ЕДИН ПРЕКРАСЕН ДЕН

Рут 2:1-16

По идея на Steve Zeisler

Цялото действие, описано във втора глава на книгата Рут се развива през един единствен ден. Авторът не ни обременява с излишни неща. Само в първите пет стиха на първа глава той описва действия случили се за период от 10 години, а тук той отделя цяла глава само за един единствен ден. Явно това, което става през този ден е нещо изключително важно. Нещо съдбоносно. Затова трябва да бъдем много внимателни да разберем какво е то?

Още в началото на главата разказвачът ни запознава с един нов герой от неговата история (ст.1).

“1 А Ноемин имаше един сродник по мъжа си, многоимотен човек, от рода на Елимелех, на име Вооз.”

Вооз ще има една изключителна и особено важна роля в по-нататъшното развитие на действието. Но героите които вече познаваме – Рут и Ноемин все още не знаят това. Писателят говори като един, който вече знае края на историята. Неговата перспектива в момента в който пише книгата е същата като перспективата, която Бог има гледайки към нашия живот в този момент. Той знае бъдещите събития още преди те да са се случили. Знае значението, което някои разговори или незначителни за нас срещи ще имат по-късно в живота ни.

По-голямата част от главата описва първата среща на Вооз и Рут. Техният разговор през този ден слага началото на тяхната любов, която ще се развие до създаване на семейство. От тяхната първа среща ние можем да научим как Бог дарява Своите дарове на децата си. Начинът е да влезем през вратата, която Той отваря за нас чрез Писанието. Освен това, трябва да забелязваме какво върши Святият Дух в живота на хората около нас и да желаем да станем участници в изпълнението на плана Му.

Конкретният дар за който става дума в тази глава, а и в цялата книга е дарът на семейството. Семейството е дар от Бог както за мъжа (Притчи 18:22; 19:14; 31:10-12), така и за жената (Псалом 113:9; 68:6).

За съжаление, всеки път когато заговорим за брака, особено за брака, който е зрял и пълен с любов много хора реагират отрицателно. Те го правят поради няколко причини:

* или защото нямат добър брак;
* или защото искат да бъдат женени, а все още не са;
* или защото са разведени.

Затова, още в самото начало бих искал да кажа, че семейството не е единствения дар, който идва от Бог. Да живееш сам също може да е дар от Бога. В 1 Коринтяни 7:7 ап. Павел казва:

“7 Обаче, бих желал всичките човеци да бъдат какъвто съм аз. Но всеки има своя особен дар от Бога, един така, а друг инак.”

Така че, истините, скрити в този пасаж на Божието Слово са валидни, дори и ако бракът не е от особен интерес за нас.

ОТВОРЕНАТА ВРАТА НА ПИСАНИЕТО

През този прекрасен ден Рут пое инициативата в свои ръце и се възползва от привилегията, която й даваше Божия закон (Левит 19:9,10).

“9 Когато жънете жетвата на земята си, да не дожънеш краищата на нивата си и да не събереш падналите в жетвата си класове. 10 Да не обираш повторно лозето си, нито да събираш пабирък от лозето; да го оставиш на сиромаха и на чужденеца. Аз съм Господ вашият Бог.”

Може би тази сутрин Рут се събуди и каза на Ноемин: “Знаеш ли Ноемин, има една възможност, една отворена врата за хора като нас. Знаеш ли какви сме ние? Ние сме бедни. А законът казва, че бедните хора, за да имат какво да ядат, могат да отидат на нивата и да събират класове след жетварите. Аз смятам да се доверя на Бог и да премина през вратата, която Той е отворил за мен! Мисля, че Господ ни обича, за да включи тази клауза в закона си и вярвам, че събирането на класове ще бъде напълно достатъчно за нашето оцеляване!” (ст.2)

“2 И моавката, Рут, каза на Ноемин: Да отида на нивата да събирам класове подир онзи, чието благоволение придобия. И тя й рече: Иди, дъщерьо моя.”

Всъщност, трябва да признаем, че по времето на съдиите, когато цареше насилие и беззаконие, дори събирането на класове беше едно опасно и рисковано начинание – още повече за една сама млада жена, и то чужденка. Имаше опасност тя да бъде изгонена, обидена, бита, а може би дори изнасилена. Но Рут вярваше, че всичко е в Божията ръка, че Божието Слово е истинно, и че Бог ще бъде верен на обещанията Си.

Рут влезе през вратата, която Бог беше отворил за нея чрез Словото си, и не само че не беше разочарована, а напротив – беше изненадана от Божията добрина и благост.

Бог има отворена врата и за теб! В писмото на Исус до филаделфийската църква в Откровение 3:7-8 се казва:

“7 До ангела на филаделфийската църква пиши: Това казва Светият, истинският, у Когото е Давидовият ключ; който отваря, и никой няма да затваря; и затваря, и никой не отваря. 8 Зная твоите дела. Ето, поставих пред тебе отворена врата, която никой не може да затвори, понеже, имайки само малко сила, пак си опазил Моето слово, и не си се отрекъл от името Ми.”

Ако си в бедност, безпътица, притеснения, чувство за страх, вътрешни борби, болести – знай, че Бог не те е оставил без изход! Той винаги има отворена врата за теб! В 1 Коринтяни 10:13 ап. Павел казва:

“13 Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите.”

Божията воля за нас е да живеем в мир, спокойствие (Рут 1:9) и почивка (Евреи 4:9-11). За мир се говори в Еремия 29:11:

“11 Защото аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисли за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда.”

А в Матей 11:28,29 сам Господ Исус казва:

“28 Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. 29 Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си.”

Бог е запазил един чудесен живот за нас и в Словото Си е оставил отворена врата към него. Например, ако някой е беден и няма какво да яде, Бог е отворил за него вратата на труда. В Ефесяни 4:28 се казва такъв човек да не краде, а да върши нещо полезно с ръцете си.

“28 Който е крал, да не краде вече, а по-добре да се труди, като върши с ръцете си нещо полезно, за да има да отделя и на този, който има нужда.”

Ако той се покори на Словото и влезе през вратата, която му отваря Бог, той ще изпита Божието благословение и чудесните дарове, които Господ е приготвил за децата Си. Всички ние, независимо какви са проблемите в живота ни, можем да намерим мъдрост от Господ, да чуем какво казва Той за нашата ситуация и да приемем Неговия съвет чрез Божието Слово.

За всеки един от нас Той има една отворена врата през която да преминем. Но трябва да вярваме, че Бог е в контрол на нещата в този свят, и че Той е верен на обещанията си!

За да минем през Божията врата обаче, ние трябва да се освободим от огорчението си. Ноемин също можеше да прояви инициатива и да отиде заедно с Рут на нивата. Но тя не го направи. Бе погълната от самата себе си. Засегната, наранена, огорчена, изпълнена със самосъжаление, тя беше изгубила желание за каквото и да било, и предпочиташе да си стои в къщи и да не прави нищо.

Като Ноемин ли ще бъдем или като Рут? Рут беше зряла и готова да получи Божия дар. Получаването на Божия дар винаги изисква някакъв вид посвещение. Посвещението означава да се откажеш от нещо, което изключително много цениш заради Бог. Рут се беше откъснала от родината си и от семейството си за да се присъедини към свекърва си, към Божия народ и към Господ (2:11, 12; 1:16,17).

Но ние никога не можем да наддадем Бог! Именно посвещението и пълното доверяване на Бог направиха Рут зряла и готова да премине през вратата, която Бог беше отворил за нея за да влезе в Неговото спокойствие и благословение.

КАК ДЕЙСТВА БОГ

В следващите стихове ние намираме едно сдържано и в същото време чудесно описание на събитията (ст.3-5).

“3 И тя отиде, и като стигна, събираше класове в нивата подир жетварите; и случи й се да попадне на нивата, която беше дял на Вооза, човекът от рода на Елимелеха. 4 И, ето, Вооз дойде от Витлеем та рече на жетварите: Господ с вас! И те му отговориха: Господ да те благослови! 5 Тогава Вооз рече на слугата си, настойника на жетварите: Чия е тая млада жена?”

В ст. 3 се казва се, че Рут “случайно” попадна в нивата на Вооз, което разбира се ни кара да се усмихнем, защото това, че тя слетя именно на неговата нива всред цялото поле беше толкова “случайно”, колкото и сътворението на света. Бог беше този, който я насочи към точното място на точното време, за да й даде дара, който Той беше приготвил за нея. Тя си вървеше към нивата на Вооз без въобще да осъзнава какво става всъщност – мислейки си единствено, че е решила да премине през вратата, която Бог е отворил за нея и надявайки се да събере достатъчно класове за да има какво да ядат двете с Ноемин.

Рут се озова в една нива, която беше избрала – както тя си мислеше – напълно произволно. Това беше най-важното място и най-сублимния момент в живота й. Но тя нямаше никакво предчувствие за това, което щеше да се случи този ден. Просто помоли настойника на жетварите за позволение да събира класове след жетварите и след като го получи, незабавно запретна ръкави и започна да работи.

Можем да си представим, че беше горещо и тя скоро стана вир-вода от пот. След като поработи известно време и се умори, Рут си отиде за малко до вкъщи, за да си почине на сянка и скоро се върна за да продължи работата си. Беше прашна, потна и непривлекателна. Работеше сама. Вероятно говореше с акцент като чужденка от Моавската земя. Изглеждаше различно. Може би дори не знаеше, че двамата мъже, които бяха на известно разстояние от нея говореха именно за нея. Вооз попита своя слуга, настойника на жетварите “Коя е тази млада жена?”.

Без да тя да осъзнава абсолютно нищо, всичко в живота на Рут само след миг щеше да се промени напълно.

ЖЕЛАНИЕ ДА БЪДЕШ ЗА БЛАГОСЛОВЕНИЕ

За Вооз това беше един обикновен, нормален ден. Той също нямаше представа, че ще срещне Рут или че нещо необикновено би могло да се случи. Той просто намина както всеки ден за да види как върви жътвата. Когато дойде на нивата си той поздрави работниците си (ст.4).

“4 И, ето, Вооз дойде от Витлеем та рече на жетварите: Господ с вас! И те му отговориха: Господ да те благослови!”

Това, което той каза може би беше един тривиален поздрав, но от устата на Вооз той звучеше различно. Неговият поздрав беше израз на неговата вяра. Вооз настина изискваше Божието благословение за своите жетвари. “Господ с вас!” означаваше проявлението на Божията утеха, сила и надежда в живота на неговите подчинени.

Вооз беше заинтересуван и внимателен към хората около себе си. Той им желаеше най-доброто. Ако беше някой друг, може би веднага щеше да им се развика или да започне да брои дали всички са на работа, или да започне “да си дава нарежданията”. Но не и Вооз. И явно неговите работници го обичаха и уважаваха, защото в хор отвърнаха на благословението му – “Господ да те благослови!”. Ако беше някой друг, едва ли щеше да забележи нов събирач на класове. Вместо това, може би щеше да започне да се оплаква: “Ох, голяма напаст са тези събирачи на класове. Ако не бяха те, щях да имам по-богата реколта. Не могат ли да отидат в нечия друга нива?” Но не и Вооз. Той веднага забеляза новата събирачка на класове и пожела да се осведоми за нея – и то не за да я изгони, а за да я благослови (ст.5-8).

“5 Тогава Вооз рече на слугата си, настойника на жетварите: Чия е тая млада жена? 6 И слугата, настойникът на жетварите, рече в отговор: Тая млада жена е моавката, която се върна с Ноемин от Моавската земя; 7 и тя рече: Да бера, моля, класове, и да събера нещо между снопите подир жетварите. И тъй тя дойде та стоя от сутринта до сега, само че си почина малко в къщи.”

Вооз все още не беше влюбен в Рут, нито очакваше да бъде. Той просто се отнасяше любезно към всички. Вооз имаше сърце на слуга. Беше чувствителен към нуждите на хората и искаше да участва в това, което Бог вършеше в техния живот. Той беше узрял да бъде един добър съпруг и да получи като дар от Господа една добра жена.

След като разбра коя е Рут, Вооз се почувства по-добре. Той беше чул нейната история и беше впечатлен от нейната любов и посвещение към Ноемин. Знаеше, че Бог желае да прави добро на онези, които Го обичат и да възнаграждава хора като Рут.

Вооз може би си каза “Ако това е Божие дело, то и аз искам да участвам в него”. Той не само се помоли Бог да я благослови, но и подейства за нейно благословение. По-надолу в главата виждаме, че той й осигури:

* работно място до края на жътвата (ст.8-9а):

“8 Тогава Вооз рече на Рут: Чуеш ли, дъщерьо моя? Не ходи да събираш класове на друга нива, и да си не отидеш от тук, но стой тук при момичетата ми. 9 Нека очите ти бъдат в нивата, гдето ще жънат, и ходи подир тях;”

* сигурност (ст. 9б):

“ето, аз заръчах на момчетата да се не досягат до тебе;”

* освежаване (ст.9в):

“и когато си жадна, иди при съдовете та пий от онова, което момчетата са налели.”

* обяд (ст. 14):

“14 И когато настана времето за ядене, Вооз й рече: Дойди тука, та яж от хляба, и натопи залъка си в оцета. Тя, прочее, седна до жетварите; а той й подаде пържена пшеница, та яде и се насити и остави нещо.”

* премии (ст. 15,16):

“15 А като стана да бере класове, Вооз заповяда на момчетата си, като каза: И между снопите нека събира класове; не я мъмрете; 16 и даже изваждайте нещо за нея от ръкойките и оставяйте го, и нека го събира без да й забранявате.”

Вооз смяташе, че Рут трябва да има това, от което е лишена и направи всичко, което е по силите му за да компенсира нейната загуба. И той направи всичко това без никакви задни мисли. Забележете, че в началото той се обърна към нея с думите “дъщерьо моя” – обръщение, което показва по-скоро бащинско и покровителствено, отколкото любовно отношение. Постъпките на Вооз и отношението му към хората около него показваха, че той е вече готов да получи даровете, които Бог има за него.

Рут разбира се беше благодарна за тези жестове на внимание, снабдяване и закрила (ст.10-13):

“10 И тя падна на лице та се поклони до земята, и рече му: Как придобих аз твоето благоволение, та да ме пригледаш, като съм чужденка? 11 А Вооз в отговор й рече: Каза ми се напълно всичко, що си сторила на свекърва си подир смъртта на мъжа си, и как си оставила баща си и майка си и родината си, та си дошла между люде, които по-преди не си познавала. 12 Господ да ти отплати за делото ти, и пълна награда да ти се даде от Господа Израилевия Бог, под Чиито крила си дошла да се подслониш. 13 И тя рече: Да придобия твоето благоволение, господарю мой; понеже ти ме утеши и понеже говори благосклонно на слугинята си, ако и да не съм като някоя от твоите слугини.”

БОЖИЯТА НАГРАДА

Рут и Вооз не знаеха нищо за Божия промисъл и за благословението, което Той имаше за тях. Но той ги беше приготвял един за друг и най-накрая “прекрасният ден” беше дошъл. Докато разговаряха Вооз и Рут започваха да се влюбват един в друг. През този ден започна един обрат в техния живот. Разговаряйки по между си, те започнаха да чувстват, че са по-заинтересувани един от друг отколкото очакваха и всеки от тях оценяше по един по-особен начин вниманието, което му оказваше другия. Бог беше изваял техните характери един за друг и сега започваше да ги свързва в едно.

Бог е този, който работи вътре в нас, докато станем напълно готови за неговите дарове. Той ни приготвя да ги приемем и ни помага да ги употребяваме с неговата благодат.

Колко пъти обаче ние подминаваме мястото където Той иска да ни даде даровете си? Може би ние подминаваме “Воозовата нива” стотици пъти, защото не искаме да позволим на Бог да насочи живота ни, не искаме да следваме Неговото водителство, не искаме да Му се доверим и да Му се посветим напълно. Понякога сме толкова погълнати от самосъжаление или заети с превъзнасяне, че се съпротивляваме на Неговите усилия да моделира характера ни и да ни направи такива, каквито Той иска да бъдем, за да можем правилно да използваме даровете Му.

В действията на Рут виждаме, че начина да получим Божиите дарове е да бъдем готови да преминем през вратата, която Той отваря за нас чрез Словото Си, а от постъпките на Вооз можем да се поучим, че за да бъдем самите ние благословени, трябва винаги да бъдем готови безкористно да благославяме другите.

Затова, ако искаш да имаш това, което Бог иска да ти даде:

* Влез през вратата, която Той е отворил за Теб чрез Словото си!
* Бъди чувствителен към нуждите на хората и придобий навика да се включваш в това, което Святият Дух върши или иска да извърши в техния живот!

Достатъчно заставящо ли е Божието Слово за да те накара да се отърсиш от мисълта само за самия себе си? Защото само огорчението и егоизма могат да ти попречат да получиш Божиите дарове!