ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ ДУХОВНИ ПОВЕЛЕНИЯ

Това е едно изследване на употребата на думата “трябва” в Новия Завет. Тази дума означава, че нещо е необходимо, задължително и неизбежно – нещо наложително; нещо, което не може да бъде пропуснато и заобиколено; нещо, без което не може. Стиховете, в които се среща тя, аз наричам “задължителни духовни повеления”.

Съществуват различни видове повеления – законови и човешки наредби. Много от тях като че ли ни поробват – непрекъснато ни нареждат нещо и ни карат да се съобразяваме с техните правила. Ако се поддадем на този натиск и започнем да се гордеем с постиженията си в покорството си на закона, ние се превръщаме в законници (легалисти). Законници са онези, които смятат, че могат да угодят на Бога с делата си. Но, Новият Завет е против този тип мислене. Христос ни освободи от Закона като средство за спасение. “Буквата убива.” (2 Коринтяни 3:6), а “Там където е Господния Дух – там е свобода” (2 Коринтяни 3:17) казва ап. Павел. Благовестието не е какво ние трябва да направим за Бога, а какво Бог е направил за нас. Когато човек осъзнае своята нужда и Божието снабдяване за нея, той осъзнава Божията благодат и избира да следва Христос не по задължение, а от любов – не защото “така трябва”, а защото го желае.

Все пак, обаче, в Новия Завет намираме изрази, включващи думата “трябва”. Те, обаче, не са “буква, която убива”. Те са духовни повеления – императиви, задължителни неща, които носят вечен живот. Подобно на знаци тези задължителни духовни повеления сочат пътя по който историята трябва да се развива и маркират отделните етапи от осъществяването на Божия план. Те не са “тежки и непоносими бремена” (Матей 23:4), а са по-скоро насоки, които бележат изпълнението на Божията воля. Те, обаче, не могат да бъдат пропуснати. “Големите “трябва” на Новия Завет”, както ги наричам аз, са неизбежни и задължителни. Задължителните духовни повеления (ЗДП) могат да бъдат групирани в три групи:

  • ЗДП относно Христос;
  • ЗДП относно християнина
  • ЗДП относно бъдещето

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ ДУХОВНИ ПОВЕЛЕНИЯ ОТНОСНО ХРИСТОС

Това са неща, които Исус трябваше да извърши и които трябваше да се случат с Него за да може Той да изпълни старозаветните пророчества и да извърши Божията воля.

Например, Исус трябваше да проповядва Божието царство. След като беше извършил много чудеса в Капернаум, народът го търсеше и искаше да го задържи на едно място (Лука 4:43-44).

43 Но той им рече: И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, понеже за това съм изпратен. 44 И проповядваше в Галилейските синагоги.

Защо Исус “трябваше” да проповядва и да благовестява Божието Царство? Защото това беше писано за Него в Писанията и Той го знаеше. Малко по-напред в същата, четвърта глава на Евангелието според Лука четем, че когато беше поканен да прочете от свещения текст в Назаретската синагога, той намери мястото, където беше писано (Лука 4:18-19):

18 “Духът на Господа е на Мене,
Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите;
Прати Ме да проглася освобождение на пленниците,
И прогледване на слепите,
Да пусна на свобода угнетените,
19 Да проглася благоприятната Господна година”.

Това беше Божията воля и това трябваше да прави Исус.

Христос, обаче, трябваше не само да благовества, но и да пострада и да умре. Защо? За да стане жертва за нас и да ни изкупи от греховете ни. В Матей 16:21 четем, че след като вече се беше разкрил като Божий Син и Помазаник, той започна да говори на учениците си за предстоящите си страдания:

21 От тогава Исус почна да известява на учениците Си, че трябва да отиде в Ерусалим, и много да пострада от старейшините, главните свещеници и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен.

В Йоан 3:14-15 евангелистът обяснява това така:

14 И както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син, 15 та всеки, който вярва в Него [да не погине, но] да има вечен живот.

Исус трябваше да пострада и да бъде убит, защото това беше писано за Него в Писанията – такива бяха задължителните духовни повеления. В Матей 26:50-54 четем какво се случи когато Юда предаде Исус и храмовата стража дойде за да го залови:

50 А Исус му каза: Приятелю, за каквото си дошъл стори го. Тогава пристъпиха, туриха ръце на Исуса, и Го хванаха. 51 И, ето, един от тия, които бяха с Исуса, простря ръка, измъкна ножа си, и, като удари слугата на първосвещеника, отсече му ухото. 52 Тогава Исус му каза: Повърни ножа си на мястото му, защото всички, които се залавят за нож от нож ще загинат. 53 Или мислиш, че не мога да се примоля на Отца Си, и Той би Ми изпратил още сега повече от дванадесет легиона ангели? 54 Но как биха се сбъднали писанията, че това трябва така да бъде?

Исус не желаеше да се противопоставя на задължителните духовни повели. Още от самото начало Той знаеше какво беше писано в писанията за Него и се стараеше да го изпълни, дори и това да Му коства живота (Марко 9:11-12).

11 И попитаха Го, казвайки: Защо думат книжниците, че трябва първо Илия да дойде? 12 А Той им каза: Наистина Илия първо ще дойде и ще възстанови всичко. И как е писано за Човешкия Син? – писано е, че трябва да пострада много и да бъде унизен.

По онова време учениците Му не разбираха доста неща, но след възкресението си Исус им обясни (Лука 24:44):

44 Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.

Исус трябваше не само да пострада и да умре на кръста. Той трябваше и да възкръсне. Когато сутринта на Възкресение Мария каза на учениците Му, че гроба е празен, те се затичаха да Го търсят, “защото още не бяха разбрали писанието, че Той трябваше да възкръсне от мъртвите” (Йоан 20:9). Но по-късно те разбраха, че не беше възможно смъртта да го задържи в плена си. Неговата кръв беше достатъчно ценна за да покрие греховете на цялото човечество, които Той беше взел върху себе си и затова, в доказателство за нашето оправдание, Бог Го възкреси от мъртвите.

Исус Христос трябваше да проповядва Божието царство, трябваше да пострада и да умре, трябваше да възкръсне (Деяния 17:3), трябваше и да се възнесе на небето. И Той го направи (Деяния 1:9-11). В Деяния 3:19-21 четем част от Петровата проповед след изцелението на хромия.

19 Затова покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви, та да дойдат освежителни времена от лицето на Господа, 20 и Той да ви изпрати определения за вас Христа Исуса, 21 Когото трябва да приемат небесата до времето, когато ще се възстанови всичко, за което е говорил Бог от века чрез устата на светите Си пророци.

Забележете какво казва Петър за Христос – че Той се е възнесъл на небето, и ще остане там до времето на възстановяването на всичко. Тогава Исус ще се върне, за да установи пълната си власт над този свят. В 1 Коринтяни 15:25 ап. Павел пише:

24 Тогава ще бъде краят, когато ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила. 25 Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си.

Исус “трябва” да царува. Защо? Защото Той е Царят на Царете и Господът на Господарите. Ако Исус до този момент е изпълнил всички духовни повеления, които се отнасяха до Него – дошъл е на тази земя, проповядвал е Божието царство, умрял е, възкръснал е, възнесъл се е отдясно на Бога – то Той ще изпълни и последното духовно повеление – това, че “Той трябва да царува”. Ето затова, ние Го очакваме. Според Божия план Той ще дойде втори път на тази земя за да установи царството си за вечността.

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ ДУХОВНИ ПОВЕЛЕНИЯ ОТНОСНО ХРИСТИЯНИНА

Те са седем.

Християнинът трябва да вярва в Бога (Евреи 11:6).

6 А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят

Християнинът трябва да се покае (Марк 6:12)

12 И те излязоха и проповядваха, че човеците трябва да се покаят

Християнинът трябва да бъде новороден (Йоан 3:7).

7 Не се чуди, че ти рекох: трябва да се родите отгоре.

Християнинът трябва да се покланя на Бога с дух и истина (Йоан 4:24).

24 Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.

Християнинът трябва да живее живот на святост и любов (1 Солунци 4:1-12; 2 Солунци 3:7; 1 Тимотей 3:14-15; 2 Петрово 3:11-12; 2 Йоаново 1:6 ).

1 Впрочем, братя, молим и увещаваме ви в Господа Исуса, щото, както сте научили от нас, как трябва да се обхождате и да угождавате на Бога, (както и се обхождате), така да преуспявате повече и повече. 2 Защото знаете, какви поръчки ви дадохме от името на Господа Исуса. 3 Понеже това е Божията воля – вашето освещение: да се въздържате от блудство; 4 да знае всеки от вас, как да държи своя съсъд със светост и почест, 5 не в страстна похот, както езичниците, които не знаят Бога; 6 и да не престъпва никой, та да поврежда брата си в това нещо; защото за всичко това Бог е мъздовъздател, както ви и от по-напред явихме и уверихме. 7 Защото Бог не ни е призовал на нечистота, а на светост. 8 Затуй, който отхвърля това, не отхвърля човека, но Бога. Който ви дава Светия Си Дух.
9 А за братолюбието няма нужда да ви пиша; защото сами вие сте научени от Бога да се любите един друг; 10 понеже и правите това на всичките братя по цяла Македония. Но молим ви се, братя, да преуспявате в това повече и повече 11 и усърдно да се стараете да живеете тихо, да вършите своите работи и да работите с ръцете си, както ви заръчахме; 12 за да се обхождате благоприлично пред външните и да нямате нужда от нищо.

Християнинът трябва да бъде готов да страда заради вярата си (Деяния 14:22)

22 и утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство.

Един ден християнинът ще трябва да отговаря за делата си пред Бога (2 Коринтяни 5:10)

10 Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло.

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ ДУХОВНИ ПОВЕЛЕНИЯ ОТНОСНО ПОСЛЕДНИТЕ ВРЕМЕНА

Първо, трябва да има възкресение (1 Коринтняти 15:53).

53 Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие.

Но, преди възкресението трябва да се случат два вида събития. От една страна преди свършека ще трябва да преживеем скърби – войни, глад, земетресения, омраза, лъжеучения, природни бедствия и катаклизми (Матей 24:6).

6 И ще чуете за войни и за военни слухове; но внимавайте да се не смущавате; понеже тия неща трябва да станат; но това още не е свършекът.

В същото това усилно време Благовестието за Господ Исус Христос трябва да се проповядва на всички народи (Марк 13:10; Лука 24:47; Йоан 10:16)

10 Обаче, трябва първо да се проповядва благовестието на всичките народи.

ЗДП са неотменими. Те трябва и ще бъдат изпълнени. Те не са свободно избираеми. Не можем да ги променим или подминем. Можем да ги използваме като ориентири за това какво ни очаква и какво трябва да правим като християни за да изпълним Божия план.