ИДЕНТИЧНОСТТА, ХАРАКТЕРЪТ И ПРИЗВАНИЕТО НА МЕСИЯТА

Георги Гърдев

Наближава Рождество Христово, един от двата най-светли празника за Църквата Христова. Някои, както нашата църква в Казанлък, празнуват адвентния сезон (сезона на очакване на Месията), други се подготвят за Бъдни вечер и Рождествената Утрин.

В този адвентен сезон, бих искал да насоча вниманието ни към разказа намерен в Евангелието според Матей за раждането на Исус. Изследвайки тази история, ние ще забележим колко е била различна представата и очакванията на Евреите за Месията по отношение на царстване, власт и социален статут от това, което е станало в действителност. Интересно е, че много пастори и учители наблягат на различията в очакванията относно Месията, когато Исус отива на кръста. НЗ обаче, ни показва, че тези различия са съществували още с самото начало на благата вест за Исус Христос.

Евангелието на Матей е история за Христос – Месията. То започва с думите „Книгата на родословието на Исус Месията, синът на Давид, синът на Авраам” (1:1) и завършва с върхов паралелизъм говорейки за „Исус, този, който е наречен Месия” (1:16) и „Месията” (1:17).

Докато Матей наистина пише историята за Христос, той драстично се отклонява от традиционното очакване и разбиране на Юдеите за Месията по отношение на неговата идентичност, характер и призив. Тази промяна започва в 1:1-2:23 с рождението на Исус. С развиването на историята, става ясно, че Матей, чрез ирония ако искате, представя тези очаквания с една единствена цел; да промени терминологията за Месията, въз основа на която е изградена традицията и да промени сценария за произхода и живота на Месията.

Тази статия ще бъде разделена на три части, всяка от които ще преставя промените в разбиранията за Христос от гледна точка на основните герои: Йосиф, Ирод и влъхвите. Първо ще разгледаме идентичността на Месията (1:1-25 историята за Йосиф), после характера на Месията (2:1-23 – Историята за Ирод) и призванието на Месията (2:1-12 – Исторята за влъхвите).

ИДЕНТИЧНОСТТА НА МЕСИЯТА: ИСТОРИЯТА ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ЙОСИФ

Ако решим да търсим в Матей 1:1-25 ключови думи и фрази, които биха ни дали информация относно очакванията за идващия Месия, едно нещо със сигурност ще се набие на очи. Спасителят се очаква да дойде по линията на цар Давид, който е син на Авраам, който пък е „бащата” на евреите.[1] Как разбираме това? Първо, самият текст ни го казва. Авторът пише за Исус така „синът на Давид, синът на Авраам” (1:1). И второ, родословието, което следва започва с Авраам (ст. 2) включва цар Давид (ст. 6) и след това завършва с „Исус, онзи, който е наречен Месия.” (ст. 16). Това обобщение обяснява очакването, като първо разделя историята на Израил на три части:1 започва с Авраам, 2 Давид и депортирането във Вавилон, и 3 върховата точка на тази история е пристигането на „Месията” (ст. 17). Забелязваме една много важна връзка, ангелът Господен определя Йосиф като „син на Давид”: Йосифе, син на Давид, не се страхувай да вземеш Мария за твоя жена.” (ст. 20)

Втора нишка, показваща очакванията за Месията, която можем да проследим в текста на Матей се намира в самото родословие. В цели 15 стиха, читателя среща формулата „ и (име) беше бащата на (име)” (kai … egennesen …) спомената общо 39 пъти. Смисълът на това е един, да установи родословната връзка между началото и края на списъка. Исус вече е бил определен като „синът на Давид, синът на Авраам”, целта на формулата е да покаже родословната връзка на Исус с Давид и чрез Давид, с Авраам.

Самият език и структура на текста показват, че Матей използва традиционното вярване, че Месията ще дойде по Давидова линия. Много скоро, обаче, забелязваме, че автора, „разваля” това очакване, като „пренаписва” историята за Месията.

Тази промяна се наблюдава най-добре от два ъгъла: 1 Какво читателя очаква да открие в историята и 2 какво всъщно открива. От една страна, следвайки обозначаването на Исус като „синът на Давид, синът на Авраам” (1:1) и след това 39 пъти повтарящата се формула „и (име) беше бащата на (име)” читателя логично очаква родословието да завърши с думите „и Йосиф беше бащата на (egennesen) Исус, онзи, който е наречен Месия.” Вместо това, обаче, читателят научава, че Йосиф е „съпруга на Мария, от която (ξ ς) се роди (egennethe) Исус, онзи, който е наречен Месията.” (1:16). С други думи, в най-пиковия момент на текста, където читателя очаква да се завърши с доказателството, че Исус е от рода на Давид, авторът разваля формулата, разваля и връзката на Исус с родословието на Давид, като казва, че Йосиф не е бащата на Месията.

Това не е някакво недоглеждане от страна на Матей. Напротив, до края на главата автора успява да докаже, че Йосиф не само че не е, ами и че не може да е бащата на Исус. Мария зачева „когато е била сгодена за Йосиф, но преди да са живели заедно” (ст. 18). Матей казва на читателя, както и Ангела казва на Йосиф че „това, което е заченато в нея е от Святият Дух”. (ст. 20, 18). Автора привежда библейски стих като доказателство: „девица ще зачне” (ст 23, Исая 7:14). За да избегне неразбиране или объркване по отношение на това, което казва, евангелиста добавя интересната бележка, че Йосиф „взе я за негова жена, но нямаше семейни (съпружески) отношения докато тя не роди нейният син” (ст. 24-25).

Още по-странно от развалянето на роднинската връзка между Исус и Давид (което читателят очаква, но така и не получава), е важността на жените. Матей разбива едно очевидно патриархално родословие като вмъква четири майки (Тамар ст.3, Рахав ст. 5, Рут ст. 5 и жената на Урия ст.6). Още по-озадъчаващо за читателя е, че родословието не завършва с бащинството на Йосиф, а с майчинството на Мария (ст. 16). Виждаме, че по принцип, жените, а не мъжете държат ключа към важността на родословието.

Това, което направо може възмути читателя е, че всяка една от тези жени, (Мария бидейки най-важната от тях), е била свързана със сексуален скандал. Тамар играе ролята на „храмова проститутка” (Битие 38:13-15. 21-22) и почти е била изгорена като такава (Битие 38:24), за да може да излъже тъста си Юда, за да изпълни обещанието си към нея, като и намери съпруг. Рахав е проститутка (Исус на Вин 2:1, 6:17). Рут си взе съпруга като отиде през ноща и „му откри краката” и”легна” до него (Рут 3:4,7,8), действие, което Нека не се знае (Рут 3:14). Жената на Урия ражда дете на Давид след като той насилствено я прави да забременее, изпраща съпруга й в битка и си я взима за жена (2 Царе 11:1-27). Мария, „се намери с дете” преди тя и Йосиф да са живели заедно (ст.18)[2] Че това е проблем, става ясно от моралната и етична дилема, пред която е изправен Йосиф, който решава „да се разведе с нея тайно” понеже той не може да „изложи” (ст. 19)[3]. Думите на ангела към Йосиф, само доказват сериозността на скандала от гледна точка на Йосиф: „Йосифе сине на Давид, не се страхувай да вземеш Мария за твоя жена.” (Ст. 20) Та, ако ролята на жените в родословието на Исус е толкова важна, то трябва да знаем, че тя е скандална роля, понеже над нея виси облак от сексуални скандали.

В края на краищата, на свое време и посвой си начин, Матей оправя бъркотията, която се е създала в ума на четеца относно родословието на Исус. От една страна, евангелиста подчертава, че Мария е девица (Ст. 23), чието дете е било заченато от Святия Дух (ст. 18,20), и която няма „семейна връзка” със съпруга си до раждането на детето (ст.25). От друга страна, Йосиф, синът на Давид, накрая дава името на детето на Мария и по този начин осиновява Исус към родословието на Давид (ст. 25).[4} Въпреки тези пояснения, имиджа на Месията действителност, в сравнение с традиционните вярвания е бил вече опетнен. Историята за Христос вече има коренно раличен обрат. Исус Месията наистина е син на Давид, но не чрез нормални и уважавани канали, (като биологичен син на Йосиф), а по-скоро, Исус Христос е роден чрез невероятната намеса на Святият Дух, и от човешка гледна точка, е забулен в огромен сексуален скандал, и затова трябва да бъде осиновен от Йосиф, за да бъде част от рода Давидов. Това е идентичността на „Исус Месия, синът на Давид, синът на Авраам.” Колко различна е действителността за произхода на Месията (Божият помазанник, спасителят) от очакванията на хората. Кога за последен път Бог ви изненада? Ще го оставите ли да ви изненада и това Рождество?

ХАРАКТЕРЪТ НА МЕСИЯТА: ИСТОРИЯТА ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ЦАР ИРОД

Ако историята, през Йосифовите очи променя традиционното вярване за личността на месията, историята на Ирод (2:1-23) прави същото по отношение на Неговия характер.[5] Чрез постоянна ирония, Матей противопоставя „Цар Ирод” (ст. 1) с „Юдейският цар, който се е родил” (2), като променя човешката концепция за власт и безвластие.

Никога, никой не е мислил друго, освен, че Месията ще бъде властна личност. Според титлите, с които е наричан, Месията е: Юдейският Цар, който се е родил (ст2), Вожд; Който ще бъде пастир на Моя (Божия) народ Израил”(Ст.6) и „(Божият) Син” (ст. 15). Очакванията на четеца са Исус Месията, да има характер и сила на водач.

При развитието на историята, обаче, четеца забелязва, че характера на Месията е коренно различен (ако искате и противоположен) на традиционните очаквания. Освен, когато автора дава на Исус месианската титла,(ст.2, 4, 6), най-често използваният термин за Исус е „детето/младенецът” (ст. 8, 9, 11, 13,14, 20, 21). Още повече, Исус „детето”, вместо да показва силата и властта си, не прави абсолютно нищо през цялата история. Всеки път, в тези стихове, когато се говори за „детето” се използва или като подлог на страдателен залог, или като предмета на действието на други, било то положително или отрицателно. Исус Месията е „роден” от Мария (ст. 1,2,4), раждането му е обявено от „звезда” (ст. 2, 9,10), влъхвите му се поклоняват (ст. 2,11), и му принасят дарове (ст. 11), търсен е от Ирод (ст. 13, 20), отведен е в Египет (ст. 13,14) и върнат обратно в Израил (ст. 20, 21) от Йосиф.[6]

От друга страна, Ирод не само има „властната” титла цар (ст. 1, 3, 9, 22), но и показва характеристики на такъв. Той заповядва на хора да дойдат в неговото присъствие (ст. 4, 7), разпитва ги както си иска (ст. 4-6, 7), и ги изпраща, за да му вършат работата (ст. 8-9, 16). Най-важното, според мен е, че той има властта да търси и унищожава враговете си (ст. 13, 20), и безмолостно да дава или отнема живота (ст. 16).

Следователно, четящият текста разбира едно: Исус Месията е безсилно дете, бежанец, чийто живот се намира в опастност от самото му начало. Неговите родители трябва да избягат в чужда земя, за да го защитят от противника му, силният и властен цар Ирод. Интересното е, че този портрет на Месията не е надежден. Зад кулисите на текста, Матей работи (доста иронично) с цел да обезсили силата на негативното описание, което сам той дава за Исус.

Въпреки, че за читателя показва, че Ирод е властният и царят, евангелискта всъщност показва, че не е така. Първият намек за тази иронична подривна дейност е споменат в сих 3 „Като чу това цар Ирод, смути се.”[7] Нека се замислим; един цар, който се страхува от едно „дете,” което „едвам” е родено, не е много велик. Четейки историята, забелязваме, че на Ирод се измъкват не само влъхвите, ами и неговият противник, чрез сила, която е много по-голяма от неговата, а именно Божията.[8] Последите думи на Матей за властта на цар Ирод описват неговата смърт (ст, 15,19, 20). Та, виждаме, че „силният” цар, чието настроение може да ужаси другите (ст. 3) и чиято заповед, може да унищожава хора (ст 16), в края на краищата е безсилен да предодврати собственото си падение.

От друга страна, Исус Месията, безсилното дете има много по-голяма сила и власт, такава каквата Ирод, царят, не си е дори и представял. Всъщност, самото описание на безсилието на Ирод, показва истинската сила и власт на детето бежанец. Не само, че онзи „ който се е родил” обърква и смущава сърцето на Ирод, ами детето Исус (ст. 8, 9,11,13,14, 20, 21), което не прави абсолютно нищо в цялата глава, е защитено от силния Божий ангел (ст. 12,13-15,19-22). И в края на главата, Исус, това безсилно дете, пристига без проблем в Назарет (ст. 22-23), докато неговият силен противник цар Ирод лежи мъртъв (ст. 15, 19, 20).

При повърхностно четене, текста показва реалност, която е напълно противоположна на това, което се е очаквало от Месията. Но, когато се „задълбаем” в текста, виждаме, че очевидното безсилие е всъщност истинската сила. Виждаме и ново разбиране за силата на Месията, тази власт, се показва не чрез насилие, а чрез уязвимост. Това е характера на Исус Месията, „Вожд, Който ще бъде пастир на Моя (Божия) народ Израил.”

ПРИЗВАНИЕТО НА МЕСИЯТА: ИСТОРИЯТА С МЪДРЕЦИТЕ ОТ ИЗТОК

Има една последна стъпка, която Матей прави, за да пренапише сценария за месията. Чрез историята за мъдреците (2:1-12) писателят отхвърля традиционните разбирания и очаквания за призванието на Месията, и по този начин, той променя напълно терминологията относно вътрешни и външни хора.

Следвайки първа и втора глава ние можем да разберем какви са били тези традиционни очаквания. Исус Месията е синът на Давид и цар на Израел (1:1, 6). Той също е и синът на Аврам, който пък е „бащата” на юдеите (3:9). Родословието на Месията е същото, като това на еврейския народ. То започва с Авраам (1:12, 17), минава през цар Давид (1:6, 17), Вавилонското робство (1:12, 17) и завършва с пристигането на Месията (1:16, 17). Самото рождение на Христос е буква по буква идентично с юдейските пророчества (1:22-23; 2:5-6, 15, 17-18, 23). Исус Месията е „Юдейският цар, който се е родил” (2:2) и „Вожд; Който ще бъде пастир на Моя (Божия) народ Израил” (2:6). Исус Христос получава името си „защото Той е Който ще спаси людете Си от греховете им” (1:21). От тези стихове не може да става и дума за съмнение, призванието на Месията е, да спаси Божият народ Израел, Евреите.

3_Wise_Men_collage_by_CalmariИнтересното обаче е, че веднага след като представя това традиционно виждане за Месията, Матей променя сценария. От една страна, евангелиста представя юдеите като учудени и незнаещи за родилият се Месия, от друга, те напълно го отхвърлят. Цар Ирод и „и цял Ерусалим с него” (2:3) очевидно не са знаели, че Месията се е родил, докато чуждестранни астролози/звездобройци, които току що са пристигнали в града, и им съобщават новината. Реакцията им е необяснима, те се смущават, объркват (2:3). „Народни главни свещеници и книжници”, тези, които имат директен достъп до Писанията говорещи за Месията се консултират с източниците си, и след като провеждат официално разследване признават, че Месията се е родил (ст. 4-6). Реакцията, която юдеите имат при чудната новина за рождението на Месията е: смъртоносното „поклонение”, което цар Ирод иска да покаже към родения юдейски цар (ст. 8, 13, 16-18, 20).

В контраст на реакцията на Божия народ, „мъдреците от Изток” (2:1) (вероятно Вавилон), който са и „външни” хора, по отношение на вярата и пророчествата намерени в Юдейските писания, следват звезда от Изток до Витлеем (1:9). По този начин, те намират Юдейският Месия, който, нито царя на Юдея, нито Юдейската интелигенция са успели да намерят. И това, което е най-важно е, че тези езически астролози, предлагат истинско поклонение към Юдейския Месия (ст 2, 11). Това е много силен контраст със смъртните заплахи, (ст. 13, 20), и кървавите убийства (ст. 16-18), с които юдеите „приветстват” техния Спасител.

Интересно е да се отбележи, че в Библията, доста често, посоката изток не е много приятна. Когато Адам и Ева бяха изгонени от Едем, те побягнаха на изток (3:24). Когато Кайн бе изгонен от Бог, той побягна на изток (4:16). Вавилонската кула бе построена от чоеците, които отидоха на изток (Битие 11:2) Когато Лот се раздели с Авраам и се пресели в Содом и Гомор, той тръгна на изток (Битие 13:11). И точно от изток, посоката, към която отиваха всички лоши неща, е посоката от която дойдоха мъдреците, тези, които истински се поклониха на Месията.

Потрета на Месията, описан в тази история трудно може да бъде сбъркан. Исус  Месията е показан, като един, който носи спасение на Божия народ Израил. Но Юдейският народ не приема Спасителя, който им е изпратен. Вместо това те го търсят, за да го убият. Вместо тях, обаче, езичници от изток, външни хора по всяка една клауза на Юдейските писания, признават Юдейския Месия, и му се покланят истински. Така виждаме, че Исус е онзи, който е дошъл да бъде „пастир на (Божия) народ Израил”, и да ги „спаси от греховете им”, но това призвание, се е разширило много повече от Юдейския народ и границите на Юдея и е стигнало до езичниците, тези, които са смятани за отхвърлени и за външни хора. Това е призванието на Исус Месията, „Юдейският цар, който се е родил.”


[1] Матей 3:9 – Йоан кръстителят обяснява ролята на Авраам като баща на еврейския народ.

[2] Евангелиста обяснява на читателя, че Мария е заченала от Святият Дух, но Йосиф това не го знае, както показва и останалата част от историята.

[3] закона предписва убийство с камъни: Ако някой вземе жена и, след като влезе при нея, я намрази, и я наклевети в срамотни работи, и навлече на нея лошо име, като рече: Взех тая жена, и като се приближих при нея, не я намерих девица тогава бащата и майката на момата да вземат и занесат белезите от девството на момата при градските старейшини в портата и бащата да рече на старейшините: Дадох дъщеря си на тоя човек за жена; но той я мрази, и, ето, момата наклеветил я е в срамотни работи, като е казал: Не намерих дъщеря ти девица; но ето белезите от девството на дъщеря ми. И да разгънат дрехата пред градските старейшини. Тогава старейшините на оня град да вземат човека да го накажат, като го глобят сто сребърни сикли; той да ги даде на бащата на момата, защото е навлякъл лошо име на Израилска девица. И тя да му бъде жена; не бива да я напуска през целия си живот. Но ако е истинно това нещо, че не се е намерило девство у момата, тогава да изведат момата и да я поставят пред вратата на бащиния й дом, и мъжете от града й да я убият с камъни, та да умре; защото е сторила безчестие в Израиля, като е блудствувала в бащиния си дом. Така да отмахнеш злото изсред себе си. (Второзаконие 22:13–21)

[4] R.E. Brown, The Birth of the Messiah: A Commentary on the Infancy Narratives in Matthew and Luke (Garden City, N.Y.: Image Books, 1979), 139.

[5] За по-изчерпателно изследване на историята с Ирод, прочетете: D.J.Weaver, “Power and Powerlessness: Matthew’s Use of Irony in the Portrayal of Political Leaders,” в Treasures New and Old: Contributions to Matthean Studies, ed. D.R Bauer and M.A. Powell (Atlanta: Scholars Press, 1996) 179-96. 

[6] Единствените действия предписани на Исус Месията в стиховете 2:1-23 са споменати в пророчеството от ст.б относно това, че ще е „Вожд,” „Ще произлезе от Витлеем” и че ще „бъде пастир”. 

[7] ταράσσω – смути се, има значение и: обезпокои се, обърка се

[8] Ангел Господен предупреждава казва на влъхвите и Йосиф както да правят, (ст. 12,13-15,19-22).