ЕВАНГЕЛИЕТО СПОРЕД ЛУКА

Измежду трите синоптични евангелия, това на Лука предлага най-богата информация за своя произход. Авторът му, който не назовава името си, започва с едно литературно въведение, в което излага целта на повестта си, методите които е използвал, и отношението му към други негови съвременници, които са се опитали да напишат подобни евангелия (Лука 1:1-4):

1 Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено потвърдените между нас събития, 2 както ни ги предадоха ония, които отначало са били очевидци и служители на евангелското слово, 3 видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред за това, почтени Теофиле, 4 за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван.

Това въведение е ключа към книгата, а също и към Деяния на апостолите, ако разглеждаме Лука и Деяния като две части на едно общо цяло.

Въз основа на въведението могат да се направят следните изводи:

1.   По времето на автора вече са съществували редица творби, съдържащи само частични или може би изопачени описания на живота и дейността на Исус. Авторът не би написал свое собствено евангелие, ако би бил напълно задоволен от съдържанието на тези познати нему съчинения.

2.  Тези съчинения са имали за цел да подредят систематично известните вече факти (“предприеха да съчинят повест” – 1:1).

3.  Фактологията вече е била добре позната в християнския свят и вече призната и приета независимо от тези разкази. Лука говори за “съвършено потвърдените между нас събития” (1:1).

4.  Авторът се е чувствал най-малкото точно толкова добре информиран колкото и другите автори на евангелия и в същото време е смятал, че е в състояние да поеме отговорността да напише своя собствена повест за Христос (“видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред за това, почтени Теофиле” 1:3).

5.  Авторът черпи сведенията си от добре осведомени, компетентни и официални източници (“ония, които отначало са били очевидци и служители на евангелското слово” 1:2).

6.  Авторът е бил добре запознат с фактите, било чрез лично наблюдение или чрез събиране на сведения и със сигурност е съвременник на основната част от събитията в смисъл, че е живял сред поколението на техните очевидци (“на мене, който изследвах подробно всичко от началото” 1:3).

7.  Познанието на Лука се простира върху всички съществени факти. Неговото евангелие съдържа редица особености, които не се споменават в другите евангелия и най-пълно представя живота на Христос.

8.  Авторът уверява, че пише точно и в логически ред. Изразът “да ти пиша наред за това” (1:3) не изисква непременно да се пише в хронологически порядък, но означава, че той е имал определен план, който да следва и към който е възнамерявал да се придържа.

9.  Адресатът на Лука най-вероятно е бил човек от висшата класа, който тук може да е бил наречен с новото име, което е получил при кръщението си. Теофил означава буквално “обичащ Бога” или “обичан от Бога”. Епитетът “почтени” обикновено се употребявал само за официални лица или за членове на аристокрацията. Може би той е бил обръщеник на Лука или негов покровител, който е поел отговорността да разпространява неговите съчинения.

10. Теофил е бил вече устно запознат с благовестието за Христос, може би чрез проповедите, които е слушал, но явно се е нуждаел от допълнително обучение, което да го утвърди и убеди в истината.

11. Очевидната цел на Лука е била той да предложи на своя приятел Теофил едно пълно познание на истината.

Имайки в предвид горните изводи можем да заключим, че авторът е бил човек, който е притежавал литературен талант и е знаел как да го употреби за да представи писмено благовестието за Христос. И тъй, кой е той?

II. АВТОР

Идентифицирането на автора зависи от връзката между Третото евангелие и книгата Деяния на апостолите. Ако те са написани от едно и също лице, тогава за автор на евангелието можем да приемем Лука. В Деяния на апостолите авторът несъмнено е бил участник в много от събитията, които описва, защото често използва местоимението “ние”, което предполага, че и той участва в действието. Пасажите в които е използвано това местоимение са станали полезен източник за определяне интересите, характера и евентуалната самоличност на автора.

Според един от тези параграфи, намиращ се в Деян.11:28 на Codex Bezae (D), манускрипт от шести век, в който често се срещат изключения, както и в този случай се казва:

“И настана голяма радост, и когато се събрахме, един от тях на име Агав, говори, че щеше да настане голям глад по цялата вселена…”

Тъй като тази редакция се среща само в Codex Bezae (D), тя по принцип се отхвърля, но ако е вярна, това прави авторът участник в първата църква в Антиохия по време на служението на Варнава и Савел там.

Първата общоприета препратка се намира в Деян.16:10 във връзка с отпътуването на ап. Павел от Троада по време на второто му мисионерско пътуване (Деян.16:8-12).

8 И тъй, като изминаха Мизия, слязоха в Троада. 9 И яви се на Павел нощем видение: един македонец стоеше та му се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни. 10 И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях. 11 И тъй, като отплувахме от Троада, отправихме се право към Самотрак, на следния ден в Неапол, 12 и оттам във Филипи, който е главният град на оная част от Македония, и римска колония. В тоя град преседяхме няколко дни.

Авторът на книгата е съпровождал Павел от Троада до Филипи, където изреченията в първо лице множествено число престават и започва описанието на затварянето на Павел (16:17-34). Вероятно е бил във Филипи, но не е бил арестуван. Пасажите с “ние” се появяват отново в при Павловото завръщане в Македония в Деян.20:6.

6 и ние отплувахме от Филипи подир дните на безквасните хлябове, и за пет дни дойдохме при тях в Троада, гдето преседяхме седем дни.

От това място нататък местоимението “ние” продължава до края на книгата, макар и да не изглежда, че авторът е бил заедно с Павел по време на затварянето му в Кесария. Независимо от това, явно е, че той го е придружавал по време на пътуването му по море за Рим и е останал с него до края на повествованието (Деян.27:1-2).

1 И когато бе решено да отплуваме за Италия, предадоха Павла и няколко други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк. 2 И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплува за местата покрай азийския бряг, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.

Връзката между Евангелието според Лука и Деяния на апостолите е много близка. И двата документа са адресирани до едно и също лице – Теофил. Увода на Деяния на апостолите си съвпада съвсем точно със съдържанието на евангелието според Лука когато говори за “предишната повест относно всичко, което Исус вършеше и учеше” (Деян.1:1-4).

1 Първата повест написах, о Теофиле, за всичко що Исус вършеше и учеше, откак почна 2 до деня, когато се възнесе, след като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал; 3 на които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет дни и им говореше за Божието царство. 4 И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, каза Той, чухте от Мене.

Акцента върху възкресението и учителското служение на Исус по време на четиридесет дни между възкресението и възнесението Му съвпада точно със съдържанието на Лука 24 гл.

Подчертаването на ролята на Св. Дух в Деяния на апостолите е същото като в Третото евангелие. Напълно очевидна е и близостта в речника, стила и подбора на изразите в двете съчинения. Тези сходства предполагат, че фактите, които важат за изясняването на самоличността на автора на Деяния на апостолите важат със същата сила и за автора на Третото евангелие и могат да се използват легитимно за неговото идентифициране.

Следователно, авторът на Лука-Деяния би могъл да бъде езичник от Антиохия, повярвал там не по-късно от петнадесет години след Петдесятница. Той е бил приятел и съработник на ап. Павел и го е съпровождал по време на второто му мисионерско пътешествие след срещата им в Троада (Деян.16:10). Той е останал във Филипи като пастор на църквата, докато Павел продължил мисионерската си работа в Ахая. Когато апостолът се върнал във Филипи по време на третото си мисионерско пътуване, авторът отново се присъединил към неговата група (20:6). Той отишъл с него и през Троада и Милит го придружил до Ерусалим.

Нищо не се споменава за това какво е правил автора по време на четирите затворнически години на Павел в Кесария, но е ясно, че в края на този период той го съпровожда до Рим, където Павел щял да се яви на съд пред императора.

Този човек, чийто дневник представлява най-добрия източник на информация за Павловите мисионерски пътувания, трябва да е бил близък съратник на великия апостол. От известните ни спътници на апостола от онзи период никой друг не отговаря на описанието освен Лука. Идентифицирането му се установява главно по метода на елиминирането. Писателят не е Тимотей или някой от споменатите в Деян.20:4-6, защото очевидно те не са придружавали Павел по пътя му от Филипи до Троада, но са се присъединили по-късно.

4 И придружиха го до Азия берянинът Сосипатър Пиров, и от солунците Аристарх и Секунд; още и Гаий от Дервия и Тимотей, а от Азия Тихик и Трофим. 5 А тия бяха отишли по-напред, та ни чакаха в Троада; 6 и ние отплувахме от Филипи подир дните на безквасните хлябове, и за пет дни дойдохме при тях в Троада, гдето преседяхме седем дни.

Ако се провери списъка с Павлови сподвижници от послането към Колосяните (Кол.4:7-14)

7 Що се касае до мене, всичко що ви каже любезният брат и верен служител и съработник в Господа, Тихик, 8 когото пратих до вас нарочно за това, да узнаете моето състояние, и той да утеши сърцата ви. 9 Изпратих с него и верния и възлюбен брат Онисима, който е от вас. Те ще ви кажат всичко за тука.
10 Поздравява ви Аристарх, който е затворен с мене, и Варнавовият сестрин син Марко, (за когото получихте поръчката: ако дойде при вас приемете го), 11 и Исус, наречен Юст. От обрязаните тия са единствени мои съработници за Божието царство, които са ми били утеха.
12 Поздравява ви служителят Исус Христов, Епафрас, който е от вас, и който всякога усърдно се моли за вас, да стоите съвършени и напълно уверени във всичко що е Божията воля. 13 Защото свидетелствувам за него, че се труди много за вас и за тия, които са в Лаодикия и в Иерапол.
14 Поздравяват ви възлюбеният лекар Лука и Димас.

и този в Посланието към Филимон (1:23-24)

23 Поздравяват те Епафрас, който е затворен с мене заради Христа Исуса, 24 също и моите съработници, Марко, Аристарх, Димас и Лука.

ще се види, че:

  • Тихик, Аристарх и Тимотей могат да бъдат изключени, понеже са част от списъка в Деян.20:4;
  • Марк не е писателя, тъй като в Деяния той се споменава само в трето лице единствено число;
  • Епафрас не е работил във Филипи, а в Мала Азия;
  • Димас завършва духовния си път с позор (2Тим.4:10);
  • Юст е бил чистокръвен юдеин, какъвто не е автора на Третото евангелие и Деяния.

Остава само една личност и следователно само една възможност – Лука. Този извод се подкрепя и от оскъдния доказателствен материал. Авторът е притежавал големи литературни способности и вероятно е бил добре образован. Неговият език издава една явно гръцка настройка на ума. Например той използва думата “варвари” в Деян.28:2,4 (в бълг. превод от 1938 год. – “туземци”), което не означава, че жителите на остров Малта са били наистина недодялани диваци, а просто, че не са били гръцки говорещ народ. Писателят е имал способността да наблюдава внимателно, което личи от Деяния 27 гл. Тук той ни представя най-доброто описание на антично корабоплаване, което е достигнало от древността до нас. Едно сравнение на Марко 5:25-26 с Лука 8:43 ни помага да видим, че той е имал професионален интерес на лекар, като какъвто е назован в Кол.4:14 – “възлюбеният лекар Лука”.

Страничните сведения подкрепят заключението, че Лука, лекар и приятел на Павел е автора на Третото евангелие. Юстин Мъченик от втори век е употребявал това евангелие (сравни Лука 22:4 с Dialogue with Trypho CIII). Тациан го е използвал в Диатесарона. Маркион включил ревизирана негова форма в своя канон. От втори век нататък то често е цитирано като написано от Лука. Само Тертулиян го е цитирал или посочвал повече от 500 пъти.

III. ВРЕМЕ И МЯСТО

Съществуват два пункта, които определят границите на времето в което е написано евангелието: то трябва да е било написано преди Деяния на апостолите и след като християнството е било вече достатъчно развито, за да привлече вниманието на един езически благородник като Теофил. Книгата Деяния е написана вероятно преди края на първото затворничество на Павел в Рим, тъй като резкия край на книгата поражда мисълта, че авторът няма какво повече да каже. Евангелието разбира се е било писано след края на Исусовия живот и неговия пролог показва, че вече много други са се опитвали да пишат евангелия за фактите, които са били вярвани от доста порасналото християнско общество. Може би 60 г. сл. Хр. би могла да служи като един ориентир, защото по това време Лука би могъл вече да бъде християнин за повече от десет години и да е пътувал из Палестина, където би могъл да се срещне с мнозина от онези, които са познавали Исус още докато той е бил на земята. Възможно е той да е използвал времето, докато Павел е бил в затвора в Кесария, за да събира сведения за живота на Исус, за когото бил слушал толкова много и Чийто служител е бил самия той.

В евангелието няма никакви указания за мястото на написването му. Вероятно е било написано някъде извън Палестина, въпреки че би могло да бъде съставено и в Кесария. Повечето предложения, включващи Рим, Кесария, Ахая, Мала Азия, Александрия, а защо не и Филипи са само предположения. Няма нито едно добро ранно предание относно мястото на написването му. Може да се каже само, че то е било написано някъде в елинския свят от човек, който е работил сред езичници.

IV. СЪДЪРЖАНИЕ

В общата си подредба и последователност евангелието според Лука следва главната поредица от събития така както е дадена от Матей и Марко, но към нея са включени и множество уникални допълнения.

  • Разказът за раждането на Йоан Кръстител (1:5-25; 57-80);
  • Разказът за рождението и детството на Исус (1:26-56; 2:1-52);
  • Родословието от Адам (3:23-38);
  • Проповедта в Назарет (4:16-30);
  • Специалното призоваване на Петър (5:8-10);
  • Шест чудеса:
  • Чудесния улов на риба 5:1-11;
  • Възкресението на сина на вдовицата от Наин 7:11-17;
  • Освобождението на немощната жена 13:10-17;
  • Изцелението на страдащия от воднянка 14:1-6;
  • Очистването на десетимата прокажени 17:11-19;
  • Изцелението на ухото на Малх, слугата на първосвещеника 22:49-51)
  • Деветнадесет притчи:
  • Притчата за двамата длъжници 7:41-43;
  • Притчата за добрия самарянин 10:30-37;
  • Притчата за легналия приятел 11:5-8;
  • Притчата за глупавия богаташ 12:13-21;
  • Притчата за чакащите слуги 12:35-40;
  • Притчата за своеволния слуга 12:41-48;
  • Притчата за безплодната смокиня 13:6-9;
  • Притчата за първия стол 14:7-11;
  • Притчата за голямата вечеря 14:16-24;
  • Притчата за кулата 14:28-30;
  • Притчата за царя, отиващ на война 14:31-32;
  • Притчата за изгубената драхма 15:8-10;
  • Притчата за блудния син 15:11-32;
  • Притчата за неверния настойник 16:1-13;
  • Притчата за богаташа и Лазар 16:19-31;
  • Притчата за безполезните слуги 17:7-10;
  • Притчата за немилостивия слуга 18:1-8;
  • Притчата за фарисея и бирника 18:9-14;
  • Притчата за десетте мнаси 19:11-27.
  • Срещата със Закхей (19:1-10);
  • Унижението на Исус от Ирод (23:8-12);
  • Явяването на Исус на двамата ученици по пътя за Емаус (24:13-35)

Това са основните допълнения в евангелието на Лука.

V. ПЛАН

Материала на Лука е организиран около централната идея, че Исус е член на човечеството, живял съвършения живот на Човешки Син чрез силата на Святия Дух. Развитието на тази концепция се корени в Лука 2:11 където новороденото бебе е провъзгласено за “Спасител, Който е Христос, Господ”. Първата от тези титли описва неговата мисия, а втората и третата го идентифицират като юдейския Месия.

ЛУКА: ЕВАНГЕЛИЕ ЗА СПАСИТЕЛЯ НА ЧОВЕЦИТЕ

1. Предговор 1:1-4

2. Подготовка за идването на Спасителя 1:5-2:52

  • Известията 1:5-56;
  • Раждането на Йоан 1:57-80
  • Раждането и детството на Исус 2:1-52

В частта за подготовката на идването на Спасителя се съдържа материал, който не се повтаря в другите евангелия. И Матей твърди, че Исус е роден от девица, но той разказва историята от гледна точка на Йосиф, докато Лука я предава от гледна точка на Мария. Относно раждането на Йоан Кръстител няма сведения в другите евангелия.

3. Представяне на Спасителя 3:1-4:15

  • Служението на Йоан 3:1-20
  • Кръщението 3:21-22
  • Родословието 3:23-28
  • Изкушението 4:1-13
  • Връщането в Галилея 4:14-15

Тази част започва с посочване на директната връзка на Христос с историята като че ли за да покаже, че Исус не е някакъв идеализиран религиозен образ на мним герой, а напълно реален участник в човешката история с рождена дата и място на раждане. Родословието му е проследено до Адам и подчертава по-скоро човешкия му произход отколкото принадлежността му към царската династия на Давид. Погледнат откъм съдържание разказът за изкушението е сходен с този в Матей, само че в различна последователност. Освен това Лука обръща внимание върху факта, че дяволът “изчерпа всяко изкушение” (4:13), с което като че ли желае да покаже, че Исус е изпитал всяко възможно човешко изкушение.

4. Служението на Спасителя 4:16-9:50

  • Провъзгласяване на целта 4:16-44
  • Проявления на сила 5:1-6:11
  • Призоваване на помощници 6:12-19
  • Декларация на принципите 6:20-49
  • Служение на милосърдие 7:1-9:17
  • Откровение за кръста 9:18-50

За начало на четвъртата част евангелистът е включил проповедта в Назарет, в която Исус провъзгласява връзката си с пророческите писания. За цел на служението си Христос поставя прогласяването на “благоприятната Господна година”. По-нататъшния биографичен материал е сходен с този на другите синоптици, макар че Лука е вмъкнал множество отделни подробности.

5. Мисията на Спасителя 9:51-18:30

  • Предизвикателства за следване на Исус 9:51-62
  • Изпращането на седемдесетте 10:1-24
  • Учение за Божието царство 10:25-13:20
  • Възникване на обществен конфликт 13:22-16:31
  • Поучения към учениците 17:1-18:30

Петата част, особена по вид е характерна за Лука. С изключение на случайни пасажи, много малко от текста между Лука 9:51 и 18:30 се среща в другите евангелия. Седемнадесет от общо деветнадесетте уникални притчи в евангелието се намират тук. Въпреки че на пръв поглед те може да изглеждат събрани произволно, в действителност те поясняват значението на Христовата мисия. Всяка притча, всеки разказ е образец на майсторството на Лука да използва нова, свежа информация за живота на Христос чрез която да обясни на своите езически читатели значимостта на Исусовата личност и мисия.

6. Страданията на Спасителя 18:31-23:56

  • Случки по пътя за Ерусалим 18:31-19:27
  • Пристигане в Ерусалим 19:28-44
  • Конфликт в Ерусалим 19:45-21:4
  • Предсказания за Ерусалим 21:5-38
  • Последната вечеря 22:1-38
  • Предателството 22:39-53
  • Арестуването и процеса 22:54-23:25
  • Разпятието 23:26-49
  • Погребението 23:50-56

Разказът за Страстната седмица не съдържа големи отделни параграфи, които да се различават съществено от общия модел на синоптичния разказ като цяло. Редът на Последната вечеря (22:19-30), разказът за това как Исус утешава Петър (22:31), епизода с кървавата пот (22:43-44), завеждането при Ирод (23:4-16) Исусовите думи към Ерусалимските жени (23:27-31), покаялия се разбойник (23:39-43) придават картинност и колорит на разказа, но съвсем не променят неговия прогрес и значение. Лука акцентира върху човешките страдания и състрадание на Исус като показва как Човешкия Син издържа кръста в покорство към Неговия Отец.

7. Възкресението на Спасителя 24:1-53

  • Празният гроб 24:1-12
  • Явяването в Емаус 24:13-35
  • Явяването на учениците 24:36-43
  • Великото поръчение 24:44-49
  • Възнесението 24:50-53

Разказът за възкресението е поразително нов и различен. Събитието е реално, както при другите евангелисти, но явяването на Исус на двамата мъже по пътя за Емаус придава още по-голяма достоверност на разказа. Той е пълен с неопровержими свидетелства, че в лицето на Христос нещо ново се е случило на земята. Такива елементи на доказателството са фактът на Христовата смърт, отчаянието на учениците, а след това неочакваното и убедително явяване на Исус и начина по който Той разчупва хляба и им тълкува писанията като отнасящи се за него.

VI. ОСОБЕНОСТИ

1. Литературно евангелие.

Сравнено с другите евангелия това на Лука притежава най-големи литературни достойнства. Неговите истории, взети от устата на Исус, или разказани от самия него представляват бисери на изказа. Речникът му е богат и разнообразен. Четири чудесни песни или стихотворения са намерили място в съчинението му и са се запазили и до наши дни като химни на църквата:

  • Песента на Мария в къщата на Елисавета – Magnificat (1:46-50);
  • Пророчеството на Захария при раждането на Йоан Кръстител – Benedictus (1:67-79);
  • Песента на ангелския хор при раждането на Исус – Gloria in Excelsis (2:14);
  • Молитвата на Симеон при представянето на малкия Исус в храма – Nunc Dimitis (2:28-32).

2. Историческо евангелие.

Евангелието според Лука е предимно историческо. Никой от другите евангелисти не споменава дати като Лука в 1:5; 2:1 и 3:1-2. Никой от тях не представя така пълно живота на Богочовека от раждането до смъртта му. В начина по който той представя Христос няма никаква ограниченост. Той го съзерцава с очите на космополит за когото няма нито юдеин, нито грък, нито варварин, нито роб, нито свободен. Лука е безпристрастен в най-добрия смисъл на тази дума. Неговия разказ не е скучна хроника от събития, а едно живо тълкувание, вмъкнато в общото цяло чрез вдъхновението на Святия Дух.

3. Доктринално евангелие

Учението е подчертано в третото евангелие. Лука едва ли би пътувал с Павел и би работил като пастор и мисионер, ако самият той не е бил на ясно с важността на преподаването на учението за Исус Христос. Въпреки, че той не разглежда теологията по теми, езиковият му речник показва неговото познание и интерес към богословието. Христос, Божият Син, който бе признат от ангелите (1:35), от демоните (4:41) и от Бог Отец (9:35) е представен както като Бог, така и като човек. Учението за спасението е едно от основните за Лука. Той описва Исус като дошъл “да потърси и да спаси погиналото” (19:10). Няколко притчи и по-специално представените в 15 гл. Илюстрират значението на спасението. Глаголът “оправдавам” (гр. “дикаио”), използван много често от ап. Павел се среща няколко пъти в двутомието Лука-Деяния, макар и не винаги в богословски смисъл. В един от случаите обаче – в историята за фарисея и бирника (18:14), той несъмнено е използван за да опише духовното състояние на един човек пред Бога. Както и другите евангелисти Лука по скоро полага основа за богословието отколкото да го развива като предмет, но учението за Личността на Христос и естеството и значението на покаянието, спасението, греха, оправданието, изкуплението и много други са очевидни за читателя.

4. Евангелие на Святия Дух.

Особено ударение е поставено на учението за Святия Дух. Фактически споменаванията за Святия Дух в Лука са повече отколкото тези в Матей и Марко взети заедно. Всички по-важни герои в евангелието – Йоан Кръстител (1:15), Мария (1:35), Елисавета (1:41), Захария (1:67), Симеон (2:25-26) и сам Господ Исус Христос (4:1) са били екипирани за тяхната дейност със Святия Дух. Целият живот на Исус е изпълнен със Святия Дух. Той е зачнат чрез Святия Дух (1:35), кръстен със Святия Дух (3:22), изпитван от Духа (4:1), екипиран с Духа за неговото служение (4:14,18), изпълнен с радостта на Духа (10:21) и очакващ неговите ученици да извършват мисията си със силата на Святия Дух (24:49). Книгата Деяния на апостолите разбира се развива тази тема още повече, показвайки естеството и размера на работата на Святия Дух в църквата.

5. Евангелие на беззащитните и онеправданите

Определени категории от хора получават специално внимание в евангелието. Например Лука има да каже много за жените. Думата жена се среща при него 43 пъти срещу 49 при Матей и Марко заедно. Образът на Мария, майката на Исус е получил много повече внимание в евангелието според Лука отколкото в евангелието според Матей. Елисавета, майката на Йоан Кръстител (1:5,6,39-45,57), пророчица Анна (2:36-38), групата жени, които подкрепяха служението на Исус и пътуваха с Него (8:2-3), жените, които плачеха за него докато носеше кръста Си (23:27-28), жените, присъствали на разпятието и на гроба Му (23:55-56; 24:1-11), са получили нужното им внимание. Децата също са получили от Лука повече внимание отколкото е обикновено в античните хроники. Раждането и детството на Исус и на Йоан Кръстител изобщо не са споменати в евангелието на Марко, докато Лука им отделя три глави. Три пъти Лука отбелязва, че Исус извършва чудо дори и само за едно дете (сина на вдовицата от Наин 7:12; дъщерята на Яир 8:42; обладаното от нечист дух момче 9:38).

От друга страна Исус е представен като покровител на бедните и застъпник за подтиснатите. Седем или осем притчи от Неговите притчи се отнасят за контраста между бедност и богатство или акцентират върху класовото неравенство (заемодавеца и длъжниците 7:41-43; приятеля, който има хляб и този, който няма 11:5-8; глупавия богаташ 12:13-21; бедната жена, която помита къщата и търси грижливо изгубената драхма 15:8-10; богаташът и настойника 16:1-13; богаташът и Лазар 16:19-31; онеправданата вдовица и безсърдечния съдия 18:1-8). Всички тези притчи се срещат само при Лука.Описанието на богатите не е ласкаво, но не е и злостно. Въпреки, че самият Лука е принадлежал към класата на заможните хора, той е общувал свободно и с по-нисшите класи и евангелието му представя Христос като готов да откликне на техните нужди.