ЗАКОНЪТ – УТЕЖНЯВАЩО ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВО?

Римляни 2:1-24

„БЕЗ ИЗВИНЕНИЕ”…

Представям си как докато във втората половина на първа глава ап. Павел обвинява езичниците, които са отхвърлили Бог и са го заменили с идолите си, юдеите се наслаждават, кимат одобрително с глава и вътрешно казват: „Амин! Амин!”. Но, като добър проповедник сега ап. Павел обръща другата страна на въпроса. Като че ли той долавя мислите им на осъждение към езичниците и гордостта им от това, че са юдеи – че са привилегировани хора от избрания Божий народ, хора, които живеят – или поне се опитват да живеят – според Мойсеевия Закон. По онова време поради вярата си в Бога юдеите са си мислели, че са Божии любимци и към тях Бог ще покаже едно по-специално отношение – няма да съди своите така, както чуждите. Мислели са си, че понеже са избран народ са по-праведни от другите. Но, ап. Павел се обръща към тях и започва да им обяснява защо за онези, които имат Закона, той не е предимство, а „утежняващо вината обстоятелство”. Законът не може да ни избави от Божия гняв. Той не ни прави праведни, а само повишава стандарта според който ще бъдем съдени. Затова бихме казали, че може би не юдеите, а езичниците – онези, които нямат Закона – са в по-добро положение пред Божия съд. Те нямат Мойсеевия Закон и затова няма да бъдат съдени според Мойсеевия Закон, който между другото е доста строг. Те ще бъдат съдени според Закона, написан от Бог на сърцата им. А за юдеите можем да кажем, че независимо, че имат закона, грехът също е и в тях. Те могат да прикриват греха, могат да го осъждат, но не и да престанат да го вършат. Законът ни разкрива Божията воля, но не ни дава сила да я вършим. Той е като термометър, който ни показва, че имаме температура, но не я сваля. Ап. Павел знае, че независимо, че юдеите – фарисеите и законниците – осъждат греха, те пак го вършат и затова няма да избегнат Божия гняв.

1 Затова и ти си без извинение, о човече, който и да си, когато съдиш другиго; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото, 2 А знаем, че Божията съдба против тия, които вършат такива работи, е според истината. 3 И ти, човече, който съдиш ония, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съдбата на Бога, като вършиш и ти същото?

Забележете, тук ап. Павел два пъти подчертава, че онзи, който съди другите, осъжда себе си, защото и той върши същото. Освен това забележете и тази тежка фраза, която вече чухме в първа глава – „без извинение”! Езичниците, които нямат Божието специално откровение открито на Евреите чрез Свещеното Писание, остават без извинение, понеже Бог ни се разкрива чрез творението си и чрез вродения ни инстинкт за поклонение. Сега ап. Павел казва, че и юдеите са без извинение, защото те пък независимо, че имат знание за Бога и за Неговата съвършена воля, нарушават заповедите, които одобряват поради греха, който живее в тях. Така и те са изложение на същия гняв на който са изложени езичниците – и юдеи и езичници са „без извинение”. „Затова и ти си без извинение, о човече, който и да си…”!!! Не си мисли, че болестта „нелечим грях” е болест, която е засегнала само някои хора. Не си мисли, че ти по някакъв начин – чрез Закона или чрез делата си или поради произхода си ти си имунизиран срещу греха. Не! И ти си без извинение – и ти си изложен на Божия гняв! Той е неизбежен. Затова и ти имаш нужда от благовестието! И ти имаш нужда от Христовата жертва! И ти имаш нужда от вяра във възкръсналия Спасител, която да Бог да ти вмени за правда.

ИСТИНСКАТА ЦЕЛ НА БОЖИЯТА БЛАГОСТ

Юдеите са познавали Закона. Те са знаели, че ако съгрешат – то Закона предлага начини по които тази вина да бъде изкупена – чрез принасянето на жертва. Но, знанието за Божията благост и милост става опасно, когато започнем да злоупотребяваме с него и започнем да си мислим, че можем да си грешим отново и отново и да не бъдем наказани, поради жертвите, които принасяме на Бога – за нас християните това може да се отнася както за Христовата жертва на кръста, така и за духовните жертви, които принасяме на Бога.

Но, предназначението на Божията благодат, милост и благост е не да насърчава греха, а да ни води към покаяние!

4 Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние?

Понякога Божият съд се забавя. Но, това бавене не означава, че Бог одобрява човешкия грях. Бог се въздържа от изливането на гнева си с цел да даде още една възможност на човеците да се покаят. Във 2 Петрово 3:9 се казва:

9 Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние. 10 А Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучение, а стихиите нажежени ще се стопят, и земята и каквото се е вършило по нея ще изчезнат.

ТРУПАНЕ НА ГНЯВ ЗА ДЕНЯ НА ГНЕВА

5 а с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога,

Всеки ден през който юдеинът, който се хвали със Закона, нарушава Божия Закон, той трупа върху себе си гняв, който ще се стовари върху него в деня на Божия съд. Това се отнася и за онези, които не се покайват и не искат да приемат Божията благодат в Христос. През целия си живот те се радват на Божиите дарове, но това всъщност увеличава осъждението им, утежнява присъдата им. Когато и ние се закоравим срещу Господните заповеди, когато упорстваме в греха, когато отказваме да се покаем, тогава и ние ежедневно трупаме осъждение върху себе си. Между другото, това, че с упорство и непокаяно сърце човек може да „трупа” за себе си гняв за деня на гнева показва, че Божият съд е степенуван според натрупването на нашата вина – колкото повече гняв трупаме за себе си, толкова повече гняв ще понесем – колкото по-голяма е вината ни, толкова по-голямо ще бъде наказанието ни.

ВСЕКИМУ СПОРЕД ДЕЛАТА…

Божият съд – „денят на гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога” – ще настъпи. Ние не знаем кога, но ни се казва, че той непременно ще дойде. И Бог няма да показва пристрастие – той ще се отнесе еднакво както към юдеина, така и към гърка – както към онзи, който е живял под Закон, така към онзи, който е живял без Закон. Ако си вършел зло – ще получиш скръб и неволя. Ако си вършил добро – за теб ще има награда.

6 Който ще въздаде на всеки според делата му:

Винаги когато се говори за съд в Новия завет, за него се казва едно и също нещо – че този съд ще бъде не според думите, а според делата ни. В Откровение 2 и 3 глави Исус Христос също казва на църквите: „Зная делата ти…”

7 вечен живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие; 8 а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата; 9 скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло, първо на юдеина, после и на гърка, 10 а слава и почест и мир на всеки, който прави добро, първо на юдеина, после и на гърка.

Има тенденция в голяма част от евангелското проповядване, която кара хората да си мислят, че трябва да правят определени неща за да може Бог да ги обича – че, трябва някак си да оправят живота си, за да може Бог да ги спаси. Хората си мислят, че трябва да спрат да пушат и да пият преди да почнат да ходят на църква. Но, къде го пише това в Библията? Това, което аз намирам е че, когато още бяхме грешници, още тогава Христос умря за нас – докато бяхме още в греховете си. В Римляни 5:6-8 четем:

6 Понеже, когато ние бяхме още немощни, на надлежното време Христос умря за нечестивите. 7 Защото едва ли ще се намери някой да умре даже за праведен човек; (при все че е възможно да дръзне някой да умре за благия); 8 Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.

Няма да се впускам в ползата и вредата от пушенето и пиенето, но благовестието е че Бог идва при нас още докато сме мръсни грешници. И след като ни дава нов живот, след това произвежда добри дела в нас. Прави ни нови създания в Христос за да можем да угаждаме на Бога с начина по който живеем.

СПАСЕНИЕ ЧРЕЗ ЗАКОН? СПАСЕНИЕ БЕЗ ЗАКОН?

Сега, да не би тук Павел да учи спасение чрез дела или спасение чрез изпълнение на Закона? Разбира се, че не. Но, той иска да каже, че оправданите ще вършат Божията воля.

Има хора, които учат, че Десетте заповеди не са в сила за нас днес. Но, това е ерес, която се нарича антиномианизъм или беззаконничество. Законът ни открива Божията воля, и след това ни показва, че не можем да я изпълним. Той има своята роля и тя е да ни смирява заради греха ни. И той може да ни даде ясно виждане за делото на Исус. Той е наречен нашия „детеводител” или „педагог” (Галатяни 3:19-25).

Но, какво да кажем за тези от нас, които сме спасени. Ние сме избавени от този закон като завет на дела. Осъждението от завета на дела е бързо и сигурно. Колко пъти трябваше Адам да съгреши против Бога за да може цялото човечество да бъде потопено в нещастие? Само веднъж. Но, понеже ние не се оправдаваме чрез закона, ние нито се осъждаме от него.

Въпреки това, ние сме свързани с Христос и трябва да изпълняваме Десетте Заповеди. Господ обобщи първите четири Заповеди с думите „да обичаме Бога с всичкия си ум, с цялата си душа и с всичката си сила, а вторите шест Заповеди с думите „да обичаме ближния си както себе си”. Притежаването на Божието Слово е голямо благословение. Човешките сърца са покварени и те могат да изопачават истините на Словото. Съвестта ни може да бъде накърнена и жигосана, така че да спре да ни предупреждава против греха. Но в Божия нравствен закон ние разполагаме с неизопаченото изискване на Божията съвършена воля. Затова той остава да бъде валиден за нас днес.

ПРЕД ХРИСТОВИЯ СЪДИЙСКИ ПРЕСТОЛ

Когато говорим за въздаване на правосъдие и за съда над езичници и юдеи, това неминуемо повдига въпроса и за нашето собствено заставане пред Бога. Как ще бъдем съдени ние? Сега, слушайте ме, и не се обърквайте. Делата на християните, които ще бъдат съдени в Съдния ден не са дела, които са основа за спасението ни. Делата, които ще бъдат възнаградени са плодовете на Божия дух в живота на спасените, а делата, които ще бъдат осъдени ще бъдат нашите пропуски да достигнем потенциала, който имаме в Христос. Ние няма да бъдем съдени за греховете, които е понесъл нашия Господ, а за добрите неща, които сме можели да направим, но сме пропуснали.

Нека да разгледаме 2 Коринтяни 5:8-10.

8 – понеже, казвам, се одързостяваме, то предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа. 9 Затова и ревностно се стараем, било у дома или отстранени, да бъдем угодни на Него. 10 Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло.

Забележете, в ст.8 ап. Павел току що е казал че е добре да сме отстранени от тялото и да бъдем „у дома при Господа”. Но непосредствено след това, той подчертава, че „всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище”. До кого пише апостола? До църквата в Коринт, до вярващите, до християните. И казва, че пред това съдилище всеки ще получи „според това, което е правил в тялото – било то добро или зло”. И тук мисълта е, че това не е съдилище, което ще определя дали ще отидем в рая или в ада. Това е съд над онези, които са вече „у дома”. В Римляни 8:1 се казва, че „няма никакво осъждение за тези, които са в Христос Исус”. Ние заставаме пред Христовото съдилище и има ден, когато ще се открие Божия справедлив съд и Той ще въздаде на всеки един от нас според делата ни. Но, повярвайки в Христос, ние трябва да бъдем спокойни и уверени, че сме преминали от смъртта във живота. В Йоан 5:24 се казва:

24 Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.

Във Филипяни 2:13 се казва, че след покаянието ни Бог продължава да работи в нас с цел „изработване” на нашето спасение.

12 изработвайте спасението си със страх и трепет; 13 Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действува във вас и да желаете това и да го изработвате.

Виждате ли, Бог действа в нас, Той произвежда плодове в нас. И добрите дела, които сме извършили след като сме били спасени, ще бъдат възнаградени когато застанем пред Господа. Исус казва, че Отец е дал на Сина да съди света. И Господ ще даде на нечестивите това, което заслужават. Но, пък на тези, които Той е решил да прослави – Той ще ги освети и ще увенчае добрите им дела. Не, защото те съдържат някаква заслуга сами по себе си. Не можем да докажем, че Бог ни спасява по заслуги от който и да е стих от Библията. Но, определено в Словото се казва, че добрите дела, които вършим ще бъдат възнаградени.

Тази истина се потвърждава и от 1 Коринтяни 3:12-15.

12 И ако някой гради на основата злато, сребро, скъпоценни камъни, дърва, сено, слама, 13 всекиму работата ще стане явна каква е; защото Господният ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самият огън ще изпита работата на всекиго каква е. 14 Тоя, комуто работата, която е градил, устои, ще получи награда. 15 А тоя, комуто работата изгори, ще претърпи загуба; а сам той ще се избави, но тъй като през огън.

Точно преди този пасаж апостолът казва, че има само една основа върху която може да се гради – Исус Христос. Но, можем да градим с два вида материали – едните са „огнеупорни” а другите не. Тук Павел използва материални неща, за да ни представи духовна поука. Градежът ни – това са плодовете от нашето служение. Ако те са трайни и устоят ще получим награда. Но, ако плодовете от служението ни са повърхностни и нетрайни – ние ще изгубим наградата си. Този пожар, няма да засегне спасението ни, но ще ни нанесе възможно най-тежките загуби и поражения. Преживявали ли сте пожар? Аз, слава Богу не съм, но мога да си представя колко тежко е да гледаш как собствения ти дом и всичката ти покъщнина, всичко, което имаш изгаря и бива изпепелено до основи. Това, което ще загубим са награди – различни степени на блаженство. Трябва да знаем, че както в ада има степени на страдание, и онзи, който много е грешил ще страда повече, така и небето има степени на блаженство, и онзи, който е бил по-верен на Господа ще бъде по-блажен. Учи ли тук Павел оправдание чрез дела? Не. Но, той очаква, че за вярното си служене той ще получи награда. Много християни не съзнават, че ще застанем пред Христовия съдийски престол и че Той ще съди делата, които сме извършили на земята. И ние или ще бъдем възнаградени, или ще претърпим загуби.

ДАЛИ ОНЕЗИ, КОИТО СА ЖИВЕЛИ БЕЗ ДА ИМАТ БОЖИЯ ЗАКОН ЩЕ ПОЛУЧАТ ПО-ТЕЖКИ ПРИСЪДИ ОТ ОНЕЗИ, КОИТО СА ЖИВЕЛИ ПОД МОЙСЕЕВИЯ ЗАКОН?

Юдеите Бог ще съди на основата на Закона. Християните Бог ще съди на основата на покорството им на благовестието. Но, на каква основа ще съди Бог, онези, които никога не са чули Мойсеевия Закон? В Римляни 2:11-15 ап. Павел отговаря на въпроса на невярващите: „Как може Бог справедливо да съди езичниците според Закона, след като те не са имали Закона?” Ап. Павел отговаря, че Бог е безпристрастен, и Той ще вземе в предвид, това, че на тях Той не им е дал Закона Си в писмен вид. Но, в същото време в ст. 15 той казва, че „действието на Закона е написано на сърцата им”. Така че, делата им ще бъдат сравнени с това „действие на Закона”, което е записано на сърцата им. То ще бъде техния стандарт и според него те ще бъдат съдени. Но, забележете, че не се казва, че според този закон те ще бъдат оправдани, а се казва, че онези, които са съгрешили без да имат закон, без закон ще и да погинат. Онези пък, които са съгрешили „под закон”, под закона ще бъдат съдени и понеже не са го изпълнили, също ще погинат.

11 Понеже Бог не гледа на лице. 12 Защото тия, които са съгрешили без да имат закон, без закон ще и да погинат; и които са съгрешили под закон, под закона ще бъдат съдени.

В коментара на Матю Хенри се казва, че хората имат три светлини, които хората имат. Първата е светлината на природата, втората светлината на Закона, третата – светлината на благовестието. В Съдния ден всеки ще бъде съден според светлината, която е получил.

13 Защото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани, 14 (понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си, 15 по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават),

Ние можем да казваме, че имаме Божия Закон и че сме съгласни с това, което е записано в него, но ние знаем, че Бог не приема слушателите на Закона, а изпълнителите. Същото се отнася и за Христовото учение. Исус каза притчата за двамата строители – единият построи къщата си на пясък, а другия на канара. И дойдоха бурите – дъждовете, ветровете и реките и върху двете къщи. Мисля си, че тези ветрове и наводнения са символ на потопа, на изливането на Божия гняв. И Исус подчерта, онзи, който слуша думите му и не ги изпълнява е като човека, построил къщата си на пясък, а човекът, който слуша думите Му и ги изпълнява е като човека, построил къщата си на пясък. Къщата на онзи, който не изпълнява думите му ще падне и „падането й ще бъде голямо”, а къщата на онзи, който не само слуша думите му, но и ги изпълнява – неговата къща няма да падне, „защото е основана на канара” – той ще устои във времето на Божия съд (Матей 7:24-27).

СЪДЪТ НАД ТАЙНИТЕ ГРЕХОВЕ

16 в деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие.

Според тази 2 глава на посланието към Римляните представянето на Божия съд е част от благовестието. Един ден тайни грехове на човеците ще бъдат открити и те ще бъдат съдени за тях. Има много неща, които ние си мислим, и не искаме никой да ги разбере, но, Бог ги знае всичките.

Един човек боядисвал една ограда. Но, той не я боядисал цялата, а само до някъде – не боядисал частта, която се опирала на хамбара. Жена му го попитала: „Защо не боядиса вътрешната част от оградата, която се опира на хамбара?” „Защото не се вижда.” – отвърнал мъжа й. „Да, но Бог я вижда!” – казала тя. „Е, да, ама Той няма да клюкарства за това!” – настоял немарливия човек. Виждате ли, вие можете да скриете нещо от хората, но не и от Бога. Бог вижда „небоядисаната част от оградата ви”. Накъде са насочени мислите ви, когато са неангажирани? В Лука 8:17 се казва, че няма нищо тайно, което да не стане явно. Нищо скрито няма да остане скрито. Всичко ще излезе на яве.

17 Защото няма нещо тайно, което не ще стане явно, нито потайно, което не ще се узнае и не ще излезе на яве.

В следващите стихове ап. Павел се връща към началото на главата и отново подхваща въпроса за това, че онзи, който съди другите, на практика върши същото. И той е като езичниците, които въпреки че знаят, че онзи, който върши техните грехове заслужава смърт, не само ги вършат, но одобряват онези, които ги вършат. Но, те поне са искрени. А юдеите са лицемери. Те твърдят, че грехът е нещо лошо, но въпреки това тайно го правят. Така ап. Павел заковава тезата си, че не само езичника, но и юдеина остава „без извинение” и като човек без извинение е изложен на опасността от изливането на Божия гняв. Тук отново виждаме принципа, че познаването на Законът не само че не избавя от идещия гняв, но и е отежняващо вината обстоятелство, защото на онзи на когото много е дадено, от него много и ще се изисква.

17 Но ако ти се наричаш юдеин,
облягаш се на закон,
хвалиш се с Бога,
18 знаеш Неговата воля,
и разсъждаваш между различни мнения, понеже се учиш от закона;
19 ако при това си уверен в себе си,
че си водител на слепите, с
виделина на тия, които са в тъмнина,
20 наставник на простите,
учител на младенците, понеже имаш в закона олицетворение на знанието и на истината,

21 тогава ти, който учиш другиго, учиш ли себе си?
Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?
22 Ти, който казваш да не прелюбодействуват, прелюбодействуваш ли?
Ти който се гнусиш от идолите, светотатствуваш ли?
23 Ти, който се хвалиш със закона, опозоряваш ли Бога като престъпваш закона?

24 Питам това, защото според както е писано,
поради вас се хули Божието име между езичниците.

Кражба, прелюбодейство, светотатство – неща не съответстващи на знанията и претенциите на онези, които ги вършат. Тук отново става дума за разминаването между думи, претенции и дела. Думите без покритие от делата, постъпките не съответстващи на претенциите ни карат онези, които не познават Бога да го хулят. Те съдят за Господа по тези, които се наричат Негови последователи. В своя коментар върху този стих Уилиям Макдоналд ни кара да си зададем въпроса: „Ако от Исус Христос хората можеха да видят само това, което виждат в мен, какво биха видели те?”

Така ние отново сме доведени при кръста. Не можем да се спасим сами. Не можем да произведем правда със собствени сили. Когато Бог ни разкрие Себе Си и истината Си – ние го отхвърляме и предпочитаме да затъваме в собствения си бунт (Римляни 1:18-32). Когато пък на думи, привидно приемем истината Му, поради греха, който живее в нас, ние се оказваме в позицията на лицемери (Римляни 2:1-24). Няма друг начин да се оправдаем, освен да се откажем от себе си, да се откажем от собствените си жалки плътски усилия и с цялото си сърце да се покаем и да се предадем в ръцете на Бога. Той да ни спаси, Той да ни новороди. Той да ни промени – да отнеме каменното ни сърце и да ни даде вместо него меко сърце. Да напише заповедите си на него и прости всичките ни грехове (Евреи 8:6-13).