ЗА ДА СЕ ЗАЛИЧАТ ГРЕХОВЕТЕ НИ

Деяния 3:19

Трябва да знаем какво да направим, за да може нашите грехове да бъдат простени. Това знание ни е дадено в Библията. Тя е нашето правило за живот и поведение. И в нея се говори за покаяние (Деяния 3:19):

19 Затова покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви, та да дойдат освежителни времена от лицето на Господа

Тук Святият Дух ни казва защо трябва да се покаем. Ако го направим, нашите грехове ще бъдат заличени и освежителни времена ще дойдат от лицето на Господа. С други думи, греховете ни ще бъдат опростени и връзката ни с Бога ще бъде възстановена.

Покаянието е не само призив или предложение, то е Божия заповед. В Деяния 17:30 ап. Павел казва:

30 Бог, прочее, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят

Покаянието е универсална заповед. То е за “всички човеци навсякъде”. Защо? Защото и грехът е универсален. Понеже той е навсякъде, затова и покаянието е за всички.

Но, какво е покаяние? Промяна в разбиранията, в начина на мислене, придружена със скръб и печал за това, което е станало, желание то никога да не се беше случвало и твърдо вътрешно решение този грях повече да не се повтаря.

Забележете, че в тази дефиниция покаянието има три страни – мислена, чувствена и волева. За да разберем всяка една от тези три страни на покаянието ще се спрем на три библейски пасажа, всеки от които илюстрира и подчертава една от тях.

ТАТЕ, СЪГРЕШИХ ПРОТИВ НЕБЕТО И ПРЕД ТЕБЕ

В Лука 15 гл. Исус разказа притчата за Блудния син. Блудният син е по-малкия брат в едно семейство с две момчета. Когато поотрасна той беше доста буен и прибързан, и поиска бащиното си наследство приживе. Въпреки, че това беше обидно, баща му каза: “Добре”, и раздели имота си между синовете си. Не след много дни по-младия син си събра багажа, взе парите и отиде в далечна страна. Там се събра с лоши приятели, отдаде се на забавления и разгулен живот, и много бързо готовите пари свършиха. Тогава в онази страна настана глад и криза. Така този прибързан и импулсивен младеж изпадна в лишение. Нямаше пари за храна. Потърси работа. Но безработицата беше голяма, а и той нямаше нужната квалификация. Тогава Блудния син отиде при един от местните богаташи и го помоли да го наеме на работа като общ работник. Богаташът се съгласи и го назначи за свинар. Така богатото и самоуверено момче стана свинарче. Положението му беше толкова унизително, че дори когато желаеше да яде от храната за свинете, неговите началници не му позволяваха. С други думи той стигна до дъното.

И ето я тук мислената страна на покаянието (Лука 15:17-19)

17 А като дойде на себе си рече: Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад! 18 Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе; 19 не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.

Забележете, че се казва, че Блудния син “дойде на себе си”. Това значи, че той изтрезня и започна да разсъждава разумно. Той си спомни, че наемниците на баща му имаха предостатъчно храна, а той, сина на богаташа умираше от глад в чужда страна. Беше му, обаче неудобно да се върне при баща си, защото беше го обидил с поведението си и разпилял имота му. Затова си помисли, че баща му може да не го приеме като син, но може би ще го приеме като работник. Тогава реши се върне у дома си и да помоли за прошка. А за да молиш за прошка, трябва да осъзнаеш сериозността на греха си и състоянието в което се намираш. Забележете как Блудния Син мислено си представя покаянието:

18 Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе; 19 не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.

В този момент блудния син промени посоката си на мислене на 180 градуса. Докато преди той мислеше как да напусне баща си, сега започна да мисли за това как да се върне при баща си. На гръцки думата за покаяние е “метаноя” и означава “промяна на ума” и смяна на посоката в живота.

Ето това е мислената страна на покаянието – идване на себе си, смиряване, осъзнаване на реалната ни греховност и взимане на решение да се молим за прошка и да търсим милост от Бога.

Когато го направим, когато се покаем, ние ще бъдем изненадани. Първо, ще бъдем изненадани от Божието отношение към нас. Вместо да ни смачка и да ни изхвърли, или да ни унизи и да ни накара да се чувстваме неудобно за това, което сме направили, когато се покаем, Бог ни приема с радост и ни възстановява в позиция на власт. Дава ни право да се наречем “Божии чада” (Йоан 1:12).

Бащата в тази притча символизира Бога. И ето как реагира Той, когато един грешник се кае:

20 И стана и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.

Забележете, че бащата дори не дочака да изслуша извиненията на сина си. Още преди да е стигнала до вкъщи, когато го видя баща му се затича към него, “хвърли се на врата му и го целуваше”. Какво великодушие! Каква любов! Каква милост! Каква простителност! Но, именно такова е Божието отношение към каещият се грешник.

21 Рече му синът: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам, твой син. 22 Но бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му; 23 докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим; 24 защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери. И почнаха да се веселят.

Ето какво се случва с един човек, когато той се покае. Лука го сравнява с възкресение на мъртвец и намиране на изгубен – “бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери”. Такъв бива облечен с бялата дреха на оправданието и той добива власт в Името на Исус и право да идва при Бога и да общува с Него на Неговата трапеза.

Такъв човек ще бъде изненадан не само от Божието отношение, но може би и от фарисейското отношение на някои стари християни. Защото притчата за Блудния син не спира до тук, но продължава като описва обидата на по-големия брат от това, че баща му така радушно е приел по-малкия му разгулен брат. Такива конфликти се появяват и в църквата, но това е друга тема…

СЪЛЗИ НА ПОКАЯНИЕ

Покаянието има не само рационална, умствена или мислена страна. То има също и емоционална страна. При различните хора тя е изразена в различна степен, но така или иначе, тя винаги съществува. За тази страна на покаянието можем да прочетем в Лука 7:36-50. Там се разказва за това как един от фарисеите на име Симон покани Исус у дома си на вечеря. И докато те се хранеха и общуваха около масата, една жена, която беше известна с разпуснатия си живот дойде при него, носейки един “алабастрен съд с миро”.

38 И като застана отзад при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му, и мажеше ги с мирото.

Ето това са сълзите на покаяние. Защо плачеше тази жена? Защо действаше толкова емоционално? Защото нещо беше станало в сърцето й. Симон, в чието сърце нищо такова като покаяние не беше се случило се учуди. Той не мислеше за това какво е накарало тази жена плаче и да показва такъв жест на любов и уважение към Исус, а се погнуси от това, че Исус допуска тя, която според фарисея беше нечиста, да се докосва до Него. Исус разбира се улавяше мислите на хората и той отговори на мисловния въпрос на Симон:

40 А Исус в отговор му рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той рече: Учителю, кажи.
41 Някой си заемодавец имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динари, а другият петдесет. 42 И понеже нямаха с какво да му платят, той прости и на двамата. И тъй, кой от тях ще го обикне повече?
43 В отговор Симон рече: Мисля, че оня, комуто е простил повечето. А той му рече: Право си отсъдил. 44 И като се обърна към жената, рече на Симона: Видиш ли тая жена? Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми, и с косата си ги изтри. 45 Ти целувка ми не даде; а тя, откак съм влязъл не е престанала да целува нозете Ми. 46 Ти с масло не помаза главата Ми; а тя с миро помаза нозете Ми. 47 Затова ти казвам: Прощават й се многото грехове; (защото тя обикна много); а комуто малко се прощава той малко обича.
48 И рече й: Прощават ти се греховете.
49 И тия, които седяха с Него на трапезата, почнаха да казват помежду си: Кой е тоя, Който и греховете прощава?
50 И рече на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир.

Слава на Бога! Този, на когото е простено много, той много обича. И тази любов се изразява не само в промяна на мислите ни, но и в промяна на чувствата ни.

ПЛОДОВЕ ДОСТОЙНИ ЗА ПОКАЯНИЕ

Третата страна на покаянието е свързана с нашата воля. И в крайна сметка това е решителната страна на покаянието. Защото дори и ако първите две страни на покаянието са в наличност, дори и ако осъзнаваме нуждата от покаяние и съжаляваме за греха си, ако след като се покаем не удържим решението си да живеем за Бога, то нашето покаяние е суетно. В Матей 3 гл. се разказва за Йоан Кръстител и забележете какъв беше неговия призив към кръщаващите се религиозни водачи (Матей 3:4-10):

4 А тоя Иоан носеше облекло от камилска козина, и кожен пояс около кръста си; а храната му беше акриди и див мед.
5 Тогава излизаха при него Ерусалим, цяла Юдея и цялата Иорданска околност, 6 и се кръщаваха от него в реката Иордан, като изповядваха греховете си.
7 А като видя, че мнозина от фарисеите и садукеите идеха да се кръстят от него, рече им: Рожби ехиднини! кой ви предупреди да бягате от идещия гняв? 8 Затова, принасяйте плодове достойни за покаяние; 9 и не мислете да думате: Авраам е нашият баща; защото ви казвам, че Бог може и от тия камъни да въздигне чада на Авраама. 10 А и брадвата лежи вече при корена на дърветата; и тъй всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огъня се хвърля.

За какво говори Йоан Кръстител? За плодове. Какви плодове? Добри плодове, “плодове, достойни за покаяние” (Матей 4:8). Раждането на такива плодове е свързано с волевата страна на покаянието. За да се роди един плод се изисква време. За да устоим във времето в позиция на покаяние се изисква постоянство и воля.

Пример за волево покаяние са ниневийците.

1 И Господното слово дойде втори път към Иона и рече: 2 Стани, иди в големия град Ниневия, и възгласи му проповедта, която ти казвам. 3 И тъй, Иона стана и отиде в Ниневия според Господното слово. А Ниневия бе твърде голям град, който изискваше три дни за да се обходи. 4 И Иона, като започна да върви през града един ден път, викаше и казваше: Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана.
5 И Ниневийските жители повярваха в Бога; и прогласиха пост и се облякоха с вретище, от най-големия между тях до най-нищожния; 6 понеже вестта бе стигнала до ниневийския цар, който, като стана от престола си, съблече одеждата си, покри се с вретище, и седна на пепел. 7 И обяви и прогласи из Ниневия с указ от царя и от големците му, с тия думи: Човеците и животните, говедата и овцете, да не вкусят нищо, нито да пасат, нито да пият вода; 8 но човек и животно да се покрият с вретище; и нека викат силно към Бога, да! да се върнат всеки от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете им. 9 Кой знае дали Бог не ще се обърне и разкае, и се отвърне от лютия Си гняв, та да не погинем?
10 И като видя Бог делата им, как те се обърнаха от лошия си път, Бог се разкая за злото, което бе рекъл да им направи, и не го направи.

Ако рационалната страна на покаянието е свързана с нашето мислене, емоционалната страна на покаянието е свързана с чувствата ни, то волевата страна на покаянието е свързана с делата ни. Забележете, че когато ниневийците чуха Ионовата проповед, техният цар излезе с указ в който заповядваше “да се върне всеки от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете му”. Бог ги пощади, но Той ги пощади, когато видя делата им.

Да, нашите думи са важни. Но още по-важни са делата ни. А това какви ще бъдат делата ни в крайна сметка се определя от волята ни.

Покаял ли си се за греховете си? Ако не си, то направи го, защото това е Божията заповед.

Ако си се покаял, то принасяш ли “плодове, достойни за покаяние”? Прецени дали твоето покаяни е библейско. Дали има и трите страни на покаянието – рационална, емоционална и волева? Покаянието е като триъгълник – има три страни. Ако една от тях липсва, триъгълникът не може да съществува. Таке и, ако една от страните на покаянието липсва, то не е истинско библейско покаяние.

ПОКАЯНИЕ ОТ МЪРТВИ ДЕЛА

Освен това, има два вида покаяние.

Първото е основното, генералното покаяние – това, което се нарича “покаяние спрямо Бога”. В Деяния 20:21 ап. Павел се защитава пред юдеите и им казва своето свидетелство. В хода на речта си той отбелязва:

21 като проповядвах и на юдеи и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.

Това покаяние се нарича още “покаяние от мъртви дела” (Евреи 6:1-2):

1 Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога, 2 учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.

Чрез покаянието спрямо Бога или покаянието от мъртви дела ние се молим Бог да ни прости всички грехове и да ни приеме в царството си.

ПОКАЯНИЕ ЗА КОНКРЕТЕН ГРЯХ

Другият вид покаяние е покаяние за определени грехове или дори за определени мисли. В Деяния 8:18 четем за Симон, който си е наумил да купи с пари способността за кръщение със Святия Дух, която имат апостолите. Но ап. Петър го смъмря (Деяния 8:20-24).

20 А Петър му рече: Парите ти с тебе заедно да погинат, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари. 21 Ти нямаш нито участие, нито дял в тая работа, защото сърцето ти не е право пред Бога. 22 Затуй покай се от това твое нечестие, и моли се Господу дано ти се прости тоя помисъл на сърцето ти; 23 понеже виждам, че си в горчива жлъчка и си вързан в неправда. 24 А Симон в отговор рече: Молете се вие на Господа за мене, да не ме постигне нищо от онова що рекохте.

Забележете какво казва Петър на Симон: “Покай се от това твое нечестие, и се моли на Господа дано ти се прости тази мисъл на сърцето ти…” Това е покаяние за определено действие и определена мисъл.

Това е покаянието за което говори и ап. Йоан (1 Йоаново 1:6-2:1):

6 Ако речем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, лъжем и не действуваме според истината. 7 Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг, и кръвта на Сина Му Исуса [Христа] ни очиства от всеки грях.
8 Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си, и истината не е в нас. 9 Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда. 10 Ако речем, че не сме съгрешили, правим Бога лъжец, и Неговото слово не е в нас.
1 Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите; но ако съгреши някой, имаме ходатай {Или, Утешител. Вж. Иоан 14:16}* при Отца, Исуса Христа праведния. 2 Той е умилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на целия свят.

Ако прикриваме греха си или го игнорираме, той няма да бъде простен и ние ще останем в тъмнина и отделени от Бога. Ако се покаем, кръвта на Божия Син ще ни очисти от греха и ние ще можем да ходим в Божията светлина и да имаме общение с Него.

Този, вторият вид покаяние – покаяние за конкретни дела и мисли – е покаянието, което ни съпътства през целия ни християнски живот. Да, като новородени, осветени и изкупени Божии чада ние се стараем да се усъвършенстваме и да не грешим. Въпреки това грешната ни природа – в зависимост от човека – по-често или по-рядко надделява. Но когато това се случи, ние не сме изгубени. Бог ни е обещал, че ако не сме лицемери и не се правим на праведни когато не сме, но изповядаме греховете си и помолим за прошка за конкретния грях, тогава Той ще ни прости и ще ни очисти не само от греха който изповядваме, но и “от всяка неправда”. Не е ли чудесно всичко това. Разбира се с тази Божия благодат не трябва да се злоупотребява, но така или иначе тя съществува. Защото имаме “Ходатай при Отца” и “умилостивение за нашите грехове” – Исус Христос Правения.