ИСТИНСКОТО УЧЕНИЧЕСТВО – ПРЕДНАМЕРЕНО И УМИШЛЕНО

Истинското ученичество е предумишлено и преднамерено. То е практикуване на духовни дисциплини с цел личен духовен растеж и преобразяване в христоподобие. Ученичеството не е само това, което ние правим за да помагаме на другите да познаят по-добре Христос, но и работата ни за развитието на Христовия характер в нас самите.

Основание за развитие на духовните дисциплини ни дава 1 Тимотей 4:7-8.

7 А отхвърляй скверните и бабешките басни и обучавай себе си в благочестие. 8 Защото телесното обучение е за малко полезно; а благочестието е за всичко полезно, понеже има обещанието и за сегашния и за бъдещия живот.

Думата за “обучавай” себе си в благочестие на гръцки е “гимназе” от която произлиза думите “гимнастика” и “гимназия”. Тя означава също “тренирай” себе си. В следващия стих ап. Павел казва, че от физическите тренировки има само временна полза – на тази земя, а от духовните тренировки, от духовните дисциплини, които са един вид духовна гимнастика, ползата е двойна – “и за и за сегашния и за бъдещия живот”. Духовните дисциплини са действия на ума и тялото ни, които ни помагат да стабилизираме елементите на душата ни – интелект, емоции и воля. Вършейки ги, ние достигаме до такова състояние на вътрешния ни човек при което Духът побеждава плътта в нас и Бог бива прославен в живота ни.

Духовните дисциплини могат да бъдат категоризирани по различни признаци, но основно биват два вида – дисциплини на изключване и дисциплини на включване. Дисциплините на изключване се наричат така, понеже при тях обикновено изключваме нещо, с което сме свикнали, като например, храната, шума, говоренето, комфорта, похвалите, говоренето, секса и др. При дисциплините на включване, обратно, вместо да изключваме нещо, ние се включваме в нещо – например поклонение, изповед, общение, празник, или покорство на другите.

Дисциплините на изключване ни помагат да съблечем старото си естество, а дисциплините на включване ни помагат да се облечем с новия човек, който е създаден по образа на Бога (Ефесяни 4:17-24).

17 Прочее, това казвам и заявявам в Господа, да не се обхождате вече, както се обхождат и езичниците, по своя суетен ум, 18 помрачени в разума, и странни на живота от Бога поради невежеството, което е в тях, и поради закоравяването на сърцето им; 19 които, изгубили чувство, са се предали на сладострастие, да вършат ненаситно всякаква нечистота.20 Но вие не сте така познали Христа; 21 понеже сте чули, и сте научени от Него, (както е истината в Исуса), 22 да съблечете, според по-предишното си поведение, стария човек, който тлее по измамителните страсти, 23 да се обновите в духа на своя ум, 24 и да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и светост на истината.

Дисциплини на изключване Дисциплини на включване
Пост – въздържане от храна и/или вода за определен период от време;
Мълчание – въздържане от говорене за определен период от време – противодействие на всеобщата тенденция да запълним тишината и да я наситим със звуци;
Усамотяване – отделяне от останалите и отдаване на търсене на Бога – противодействие на прекалената презаетост в живота ни;
Целомъдрие – въздържане от полови мисли и действия за определен период от време – помага ни да имаме сила да овладяваме нормалните полови инстинкти, които започват да ни контролират;
Пестеливост – ограничаване на покупките ни в определени граници – развива чувството ни за мярка и грижа за по-бедните от нас;
Поверителност – премълчаване за добрите дела, които сме извършили и за постиженията, които имаме в различни области;
Настойничество – даване на десет процента от приходите ни за служението на Божиите хора;
Жертвуване – лишаване от определени неща (включително пари, време и ресурси) в полза на Божието дело или на другите;
Изповед – разкриване и споделяне на греховете и грешките ни пред Бога и други духовни и доверени лица
Общение – да се събираш и да общуваш с други членове на Христовото тяло – това ни помага да се поддържаме
Молитва – споделяне с Бога с цел изпълнение на Неговата воля. Редовната лична молитва е съществена за да може вярващият да се научи да откликва на Божието водителство и да се приближава при Бога.
Размишление – подрежда мисловния ни живот и ни помага да разберем Божията воля. Чрез него ние започваме да гледаме на живота и служението от Божия гледна точка;
Поклонение – отдаване слава на Бога – чрез него ние вдишваме Божието присъствие и каним Бога да навлезе в живота ни
Празнуване – да се зарадваш за това което Бог е направил в живота ти – “поставяне на трапеза в присъствието на неприятелите ни” – донася ни радост и дръзновение
Служение – да направиш нещо за някой друг без да очакваш той да ти се отплати – помага ни да се освободим от завист, негодувание, от желание за налагане и силно чувство за собственост
Покорство (Отстъпчивост) – да се откажем от мисълта, че нашите собствени идеи са най-важните и че нашето решение е окончателно

Обучението в благочестие е една вътрешна промяна при която ние се предаваме на Святия Дух, който обитава в сърцата ни. Така ние заживяваме Божия вид живот. Всичко това е възможно, понеже във 2 Петрово 1:3-4 се казва:

3 Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко що е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила; 4 чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите разтление в света;

Ето, тук се казва, че ние имаме всичко, което ни е необходимо както за земния ни живот, така и за нашето общение с Бога. И не само това, но чрез вярата си в жертвата на Христос и умиването ни с Неговата драгоценна кръв ние ставаме Божии деца и членове на Божието семейство. С други думи, ставаме “участници в Божественото естество”. И понеже сме такива чрез вяра и чрез обещание, то трябва да се държим като такива и на практика. Това означава промяна. Тази промяна в нас става чрез практикуването на духовните дисциплини (2 Петрово 1:5-7)

5 то по самата тая причина положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие, 6 на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие, 7 на благочестието си братолюбие, и на братолюбието си любов.

Забележете как започва този списък: “Положете всяко старание и прибавете…”. Това е наше действие, наша отговорност. Как да развиваме в себе си тези добродетели? Чрез духовните дисциплини.

Истинското ученичество изисква от нас да бъдем предварително решени да развиваме и практикуваме духовните дисциплини. Божията работа и промяната в нас не е нещо, което се случва автоматично, само по себе си, или случайно. Тя се случва когато ние съзнателно включим нашата воля и започнем да търсим Божията пълнота във всяка сфера на живота ни. Това означава, че ние умишлено трябва да вършим нещата, които са необходими за духовния ни растеж. Ние трябва умишлено да предаваме нашата воля на волята на Бога, за да може Божията воля да стане наша воля. Умишлено трябва да отделяме време за Бога. Умишлено трябва да развиваме молитвения си живот. Умишлено да четем Божието Слово и слушаме с духовните си уши, за да чуем какво има Бог да ни каже чрез него.

Духовните дисциплини ни помагат да мислим за Бога всеки ден и да Го обичаме повече днес отколкото сме Го обичали вчера. Те стимулират в нас желание да Му се покоряваме. Чрез с тях ние опознаваме Божието сърце и Бог изработва Неговия характер в нас.

ЕНТУСИАЗЪМ И РЕВНОСТ ЗА БОГА

Истинското ученичество изисква да бъдем ентусиазирани относно духовните дисциплини и ревностни за Бога. Ние ще имаме от Божието присъствие точно толкова, колкото наистина искаме. Защото Бог определено желае да присъства и да управлява живота ни. Въпросът е доколко ние ще му дадем място да го направи. Исус каза две притчи за да илюстрира това (Матей 13:44-46).

44 Небесното царство прилича на имане скрито в нива, което, като го намери човек, скрива го, и в радостта си отива, продава всичко що има, и купува оная нива.45 Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери, 46 и, като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко що имаше и го купи.

Това, което забелязваме тук относно тези двама “късметлии”, които са намерили скъпоценности, е че те са толкова радостни и ентусиазирани относно своите открития, че продават всичко, което притежават за да могат да получат това, което искат. Ние често слушаме за “цената на ученичеството” като че ли то ни причинява само загуби и лишения. Но това, което забелязваме тука е че тези двамата, които продават всичко, което имат не мислят че се отказват от нещо. Те мислят, че печелят нещо повече. Те са сигурни че ще получат нещо, което е несравнимо по-ценно от това, което те са имали до този момент. Те са повече от готови да се откажат от цялата си собственост за да спечелят нещо, което е по-ценно от всичко, което те притежават.

ПЕРЛЕНАТА ОГЪРЛИЦА

Веселото момиченце с буйни златни къдрици беше почти на седем. Като стигна с майка си до касата на магазина, тя ги забеляза – наниз от искрящи бели мъниста във розова станиолова кутийка. “О, мамо, моля те! Би ли ми ги купила!” Майка й най напред погледна обратната страна на опаковката, а после умоляващите очи на обърнатото на горе личице на дъщеря си. “Два и деветдесет и пет. Това е почти три лева. Ако наистина ги искаш и обещаеш да слушаш и да ми помагаш повече, ще ти ги дам парички, но ще трябва си ги заслужиш. Рожденият ти ден е само след седмица и тогава може и да получиш някое друго левче от баба си.

Връщайки се в къщи Катя веднага изпразни касичката си и преброи стотинките в нея – бяха само тридесет и четири. След вечеря тя помоли майка си да й позволи да измие чиниите и след това веднага отида да изхвърли боклука. На рождения й ден баба й и даде една чисто новичка банкнота от два лева, така че най-накрая тя събра нужните парички за да си купи мънистеното герданче.

Катя обичаше мънистата си. Те я караха да се чувства издокарана и пораснала. Носеше ги навсякъде – в неделното училище, на детската градина, дори спеше с тях. Сваляше ги само като ходеше на плуване или като се къпеше във банята. Майка й й казваше, че ако се намокрят могат да пуснат боя и да й направят шията зелена.

Катя имаше много нежен и любящ баща. Всяка вечер когато тя си лягаше той спираше заниманията си каквото и да правеше и идваше в спалнята й за да и разкаже приказка. Една вечер след като свърши приказката си, той попита Катя:

– “Обичаш ли ме?”
– “О, да, татко! Ти знаеш, че те обичам.”
– “Тогава дай ми твоите мъниста.”
– “О, татко, не и моите мъниста! Вземи Вихър – белият кон от моята колекция от играчки – онзи с розовата опашка. Помниш ли татко, онзи, който ти ми подари. Той ми е любимия.”
– “Добре мила, татко те обича, лека нощ!” Той я целуна по бузата и излезе.

След около седмица в друго подобно време Катиния баща отново я попита:
– “Обичаш ли ме?”
– “Татко, ти знаеш, че те обичам.”
– “Тогава, дай ми мънистата си!”
– “О, татко, не и мънистата ми! Но можеш да вземеш куклата ми – тази новата, която получих за рождения си ден. Тя е толкова красива. Давам ти даже и жълтото одеалце, което е в тон с пижамата й.”
– “Добре, благодаря! Спи спокойно малка красавице. Бог да те благослови и знай, че татко те обича!” Както винаги баща й я целуна по бузката и излезе.

Няколко вечери по-късно когато баща й отново влезе в стаята й. Катя седеше на леглото си кръстосала крака по турски. Приближавайки се, той забеляза, че брадичката й трепереше и една мълчалива сълза се стичаше по бузата й.
– “Какво има, Катя! Какъв е проблема?”

Катя не отвърна нищо. Вместо това тя повдигна ръчичката си към баща си. Когато я отвори, в нея блесна малкото мънистено герданче. Малко през плач тя най-накрая каза на баща си:
– Ето татко, вземи я, за теб е!”

Едва сдържайки сълзите си, баща й протегна едната си ръка към евтиното герданче, а с другата си ръка бръкна в джоба си и от там извади синя кадифена кутийка с наниз от истински перли и я подаде на Катя. Той ги беше носил в себе си през цялото време. Просто беше чакал тя да се откаже от своите евтини мъниста, за да й подари истинското съкровище.

Такъв е и нашия небесен Отец. Той чака да се откажем от фалшивите неща към които сме се прилепили, за да ни подари истинското, вечно съкровище. Какво е онова от което чака ти да се откажеш? Когато Бог желае да ни дисциплинира, то не е за да ни отнеме нещо, но да за да ни даде.

ЖЕЛАНИЕ ДА БЪДЕМ УПОТРЕБЯВАНИ ОТ БОГ

Истинското ученичество изисква да желаем да бъдем употребявани от Бог за делото Му. Като ученици ние желаем да бъдем част от нещо по-голямо от самите нас. Би трябвало да копнеем за привилегията да бъдем употребявани от Бог и да се идентифицираме с царството Му. Ако наистина желаем да бъдем Христови ученици ние не бихме могли да си представим, че всичко, което ще имаме на тази земя, ще бъде само един егоцентричен живот, в който единствено ще се борим да спечелим колкото се може повече пари, за да си доставим колкото се може повече удоволствия. Не, като ученици на Христос ние искаме животът ни да има вечно измерение, вечна стойност. Ние желаем да инвестираме себе си в Божието царство. Ние желаем да открием какви са нашите дарби и да разберем как можем да ги употребяваме за слава на Бога.

Ап. Яков пита каква полза би имало ако имаме средствата да помогнем на някого, а вместо да го направим само му кажем, че ще се молим за него (Яков 2:14-17).

14 Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси? 15 Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна, 16 и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза? 17 Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.

Нашият духовен живот е тясно свързан с растежа на Божието царство. Когато ние растем, тогава и то расте. Когато ние спираме растежа си, тогава и Божието царство забавя растежа си. Единственият начин по който Божието царство може да бъде изявено е чрез нас. Божието царство е там където Божията воля се изявява и изпълнява. Неговите граници се разпростират до там докъдето Божиите закони и принципи са известни и се спазват. Ако ние учим Божието слово и го прилагаме в живота си, то небесното царство ще расте.

ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН, НЕ СВОБОДНО-ИЗБИРАЕМ ПРЕДМЕТ

Ученичеството не е просто една от много други възможности за християнина. Това дали си посветен християнин или не чак толкова не е въпрос на избор. Някои си мислят че ученичеството е само за онези, които са прекалено посветени, а те няма защо да отиват толкова далеч. Няма такова нещо. Ученичеството не е само за някои “наистина отдали се на Бога” хора. То е за всички, които носят името на Христос. Призивът на Бог към нас е да растем и да достигнем до “мярката на ръста на Христовата пълнота” (Ефесяни 4:13). В този дух авторът на посланието към Евреите казва следното (Евреи 5:11-14):

11 Върху това имаме да кажем много неща и мъчни за поясняване, защото сте станали тъпи в слушане. 12 Понеже докато вие трябваше до сега, според изтеклото време, и учители да станете, имате нужда да ви учи някой изново най-елементарните начала на Божиите словеса, и достигнахте да имате нужда от мляко, а не от твърда храна. 13 Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за правдата, понеже е младенец; 14 а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото.

Забележете, че и тук, както и във 2 Петрово 1:3-12 се говори за израстване. Говори се за ученици и учители. Говори се младенци и пълнолетни, говори се за обучение. Това ни посочва, че Бог желае всеки вярващ да расте и да укрепва във вярата си. Спирането на растежа и връщането назад е равнозначно на проклятие и унищожение (Евреи 6:7-8).

7 Защото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тия, за които се и обработва, получава благословение от Бога; 8 но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори.

Прилича ли ви това на нещо свободно избираемо. Не. Има само две положения – или растеш и получаваш благословение или деградираш и получаваш проклятие и осъждение. Изборът е твой, но духовния растеж не е по избор, той е задължителен. А от това следва, че и духовните дисциплини са задължителни, защото именно те способстват за нашия духовен растеж.