ДИСЦИПЛИНАТА ДА ХОДИМ НА ЦЪРКВА

По идея на Dr. Wayne J. Gerber

Това е първата от духовните дисциплини, които един ученик на Христос трябва да практикува – да участва в живота на неговата местна църква. Бог събира учениците си в една група, която ние наричаме църква. Участието в църквата помага на ученика да расте и да става повече като Исус Христос. Както съм казвал и преди духовните дисциплини настройват елементите на нашата човешка същност – духът, душата и тялото ни по такъв начин, че духът да побеждава плътта в нас и така ние да живеем един победоносен християнски живот.

Когато за последен път аз разглеждах духовните дисциплини в нашата църква аз пропуснах тази дисциплина, мислейки си, че тя се подразбира и всички я правят. Но, сега като се замисля, виждам, че много хора спират да я практикуват и това е началото на тяхното духовно лутане, охладняване към Христос, а дори и отстъпване от вярата.

Започвайки с едно изучаване на това какво е църквата, ние ще продължим и ще разгледаме две изключително важни дейности на църквата – общото поклонение и общението. Урокът завършва със списък от неща, които учениците на Исус правеха на техните църковни събрания.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ЦЪРКВАТА

За да разберем какво представлява църквата, ние трябва да видим кой я съставлява, кой е част от църквата? В 1 Коринтяни 1:2 четем:

2 до Божията църква, която е в Коринт, до осветените в Христа Исуса, призовани да бъдат светии, заедно с всички, които призовават на всяко място името на Исуса Христа, нашия Господ, Който е и техен и наш:

Кои според този стих са Божията църква? Ап. Павел адресира посланието си към „Божията църква, която е в Коринт”, и в самия адрес на писмото си той пояснява кои са те:

  • „Осветените в Христос Исус” – ние сме осветени чрез кръвта на Исус (Евреи 10:10).
  • „Призовани да бъдат светии” – един ден, когато Бог ни срещне, той ще ни направи напълно съвършени и тогава ще бъдем наистина „светии”. Но, нашето призвание да бъдем светии е валидно още от сега.
  • „всички, които призовават на всяко място името на Исус Христос” – църквата се състои от хора, които вярват в Исус Христос – не в Буда или в Мохамед или в някакъв друг бог или идол, а в Исус Христос

Това са хората, които съставляват църквата.

Второто нещо, което ще ни помогне да разберем какво представлява църквата е разбирането за това какво е отношението между църквата и Христос? Отговор на този въпрос намираме в 1 Коринтяни 12:27

27 А вие сте Христово тяло, и по отделно части от Него.

Каква е връзката между Христос и църквата? Църквата е „тялото на Христос”, а Той е нейната глава (Ефесяни 5:23; Колосяни 1:18). Както главата управлява тялото, така би следвало и Христос да управлява църквата.

Третият въпрос, който ще ни помогне да разберем какво представлява църквата е „Какво обединява църквата? Какво свързва нейните членове и ги прави едно?”. В Ефесяни 4:4-6 четем:

4 Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда на званието ви: 5 един Господ, една вяра, едно кръщение, 6 един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички.

Членове на Христовата църква са онези, които са части на Христовото тяло и са изпълнени със Святия Дух. Така както за да бъде нашето тяло живо, нашият дух трябва да е в него, така и това, което прави Христовата църква да бъде жива е единият Дух на Бога.

Освен едно тяло и един Дух какво друго имаме, което е общо за всички ученици на Христос? Общата надежда, единия Господ, общата вяра и общото кръщение. Каква е надеждата на църквата? Възкресението от мъртвите. На това се надяваме, в това вярваме – че ще бъдем един ден с Господ и че ще живеем заедно с Него във вечността. Ние сме мнозина, ние сме различни, но сме едно.

Как бихте описали църквата? Какво представлява църквата въз основа на стиховете, които прочетохме? Църквата са осветените в Христос Исус хора, призовани да бъдат светии, които са тяло на Христос и са свързани в едно от общия Дух, надежда, вяра и кръщение.

ЦЪРКВАТА В ПОКЛОНЕНИЕ

До тук ние видяхме какво представлява църквата. Но какво прави тя? Ние се събираме с една цел и каква е тя? Да се покланяме на Бог. В Псалом 95:6-7 Божието слово ни подканя:

6 Дойдете да се поклоним и да припаднем (не да изгубим съзнание, а да паднем ниско долу в краката на Бога като знак на поклонение),
Да коленичим пред Господа нашия Създател;
7 Защото Той е наш Бог, И ние сме люде на пасбището Му и овце на ръката Му,

Тук виждаме една картина в която Бог е представен като наш овчар, а ние като негово стадо. Но, какво ни кани Бог да правим в тези стихове? Бог ни кани да му се покланяме.

Как трябва да се покланяме на Бога? В Псалом 100:1-2 се казва:

1 Хвалебен псалом.
Възкликнете на Господа, всички земи.
2 Служете Господу с веселие;
Дойдете пред Него с радост.

Вие как идвате да се покланяте на Бога? С какво настроение или по-точно с какво отношение? С веселие и с радост. Тук не става въпрос затова да бъдем винаги усмихнати, понеже ние можем да дойдем и с тъга пред Господа. Но, самото ни идване пред Бог е с радост – дори и поради самия факт, че имаме при Кого да отидем, пред Кого да се поклоним и пред Кого да излеем мъката си. Ние служим на Бог с радост и веселие, ние Му се покланяме, понеже заслужава – Той е нашия създател и Той е нашия изкупител от греха и смъртта.

Следващият въпрос е на кого се покланяме? Според Исус на кого единствено трябва да се покланяме? В Матей 4:10 четем Неговите думи към Сатана:

10 Тогава Исус му каза: Махни се, Сатано, защото е писано: “На Господа твоя Бог да се покланяш, и само Нему да служиш”.

Ние не трябва да се покланяме не само на сатана и на демоните, но дори и на ангелите и на Божиите служители. В Откровение 19:10 четем за опитността на Йоан по този въпрос.

10 Тогава аз паднах пред нозете му да му се поклоня; но той ми рече: Недей; аз съм съслужител на тебе и на братята ти, които държат свидетелството за Исуса; поклони се Богу; защото духът на пророчеството е да свидетелствуваме за Исуса.

При друг подобен опит да се поклони на ангела, която му носеше откровението Йоан отново беше коригиран да не се покланя дори и на ангели, а било то и Божии пратеници, но само на Бога (Откровение 22:8-9)!

8 Аз, Иоан, съм, който чух и видях, и когато чух и видях, паднах да се поклоня пред нозете на ангела, който ми, беше показал това. 9 Но той ми рече: Недей! Аз съм служител на тебе и на братята ти пророците и на тия, които пазят думите на тая книга. Поклони се Богу.

Как да се покланяме? В Йоан 4:19-24 четем за срещата на Исус и Самарянката.

19 Казва Му жената: Господине, виждам, че Ти си пророк. 20 Нашите бащи в тоя хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото гдето трябва да се покланяме. 21 Казва й Исус: Жено вярвай Ме, че иде час, когато нито само в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца. 22 Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите. 23 Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. 24 Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.

Въпросът тук е как да се покланяме? С дух и истина – това означава със сърцето си и в действителност – не само в църква, но целият ни живот да бъде живот на поклонение.

Кога е едно добро време в което да се събираме за поклонение пред Бог? В „първия ден на седмицата” (Деяния 20:7а)

7 И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ.

Тук виждаме, че по апостолско време църквата се е събирала за поклонение в „първия ден на седмицата”. Кога е бил първия ден на седмицата по онова време? Отговорът на този въпрос се състои в това кой е бил седмия ден. Седмия ден е бил съботата. Следователно първият ден на седмицата е бил неделята. Юдеите са пазели съботата. Но понеже Христос възкръсва „в първия ден от седмицата” (Марко 16:9; Йоан 20:1,19), християните започват да провеждат своите събрания именно тогава (1 Коринтяни 16:2).

Какво научихме от тези стихове за поклонението на църквата? Бог ни кани да Му се покланяме, защото Той е нашия създател. Той е нашия Бог и затова ние му се покланяме. Нашето служение пред Него трябва да бъде на драго сърце – с радост и веселие. Ние не трябва да се покланяме на никой друг освен него – било то на Сатана, на демони или дори на ангели. Нашето поклонение към Бога трябва да бъде с дух и истина. Едно добро време да Му се покланяме е „първия ден на седмицата”, който е неделя.

ЦЪРКВАТА В ОБЩЕНИЕ

В Псалом 122:1 четем:

1 Зарадвах се, когато ми рекоха:
Да отидем в дома Господен.

Какво кара авторът на този псалом да се радва? Поканата за отиване в Божия дом. Защо? Защото когато всички идваме в Господния дом, ние се събираме и можем да имаме общение, а общението е нещо приятно и радостно.

Според Псалом 133:1 общението е добро и угодно на Господ:

1 Ето колко е добро и колко е угодно
Да живеят братя в единодушие!

Какво е угодно и добро в очите на Господа според този псалом? Да живеят братя в единодушие. Значи, ние се събираме не само за да се покланяме на Бога, но също и да общуваме – и с Бога и помежду си.

Ключовата дума за разбирането на новозаветното общение е гръцката дума “koinonia“. Тя се среща само 12 пъти в Новия Завет. Най-често е преведена като “общение”. Но значи нещо много повече – не само размяна на думи, но едно самопожертвователно споделяне.

  • В Рим. 15:26 тя е използвана за помощта, която гръцките християни събират за вярващите в Ерусалим.
  • В I Кор. 10:16 за общението в Христовата кръв и в Христовото тяло.

Като се вземат впредвид всички случаи в които думата е употребена може да се каже, че тя има следните значения:

  • двустранно взаимоотношение на даване и получаване;
  • близко партньорство и сътрудничество;
  • двама или повече хора, обединени от общ интерес или кауза;
  • любов и загриженост на хората един за друг;
  • общение, участие, принос, споделяне, приятелство.

Много е важно да имаме разбирането, че сме части на едно тяло, които се грижат една за друга и си сътрудничат за изпълнението на волята на Главата – Христос (1Кор.12:12-27).

Колко души са необходими за да може църквата да има своето общение? За да се получи разговор или за да има диалог са необходими поне двама души. В Матей 18:20 четем:

20 Защото, гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.

С кого Бог ни е призовал да бъдем в общение? Освен помежду си Бог Отец ни е призовал да бъдем в общение с Неговия Син (1 Коринтяни 1:9).

9 Верен е Бог, чрез Когото сте били призовани в общението на Сина Му Исуса Христа нашия Господ.

Освен със Сина с кого другиго имаме общение? Във 2 Коринтяни 13:14 четем:

14 Благодатта на Господа Исуса Христа, и любовта на Бога и общението на Светия Дух да бъде с всички вас. Амин.

И с кой друг имаме общение (1 Йоаново 1:7)?

 7 Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг, и кръвта на Сина Му Исуса [Христа] ни очиства от всеки грях.

Тук се говори за „общение един с друг”. „Един с друг” – но кой е другия? Дали е човекът до нас или е някой друг? Общението за което става дума тук е общение с „Този, който е в светлината” и ако погледнем предните стихове ще разберем, че това е Бог Отец (Йоан 1:3).

Какво научаваме за общението от всички тези стихове? В местната църква ние имаме общение с вярващите, имаме общение с Бог Отец, с Бог Син и с Бог Святи Дух.

КАКВО ПРАВЕХА УЧЕНИЦИТЕ НА ИСУС В ТЕХНИТЕ СЪБРАНИЯ?

Причината, поради която си задаваме този въпрос е да се огледаме в Божието Слово и да видим дали и ние правим същите неща както и те?

  • Създаваха ученици, кръщаваха, поучаваха (Матей 28:19-20)

18 Тогава Исус се приближи към тях и им говори, казвайки: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. 19 Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, 20 като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века. [Амин].

  • Поучаваха, общуваха, разчупваха хляба, молеха се (Деяния 2:42)

 42 И те постоянствуваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.

  • Молеха се (Деяния 4:24)

 24 А те като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и рекоха: Владико, Ти си Бог, Който си направил небето, земята, морето и всичко що е в тях

  • Покланяха се, постеха, молеха се, полагаха ръце на мисионери и ги изпращаха да вършат духовна работа (Деяния 13:2-3)

2 И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух рече: Отделете ми Варнава и Савла за работата, на която съм ги призовал. 3 Тогава, като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха.

  • Четяха Писанията (Деяния 15:21)

 21 Защото още от старо време по всичките градове е имало такива, които са проповядвали Моисеевия закон, който се и прочита всяка събота в синагогите.

  • Отслужваха Господна вечеря (1 Коринтяни 11:23-26)

23 Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб, 24 и, като благодари, разчупи и рече: Това е Моето тяло, което е [разчупено] за вас; туй правете за Мое възпоминание. 25 Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоминание. 26 Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете [тая] чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.

  • Пророкуваха (1 Коринтяни 14:3)

3 А който пророкува, той говори на човеци за назидание, за увещание и за утеха.

  • Даваха дарения (1 Коринтяни 16:2)

2 В първия ден на седмицата всеки от вас да отделя според успеха на работите си, и да го има при себе си, за да не стават събирания, когато дойда.

  • Възстановяваха падналите, носеха си бремето един на друг (Галатяни 6:1-2)

1 Братя, даже ако падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с кротък дух; но всекиму казвам: Пази себе си, да не би ти да бъдеш изкушен. 2 Един другиму теготите си носете, и така изпълнявайте Христовия закон.

  • Пееха и благодаряха на Бога (Ефесяни 5:19-20)

19 и разговаряйте се с псалми и химни и духовни песни, като пеете и възпявате Господа в сърцето си, 20 и като винаги благодарите за всичко на Бога и Отца в името на нашия Господ Исус Христос,

  • Учеха се, увещаваха се един друг, пееха, благодаряха (Колосяни 3:16)

16 Христовото слово да се вселява във вас богато; с пълна мъдрост учете се и увещавайте се с псалми и химни и духовни песни, като пеете на Бога с благодат в сърцата си.

  • Свидетелстваха за нашия Господ (2 Тимотей 1:8)

8 И тъй, не се срамувай да свидетелствуваш за нашия Господ, нито се срамувай от мене – затворник за Него, но участвувай в страданията за благовестието по силата дадена от Бога,

По какъв начин тези дейности окуражаваха учениците на Христос?

ПРИЛОЖЕНИЕ – Участието в живота на църквата е съществено за растежа на Христовия ученик.

  • Какво и по какъв начин от нещата, които ние правим в църква ви окуражава?
  • Има ли нещо, което досега не сте правили, но желаете да правите в църква – да свидетелствата или да пеете или да четете от Божието Слово, да водите молитва или да пророкувате?