КАКВО ПОКОЛЕНИЕ ЩЕ БЪДЕМ?

В Библията се говори за два вида поколение – добро и зло. Нека днес се огледаме в Божието Слово и да видим ние от кое от тези две поколения сме и какво поколение искаме да бъдем самите ние?

ПОКОЛЕНИЕ С ЛОШО ОТНОШЕНИЕ КЪМ РОДИТЕЛИТЕ СИ

Основните характеристики на злото поколение са дадени в Притчи 30:11-14. На първо място, злото поколение е непокорно на родителите си (ст.11).

11 Има поколение, което кълне баща си,
И не благославя майка си.

Има ли такива хора днес? В Новия Завет, във 2 Тимотей 3:1-5 се казва:

1 А това да знаеш, че в последните дни ще настанат усилни времена. 2 Защото човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви, 3 без семейна обич, непримирими, клеветници, невъздържни, свирепи, неприятели на доброто, 4 предатели, буйни, надути, повече сластолюбиви, а не боголюбиви, 5 имащи вид на благочестие, но отречени от силата му; тоже от такива страни.

Виждаме ли такива хора в нашето съвремие? Ако да, то не трябва да се учудваме от отношението на младите към родителите им, а просто да знаем, че озлобяването на човеците просто е един белег на последното време. Но, ние не трябва да ставаме такива!

НЕЧИСТО И ГРЕШНО ПОКОЛЕНИЕ

Втората характеристика на злото поколение е, че то е нечисто и грешно поколение. Това са онези хора, които се считат за чисти и не намират нищо нередно в постъпките си, но в същото време са потънали в грях и нечистота (ст.12).

12 Има поколение, което е чисто пред своите си очи,
Обаче не е измито от нечистотата си.

Това са хора, които се самозалъгват. Може би издигат свои собствени стандарти за добри и зло и отхвърлят Божиите. Те, обаче се заблуждават. Защото, ако и да се мислят за чисти, всъщност са нечисти.

ВИСОКОМЕРНО И ГОРДО ПОКОЛЕНИЕ

Третата характеристика на злото поколение е, че то е високомерно, арогантно и гордо (ст.13).

13 Има поколение – колко високо са очите им
И колко са надигнати клепачите им!

За съжаление много често самочувствието се бърка с арогантността. Хората си мислят “Да, аз трябва да имам самочувствие”. Да наистина, ти трябва да имаш самочувствие, а не да се считаш за някакъв “долен и грешен червей”, но не трябва да бъдеш горд! Нека Бог да ни подсказва къде е границата между самочувствието и гордостта да ни помага да останем смирени. Защото “Бог на горделивите се противи, а на смирените – дава благодат”.

ПОКОЛЕНИЕ НА НАСИЛНИЦИ И ГРАБИТЕЛИ

Четвъртата характеристика на злото поколение е, че то е насилствено и грабителско поколение (ст.14).

14 Има поколение, чиито зъби са мечове,
и челюстните му зъби ножове,
За да изпояжда от земята сиромасите,
И немотните сред човеците.

Може би ви се е случвало да влезете в конфликт с човек от това поколение. Когато той си отвори устата, като че ли в нея няма зъби и език, мечове и ножове. Просто те разсича и те довършва. Такива бяха Илиевите синове. За тях се говори във 1 Царе 2 гл. Независимо, че бяха свещеници и синове на първосвещеника, те нямаха страх от Бога и оскверняваха Господната жертва (1 Царе 2:12).

12 А Илиевите синове бяха лоши човеци, които не познават Господа.

Не познаване на Бога – това е основната характеристика на злото поколение. Въпреки че бяха свещеници, тези младежи извършваха ритуалите, но нямаха връзка с Бога – имаха вид на благочестие, но нямаха силата му.

13 Тия свещеници постъпваха към людете така: когато някой принасяше жертва, като се вареше месото, слугата на свещеника дохождаше с тризъбна вилица в ръка 14 и забождаше я в тенджерата или в котела, или в котлето, или в гърнето; и каквото издигаше вилицата, свещеникът го вземаше за себе си.

Вижте, това не беше правилно, защото Бог беше дал само определени части от жертвата, които свещениците можеха да ядат, но имаше други части, които принадлежаха на Бога и трябваше да се принасят във всеизгаряне. Тези свещеници, обаче не се съобразяваха с това, кое е Божие и кое е тяхно.

Така постъпваха в Сило с всичките израилтяни, които дохождаха там. 15 Даже и преди да изгорят тлъстината, слугата на свещеника дохождаше та казваше на човека, който принасяше жертвата: Дай на свещеника месо за печене, защото няма да приеме от тебе варено месо, но сурово. 16 И ако човекът му речеше: Нека изгорят първо тлъстината, и сетне си вземи колкото желае душата ти, тогава му казваше: Не, но сега ще дадеш, и ако не, ще взема на сила.

Вижте, тези свещеници всъщност вземаха от това, което е Божие. Те не се съобразяваха с Божията святост, не почитаха името на Бога и с поведението си караха хората да се отвращават от жертвата, да се отвращават от поклонението, да се отвращават от Божиите неща.

17 Така грехът на тия младежи беше твърде голям пред Господа; защото човеците се отвращаваха от Господната жертва.

Илиевите синове имаха прекрасни имена – Офний и Финеес. Грехът и светотатството на тези млади свещеници, обаче, не спираше само до оскверняване на жертвата и упражняване на насилие. Те бяха също и блудници. В ст.22 до 25 на същата глава се казва:

22 А като беше Илий много стар, чу всичко, що правили синовете му на целия Израил, и как лежели с жените, които слугували при входа на шатъра за срещане.

Офний и Финеес блудстваха с онези жени, които прислужваха там. Бяха не само едни лоши свещеници и насилници, но също и блудници и това беше нещо твърде мерзостно пред очите на Бога. Баща им им направи забележка, то грешката му беше, че беше твърде мек с тях, твърде мекушав. Той осъзнаваше тежестта на греха, но отстъпваше пред тях.

23 И той им рече: Защо правите такива работи? понеже слушам лоши работи за вас от всички тия люде. 24 Недейте, чада мои; защото не е добър слухът, който чувам; вие правите Господните люде да стават престъпници. 25 Ако съгреши човек на човека ще стане моление Богу за него; но ако съгреши някой Господу, кой ще се моли за него?

Ролята на свещениците е те да се молят за другите и да бъдат ходатаи пред Бога. Но когато те съгрешат пред Бога, кой ще се застъпи за тях? Така че, Илий им каза: “Внимавате във вашите постъпки!” Имайте в предвид, че самите ние вярваме, че сме свещеници на Бога. Защото в Новия Завет се свещениците не само някои отделни, избрани хора, но ние вярваме, че всички сме избрани, защото Христовата кръв се проля за всички нас. Ние изповядваме, че всички сме “царско свещенство” и “свят народ”. Така че, трябва да внимаваме много какво правим. Илий изобличи синовете си, но те не го послушаха.

Но те не послушаха гласа на баща си, защото Господ щеше да ги погуби.

Когато ние имаме нашия лош избор, Бог също избира наказание за нас. И виждаме, че Бог не подейства веднага, обаче, Той не остана безразличен към мекушавостта на Илий и коравосърдечието на синовете ми. Бог му даде възможност сам да се справи с децата си, но след като не справи, Той изпрати при него един Божий човек, който произнесе над тях една наистина тежка присъда (ст.34-36):

34 И това, което ще дойде върху двамата ти сина, върху Офния и Финееса, ще ти бъде знамение: в един ден и двамата ще умрат. 35 И Аз ще Си въздигна верен свещеник, който ще постъпва според това, което е в сърцето Ми и в душата Ми; и ще му съградя непоколебим дом; и той ще ходи пред помазаника Ми до века.

Нека Бог да ни пази от греха! Защото грехът има в себе си много тежки последствия, има в себе си наказание, има в себе си тление, има в себе си смърт, и дори вечно отделяне от Бога!

НЕПОКОРНО И НЕВЯРВАЩО ПОКОЛЕНИЕ

Петата характеристика на злото поколение е, че то е упорито, непокорно, невярващо и колебаещо се. За такова поколение се говори в Псалом 78:8:

8 И да не станат като бащите си,
Упорито и непокорно поколение,
Поколение, което не утвърди сърцето си.
И чийто дух не биде непоколебим за Бога.

Такова колебливо, невярващо, упорито и непокорно поколение беше поколението на Мойсей – същото това поколение, което излезе от Египет и премина през Червеното море, но измря в пустинята и не можа да влезе в Обещаната земя. Това поколение се скита четиридесет години в пустинята. В Псалом 78:10-37 четем:

10 Не опазиха завета на Бога,

Много е важно нашето отношение към Бог и нашия завет с Бога. Ние сме в завет с Бога, завет установен от нашия Господ Исус Христос. Но можем ли да живеем както си искаме? Не. Понеже сме били изкупени, ние принадлежим на Бога и трябва да действаме, да говорим и да се държим като Божии хора.

И в закона Му не склониха да ходят,
11 А забравиха Неговите деяния
И чудесните дела, които им показа.
12 Пред бащите им извърши чудеса
В Египетската земя, в полето Танис.
13 Раздвои морето и ги преведе,
И направи водите да стоят като грамада.
14 Води ги денем с облак,
И цялата нощ с огнена виделина.
15 Разцепи канари в пустинята,
И ги напои изобилно като от бездни.
16 И изведе потоци из канарата,
И направи да протекат води като реки.

Бог направи толкова много чудеса към това поколение, колкото към никое друго. Показа им толкова много любов. Те бяха свидетели на тези десет язви, които Бог нанесе над египетските богове. Раздели Червеното море и ги преведе през него. Даде им този чуден облачен и огнен стълб, който ги водеше в пътуванията им. Това беше нещо невероятно. Божията слава беше там. Когато те нямаха вода, Бог им разцепи канарата, за да ги напои.

17 Но те продължиха да Му съгрешават още
И да огорчават Всевишния в безводната страна.
18 Със сърцето си изпитаха Бога,
Като искаха ястия за лакомството си
19 И говориха против Бога, казвайки:
Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
20 Ето, Той удари канарата,
та потекоха води и потоци преляха;
А може ли и хляб да даде,
или да достави месо за людете Си?

Защото Бог им даде манна, която имаше вкус на питки печени в масло и мед. Но те не искаха манната, искаха пъдпъдъци, искаха месо… Все недоволни, все роптаещи, все бунтари против Бога. Не гледат на Божията милост, не гледат на чудесата Му. Няма благодарност! Това е нечестивото и злото и невярващото, колебливото поколение – все на път да се върнат обратно в Египет.

Не сме ли често и ние такива? Бог ни е дал толкова много, грижил се е и продължава да се грижи за нас с такава огромна любов. А ние все сме недоволни, все искаме още и още. Мърморим, роптаем, недоволстваме. И въпреки това Бог продължава да ни търпи. Но Той не се удоволства в нашето неверие.

21 Затова Господ чу и се разгневи,
И огън пламна против Якова,
А още и гняв обсипа Израиля;
22 Защото не повярваха в Бога,
Нито Му уповаха, че ще ги избави.

За Бог е важна нашата вяра – нашата вяра в завета, нашата вяра в Божията сила, нашата вяра в Божиите обещания, нашата вяра в Божието ръководство!

23 При все това Той заповяда на облаците горе,
И отвори небесните врати,
24 Та им наваля манна да ядат
И даде им небесно жито.
25 Всеки ядеше ангелски хляб
Прати им храна до насита.
26 Подигна източен вятър на небето,
И със силата Си докара южния вятър.
27 Наваля върху тях и месо изобилно като прах,
И птици крилати много като морския пясък;
28 И направи ги да падат всред стана им,
Около жилищата им.
29 И тъй, ядоха и се преситиха,
Като им даде това, което желаеха.
30 А докато още не бяха се отказали от лакомството си,
И ястието им беше в устата им,
31 Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях,
И повали отборните на Израиля.

Виждате, Бог наказва онези, които са колебливи, онези, които изпитват Бога, онези, които роптаят. И Бог ни наказва, защото ни обича! Наказанието има за цел да ни промени, да ни поправи. И ако ние се поправим, значи не сме от нечестивото и зло поколение. Нечестивото и зло поколение, обаче, отказва да се поправя.

32 При всичко това, те следваха да съгрешават,
И не вярваха поради чудесните Му дела.

“При всичко това” – при всичките чудеса и при Славата на Бога и при откровенията, и при всичко това на което те бяха свидетели, и при цялата Божия грижа, и хляба от небето, и водата от канарата, и какво ли не…и дори и месото, което им даде, и наказанието, което им даде – при всичко това те следваха да съгрешават – няма управия! И те вярваха…

33 Затова Той изнуряваше дните им със суета,
И годините им с ужас.

И цялото това поколение си ходеше из пустинята, докато умря там.

34 Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него,
Та изново търсеха Бога ревностно;
35 И спомниха, че Бог им беше канара,
И всевишният Бог техен изкупител.

Виждате ли, когато идва смъртта, идва и обръщането към Бога. За съжаление, обаче, това обръщение дори тогава не е сърдечно, а лицемерно. Защото то не е доброволно, а по принуда.

36 Но с устата си Го ласкаеха,
И с езика си Го лъжеха;
37 Защото сърцето им не беше право пред Него,
Нито бяха верни на завета Му.

Забележете, този пасаж започва с твърдение за невярност на злото поколение към Божия Завет и завършва отново с невярност към Завета. Нека Бог да ни пази да не бъдем зло поколение.

Такова е злото поколение. То е:

  • Непокорно и зле отнасящо се към родителите си
  • Нечисто и грешно;
  • Високомерно и арогантно;
  • Насилствено и грабителско;
  • Невярващо, бунтарско и колебаещо се.

Но, какъв е края на това поколение? Краят му е унищожение и смърт. Защото виждаме, че съдбата на мойсеевото поколение беше, че “Бог ги измори в пустинята” и на тяхно място издигна едно ново поколение. В Псалом 95:10-11 четем:

10 Четиридесет години негодувах против това поколение,
И рекох: Тия люде се заблуждават в сърце,
И не са познали Моите пътища;
11 Затова се заклех в гнева Си,
Че няма да влязат в Моята почивка.

Вижте, Божият план никога няма да се осуети. Бог винаги има хора, които ще употреби. Защото това поколение, което беше нечестиво погина, но Бог издигна ново поколение. Но въпросът е ние от кое поколение ще бъдем. Защото от старото поколение само двама влязоха в Обещаната земя – Исус Навиев и Халев. Няма значение възрастта ти! Няма значение средата ти! Важно е сърцето ти и твоята възраст с Бог. Защото невярващото поколение не влезе в Божията почивка. И то трябва да служи за наше назидание. Това казва авторът на Посланието към Евреите 4 гл. ст.1

1 И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал до нея.

За нас вече става въпрос не за Ханаан, а за небесната почивка, за Божията почивка, за небето. Ние сме поставени пред същия избор както избора пред който беше поставено поколението което излезе от Египет. Само че пред тях избора се отнасяше за Обещаната земя, а изборът, който е пред нас е за небето. Затова, трябва особено много да внимаваме. От това зависи къде ще прекараме вечността!

ДОБРО ПОКОЛЕНИЕ

И така, видяхме, че в Библията се говори за съществуването на зло поколение. Спряхме се и на неговите основни характеристики. Но както за зло, така в Библията се говори и за добро поколение. Какво е то?

ПОКЛАНЯЩО СЕ ПОКОЛЕНИЕ

На първо място, доброто поколение е покланящото се поколение. Това поколение не се отделя от Божия дом, стои в Божието присъствие и има здрава връзка с Бога. То търси Божията сила и се покланя пред Божието лице. В Псалом 24:3-6 четем:

3 Кой ще възлезе на хълма Господен?
И кой ще застане на Неговото свето място?
4 Оня, който е с чисти ръце и с непорочно сърце,
Който не е предал на суета душата си,
и не се е клел на лъжа.

(Да предадеш “на суета” душата си означава да я предадеш на идолопоклонство.)

5 Той ще приеме благословение от Господа,
И правда от Бога на спасението си.
6 Това е поколението на ония, които Го дирят;
Ония, които търсят Твоето лице, те са Яков.

Забележете, тук се говори за поколение, което търси Бога, поколение, което търси лицето Му. Те са истинския Божий народ. Те са “Яков”. Това с което се отличаваше Яков беше, че ако и по име и по характер в началото да беше измамник и грешник, за разлика от брат си Исав, той разбираше завета на бащите си с Господ и той го ценеше. Бог търси хора, които ценят завета. Забележително е това, че първото място на което Бог му се яви, той нарече “Ветил” – Божий дом (Битие 28:19), а второто – “Фануил” – Божието лице (Битие 32:30). Божият дом и Божието лице – това са двете най-важни неща за покланящото се поколение.

ЧИСТО И СВЯТО ПОКОЛЕНИЕ

На второ място, доброто поколение е чисто и свято поколение. В 1 Петрово 2:9 се казва:

9 Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свет народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина: 10 вие, които някога си не бяхте народ, а сега сте Божий народ, не бяхте придобили милост, а сега сте придобили.

Слава на Бога заради Божията милост! В Римляни 12:1 ап. Павел казва:

1 И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.

Забележете, че тук ап. Павел представя именно Божиите милости към нас като най-силния мотив за нашето освещение. Поради Божиите милости ние трябва да бъдем святи, поради званието, което имаме, ние трябва да бъдем святи. Като Божий народ, ние трябва да светим с Божията светлина и да възвестяваме Неговите “превъзходства” на хората в този свят. Във Филипяни 2:15-16 ап. Павел казва:

15 за да бъдете безукорни и незлобливи, непорочни Божии чада всред опако и извратено поколение, между които блестите като светила на света, 16 като явявате словото на живота;

Виждате ли, двете поколения – злото и доброто, те живеят заедно, по едно и също време. Както Исус Навиев и Халев живееха заедно с поколението на Мойсей, но те не бяха от това нечестиво и невярващо поколение, което измря в пустинята. По дух те бяха хора от новото поколение, което Бог издигна, и което влезе в Обещаната земя. Тук сега ние живеем всред едно “опако и извратено поколение”, това е злото, нечистото поколение. Но сред това “опако и извратено поколение” живее и едно добро поколение и това е поколението на чистите и непорочни Божии чада, които светят “като светила на света, като явяват словото на живота”.

Когато разглеждахме насилственото и грабителско поколение, ние се спряхме на Илиевите синове като пример на хора от злото поколение. Сега, когато говорим за чистота и святост, можем да вземем за пример Самуил. Той беше човек измолен от Бога и изцяло посветен на Бога още от рождението си (1 Царе 1:24). Във 2 гл. на 1 Царе, 18 ст. за него се казва, че беше “дете, препасано с ленен ефод”. За разлика от Илиевите синове, Самуил растеше в святост и чистота и “придобиваше благоволението и на Господа и на човеците” (ст.26). Нека Бог да ни помогне да не бъдем от злото поколение, а от доброто поколение – покланящото се, чисто и свято поколение.

ПОКОРНО ПОКОЛЕНИЕ

На трето място, доброто поколение е покорно поколение – поколение, което върши Божията воля и служи не само на Бога, но и на хората за които Той даде своя единороден Син. Като пример за служение и покорство на Божията воля можем да вземем Давид. За него се казва, че той беше човек според Божието сърце. В Деяния 13:36-37 ап. Павел обяснява Псалом 16:10 където се казва:

Нито ще допуснеш угодника Си да види изтление.

По мнението на ап. Павел този стих се отнася не за Давид, а за Исус, защото след смъртта си Давид видя изтление, а Господ Исус Христос възкръсна от мъртвите.

36 Обаче, Давид, след като в своето си поколение послужи на Божието намерение, заспа и биде положен при бащите си, и видя изтление. 37 А Тоя, Когото Бог възкреси, не видя изтление.

Това, на което бих желал да ви обърна внимание тук, обаче е, че за Давид се казва, че “в своето си поколение той послужи на Божието намерение”. Каква изключително висока оценка за покорност и изпълнение на призвание. Нека Бог да ни помогне и ние в нашето поколение да послужим на Божието намерение. А какво е Божието намерение за нас в нашето поколение? Да достигнем недостигнатите с Божието благовестие. Да занесем това благовестие на хората, които все още не са го чули. Защото “благовестието Христово е Божия сила за спасение на всеки, който вярва” (Римляни 1:16). И кога то Исус възкръсна, той даде на своите ученици тази повеля: Отидете и проповядвайте благовестието (Марко 16:15)! Затова, нека да не се срамуваме от благовестието, но да го споделяме с хората около нас при всеки удобен случай, и така да изпълняваме Божието намерение за нашия живот!

ВЯРВАЩО ПОКОЛЕНИЕ

На четвърто място, доброто поколение е вярващо поколение – поколение, което има вяра, което преследва видението и получава обещанията. В книгата Числа и книгата Исус Навиев се говори за говори за Халев. От единадесетте останали съгледвачи, които бяха съгледали земята, Халев беше единствения, който подкрепи Исус Навиев за това да атакуват земята, вместо да се обърнат назад към Египет. И когато след четиридесет години Исус Навиев заедно с новото поколение навлезе в обещаната земя, Халев, ако и да беше вече в напреднала възраст, отиде и воюва за онзи дял от земята, който Господ му беше определил. В Исус Навиев 14:6-14 четем за неговата дързост и вяра.

6 В това време, като се приближиха юдейците при Исуса в Галгал, Халев, син на Ефония Кенезов, му каза: Ти знаеш какво е говорил Господ на Божия човек Моисей за мене и за тебе в Кадис-варни.

Вижте, това беше едно обещание, което Бог беше дал на Халев преди четиридесет години. Но, Халев не беше го забравил. Той си го припомняше и го поддържаше живо в съзнанието си. И той го припомни на Исус Навиев:

7 Аз бях на четиридесет години, когато Господният слуга Моисей ме прати от Кадис-варни, за да разгледам земята; и донесох му известие според както ми беше на сърце. 8 Братята ми, обаче, които отидоха с мене, обезсърчиха людете; но аз последвах напълно Господа моя Бог. 9 За това, в същия ден Моисей се закле, казвайки: Земята, на която са стъпили нозете ти, непременно ще бъде наследство на тебе и на потомците ти за винаги, защото ти напълно последва Господа моя Бог.

Знаете ли, че името “Халев” означава “куче”. Може би сте виждали някое от онези кучета, които имат обратна захапка и когато хванат нещо със зъбите си, колкото повече го дърпаш, те толкова по-здраво го захапват. Халев беше точно като такова упорито куче по отношение на Божиите обещания. Бог желае ние да бъдем такива в Духа. Да се хващаме за Божиите обещания и да не ги пускаме, докато не ги видим изпълнени.

10 И сега, ето, Господ ме е опазил жив, както каза, тия четиридесет и пет години, от времето когато Господ говори това на Моисей, когато Израил ходеше по пустинята; и сега, ето, днес аз съм на осемдесет и пет години. 11 Днес аз съм тъй силен, както в деня, когато ме прати Моисей; както беше тогава силата ми, така е и сега силата ми да воювам и да излизам и да влизам. 12 Сега, прочее, дай ми тая поляна, за която Господ говори в оня ден; защото ти чу в оня ден, че имало там енакими и големи укрепени градове; та дано бъде Господ с мене, и аз ще ги изгоня, според както Господ каза. 13 Тогава Исус го благослови; и даде Хеврон за наследство на Халев, Ефониевия син. 14 За това Хеврон стана притежание на Халев, син на Ефония Кенезов, както е и до днес, защото той последва напълно Господа Израилевия Бог.

Виждате ли, Бог желае ние да бъдем хора от поколението на Исус Навиев и Халев – хора на вяра; хора, които вземат Божиите обещания и тичат с тях; хора, които помнят Божиите думи и ги държат; хора, които получават обещаното и влизат в наследството си.

ПОКОЛЕНИЕ ОБУЧЕНО НА БОЙ

На пето място, доброто поколение е борбено поколение, поколение, обучено на бой. Не е поколение, което се е отпуснало и разплуло. То не е армия, която се е разпуснала и разхайтила. То е стегнато и мобилизирано поколение. В Йов 7:1 се казва:

Земният живот на човека не е ли воюване?

Ние трябва да знаем, че искаме или не, ние сме във война. Защото не ние сме нападнали Сатана, Сатана ни е нападнал. Така ли е? Той отиде при Ева и я измами. И от тогава Бог каза: “Поставям вражда между потомството на жената и потомството на змията”. И каза: “Змията ще ти нарани петата, а ти ще й строшиш главата!” (Битие 3:15). Слава на Бога, ние ще бъдем победители! Но, змията воюва против нас, Сатана воюва против нас, и той има своите демони, които воюват против нас. Затова, не се чудете, че имате проблеми, не се чудете, че сте атакувани. Представете си един войник, който е отишъл на война, а изненадано пита: “Абе, защо стрелят тези хора по мен, защо стрелят?” Ами стрелят, защото сте във война и те искат да те убият! “Ами аз какво да правя, какво да правя?” Ами имаш ли пушка? Стреляй и ти! Амин! Имаме ли духовни оръжия? Така че, братя и сестри, вземете си духовните оръжия и стреляйте, вземете меча на Духа и се борете! Четете Ефесяни 6 гл. Там се казва кои са нашите оръжия в Господа. Както се казва в една от нашите песни:

Борба непрестанна е тоз` наш живот
Против сатана и плътта и грехът;

Защото често нашият враг не е Сатана, а сме си самите ние. Аз никога няма да забравя брат Димитър Кавръков, който веднъж проповядваше в нашата църква и казва: “Братя и сестри, най-големият ми враг, знаете ли кой е? Аз съм си най-големия враг, плътта…, старото ми естество. Защото то ме дърпа на долу.” Защото борбата ни не е само срещу Сатана, но и срещу плътта, срещу греха. И Павел казваше в Римляни 7:18-19:

18 Защото зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша. 19 Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша.

Но, казва, победата е чрез Духа (Римляни 8:13).

13 Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате телесните действия, ще живеете.

Нека Бог да ни помогне в нашата борба срещу Сатана, срещу плътта, и срещу греха. Забележително е това, че в Ефесяни 6:12 ап. Павел нарича борбата на християнина с тъмните сили “нашата борба”.

12 Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу всесветските управители на тази тъмнина, срещу духовните сили на нечестието в небесните места.

В книгата Съдии виждаме интересен стих по отношение на готовността на Божия народ за война. Защото, след като Израил влезе в Обещаната настана едно ново, трето поколение, което не беше обучено на Бой. Те бяха децата на онези, които завладяха земята и те вече нямаха за какво да се бият. Живееха си мирно и спокойно и се наслаждаваха на плодовете на земята, но те изгубиха борбеността си. И именно това поколение беше, което започна да се покланя на филистимските богове. Когато няма борба, когато има бездействие, тогава идва греха. Когато Давид си почиваше, тогава дойде изкушението. Ето защо Бог умишлено остави част от народите в обещаната земя, за да послужат за военно учение на онова поколение, което не е било обучени на бой. В Съдии 3:2 се казва:

1 А ето народите, които Господ остави, за да изпита чрез тях Израиля, всички от тях, които не знаеха всичките ханаански боеве; 2 само за да знаят и да се научат на бой поне тия от поколенията на израилтяните, които най-напред не са знаели;

Това показва, че Божията воля е народът му да бъде силен и способен да се бие и да печели битки за слава на Бога.

КАКВО ПОКОЛЕНИЕ ЩЕ БЪДЕМ?

И така, днес видяхме по пет от характеристиките на злото и доброто поколение. Злото поколение:

  • Има лошо отношение към родителите си;
  • Нечестиво и грешно е;
  • Високомерно и гордо;
  • Поколение на насилници и грабители;
  • Колебаещо се, непокорно, невярващо поколение – поколение, което няма добро отношение към Бог и Неговия Завет.

Доброто поколение от своя страна е

  • Поколение на Божии поклонници, поколение, което поддържа живо общението си с Бога – поколение на якововци;
  • Чисто и свято поколение, поколение, което расте в чистота и освещение – поколение на самуиловци;
  • Покорно поколение, поколение, което изпълнява Божията повеля – повеля за проповядване на благовестието по целия свят – поколение на давидовци – хора според Божието сърце;
  • Вярващо поколение – поколение на халевовци;
  • Поколение, обучено на Бой, знаещо как да използва Божието всеоръжие и как да печели духовни битки, поколение, което заяква “в Господа и в силата на Неговото могъщество” (Ефесяни 6:10) – поколението на Исус Навиев.

Сега, след като знаем истината, трябва да изберем. Какво поколение ще бъдем – зло или добро? Решете в сърцата си! Не бързайте, защото стоим пред Бога. И с волята си закрепете решението си здраво. Решете за цял живот! Защото това какви ще бъдем, зависи от нас. От това какви ще бъдем, зависи и какъв ще е краят ни – дали ще бъдем отхвърлени и погубени или ще прославим Бог с живота си и ще живеем с Него през вечността. Това зависи от нас! Амин!