ИСУС ХРИСТОС В ЖИВОТА НА ПАВЕЛ

Във 2 Тимотей 2:2 ап. Павел казва на своя ученик и помощник Тимотей:

2 И каквото си чул от мене при много свидетели, това предай на верни човеци, които да са способни и други да научат.

Това показва, че учението на ап. Павел е стандартното новозаветно учение. Във 2 Тимотей 3:10-11 ап. Павел добавя:

10 А ти си последвал моето учение, поведение, прицелна точка, вярата ми, дълготърпението, любовта, твърдостта,11 гоненията, страданията;

За нас ап. Павел е един пример на подражание. Самият той в 1 Коринтяни 11:1 казва за себе си:

1 Бивайте подражатели на мене, както съм и аз на Христа.

Каква беше връзката между Исус Христос и ап. Павел? Какви са отношенията, които ние би трябвало да имаме с нашия Господ? Това са въпросите на които ще се опитаме да отговорим днес.

ИСУС ХРИСТОС –СПАСИТЕЛЯТ НА ПАВЕЛ

По време на царуването на Николай Втори в Русия, един баща записал сина си в армията с надеждата да наложи ред и дисциплина в разглезения му живот. Освен другите неща, младият човек имал и слабост към хазарта. Атмосферата в армията по-скоро му навредила, отколкото да помогне. В армията изпълнявал длъжността на счетоводител. Когато дълговете му започнали да нарастват, той започнал да заема пари от военната каса, за да плаща дълговете си. Продължавал да губи, и затова още повече затъвал в дългове. Една нощ, като размишлявал върху положението си, той сумирал дълговете си. Като видял огромната сума, той написал върху счетоводната книга: „Кой може да плати такъв голям дълг?” Вземайки оръжието в ръката си, той седнал отново в стола си, за да поразмисли малко. Неусетно, както си размишлявал за живота и смъртта, той неусетно задрямал. През онази нощ Николай Втори инспектирал предните постове. Влизайки в палатката на счетоводителя, той видял спящия човек, зареденото оръжие и бележките върху счетоводната книга. Когато войникът се събудил, погледнал в отново в книгата и прочел това, което написал преди да заспи: „Кой може да плати такъв голям дълг?” Под този въпрос било написано: „Платено изцяло, цар Николай Втори.”

Нашият дълг към Бога е толкова огромен, че ние съвсем не сме в състояние да го платим. Това е все едно да дължиш на някого десет милиона лева, а да получаваш само по един лев на ден. Няма никакъв начин да изплатиш този дълг. Ти имаш нужда от някой, който има възможността и желанието да плати дълга ти. Ето защо Бог Син стана човек, живя съвършен живот, без грях. Той нямаше никакъв дълг. Това, което Бог направи с дълга за греховете ти, беше, че го възложи на Исус. Той, от любов към теб, плати дълга ти, като умря на твое място. Затова, ако приемеш тази Негова жертва и повярваш във Неговото въплъщение и възкресение, ти ще се спасиш.

В Тимотей 1:15-16 ап. Павел казва:

15 Вярно е това слово и заслужава пълно приемане, че Христос Исус дойде на света да спаси грешните, от които главният съм аз. 16 Но придобих милост по тая причина, за да покаже Исус Христос в мене, главния грешник, цялото Си дълготърпение, за пример на ония, които щяха да повярват в Него за вечен живот.

Ако Исус Христос стана Спасител на Павел, то той има нужното дълготърпение да стане и твой Спасител, независимо колко голям грешник си. Стига разбира се, ти да се покаеш за греховете си и да уповаеш на Него като твой Първосвещеник и жертва.

ИСУС ХРИСТОС – СОБСТВЕНИКЪТ НА ПАВЕЛ

В Галатяни 6:17 ап. Павел завършва своето послание към Галатийските църкви с думите:

17 От сега нататък никой да ми не досажда, защото аз нося на тялото си белезите на [Господа] Исуса.

Това не е молба никой повече да не го притеснява с проблемите, които са възникнали в Галатийските църкви. Напротив, като Божий апостол, Павел е достатъчно смел, и би желал да се справи с всичко, което заплашва Божието дело. Но неговият призив към църквите е те повече да не се поддават на законническите ереси, които проповядват лъжеучителите.

Ап. Павел не желае никой повече да оспорва неговите „акредитиви” и авторитета, който той има като апостол на Христос. Белезите от преследвания и страдания заради Исус са неговата неоспорима легитимация. Думата за белези в този стих на гръцки е „стигмата”. Тази дума се е използвала за белезите чрез жигосване, които са били поставяни върху робите, за да посочват кой е господарят им и на кого принадлежат те. Списъкът с преживявания, които биха могли да причинят такива белези на ап. Павел се намират във 2 Коринтяни 6:4-6 и 11:23-30. Тези истински и почетни „знаци” върху тялото му са в поразителен контраст с ритуалния и вече без значение белег на обрязването, който законниците-лъжеучители са желаели да наложат на Галатяните.

Ние също принадлежим на Господа. И белегът, който той ни е дал за това е Святият Дух, който изпълва сърцата ни. В Римляни 8:9 се казва:

9 Вие, обаче, не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов.

Бог е нашият собственик. Така че, ако Сатана ни притеснява, ние можем да му кажем: „Махни се от мен! Аз повече не принадлежа на теб, а на Бога!”

ИСУС ХРИСТОС – ЖИВЕЕЩИЯТ В ПАВЕЛ

Това се случваше до такава степен, че в Галатяни 2:20 ап. Павел можеше да каже:

20 Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.

Ето така трябва да живеем и ние.

Христос говореше в Павел (2 Коринтяни 13:3) и вършеше делата си чрез него (Римляни 15:17-19):

117 И тъй, колкото за това, което се отнася до Бога, аз имам за какво да се похваля в Христа Исуса. 18 Защото не бих се осмелил да говоря за нещо освен онова, което Христос е извършил чрез мене за привеждане езичниците в покорност на вярата чрез моето слово и дело, 19 със силата на знамения и чудеса, със силата на Светия Дух [Божий], така щото от Ерусалим и околностите му дори до Илирик напълно съм проповядвал Христовото благовестие.

Служението на ап. Павел всъщност беше служението на Исус Христос – онова, което Той е извършил чрез Павловото „слово и дело”. Колкото за словото му, достатъчно е да прочетем посланието му към Римляните в което той излага съдържанието на благовестието, което проповядва, а чудесата, които са придружавали проповядването на словото, са били извършени, както и Христовите – със силата на Святия Дух.

Днес ап. Павел е със Господа. Но Господ продължава да работи по същия начин, както и в апостолски времена – като търси хора, които ще му се предадат до толкова, че той да може да извършва волята си чрез тяхното дело и слово. Ще Му предадеш ли ръцете си, за да бъдат те ръце на Господа? Ще Му предадеш ли нозете си, за да може Той да ходи чрез тях? Ще му предадеш ли езика си, за да може Той да говори чрез теб? Ако го направиш, то и ти както ап. Павел „ще имаш с какво да се похвалиш в Христос”, що се отнася до Бога.

Исус Христос даваше сила на Павел.

Във Филипяни 4:12-13 той споделя:

12 Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея; във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната и да съм сит, и да съм гладен, и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност. 13 За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепя.

А в Колосяни 1:29 казва:

29 Затова се и трудя, като се подвизавам според Неговата сила, която действува в мене мощно.

Бог даваше сила на Павел, днес той желае да дава сила и на нас. Но това ще се случи тогава, когато отидем и започнем да вършим волята Му. Бог дава силата си тогава, когато „отидем” – когато се покорим на Великата му повеля да занесем благовестието до края на земята.

Исус Христос страдаше в Павел.

В Колосяни 1:24 ап. Павел казва нещо много интересно:

24 Сега се радвам в страданията си за вас, като от моя страна допълвам недостатъка на скърбите на Христа в моето тяло заради Неговото тяло, което е църквата;

Ето как трябва да ни е грижа и да ни боли за църквата.

Във 2 Коринтяни 4:10-11 ап. Павел свързва страданието заради Христос със славата и живота, които са в Него.

10 Всякога носим на тялото си убиваното на [Господа] Исуса, за да се яви на тялото ни и живота на Исуса. 11 Защото ние живите винаги сме предавани на смърт за Исуса, за да се яви и живота на Исуса в нашата смъртна плът.

Готов ли си и ти да страдаш за Христос? Защото рано или късно това непременно под една или друга форма ще се случи. Във 2 Тимотей 3:12 се казва:

12 Но и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса, ще бъдат гонени.

ИСУС ХРИСТОС – УТЕШИТЕЛЯТ НА ПАВЕЛ

Във 2 Коринтяни 1:5 той казва:

5 Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христа.

Разказва се за един бивш световен шампион по шах. Веднъж той бил заведен от приятеля си да види една картина, която била изложена в известна художествена галерия, където тя била привлякла широк обществен интерес. Художникът, който бил автор на тази картина бил нарисувал млад човек, който седял отчаяно пред една шахматна дъска, докато срещу него седял дяволът със изглед на злорад триумф на своето лице. Заглавието на картината се състояло от една единствена дума: „Матиран”. Дълго време шампионът по шахмат стоял пред картината и се взирал в нея. Веждите му били свъсени от концентрация. Изведнъж гласът му изпълнил цялата зала. „Донесете ми шахматна дъска, аз мога да го спася!” – извикал ентусиазирано той. И наистина неговият брилянтен ум бил намерил изход от ситуацията.Точно по същият начин и Христос може да даде победа на онзи, който му се довери безрезервно. По човешки може и да не се вижда никакъв изход, но нека никога да не ограничаваме Бога, защото Той е нашият Утешител, а за Него няма невъзможно нещо.

ИСУС ХРИСТОС – СЪДИЯТА НА ПАВЕЛ

В 1 Коринтяни 4:3-5 ап. Павел казва:

3 А за мене е твърде малко нещо да бъда съден от вас или от човешки съд; даже аз не съдя сам себе си. 4 Защото, при все че съвестта ми в нищо не ме изобличава, пак с това не съм оправдан; защото Господ е, Който ще ме съди. 5 Затова недейте съди нищо преждевременно, докле не дойде Господ, Който ще извади на видело скритото в тъмнината, и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получи подобаващата нему похвала от Бога.

Ап. Павел „стоеше пред Господа”. Така трябва да стоим и ние. Да имаме съзнанието, че във всеки един момент от живота си, във всичко, което вършим, ние сме отговорни пред Него.

Звучи парадоксално, но е така. Същият, който е наш Спасител и Господ, Същият който живее в нас, Който ни дава сили, за Когото страдаме, и Който ни утешава, Той е и наш съдия.

Имало двама братя. Единият бил добър и работлив човек. Другият не бил добър и непрекъснато имал проблеми в живота си. Затова пък, винаги разчитал на брат си да го измъква от кашите и мъчнотиите в които се забърквал. Каквото и да направел, брат му винаги го избавял. Минали години. Необузданият брат продължавал да греши, като не вземал пример от живота на добрия си брат. Но станало така, че добрият брат бил избран за съдия. Един ден, като „награда” за престъпленията си, лошият брат бил арестуван и изправен пред съда. Когато видял, че съдията е неговия брат, искрено се зарадвал: „Не ме ли познаваш, аз съм твоя брат! Виж, избави ме само и този път и повече никога за нищо няма да те моля!” Разпитът минал и съдията произнесъл присъдата над собствения си брат. За пръв път видели в съда съдия да плаче. А осъденият викал: „Нали съм ти брат, как можа така да ме осъдиш?” През сълзи съдията отговорил: „Да, до вчера съм бил твой брат, но днес съм твой съдия!”

Не казва ли Словото същото и за нас (2 Коринтяни 5:10)?

10 Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло.