ОПИТНОСТ?

От тук нататък ап. Павел защитава тезата, че самият начин по който коринтяните са се спасили, тяхното собствено преживяване на спасението противоречи на това, което те казват и правят сега. Техният собствен опит доказва, че спасението не произхожда от никой човек, а само от Бога и следователно те нямат никакво основание за разпри в името на човеци, като че ли те са авторите на тяхното спасение.

Следващите три пасажа от края на първа и началото на втора глава съдържат три доказателства в подкрепа на тезата, че спасението отначало докрай е Божие дело. Логиката на ап. Павел е, че ако това е така, то напълно безмислено е църквата да се разделя на фракции в името на човеци, дори и те да са толкова “велики”.

Ако бъдем честни със себе си ще видим, че това което ап. Павел казва за коринтяните е в сила и за нас.

КОЙ Е АВТОРЪТ НА БЛАГОВЕСТИЕТО?

I. Първото доказателство за това, че спасението не е човешко дело, а Божие, е изборът именно на кръста като средство за спасение /1Кор.1:19-28/.

“19 Понеже е писано: “Ще унищожа мъдростта на мъдрите, И разума на разумните ще отхвъ

Това е Божие обещание, и Той го изпълнява чрез кръста. Там той преобръща в глупост светската мъдрост.

В следващите стихове Ап. Павел риторично предизвиква гръцкия философ и юдейския учен да станат свидетели на този исторически факт.

“20 Где е мъдрият? Где книжникът? Где е разисквачът на тоз век? Не обърна ли Бог в глупост светската мъдрост? 21 Защото, понеже в Божията мъдра наредба светът с мъдростта си не позна Бога, благоволи Бог чрез глупостта на това, което се проповядва, да спаси вярващите.”

Бог, в своята премъдрост е направил нещата така, че човек да не може да Го познае със собствената си мъдрост. Ако това беше възможно, и човек бе достигнал до Бога със собствената си мъдрост, то той щеше да започне да се покланя на себе си, на творението – заради способностите които има – вместо на Бога, на Твореца. Така, че Бог умишлено избра именно разпятието като средство за спасение на човека. По този начин Той направи така, че спасението никога да не може да бъде нещо с което човек да се хвали, или пък да приписва заслугата за него на собствената си мъдрост.

“22 Понеже юдеите искат знамения, а гърците търсят мъдрост; 23 а ние проповядваме разпнатия Христос, за юдеите съблазън, и за езичниците глупост;”

Езичниците са разсъждавали така: “Как може един Бог да е толкова слаб, че да се предаде да бъде убит от враговете си, вместо да накара земята да се отвори и да ги погълне?!? Защо не слезе от кръста и да действа като Бог?!? Как би могъл Богът на мъдростта да участва в такова безумие?!? Кой се нуждае от един такъв Бог?!?”

За юдеите един разпънат Месия е направо скандал – съблазън, обида, накърняване на националната им гордост, абсурд, несъвместимо противоречие, нещо като “сварен лед”. Това е така, защото юдеите, за разлика от Бог влагат в понаятието Христос политическо, а не духовно значение.

И въпреки това, Бог избра именно кръста като средство за спасение. Така Той остави човека безсилен, без каквато и да било надежда в самия него или в собствените му измишления. Остави му само един изход – да се предаде напълно в ръцете на Бога – да му се довери и за избавлението и за живота си. И онези, които са го направили не са останали разочаровани. Открили са, че Бог е достоен за упование.

Не нещо друго, а посланието за разпнатия помазаник е Божията сила и Божията премъдрост. Може би си мислите, че разпятието е само мляко, но не е така. То е и твърдата храна и всичко! Изкупителната мисия на Бога не би могла да бъде повърхностна!

Божията мъдрост и истинска сила са демонстрирани именно в кръста.

“24 но за самите призвани, и юдеи и гърци, Христос Божия сила и Божия премъдрост. 25 Защото Божието глупаво е по-мъдро от човеците, и Божието немощно е по-силно от човеците.”

Посочвайки глупостта на кръста от човешка гледна точка, ап. Павел доказва, че естеството на благовестието не е човешко. Следователно то не може да бъде повод за разцепление, тъй като заслугата за него не може да бъде преписана на никой друг, освен на Бог.

Когато говорим за благовестието и спасението, трябва да имаме в предвид, че това се отнася също така и за всички Библейски истини.

Между другото, кръстът е не по-малко славен от възкресението. Чрез кръста Сина прославя Отец, а чрез възкресението Отец прославя Сина. В Йоан 13:31-32 четем:

“31 А когато излезе /става дума за Юда/, Исус казва: Сега се прослави Човешкият Син, и Бог се прослави в Него /Чрез кръста Сина прославя Отец. На кръста Бог се прославя в Христос./; 32 и Бог ще Го прослави в Себе Си, и скоро ще Го прослави /чрез възкресението Отец прославя Сина/.”

И двете – и смъртта и възкресението на нашия Господ Исус Христос са еднакво славни!

Струва ми се, че една от причините за проблемите на църквата днес е, че тя твърде много се е отдалечила от кръста – не само като послание, но и като начин на мислене.

Връщането към кръста е път към съживление.

И така, заслугата за изборът на начина на спасението и за съдържанието на благовестието не е на човеците, а на Бога. Никой човек не може да постави свое “copy right” на благовестието или на Христовото учение. Никой човек, колкото и да е велик не може да претендира за авторско право над него.

КОЙ ИЗБИРА КОИ ДА БЪДАТ СПАСЕНИ?

II. Второто доказателство за това, че спасението не е човешко дело, а Божие са самите обекти на спасението /1Кор.1:26-31/.

“26 Понеже, братя, вижте какви сте вие призваните, че между вас няма мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни.”

В този нов абзац ап. Павел продължава да използва опитността на Коринтяните като доказателство за това, че спасението не е плод на човешка мъдрост. Ако някой човек трябваше да избере кого да спаси, може би щеше да направи един конкурс по красота. (Тогава със сигурност много от нас не биха се класирали J !) Щеше да избере хора, които са интелигентни, силни и благородни – такива, които са достойни да бъдат спасени. Преобладаващата част от коринтяните обаче не бяха такива.

С други думи ап. Павел им казва: “Вижте се само! Да бъдете точно вие избрани да бъдете спасени би било по човешки глупаво. Но вие сте избрани за спасение и това доказва, че за спасението заслуга не може да има никой човек. То е изцяло Божие. Той ви е избрал! Така че, ако искате да се хвалите с някого, хвалете се не с мен, или с Аполос, или дори с ап. Петър, защото ние нито сме ви осигурили спасението, нито сме ви избрали за спасение, а само с Господ Исус Христос! Той е нашия Спасител!

“27 Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните; 28 още и долните и презрените неща на света избра Бог, да! и ония, които ги няма, за да унищожи тия, които ги има, 29 за да не се похвали ни една твар пред Бога. 30 А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас мъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление; 31 тъй щото, както е писано, “който се хвали, с Господа да се хвали”.”

Заслугата за изборът на обектите на спасението не е на човеците, а на Бога. Затова трябва да престанем да се репчим с лидерите си. Те не заслужават това, защото не те са ни избрали за спасение, а единствено Бог!

ОТКЪДЕ ИДВА СИЛАТА НА БЛАГОВЕСТИЕТО?

III. Третото доказателство за това, че спасението е Божие дело, а не човешко е , че начина на говорене и посредника на благовестието е без значение за неговия ефект /1Кор.2:1-5/.

Ап. Павел пристига в Коринт от Атина. Там той е използвал ораторското си майсторство. Проповядвал е пред най-висшия философски форум – този на Ареопага. За съжаление обаче е имал много слаб отклик. Затова е променил стратегията си. Решил е с нищо да не замъглява красотата и силата на Словото за Кръста. И не е останал разочарован, защото в Коринт Бог му помага да основе една голяма църква.

“1 И аз, братя, когато дойдох при вас, не дойдох с превъзходно говорене или мъдрост да ви известя Божията тайна; 2 защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Исуса Христа, и то Него разпнат. 3 Аз бях немощен между вас, страхувах се и много треперех. 4 И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, но с доказателство от Дух и от сила; 5 за да бъде вярването ви основано не на човешка мъдрост, а на Божията сила.

В този абзац ап. Павел продължава да напомня на Коринтяните тяхната собствена опитност като доказателство за това, че спасението е Божие дело. Неговото проповядване всред тях не се е характеризирало с красноречие или с ораторско майсторство. Начинът на Павловото благовестие е бил по човешки недостатъчен. Независимо от това, то е имало такава сила, че е довело до спасението им. Следователно ап. Павел не им е говорил своето собствено, а Божието Слово, защото само то има способността да спасява. Самото съществуване на църквата им и фактът на тяхното спасение са доказателство за ефективността на благовестието.

Силата на благовестието не идва от личността и способностите на този, който го изговаря, а от самото му съдържание. А ядрото на това съдържание е кръстът на Господ Исус Христос.

Силата на благовестието идва от разпятието.

  • няма значение кой ти го проповядва;
  • няма значение как ти го проповядва;

Важното е да ти го проповядва. И ако го повярваш, ти се спасяваш!

Благовестието е, което променя хората! Дори, ако дяволът проповядва благовестието, то ще спасява! Но той не би го направил, защото се бои от него. То е “атомната бомба” на Бога. То не е просто някакво средство. То е всемогъщата сила на Бога, която докосва човека.

Начинът на проповядването не е толкова важен. Важно е съдържанието на проповедта! Ако проповедникът проповядва Христос и кръста, неговото слово ще бъде ефективно, но заслугата за този ефект няма да бъде на проповедника, а на Бога, защото Той единствен е автора и на спасението и на благовестието! Затова и цялата слава трябва да бъде отдавана единствено на Бога, а не на неговите служители!

Заключение:

И така, какво стои зад разцепленията? Неразбиране на естеството на благовестието.

Правилното разбиране за естеството на благовестието води до единство! То изключва възможността за разцепление на основата на лидерска принадлежност.

Според ап. Павел:

  • Заслугата за съдържанието на благовестието не е на пастирите, а на Бога!
  • Заслугата за това кои точно да бъдат спасени не е на пастирите, а на Бога!
  • Заслугата за силата на благовестието не е на пастирите, а на Бога!
  • Благовестието не е човешка философия, а Божия премъдрост!

Следователно, личностите на пастирите не би трябвало да бъдат повод за разцепление!

Зад всеки социален проблем в църквата стои духовен проблем. Нашата задача е да го открием и разрешим. Проблемът е, че ние не си признаваме, че имаме проблем. Затова е нужно смирение.

Зад разцепленията стои духовна незрялост. Трябва да открием в какво конкретно се състои тя:

  • Неосъзнаване на естеството на спасението?
  • Неосъзнаване на ролята на Божиите служители в Църквата?
  • Неосъзнаване на това колко важно е да се покоряваме на лидерите, които Бог е поставил над нас?
  • Нежелание да простим? Огорчение, което ни кара да търсим други огорчени, които да разпалват нашето собствено? (С чесане краста не се лекува!)
  • Дух на заблуждение?
  • Желание за слушане на новости?

След като осъзнаем в какво точно се състои духовната ни незрялост, трябва да я изповядаме и да я преодолеем.

Добре е да си спомним опитността на нашето собствено спасение. Ако нещо не съответства на нейното естество, значи не е от Бога!

В Гал.3:1,3 по друг повод и за друг проблем ап. Павел казва същото нещо:

“1 О, несмислени галатяни, кой ви омая, вас, пред чиито очи Исус Христос е бил ясно очертан като разпнат?

3 Толкоз ли сте несмислени, че, като почнахте в Духа, сега се усъвършенствувате в плът?”

Явно, че ние хората сме склонни, след като започнем добре, да се отклоним и да заболеем от някоя детска духовна болест. Вярвам обаче, че е крайно време да се осъзнаем, да оздравеем и да престанем да напускаме църквите си и като пеперуди да прехвърчаме от едно място на друго. Това не заздравява църквата като цяло. Нито способства за нашия духовен растеж. Още по-малко пък спомага за изпълнението на голямата задача, която ни е поставил Господ – спасението на безсмъртни човешки души.

Затова, нека да отрезнеем, да осъзнаем, че причините за разцепленията всъщност са дяволски уловки, които ни спъват в нашето духовно развитие и служение.

Нека да заживеем в единство и да бъдем не плътски, а духовни! Амин.