ЕВАНГЕЛИЕТО СПОРЕД ЙОАН

Евангелието според Йоан е може би най-необикновения и може би най-ценния член от квартета на каноничните евангелия. Въпреки, че обхваща същата широка последователност от събития, която може да се намери и на страниците другите, то е доста по различно от тях по структура и стил. Не съдържа притчи и споменава само седем чудеса, пет от които не са записани никъде другаде. Словата на Исус в него са насочени главно към Неговата Собствена Личност вместо към етичните принципи на царството. Умножени са личните разговори и взаимоотношенията на Исус с отделни личности са по-подчертани отколкото неговия контакт с народа като цяло. Евангелието е с подчертан богословски характер и отделя особено внимание на естеството на Христовата Личност и на значението на вярата в Него.

I. АВТОР

Евангелието говори само за своя автор.

1.    Авторът е юдеин, свикнал да мисли на арамейски, въпреки, че евангелието е написано на гръцки.

В текста много рядко се срещат подчинени изречения, а еврейските и арамейски думи се използват често, заедно с тълкуванието им. Авторът е бил запознат с юдейските традиции, които обстойно обяснява. В 1:19-28 той споменава юдейското очакване за идващия Месия.

19 И ето, свидетелството, което Иоан даде, когато юдеите пратиха до него свещеници и левити от Ерусалим да го попитат: Ти кой си? 20 Той изповяда, и не отрече, а изповяда: Не съм аз Христос. 21 И попитаха го: Тогава що? Илия ли си? И каза: Не съм. Пророк ли си? И отговори: Не съм. 22 На това му рекоха: Кой си? за да дадем отговор на ония, които са ни пратили. Що казваш за себе си? 23 Той рече: Аз съм “глас на едного, който вика в пустинята; Прав правете пътя за Господа”, както рече пророк Исаия. 24 А изпратените бяха от фарисеите. 25 И попитаха го, като му рекоха: А защо кръщаваш, ако не си Христос, нито Илия, нито пророкът? 26 В отговор Иоан им рече: Аз кръщавам с вода. Посред вас стои Един, Когото вие не познавате, 27 Онзи, Който иде подир мене, [Който преден ми биде], Комуто аз не съм достоен да развържа ремика на обущата Му. 28 Това стана във Витавара отвъд Иордан, дето Иоан кръщаваше.

Той е запознат с неприязънта на юдеите спрямо самаряните (4:9) и с тяхната ограниченост по отношение на поклонението (4:20). Познавал е юдейските празници, които обстойно обяснява.

2. Авторът е запознат отблизо с Палестина, Ерусалим и околностите му.

Той знаел къде е “къпалнята Силоам” (9:7), колко далеч е Витания от Ерусалим (11:18) и разположението на градината отвъд потока Кедрон (18:1). Бил е добре запознат със селищата в Галилея – Витсаида (1:44); Кана Галилейска (2:1). А също и със околностите на Самария – говори за Сихар, Якововия кладенец и хълма на който самаряните са се покланяли (4:5-6,21). По всичко личи, че той се е чувствал като у дома си в страната, която описва.

3. Авторът е очевидец на събитията, които описва.

Както в 1:14: “И видяхме славата Му…”, така и в 19:35, където говори в трето лице, единствено число: “И тоя, който видя, свидетелствува за това”, Йоан претендира, че твърди това, което лично е преживял. Това впечатление се потвърждава и от множеството дребни детайли разпръснати из цялото евангелие. Часът през който Исус е седял при Якововия кладенец (4:6), броят и размера на делвите на сватбата в Кана Галилейска (2:6), количеството и стойността на мирото, с което Мария помаза Учителя, подробностите за процеса на Исус (гл.18,19) – всичко това са факти, които свидетелстват за наблюдателното око на разказвача.

4. Явно авторът е бил с Исус от самото начало на служението Му.

Той споменава случки, които изпреварват по време началото на разказа за Исус, даден от синоптиците. Трябва да е принадлежал към групата от ученици споменавана в разказа. Според последната глава той би трябвало да бъде идентифициран като “възлюбения ученик”, близък приятел на Петър, който е бил съвсем близко до Исус по време на:

  • последната вечеря (13:23)

23 А на трапезата един от учениците, когото обичаше Исус, беше се облегнал на Исусовото лоно.

  • процеса (18:15-16)

15 И подир Исуса вървяха Симон Петър и един друг ученик; и този ученик, като беше познат на първосвещеника, влезе с Исуса в двора на първосвещеника. 16 А Петър стоеше вън до вратата; и тъй другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе та каза на вратарката и въведе Петра.

  • при кръста (19:26-27)

26 А Исус, като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше близо, каза на майка Си: Жено, ето син ти! 27 После каза на ученика: Ето майка ти! И от онзи час ученикът я прибра у дома си.

Само на един от Исусовите най-близки хора отговаря на всички тези обстоятелства. Ап. Яков е бил умъртвен съвсем рано в историята на църквата (Деян.12:2). Петър, Тома и Филип са споменавани толкова често в трето лице единствено число, че никой от не би могъл да бъде автора. Ако и последния да не назовава името си, той приема за дадено, че читателите му знаят кой е той и биха приели авторитета му по въпросите по които той пише. Йоан Заведеев е най-вероятната оставаща възможност.

Биографията на Йоан е непълна както на всички останали библейски личности. Той бил един от синовете на Заведей (Марк 1:19-20), който бил рибар от Галилея и на Саломия, която вероятно е била сестра на Мария, майката на Исус. Доказателство за това намираме при сравнението на следните стихове:

  • Матей 27:56

55 Там бяха още и гледаха отдалеч много жени, които бяха следвали Исуса от Галилея, и Му служеха; 56 между които бяха Мария Магдалина, и Мария майка на Яков и на Иосия, и майката на Заведеевите синове.

  • Марко 15:40

40 Имаше още и жени, които гледаха отдалеч, между които бяха и Мария Магдалина, и Мария майката на малкия Яков и на Иосия, и Саломия;

  • Йоан 19:25

25 А при кръста на Исуса стояха майка Му, и сестрата на майка Му, Мария Клеопова и Мария Магдалина.

Йоан израснал в Галилея и бил съдружник на брат си Яков и на Петър и Андрей в риболовния бизнес. Може би първоначално е принадлежал към учениците на Йоан Кръстител и е напълно възможно той да е бил онзи приятел на Андрей, за когото се споменава в 1:40:

35 На следния ден Иоан пак стоеше с двама от учениците си. 36 И като съгледа Исуса когато минаваше каза: Ето Божият Агнец! 37 И двамата ученика го чуха да говори така, и отидоха подир Исуса. 38 И като се обърна Исус и видя, че идат подире Му, казва им: Що търсите? А те Му рекоха: Равви, (което значи, Учителю), где живееш? 39 Казва им: Дойдете и ще видите. Дойдоха, прочее, и видяха где живее, и останаха при Него тоя ден. Беше около десетият час. 40 Единият от двамата, които чуха от Иоана за Него и Го последваха, беше Андрей, брат на Симон Петър.

Ако Йоан е бил един от тези двама Йоанови ученици, които най-напред са последвали Исус, то напълно възможно е той да е съпровождал Исус още по време на първата му обиколка из Галилея (Йоан 2:2), а по-късно да е изоставил заедно с другите рибарския занаят за да го следва (Мат.4:18-22):

18 И като ходеше край галилейското езеро, видя двамата братя, Симона, наречен Петър и брат му Андрей, че хвърляха мрежа в езерото, понеже бяха рибари. 19 И казва им: Дойдете след Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци. 20 И те веднага оставиха мрежите и отидоха след Него. 21 И като отмина от там, видя други двама братя, Яков Заведеев и брат му Иоан, че кърпеха мрежите си в ладията с баща си Заведей; и ги повика. 22 И те на часа оставиха ладията и баща си, и отидоха след Него.

Явно Йоан е бил един от най-вътрешния апостолски кръг и е придружавал Исус от началото до края на земното му служение. Той остава заедно с Петър по време на тягостните дни на разпятието и погребението на Христос и заедно с него е един от първите посетители на празния гроб. Там той вижда обвивката на празния саван и повярва (20:1-8):

1 В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба сутринта, като беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба. 2 Затова се затича и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото обичаше Исус, и им казва: Дигнали Господа от гроба, и не знаем где са Го положили.
3 И тъй, Петър и другият ученик излязоха и отиваха на гроба; 4 и двамата тичаха заедно, но другият ученик изпревари Петър и стигна пръв на гроба. 5 И като надникна, видя плащаниците сложени, но не влезе вътре.
6 След него дойде Симон Петър и влезе в гроба; видя плащаниците сложени, 7 и кърпата, която беше на главата Му, не сложена с плащаниците, а свита на отделно място.
8 Тогава влезе другият ученик, който пръв стигна на гроба; и видя и повярва.

Епилогът на евангелието загатва, че Йоан е живял дълго време след началото на християнската ера, защото иначе обяснението за дългия му живот едва ли би било необходимо. Посланията показват, че той се е издигнал до влиятелна позиция в църквата и станал мощен тълкувател на Божията любов, така както тя е разкрита в Христос. Йоан най-вероятно умрял от естествена смърт в края на първи век.

II. ДАТА И МЯСТО НА НАПИСВАНЕ

Четвъртото евангелие не би могло да бъде датирано по-късно от Тациановия “Диатесарон”, в който то е било включено около средата на втори век. Откриването на фрагмента от манускрипта на Райланд, представляващ запазен откъс от Йоан 18:31-33,37-38, датиращ от 135 г. сл. Хр и намерен в Египет, показва, че Евангелието според Йоан е било вече в употреба в началото на втори век. Гуденау допуска, че то би могло да бъде вече написано около 40 г. сл. Хр., но тази датировка се приема от много малко учени. Най-правдоподобна е теорията според която Евангелието е написано в Мала Азия, навярно в Ефес, към края на първи век, най-вероятно около 85 година, когато църквата вече е била достигнала известна степен на зрялост и е имала нужда от по-нататъшен възход на учението за естеството на вярата. Очевидно то е написано в езическа обстановка, понеже юдейските празници и обичаи са обяснени за улеснение на онези, които не са запознати с тях (2:13; 4:9; 19:31).

III. СЪДЪРЖАНИЕ

Ключът към съдържанието на Евангелието според Йоан е даден в авторовото официално твърдение за неговата цел в Йоан 20:30-31:

30 А Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са вписани в тая книга. 31 А тия са написани за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и, като вярвате, да имате живот в Неговото име.

Три думи изпъкват в този кратък пасаж: “знамения”, “вярвате” и “живот”.

1. Знамения

Първата от тези думи съдържа указание за това, че структурата на евангелието е организирана около определен брой чудеса, които най-общо казано са подобни на тези записани в синоптичните евангелия, но са наречени знамения поради специалното им значение в това евангелие. За Йоан знаменията са материални свидетелства, които служат за подчертаването на определена, изключително важна духовна истина. Като се изключат възкресението и чудесния улов на риба от 21 глава, седем такива знамения са извършени от Исус публично върху други хора или за доброто на други хора. Те илюстрират различни аспекти на Неговата власт и всички заедно допринасят за изграждането на централното учение на евангелието – Христовата божественост. Могат да бъдат класифицирани както следва:

Наименование

Пасаж

Област на власт

Превръщането на водата във вино

Йоан 2:1-11

материята

Изцелението на сина на царския чиновник

Йоан 4:46-54

пространството

Изцелението на болния при къпалнята Витесда

Йоан 5:1-18

времето

Нахранването на петте хиляди души

Йоан 6:1-14

количеството

Ходенето на Исус по водата

Йоан 6:16-21

природните закони

Изцелението на слепородения човек
при къпалнята Силоам

Йоан 9:1-41

нещастието

Възкресението на Лазар

Йоан 11:1-46

смъртта

Тези седем чудеса са извършени точно в областите в които човек е неспособен да предизвика каквато и да било промяна на законите или условията, които оказват влияние върху живота му. В тези области в които човек се явява безсилен и с които не може да се справи, Исус се явява силен. Чудесата, които той върши свидетелстват за неговите свръхестествени способности и трансцедентен контрол над факторите, които определят човешкия живот.

2. Вяра

Втората дума – “вяра” – е ключовата дума в евангелието. Употребена е деветдесет и осем пъти. Най-често е преведена като вярвам, въпреки че понякога се среща като “доверявам” или “поверявам” (срв.2:24). Обикновено означава признаване на дадена лична претенция, или пък пълно посвещаване на даден човек към Христос. В нея е скрито пълното значение на целия християнски живот, защото времето в което глаголът най-често е използван предполага един продължителен процес на вярване, който включва също така прогрес и развитие. Йоан поставя знак за равенство между повярването в Христос и приемането Му (1:12), което значи човек да направи Исус част от живота си.

12 А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име;

Убеден от знаменията, които са доказателства за властта на Исусовата Личност, вярващият логически се придвижва към една устойчива, постоянна и установена вяра.

3. Живот

Третата важна дума в евангелието е “живот”. В Йоановия речник тя включва всичко, което вярващия получава заедно със спасението. Този “живот” е най-висшето преживяване на което е способен човек. В Йоан 17:3 Исус каза:

3 А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил.

Според Йоан животът не е само една животинска жизненост или продължителността на човешкия живот. Той предполага съзнание, защото не може да има познание без едно осъзнато съществуване. Освен това той означава контакт или общение, взаимодействие със обкръжаващата ни среда, защото ние не можем да схванем нещата или да опознаем личностите с които сме нямали нито пряк, нито косвен контакт. Включва също и непрекъснатост или продължителност, защото познаването на Бога предполага едно съвместно съществуване с Него, а Той е вечен. И накрая, развитие, защото нашето познаване на Бога трябва да се увеличава, то не може да бъде статично.

Христос е представен като образец на такъв живот, който е едновременно Божий дар и Божия цел за християнина.

Тези три думи – знамения, вяра и живот създават логическата организация на евангелието. Около знаменията са групирани поученията, които ги тълкуват с цел да представят определени духовни истини. Във вярата или нейната противоположност – неверието са виждат положителните или отрицателни реакции спрямо демонстрираните истини. А живота или смъртта са вечните последствия, които се определят от вярата и неверието. Накратко казано, знаменията ни дават откровението за Бога, вярата е реакцията, която те са предназначени да произведат, а живота е резултата, който вярата донася.