ДИСЦИПЛИНАТА ДА СИ ЧЕТЕМ БИБЛИЯТА

Четенето и изучаването на Писанията са духовните дисциплини, които ще разгледаме в този урок. Независимо дали ги наричаме „Свещените Писания”, „Божието Слово”, „Библията” или „Стария и Новия Завет”, става въпрос все за едно и също нещо. Бог ни е говорил в една Книга, която е по-важна от всяка друга книга писана някога. Ученикът на Исус трябва да направи тази Книга централен фокус на неговото изучаване, понеже в нея ние намираме пътят към вечния живот.

Започвайки с два примера на изучаване на Божието Слово, ние ще спрем на въпросите:

  • „Как сме получили Писанията?”
  • „Какво представляват Писанията?”
  • „Защо трябва да изучаваме Писанията?”
  • „Какви са резултатите от изучаването на Писанията?”

ПРИМЕРИ НА ЧЕТЕНЕ И ИЗУЧАВАНЕ НА БОЖИЕТО СЛОВО

Първият пример, който ще разгледаме е от Деяния 8:26-35. Това е историята за Филип и Етиопския скопец.

26 А ангел от Господа говори на Филипа, казвайки: Стани, иди към юг, по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа. 27 И той стана та отиде. И, ето, човек от Етиопия, скопец, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше поставен над цялото й съкровище, и беше дошъл в Ерусалим да се поклони, 28 на връщане седеше в колесницата си и четеше пророка Исаия. 29 А Духът рече на Филипа: Приближи се и придружи тая колесница. 30 И Филип се завтече та го чу като прочиташе пророка Исаия, и каза: Ами разбираш ли каквото четеш? 31 А той рече: Как да разбера, ако ме не упъти някой? И помоли Филипа да се качи и да седне с него. 32 А мястото от писанието, което, четеше беше това: –

“Като овца биде заведен на клане:
И както агне пред стригача си не издава глас,
Така не отваря устата Си;
33 В унижение отмени се съдбата Му,
А поколението Му, –
Кой ще го изкаже?
Защото се взе живота Му от земята”

34 И скопецът продума и рече на Филипа: Кажи ми, моля ти се, за кого казва това пророкът, – за себе си ли, или за някой друг? 35 А Филип отвори уста, и като почна от това писание, благовести му Исуса.

Какво откри този етиопски скопец като четеше Божието Слово? Разбира се, това, което той откри, той го откри не сам, а с помощта на Филип. Но все пак, в крайна сметка той откри нещо, което до този момент не знаеше, понеже той получи отговор на своя въпрос: „За кого казва това пророка – за себе си, или за някой друг?”. Скопецът беше озадачен от думите за Този, който както овцата и агнето предадени на клане не се съпротивява по никакъв начин на унижението и смъртта си и в същото време има безбройно поколение, и то именно поради загубата на живота си. Четейки част от Свещените писания с помощта на Филип скопецът откри, че пророкът не говори за себе си, а за Месията, за Исус Христос. Той е този, за Когото става дума в този текст. Той е Агнето, което хем умира, хем има безбройно поколение, защото и ние всички сме Негово поколение.

От начинът по който скопецът достигна до този извод ние можем да научим много. Първо, нормално е когато четем Божието Слово, ние да разбираме някои части от него, но също така да срещаме и трудни пасажи, които не са ни ясни. Тогава, какво да правим с тези места от Божието Слово, които не разбираме? Разбира се, ние трябва да се молим Святият Дух да ни даде просветление върху Словото си, но също и да търсим някой, като Филип, който „да ни упъти”. Както каза скопеца: „Как да разбера, ако ме не упъти някой?”. Това ни показва, че е нормално когато четем Божието Слово и ние, като този човек да имаме въпроси. Нормално е да имаме въпрос, но също така не трябва да оставяме тези въпроси неотговорени. Трябва да търсим отговори. Това е начинът по който човек израства във вярата – като пита по-зрели в Господа хора относно това, което не разбира. За това е пример дори и нашия Господ Исус. Спомняте ли си какво правеше той, когато беше на дванадесет години и родителите му го изгубиха на връщане от Ерусалим, където бяха ходили по случай празника Пасха (Лука 2:46)?

46 И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, че ги слушаше и ги запитваше.

Това е начинът да растем в познанието на Бога – да четем Словото Му и да задаваме въпроси за нещата, които се казват в него, но които не разбираме. Начинът по който четем Словото трябва да бъде подобен на начинът по който ядем риба. Когато ядем риба и срещнем някоя кост, ние не се отказваме от рибата, а просто оставяме костта на страна и продължаваме. По същия начин, когато срещнем в Божието Слово нещо, което ни е неясно, или което не можем „да преглътнем”, ние трябва „да го отделим на една страна” и да питаме някой, който би могъл да знае значението му – например, някой по стар във вярата и по-опитен брат или сестра или пък нашия пастир.

Забележете и една друга подробност в примера, който разглеждаме. Скопецът четеше на глас. Защото, в ст. 30 се казва, че когато Филип се приближи при колесницата, той „чу” това, което скопецът четеше и разпозна, че текстът беше от книгата на пророк Исая. Това означава, че велможата е четял на глас. И това е една добра практика. Когато си четем Божието Слово у дома, дори да сме сами да си го четем на глас. Когато четеш на глас, ти се концентрираш повече върху това, което четеш и не оставяш мислите ти да блуждаят. Когато не само четеш, но и чуваш библейския текст, ти го запомняш по-лесно и той се запечатва по-здраво в сърцето ти. Така че, нека да четем на глас Божието Слово, да размишляваме върху него, и когато срещнем нещо, което ни е трудно, да питаме някой, който знае.

Другият пример, който ще разгледаме са беряните от Деяния 17:11

11 И беряните бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък, и всеки ден изследваха писанията да видят дали това е вярно.

„Беряните” за които става дума в този стих бяха гражданите на град Берия. Те бяха по-благородни от „солунците” – гражданите на Солун. Защо? Защото, солунците отхвърлиха христовото учение, а беряните го приеха. Когато ап. Павел проповядваше благовестието, те го приеха „без предрасъдък”. Много е важно, когато ние слушаме проповедите в църква ние да не отхвърляме проповедника. Защото, отхвърлянето на проповедника спира благодатта, която тече през този проповедник. Но в този стих виждаме, че беряните са пример за нас в две неща. Те не само приемаха учението „без всякакъв предразсъдък”, но заедно с това и „изследваха писанията” за да намерят в тях потвърждение на Павловите думи. Ние нямаме право да се съмняваме в Божието Слово, но имаме право да се съмняваме в това дали даден проповедник проповядва точно Божието Слово. Това е едно „свято” съмнение „без предразсъдък”, което ни предизвиква без да отхвърляме проповедника ние да намерим още повече доказателства за проповядваната истина в Божието Слово и така да затвърдим убежденията си в нея. Но също така и не трябва сляпо да се доверяваме и да приемаме за вярно нещо за което не намираме доказателство и потвърждение в Библията. Затова, и аз ви насърчавам, когато проповядвам Божието Слово, вие да не приемате моите думи ей така – „на доверие”, но да изследвате Библията сами за себе си и да проверявате дали казвам истината. И когато се убедите от свой собствен опит, че това, което се проповядва от амвона е същото, като това, което пише в Свещените Писания, вие самите ще бъдете насърчени.

Забележете също така и това кога беряните изследваха писанията? „Всеки ден”. Това означава, че и ние също като тях трябва да изследваме, т.е., да изучаваме писанията всеки ден. Именно това е духовната дисциплина за която говорим – ежедневно четене и изучаване на писанията.

КАК СМЕ ПОЛУЧИЛИ ПИСАНИЯТА?

Ние вече казахме, че Бог ни е дал Свещените Писания включени в нашата Библия. Но, въпросът е „Как?”. Краткият отговор на този въпрос е: „Чрез човеци, вдъхновени от Святия Дух”. Те не са писали автоматично, но Святият Дух им е дал мислите, които те да напишат, като е използвал техните собствени индивидуалности и таланти и в същото време е контролирал процеса на написване, така че той да се осъществи без никакви грешки. В Изход 31:18 четем как Бог даде Десетте Заповеди на Мойсей.

18 И като свърши говоренето си с Моисея на Синайската планина, Господ му даде двете плочи на свидетелството, каменни плочи, написани с Божия пръст.

Тук се казва, че самите десет заповеди, са били написани собственоръчно от Бог. Разбира се, „Божия пръст” е изразно средство (антропоморфизъм – приписване на Бог на човешки качества), но то прави ясен факта, че първите Божии думи към човека бяха написани по свръхестествен начин лично от Самия Бог върху каменни плочи. По-късно тези каменни плочи бяха строшени от Мойсей и той приготви други на които Бог да напише отново заповедите Си, но по-важно от това е, че Бог имаше лична среща с Мойсей и серия от разговори при които Бог му предаде това, което желаеше да бъде написано в Словото Му.

В Галатяни 1:11-12 пък четем как ап. Павел е получил от Бог нещата, които по-късно е записал в посланията си. Примерът с Мойсей беше от Стария Завет, а примерът с Павел е от Новия Завет.

11 Защото ви известявам, братя, че проповядваното от мене благовестие не е човешко; 12 понеже аз нито от човек съм го приел, нито съм го научил от човек, но чрез откровение от Исуса Христа.

Тук виждаме, че и Павел, както и Мойсей е получил посланието, което предава на хората чрез откровение от Бога. Какво означава думата „откровение”? Буквално тази дума означава „дръпване на завесата”. Както когато отриват нов паметник – той е покрит със завеса, която при самото му откриване бива свалена и тогава паметникът се вижда в цялата му слава. Думата откровение означава нещо, което досега е било скрито за нас и ние не сме можели да го видим или да го познаем, но Бог маха завесата от него и ни го разкрива. В Стария Завет Той ни разкрива Себе си, характера си, волята си, а в Новия Завет ни разкрива пълнотата на спасителния си план чрез Исус Христос. Чрез Христос, който умира на кръста за греховете ни и нашата вяра в Него ние се спасяваме. Старият и Новият Завет са като корените и короната на едно дърво. Те са различни на вид и предназначение, но са същото дърво. Както листата не могат без корените, така и корените не могат без листата, от които пък от тях получават вещества, които са им нужни за да функционират правилно.

В Евреи 1:1-2  също се споменават някои от начините по които сме получили писанията.  Как е говорил Бог?

1 Бог Който при разни частични съобщения, и по много начини, е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците, 2 в края на тия дни говори нам чрез Сина

Забележете, тук се казва, че преди идването на Христос, Бог е говорил на народа си чрез пророците и го е правил по много различни начини. Например, на Езикиил Бог му каза: „Излез на полето и там ще ти говоря.” (Езекиил 3:22). На Еремия каза: „Слез в къщата на грънчаря и там ще те направя да чуеш думите ми.” (Еремия 18:2).

Тук не можем да не споменем и това, че Исус Христос е най-окончателното и най-пълното откровение на Бог към нас. Така че, ако искаме да разберем дали нещо е Божията воля, ние трябва да си зададем въпроса: „Какво казва или мисли Христос по този въпрос?” и „Дали Исус Христос би го направил?”.

2 Тимотей 3:16 ни дава отговорът на въпроса: „Кой ни даде писанията? Кой е източникът на писанията?”  Краткият отговор на този въпрос е: „Господ.”. Но, точно това е, което е важно да разберем, че хем Господ ни ги и е дал, хем чрез човеците ни ги е дал, но това, пък че ни ги е дал чрез човеците, не означава, че те са от човеците, но пак са Божии.

16 Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата;

Ключовата дума в този стих е „боговдъхновено”. Тя показва степента до която Свещените Писания принадлежат на Бога. Те са да такава степен вдъхновени от Бога, че спокойно можем да приемем, че това са думите на Самият Бог, който ни говори чрез Писанията Си. Думата „боговдъхновено” означава „издишано през Божията уста”. Защото, когато човек говори, от дробовете му излиза въздух, който задвижва гласните му струни. Въздушна струя, която преминава през гласните ни струни ни прави способни да говорим и да казваме каквото и да било. Така че, когато ап. Павел казва, че „всичкото писание е боговдъхновено”, това означава, че Бог е този, който го е казал. До такава степен Бог го приема за свое и принадлежи на Него, че то е авторитет на който ние можем напълно да се доверим като Слово на самия Бог.

Има още един стих в подкрепа на това, че Писанието е не човешко, а Божие Слово и това е 2 Петрово 1:20-21.

20 И това да знаете преди всичко, че никое пророчество в писанието не е частно на пророка обяснение на Божията воля; 21 защото никога не е идвало пророчество от човешка воля, но [светите] човеци са говорили от Бога; движими от Светия Дух.

Тези стихове обобщават всичко, което казахме до тук. Авторите на Библейските книги са били святи човеци, „движени” от Святия Дух и в крайна сметка техните писания предават не техните собствени мисли и думи, а тези на Бога. Така че, ето как имаме писанията – Бог говори чрез човеци, движени от Святия Дух.

Затова, нашият поглед трябва да бъде не човеците, а към Свещените Писания. Защото, ние човеците сме всички грешни и недостатъчни. Затова, когато искаме да разберем истината за Бог, то трябва да я търсим не някъде другаде, а да се обърнем към Свещените писания на Стария и Новия Завет, които са Божието Слово. И нека да бъдем дисциплинирани като благородните беряни, които когато чуеха нещо ново веднага го сравняваха с истината на Свещените Писания.

КАКВО ДА ПРАВИМ, КОГАТО ПРИ ЧЕТЕНЕТО НЕ РАЗБИРАМЕ НЕЩО ОТ БИБЛИЯТА?

Когато срещаме проблем при тълкуването на писанията, ние трябва винаги да помним, че най-добрия начин да тълкуваме писанията е чрез самите писания. Например, в Матей 24:23-24 се казва:

23 Тогава ако някой ви каже: Ето тук е Христос, или: Тука, не вярвайте; 24 защото ще се появят лъжехристи, и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така щото да заблудят, ако е възможно, и избраните.

Как да разбираме този стих. Кои са лъжехристите и лъжепророците за които става дума тук? Ако не бъдем внимателни, ние бихме могли да предположим, че този стих се отнася за лъжеучителите, които обикалят по домовете и се опитват да привлекат към себе си нови последователи. Но, тук се говори за „големи знамения и чудеса”, а те не правят знамения. Точно обратното, те твърдят, че времето на чудесата е свършило още през първи век. Друго предположение би било, че това са екстрасенсите, които претендират за свръхестествени способности. Но за екстрасенсите е ясно, че те не са от Бога. А в стиха се говори за човеци, които ще се опитат, ако е възможно да заблудят и избраните. Т.е, те ще се представят за Христос и за Божии пророци. Разграничаването между тях и истината ще бъде много трудно и затова, ние трябва да бъдем внимателни към всяко свръхестествено проявление и към претенциите на всеки новопоявил се лидер в тялото Христово.

Най-добрият начин да тълкуваме писанията е чрез самите писания. Това значи не да се доверяваме на мнението на един или на друг, а да потърсим други стихове и пасажи, в които се говори по същия въпрос – не само за заблуда и не само за свръхестествени проявления, но и за двете заедно. Например в Откровение 13:11-15 се казва:

11 И видях друг звяр, който възлизаше от земята; и имаше два рога прилични на агнешки; а говореше като змей.

„Другият звяр” за който става дума тук е антихрист, а змеят, или „първият звяр” е Сатана. Антихрист говори в духа на Сатана. Тук имаме една дяволска имитация на Троицата. Както имаме Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух, така в тази глава имаме змеят, звярът и лъжепророкът.

12 Той упражняваше всичката власт на първия звяр в неговото присъствие, и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана бе оздравяла.

Ето тук едно знамение – той е бил ранен, но раната му свръхестествено е оздравяла.

13 И вършеше големи знамения, до там щото да направи и огън да излиза от небето на земята пред човеците.

Тук се говори за други знамения, едното от които е свалянето на небесен огън на земята.

14 И мамеше живеещите на земята чрез знаменията, които му беше позволено да извърши пред звяра, като казваше на живеещите на земята да направят образ на звяра, който беше ранен от сабята и оздравя. 15 И позволи му се да даде дишане на зверовия образ, така щото зверовия образ да продума; също и да направи да бъдат избити ония, които не се покланят на зверовия образ.

Третото знамение, за което е пророкувано тук е даването на живот и говор на един направен от човеците образ на звяра.

Ако и Сатана и антихрист ще вършат знамения, тогава как ще можем да разпознаем истината от заблудата? Който знае истината – той няма да се заблуди. Когато учат банковите служители да разпознават фалшивите банкноти от истинските, тях не ги учат да познават всички фалшиви банкноти направени от фалшификаторите на пари. Но им представят истинската банкнота и ги учат да я разпознават в детайли. Така че, ако някоя банкнота не е като истинската, която те познават, значи не е истинска. Ако някой говори нещо, което е различно от Словото, той е лъжец и лъжеучител. Ето затова ние настояваме за това да се чете и да се изучава Словото. Защото четенето и изучаването на Словото означава познаване и разбиране на истината. И тогава, ако ние познаваме истината и чуем или видим нещо фалшиво, ние ще го разпознаем на мига и така Бог ще ни предпази от заблуда и навлизане в заблуждение.

Ако сме в затруднение при разбирането на някой пасаж, тогава какво да правим? Начинът да търсим отговора на въпрос, който не разбираме е да търсим друг Библейски пасаж, който говори за същото нещо.

КАКВИ СА ПИСАНИЯТА?

В Божието слово намираме редица метафори и сравнения, които ни разкриват различни характеристики на Божието Слово. Например в Псалом 119:105 Божието Слово е сравнено със „светилник” и „виделина” – прожектор.

105 Твоето слово е светилник на нозете ми,
И виделина на пътеката ми.

Божието Слово ни дава светлина. Светлината означава яснота. Защото, ако е тъмно и не виждаш, ти не можеш да се ориентираш на къде да се движиш и какво да правиш. Освен това светлината ни дава виждане, разбиране за това кое къде е, то е ориентир, който ни освобождава от лутането.

В Псалом 119:160  Божието Слово е определено като „истина”.

160 Същността на Твоето слово е истина;
И Твоите праведни съдби, до една траят до века.

Днес ние живеем в един относителен свят – свят в който всеки има своя собствена истина. Спомняте ли си какво каза Пилат на Исус когато Исус му каза, че затова е дошъл на този свят, за да свидетелства за истината? „Що е истина?”. Този въпрос издаваше неговото отношение към истината. За Пилат истината беше относително понятие (Йоан 18:37-38).

37 Затова Пилат Му каза: Тогава, Ти цар ли си? Исус отговори: Ти право казваш, защото Аз съм цар. Аз за това се родих, и за това дойдох на света, да свидетелствувам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас. 38 Пилат Му каза: Що е истина?

Въпросът на Пилат е риторичен. Когато той го зададе на Исус, той не очакваше отговор от него. С въпросът си Пилат всъщност казва: „Истината е нещо относително. Истината не може да бъде определена. За един едно е истина, за друг – друго е истина…”. Точно това е идеята, която днес Сатана прокарва в света – идеята за „плурализъм” – учение, според което в основата на света лежат множество самостоятелни духовни същности; принцип на обществено устройство, който предполага множественост на мнения, становища, изяви, политически организации и др. Плурализмът позволява на всеки да си има неговата истина и да си държи на неговото мнение, стига да не го налага на другите.

Но имайки Божието Слово ние не можем да приемем една такава относителна представа за истината. Ние не вярваме в множественост на истината. Истината е една и тя е Божията истина – истината на Божието Слово.

Освен, че е истина, Божието Слово е вечно. То „трае до века”. С други думи то е вечно. В Исая Исая 40:8 трайността и непреходността на Божието Слово е подчертана като е представена в контраст с преходността на тревата и цветята.

8 Тревата съхне, цветът вехне,
Но словото на нашия Бог ще остане до века.

Истината на Божието Слово е непреходна и това се отнася както за думите на Бог Отец, така и за думите на Исус (Марко 13:31)

31 Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.

Кога ще преминат думите на Исус? Правилният отговор на този въпрос е един: „Никога!”. Тяхната валидност няма премине. Те нямат давност, непреходни са.

Божието Слово е не само вечно. То е „нетленно” (1 Петрово 1:23) . И освен това, то е като семе – на онзи, който го приеме то дава живот, и то вечен живот.

23 тъй като се възродихте, не от тленно семе, а от нетленно чрез Божието слово, което живее и трае [до века].

Какво научихме до тук от тези стихове, които разгледахме? Че, Божието Слово е

  • Светилник – дава светлина (Псалом 119:105)
  • Истина (Псалом 119:160)
  • Вечно (Исая 40:8)
  • Нетленно семе, което произвежда плод на вечен живот в нас (1 Петрово 1:23)

ЗАЩО ДА ИЗУЧАВАМЕ ПИСАНИЯТА?

Знаем, че без вяра човек не може да угоди на Бога (Евреи 11:6). Тогава какво трябва да прави този, който иска да има повече вяра? Да слуша Христовото Слово (Римляни 10:17)

 17 И тъй, вярването е от слушане, а слушането – от Христовото слово.

Забележете, не само да от четене, а от слушане. Как можеш „да слушаш” Божието слово – като си го четеш на глас. Разбира се, не трябва да издребняваме, но този стих би могъл да ни бъде още едно насърчение за това и ние като Етиопския Скопец да четем Божието Слово на глас.

Друга полза от Божието Слово е, че за нас то е духовно оръжие (Ефесяни 6:17).

17 вземете тоже за шлем спасението и меча на Духа, който е Божието слово;

Тук Божието Слово е описано кат „меч”. С кого ще се бием с този меч? С врага. Това, че имаме меч ни подсказва, че ние имаме враг с който да се бием. Кой е нашия враг? Сатана. Искаме ли да го победим? Тогава трябва да умеем да въртим меча на Духа. Класически пример за това е Исус, който беше изкушаван в пустинята. Тогава Сатана как го атакуваше? Чрез неговите изкушения – изкушения в които той дори Му цитираше и Библията. Но, Исус как му отвръщаше? С „Писано е”, „Писано е още” и „Махни се, Сатано, защото е писано” (Матей 4:4,7,10). Божието Слово е нашето оръжие срещу изкушенията. Но, ние трябва да го знаем, за да можем да го използваме. Затова ние подчертаваме, че трябва да четем и да изучаваме Божието Слово наред – за да не го познаваме полувенчато или частично, а цялостно и напълно. Тогава, ако Сатана ни атакува с една мисъл, Святият Дух в нас ще ни каже друга мисъл с която да победим изкушението и да бъдем победители над Сатана.

В Колосяни 3:16 четем защо трябва да четем Божието Слово и какво става когато Божието Слово е в нас.

16 Христовото слово да се вселява във вас богато; с пълна мъдрост учете се и увещавайте се с псалми и химни и духовни песни, като пеете на Бога с благодат в сърцата си.

Бог желае Неговото Слово, думите му да станат част от нас. Тогава ние ще имаме нова песен и благодат в сърцата си.

Във 2 Тимотей 3:16-17 също четем защо трябва да четем и изучаваме Свещените Писания.

16 Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; 17 за да бъде Божият човек усъвършенствуван, съвършено приготвен за всяко добро дело.

  1. Божието Слово е „полезно за поука”. Ако искаш да бъдеш мъдър и умен, то чети Божието Слово и ще придобиеш практични знания за живота си.
  2. Полезно за „изобличение”. Когато четеш Божието Слово ще разбереш колко е свят Бог, а също и това къде ти грешиш за да можеш да се покаеш за греха си и да възстановиш взаимоотношенията със Създателя си.
  3. Полезно за „поправление”. Важно е не само да се почувстваш изобличен и да се покаеш за греха си, но и да се поправиш, така че повече да не допускаш пропуски в живота си.
  4. Полезно за „наставление в правдата”. Ако не грешиш, Божието слово те насърчава да продължаваш да живееш праведен живот и те предпазва от греха.
  5. Полезно за „усъвършенстване”. Много е важно всеки един сам да седне в къщи и да започне сам да изучава Божието Слово. Който чете и изучава той ще бъде усъвършенстван.

Божието Слово е полезно, понеже то достига до най-вътрешните части на нашата същност и може да ни коригира на възможно най-дълбоко ниво. Божието Слово ни въздейства не само на умствено, но на духовно ниво. То прониква вътре в нас и „издирва мотивите ни”. Мотивите са тези, които ни задвижват и ни карат да направим едно или друго нещо. Когато те са коригирани и правилни, тогава и всичко, което правим ще бъде наред. В  Евреи 4:12 четем, че Божието Слово е като скалпел, който ни прави духовна операция за да отстрани туморите от душата ни.

          12 Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето.

Сърцето ни е много важно. Понеже от това, което преизпълва сърцето говори устата (Матей 12:34), а от езика ни се задвижва тялото ни и целия кръг на живота ни (Яков 3:6). От сърцето ни са „изворите на живота” (Притчи 4:23). И затова Божието Слово е толкова важно, защото то има способността да се запечата в сърцето ни и така да ни окаже влияние и да промени живота ни.

И така, защо трябва да изучаваме Божието Слово?

  1. Ще ни даде вяра (Римляни 10:17);
  2. Ще ни даде победа, защото то е „меча на Духа” (Ефесяни 6:17);
  3. Ще ни даде благодат в сърцата ни (Колосяни 3:16);
  4. Ще ни усъвършенства (2 Тимотей 3:16-17);
  5. Ще ни изобличи и промени (Евреи 4:12).

РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ИЗУЧАВАНЕТО НА ПИСАНИЯТА

Първият резултат от четенето и изучаването на Писанията е напредък и „добър успех”. Когато четеш Божието Слово и го изучаваш – „размишляваш” върху него; „денем и нощем” – всеки ден, както казахме; и когато го прилагаш в живота си – постъпваш внимателно според това, което е написано в него, тогава, ще напредваш в пътя си – ще се развиваш и ще имаш „добър успех” (Исус Навиев 1:8).

8 Тая книга на закона да се не отдалечава от устата ти; но да размишляваш върху нея денем и нощем, за да постъпваш внимателно, според всичко каквото е написано в нея, защото тогава ще напредваш в пътя си, и тогава ще имаш добър успех {Или, постъпваш благоразумно.}†.

Вторият резултат от четенето и изучаването на Божието Слово е, че ако ние го имаме в сърцето си, то ще ни предпазва от грях (Псалом 119:11).  Искаме ли да не съгрешаваме – да постъпваме както Бог иска? Искаме ли да живеем свят и благоразумен живот? Тогава трябва да опазим Словото Му в сърцето си.

11 В сърцето си опазих Твоето слово
За да не ти съгрешавам.

Третият резултат от четенето и изучаването на Божието Слово е, че то ще ни даде утеха (Псалом 119:52)

52 Спомних си, Господи,
за Твоите от старо време съдби,
И се утеших.

Успешен живот, благочестив живот, утеха… Четвъртият резултат от четенето и изучаването на Божието Слово е вечен живот (Йоан 20:31).

30 А Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са вписани в тая книга. 31 А тия са написани за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и, като вярвате, да имате живот в Неговото име.

Петият резултат от четенето и изучаването на Божието Слово е „спасение” (1 Петрово 2:2-3).  За нас Божието Слово е като духовно мляко – храна, която ни помага да достигнем до спасение и духовна зрялост.

2 пожелавайте като новородени младенци, чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него към спасение, 3 ако сте опитали, “че Господ е благ;”

Този стих ни насърчава така както бебето гладува за млякото на майка си, така и ние да имаме духовен глад за Божието Слово.

Шестият резултат от четенето и изучаването на Божието слово е блаженство в дейността ни. Когато четем Божието Слово и видим нещо, за което то ни изобличава, ние трябва да се покаем за този грях. Първо трябва да го запомним – да не го забравяме, но също така и трябва да го изпълняваме (Яков 1:22-25).

22 Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си. 23 Защото, ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото; 24 понеже се огледва, отива си, и завчас забравя какъв бе. 25 Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянствува, той, като не е забравлив слушател, но деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.

Седмият резултат от четенето и изучаването на Божието Слово е увеличаване на почитта ни към Господа и готовност да споделяме благовестието (1 Петрово 3:15).

15 Но почитайте със сърцата си Христа като Господ, като бъдете винаги готови да отговаряте, (но с кротост и страхопочитание), на всекиго, който ви пита за вашата надежда.

Ако сме постоянни в изучаването на Божието Слово, ще дойде момент, когато ние ще бъдем способни да отговаряме на онези, които ни питат за надежда ни. Т.е., ще преминем от нивото на Скопеца на нивото на Филип. В началото ние споменахме, че когато не разбираш нещо в Божието Слово, ти трябва да питаш тези, които знаят. Но, кои са те? Това са тези, които са изучавали Божието Слово преди теб. Но ако ти си постоянен в изучаването на Божието Слово, ще дойде ден, когато тези, които не знаят, ще питат теб, защото ти вече ще си го изучавал и ще го познаваш. Така че, ако ние сме постоянни в дисциплината четене и изучаване на Божието Слово ще дойде ден когато не ние ще питаме другите, но другите ще питат нас. Но, искам да ви кажа едно нещо. Много е важно, когато не знаем нещо, ние да кажем: „Не знам.”. По-добре е да бъдем честни относно незнанието си, отколкото да започнем да си измисляме неща с които да объркаме и себе си и хората които ни слушат.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Всеки ученик на Исус, който може да чете трябва да има копие от Свещените Писания. Трябва да имаш Библия. И Можеш да започнеш от Новия Завет. За новоповярвалия Новият Завет е по-лесен за разбиране от някои части от Стария Завет.

Трябва да имаш също и план. Някакъв вид ежедневен план за четене на Библията е по-добър от това да се чете на посоки или да се скача от място на място според това, което му хрумне на човек. Започни с някоя новозаветна книга, например някое от евангелията и чети по една глава на ден докато прочетеш цялата книга. Така за един месец ще си го прочел.

В допълнение вярващият може да чете по един псалом на ден заедно с прочитът от Новия Завет. Защото, Псалмите са молитви към Бога и те ни учат как да се молим. А четенето на Божието Слово винаги трябва да бъде придружено от молитва.

Целта ни във всичко това трябва да бъде четенето на Библията да стане за нас ежедневен навик. Знаете ли какво е навик? Навик е да правиш нещо без да се замисляш, нещо, което е станало част от теб. А какво по-хубаво от това Божието Слово да стане част от нас?