ДИСЦИПЛИНАТА ДА СЕ МОЛИМ

Молитвата е една от духовните дисциплини, които Христовите последователи трябва да практикуват ежедневно. Тя е едно от най-важните средства за комуникация между ученика и Бог. Както едно дете има нужда от общение със своите родители, така и ние като деца на Бога, като новородени Негови създания имаме нужда да общуваме с Него. Тази връзка с Бог става както чрез Божието Слово, така и чрез молитвата. Молитвата трябва да бъде двупосочна връзка. Тя трябва да включва както говорене на Бог, така и слушане на Бог. Това означава не само ние да говорим на Бог като някоя приказлива жена, която не оставя мъжа си да се изкаже, но да отделяме време в молитвата през което да слушаме това, което Бог ни говори. Начинът по който ние чуваме Бог „да ни говори” е чрез мисли, които идват в нас от Святия Дух. Понякога Бог говори с глас, който може да бъде чут – с външен глас. Но, „стандартния” начин по който Бог ни говори във времето в което ние живеем е чрез Святия Дух. Святия Дух няма тяло. Щом няма тяло, той няма говорен апарат с който да произвежда аудио звуци. Той е дух и Той живее вътре в нас. За Него Исус каза, че Той ще бъде с нас и „във” нас (Йоан 14:17). И щом Святият Дух е дух и живее във нас, то „гласът” на Святия Дух ще идва отвътре ни. Това са мисли, които идват по особен начин вътре в нас и ние трябва да разпознаваме кога мислите ни идват от ума ни и ние си ги измисляме и кога в нас идват мисли, които са от Святия Дух. Така че, в молитвата ние трябва да чакаме и да очакваме гласът на Бога вътре в нас. Защото, ако Той ще ни говори, то Той ще ни говори именно по време на молитва. Сатана също ни говори. Той ни изкушава. Така че, ние трябва да познаваме „гласа” на Сатана – който също идва към нас като мисли. Така че, три са гласовете, които ни говорят и които ние като зрели християни трябва да различаваме – нашият собствен „глас”, „гласа” на Сатана и „гласа” на Святия Дух. И един от основните начини по които можем да проверяваме дали дадено нещо е от Святия Дух е като го сравним с Писаното Божие Слово – Библията. Ако нещо е от Святия Дух, то винаги ще е в съгласие и ще има подкрепата на Писанията. Затова трябва да познаваме Библията – за да можем да сме сигурни, че това, което Бог ни говори е наистина от Него.

В този урок ще разгледаме някои примери на лична и обща молитва. Ще разгледаме какво представлява молитвата, как трябва да се молим, някои причини поради които да се молим, и какво обещава Бог на онзи, който се моли. Трябва да запомним, че молитвата не е ние да казваме на Бог какво трябва да прави като че ли ние сме господарите а Той е нашия слуга: „Господи, направи това… Господи, направи онова…”. Не. Той е Господаря, а ние сме слугите. Така че, нашата молитва трябва да бъде Бог да ни разкрие волята си и да я извърши в живота ни. Ние можем да кажем на Бога това, което е в сърцата и умовете ни, но единствено Той решава как да ни отговори. Трябва да го оставим Той да реши как да отговори на нашата молитва. Ние му казваме мъката си, изливаме сърцето си пред Него, но трябва да знаем, че Той може да ни отговори по различни начини – може да ни отговори: „Да!”; може да ни отговори: „Не!”; може да ни отговори: „Чакай!”.

ПРИМЕРИ ЗА МОЛИТВА

Ще започнем с разглеждането на два примера за молитва,  които са и два вида молитва – лична и обща молитва. Пример за лична молитва намираме в Марко 1:35. Това са думи, които са отнасят за Господ Исус Христос.

35 И сутринта, когато беше още тъмно, стана и излезе, и отиде в уединено място, и там се молеше.

Личната молитва е тази в която да изповядваме греховете си пред Бога. Чрез нея ние имаме нашата лична връзка с Бога.

Нека да прочетем и примера за обща молитва Деяния на апостолите 12:5 и да сравним двата случая.

5 И така, те вардеха Петра в тъмницата; а църквата принасяше пред Бога усърдна молитва за него.

Каква е разликата между тези два примера? Кой се моли в единия случай и кой се моли в другия случай? В единия случай се моли Исус, а в другия – църквата. Това са два вида молитва. Единият вид е личната молитва, а другия вид е „общата молитва”. Личната молитва е когато ние като Исус Христос сме в нашата „скришна стаичка”, както каза Господ,  или сме излезли някъде другаде, както казва Марко „на уединено място”. Там той беше сам, без да има други хора заедно с него и там Той се молеше. Това е лична, частна молитва с която да се молим пред Бога – сами. Тази молитва е молитвата за личните изповеди и личните борби, които имаме.

А в другият случай се казва, че „църквата” принасяше пред Бога усърдна молитва за ап. Петър. Значи, тук нямаме вече един човек, който се моли, а цялата църква. Това се нарича „обща молитва”. Така че, трябва да знаете – има „лична молитва”, има и „обща молитва” – когато ние се молим заедно. И тези два вида молитви имат различен характер и предназначение. Когато си в лична молитва пред Бога ти можеш да изливаш сърцето си пред Бога, да Му благодариш, да Му се покланяш и да търсиш Неговото водителство. Но, когато има обща молитва, човек не трябва да се моли на глас по същия начин както при неговата лична молитва. Когато имаме обща молитва в нашия стих се казва, че „църквата” принасяше молитвата, но всъщност при една такава молитва винаги има някой, който „води” молитвата.

Има някои правила, които трябва да знаем и да спазваме при воденето на обща молитва. Казвам това особено за онези, които са по-нови във вярата.

Първото правило е, че когато се молим от името на цялата църква, ние не трябва да се молим за нашите лични нужди, като че ли сме сами. Ние не трябва да занимаваме хората с личните си проблеми, или пък с изкушенията си. Това са неща, които да запазим за личната си молитва.

Второто правило е да използваме лични местоимения в множествено число – не „аз”, и „мен”, а „ние” и „нас”. Когато водиш молитвата, ти влизаш в ролята на представител на цялата църква и трябва да се молиш не от твое собствено име, а от името на църквата.

Третото правило е, че общата молитва трябва да бъде насочена не към хората, а към Бога. Ние не трябва да използваме общата  молитва за проповядване. Някои хора използват молитвата за да кажат на другите хора в църквата това, което искат да им  кажат, та дори и съобщенията. Но, ако искаш да проповядваш – стани и проповядвай. Няма защо да използваш молитвата за това. Общата молитва трябва да бъде това, което църквата има да каже на Бога, а не преразказ на Библейски случки и истории. Примерно, чел си в Библията някоя притча или нещо друго и като започнеш да се молиш започваш да го преразказваш така че и другите да го чуят. Целта на общата молитва не е другите да чуят теб, а Бог да чуе другите чрез теб. Това разбира се не означава, че не можем да цитираме Словото в молитва. Напротив, правилно е да цитираме на Бог обещанията му и да Му припомняме думите Му. Но това трябва да става балансирано и по правилния начин.

Важно е също така останалите, които слушат този, който води молитвата да се съгласяват с него и да го подкрепят като изразяват съгласието си с това, което казва той. Това става като казваме „Да!” и „Амин!” на думите на водещия молитвата в нашето сърце. Не всеки да се моли за неговата си нужда и да не слуша този, който води. Това е неправилно. Но, ако ние подкрепяме другите, когато те се молят, тогава когато и ние се молим – те ще подкрепят нас.

Какво научаваме от тези примери?

КАКВО Е МОЛИТВАТА?

На първо мястото молитвата би могла да бъде вик към Бога, а също търсене на лицето на Господ, а и разговор с Бога (Псалом 27:7-8).

7 Слушай, Господи, гласа ми, когато викам;
Смили се тоже за мене, и отговори ми.
8 Когато Ти рече: Търсете лицето Ми,
Моето сърце Ти каза:

Лицето Ти ще търся, Господи.

На второ място, молитвата би могла да бъде не само вик или искане от Бога, а отговор от Бога – откровение от Бога (Еремия 33:3).

3 Извикай към Мене и ще ти отговоря,
И ще ти покажа велики и тайни неща,
Които не знаеш.

Когато ние викаме към Бог, Бог започва да ни говори и Той ни разрива „тайни” – откровения за Себе Си, за делото Си, какво трябва да се направи… и така ние имаме връзка с Него чрез Святия Дух.

Други стихове, които ни учат какво е молитвата са 1 Тимотей 2:1-2. В него се говори за различни видове молитви – „молби, молитви, прошения, благодарения, ходатайство…”.

1 И тъй, увещавам, преди всичко, да отправяте молби, молитви, прошения, благодарения за всичките човеци, 2 за царе и за всички, които са високопоставени, за да поминем тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност.

Тук имаме най-различни видове молитви. Ние говорим най-общо за молитва, но молитвата може да бъде най-различна.

Първо, молитвата би могла да бъде просба. Просбата е когато искаш от Бога нещо конкретно – например, за изцеление или за успех. Например, ако си ученик и трябва да се явиш на изпит, ти можеш да кажеш: „Господи, помогни ми да взема този изпит!” Това е молитва за благословение за конкретна нужда.

Второ, молитвата би могла да бъде благодарение. След като Бог е отговорил на нуждата ти, не трябва да бъдеш неблагодарен, но веднага да Му благодариш, да кажеш: „Господи, благодаря Ти за Твоята чудесна намеса в живата ми!”.

Трето, молитвата би могла да бъде ходатайство. В нашия стих се казва: „за всички човеци”. Когато се молим за себе си, това е молитва за нас, а когато се молим за другите, това се казва как? Когато се молим за другите, това е „ходатайствена молитва”. Както, ако имаш връзки с някой началники и отидеш при него за да се застъпиш за някой твой човек да го вземат на работа – ти ходатайстваш за Него. Но, най-големия началник е Бог. И когато ние се молим пред Бога не за себе си, а за някой друг, ние ходатайстваме за него, застъпваме се за него. В нашия стих се казва да принасяме молитви за всички човеци, и особено за онези, които са „високопоставени” – тези, които са в позиция на власт и управление.

Друг вид молитва е хвалението. Молитвата на хваление е когато ние хвалим Бога. Тя е когато прославяш Бога и казваш: „Господи, слава на Теб! Величае те душата ми!”.

КАК ТРЯБВА ДА СЕ МОЛИМ?

В Матей 6:5-8 четем Христовите инструкции по отношение на молитвата:

5 И когато се молите, не бивайте като лицемерите; защото те обичат да се молят стоящи по синагогите и по ъглите на улиците, за да ги виждат човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда. 6 А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве].

Забележете, тук на първо място ни обръща внимание на мотивите ни в молитвата. Когато се молим, ние не трябва да се молим за да може другите да ни чуят колко прекрасно се молим. Трябва да се молим с вяра и с цел да ни чуе Бог. Освен това не трябва да говорим сложни думи, а да се молим простичко – по начин по който бихме говорили на приятел.

Освен това, Христови думи ни напомнят, че е важно е да имаме както обща, така и лична молитва. Ако се молиш само в църква, а насаме не се молиш, значи си фарисей – нещо не е в ред.

Важно е също така когато се молим да не говорим излишни думи. Много често някои се молят така, като че ли Бог недочува и трябва да му повтаряме по сто пъти едно и също нещо. „Отговори ми, Господи! Отговори ми, Господи! Отговори ми, Господи! Отговори ми, Господи!…” Защо трябва да Му повтаряш едно и също нещо по хиляда пъти. Той не може ли да те чуе от веднъж? Няма нужда да повтаряш едно и също нещо по сто пъти, защото Бог те чува от първия път! Бог няма да ни чуе затова, че казваме много думи. Можем да кажем малко думи, но да бъдат с вяра, с почит и от сърце.

7 А когато се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; защото те мислят че ще бъдат послушани заради многото си говорене. 8 И тъй, не бъдете като тях; защото Отец ви знае от що се нуждаете преди вие да Му искате.

Както ви казах, много е важно да говорим на Бога като на приятел. Някои си мислят, че като се молят, трябва да изменят гласа си, така че да звучи малко приповдигнато и „духовно”, молитвата на други пък звучи като караница. Разбира се, молитвата ни трябва да бъде усърдна, но това не означава да повтаряме само едно и също нещо. Да се молиш „усърдно” означава да си концентриран когато се молиш. Ако се молиш за едно, а си мислиш за друго, това не е усърдна молитва. Усърдна молитва е когато ти влагаш себе си в това, което казваш.

Пасажът Матей 6:9-13 се нарича „Господната молитва”, понеже така Той ни научи да се молим.

9 А вие се молете така:
Отче наш, Който си на небесата,
да се свети Твоето име!
10 да дойде Твоето царство;
да бъде Твоята воля,
както на небето така и на земята;
11 Дай ни днес ежедневния хляб;
12 и прости ни дълговете,
както и ние простихме на нашите длъжници;
13 и не ни въвеждай в изкушение,
но избави ни от лукавия,
[защото царството е Твое,
и силата и славата, до вековете. Амин].

Тази молитва може да се използва по два начина – първият е като дословен текст който да научим наизуст и който да казваме като молитва към Бога.

Вторият начин е да ползваме тази молитва като план за молитва, съдържащ основните точки по които да съставяме молитвата си. Използвайки кратка молитва, ние можем да се молим един час. Как? Разделяйки тази молитва на клаузи, на точки или на теми, ние можем да се молим неограничено дълго време.

Един простичък план би изглеждал по следния начин. Първо, молитвата започва с хваление: „Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!” Това изречение ни напомня да хвалим Бога. Тук ние можем да кажем: „Слава на Тебе, Господи! Ти си чудесен, Ти си чуден, Ти си славен, Ти си добър…”

Второ, „Да дойде Твоето царство…”. Тук ние се молим за напредъка на Божието дело. „Господи, напълни църквата с хора! Спаси синовете ни, дъщерите ни, роднините ни… Отвори сърцата на невярващите за благовестието…” Като разбира се при всички това е особено важно да не се молим общо, но да се молим за хората лично – по имена.

Трето, „да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята”. Тук ние се молим за това Бог да ни разкрие конкретната си воля за живота ни, за да можем ние да я изпълняваме – да ни даде „водителството” на Святия Дух.

Четвърто, „Дай ни днес ежедневния хляб!” – това е молитва на Бог за нашите лични нужди. Ние често се изкушаваме да започнем молитвата си с тях, но, вижте колко назад са те в реда на Господната молитва.

Пето, веднага след молитвата за личните ни нужди идва ред на молитва за нашите правилни взаимоотношения. „И прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници…” – тези думи ни напомнят колко важно е да имаме любов и простителност в сърцата си. Защото, ако имаме в сърцето си непростителност, а на някой „гоним ким”, ако таим огорчение срещу някого в сърцата си, тогава Бог няма да прости и на нас. Забележете думата „както” тя ни напомня, че ако ние не простим на нашите длъжници, въобще да не се надяваме Бог да прости нашите грехове или „дългове” към Него. А, ако Бог не ни отговори на молитвата ни за прощение на греховете ни, то Той едва ли ще отговори на другите ни искания.

На шесто място идва ред на борбата със тъмните сили: „и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия”. Това включва както борбата с изкушенията, борбата с греха и пороците, така и борбата със Сатана и силите на тъмнината.

На края, на седмо място Господната молитва завършва отново с хваление: „защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете. Амин.”

Други стихове, които ни учат как да се молим са Матей 7:7-8:

7 Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори, 8 защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на тогова, който хлопа, ще се отвори.

Ако някой път се помолим и Бог не ни отговори, тогава, какво да правим? Да спрем ли? Не! Никакво спиране – продължаваме да се молим. Илия се помоли веднъж, Бог не му отговори, но Илия какво направи? Пак се помоли (3 Царе 18:41-45).

41 Тогава Илия каза на Ахаава: Качи се, яж и пий, защото се чува глас на изобилен дъжд. 42 И тъй, Ахаав възлезе да яде и да пие; а Илия се възкачи на връх Кармил, и като се наведе до земята тури лицето си между коленете си, 43 и рече на слугата си: Възлез сега, погледни към морето. И той възлезе та погледна и рече: Няма нищо. А Илия рече: Иди пак, до седем пъти. 44 И седем пъти той рече: Ето, малък облак, колкото човешка длан, се издига от морето. Тогава Илия каза: Иди, кажи на Ахаава: Впрегни колесницата си та слез, за да те не спре дъждът. 45 А между това небето се помрачи от облаци и вятър, и заваля силен дъжд. И Ахаав, возейки се, отиде в Езраел.

Дори Исус веднъж се молеше за един човек, който беше сляп, но молитвата Му не беше отговорена от първия път (Марко 8:22-25).

22 Дохождат във Витсаида. И довеждат при Него един слепец и молят Му се да се докосне до него. 23 И Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от селото, и, като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо? 24 И той, като подигна очи, каза: Виждам човеците; защото виждам неща като дървета, които ходят. 25 После пак положи ръце на очите му; и той втренчи очите си, оздравя, и виждаше всичко ясно.

Друг пример е вдовицата от притчата за неправедния  съдия. Тя не отиде веднъж или два пъти при заетия съдия. Тя не се отказа, но му „досаждаше” дотогава, докато го „измори с безкрайното си дохождане”.

1 Каза им една притча как трябва всякога да се молят, да не ослабват, думайки: 2 В някой си град имаше един съдия, който от Бога се не боеше и човека не зачиташе. 3 В същия град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми. 4 Но той за известно време не искаше. А после си каза: При все, че от Бога не се боя и човеците не зачитам, 5 пак, понеже тая вдовица ми досажда, ще й отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане. 6 И Господ рече: Слушайте що каза неправедният съдия! 7 А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях? 8 Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?

В Божието слово много пъти ни се подчертава, че трябва да искаме и да продължаваме да искаме – да постоянстваме в молитвата си.

Друго важно нещо, което трябва да знаем за молитвата е, че тя не трябва да бъде използвана като средство за нареждане на Бог какво да ни изпълни: „Господи, това направи…, онова направи…”. Вместо това ние трябва да питаме Бог каква е волята Му и да се молим за изпълнението й. В Марко 14:35-36 четем как Исус се ако може Бог да направи така, че Исус да не претърпи страданията, които му предстояха, но ако Неговия отговор е „Не.”, то да му даде сили да издържи презрението, мъченията, кръста и смъртта.

35 И като отиде малко напред, падна на земята; и молеше се ако е възможно, да Го отмине тоя час, казвайки: 36 Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тая чаша; не, обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.

В този пример виждаме душевната борба, която често можем да преживяваме в молитва. Често нашият егоизъм може да желае да се предпази от страданието, което придружава служението, но чрез Святия Дух ние трябва да надвием себе си и да се предадем изцяло на Господа. Знаеше ли Исус каква е Божията воля и преди да се моли с тази молитва? Знаеше, нали? Знаеше, защото на няколко пъти той казваше на учениците си: „Отивам в Ерусалим, и там Човешкият Син ще бъде предаден на езичниците, ще бъде убит, и на третия ден ще бъде възкръсен.”. Ние също така можем да знаем Божията воля и въпреки това, в момент на слабост да желаем, ако е възможно Бог да осъществи плановете си без на нас да ни се налага да страдаме. Но, въпреки това, новороденият дух в нас винаги желае да бъде Божията воля.

Бих желал също да отбележим, както казахме и по-рано, че една такава вътрешна борба трябва винаги да бъде запазвана за личната молитва, а не да бъде изявявана пред църквата в обща молитва. Когато Исус се молеше с тази молитва той беше насаме – сам пред Бога.

Ефесяни 6:18-19 е нашия „молитвен девиз”.

18 молещи се в Духа
на всяко време
с всякаква молитва
и молба,
бидейки бодри в това
с неуморно постоянство
и моление
за всичките светии,
19 и за мене,
да ми се даде израз
да отворя устата си,
за да оповестя дръзновено
тайната на благовестието,

Нашият молитвен девиз ни напомня:

  • винаги да се молим;
  • да се молим „в Духа” – значи с помощта, водителството и участието на Святия Дух;
  • „на всяко време” – значи – непрестанно;
  • „с всякаква молитва” – както ви казах, има различни видове молитва с които да се молим пред Бог;
  • „бидейки бодри в това” – молитвата ни помага да бдим и да бъдем бодри в Духа;
  • „с неуморно постоянство” – това значи да не се уморяваме да се молим;
  • „и моление за всичките светии” – това е ходатайствената молитва;
  • „и за мене” – тези думи ни напомнят да се молим както за себе си, но преди всичко за нашия пастир и другите проповедници на благовестието;
  • „да ми се даде израз да отворя устата си, за да оповестя дръзновено тайната на благовестието” – тези думи ни напомнят да се молим както за проповедника, така и за неговото послание и начинът по който той го представя пред хората – простичко и ясно, с божествена сила и свята дързост.

Друг стих, който ни увещава да не спираме да се молим е 1 Солунци 5:17

17 Непрестанно се молете.

„Непрестанно” означава всеки ден.

Евреи 4:16

16 Затова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно.

Яков 5:16

16 И тъй, изповядайте един на друг греховете си, и молете се един за друг, за да оздравеете. Голяма сила има усърдната молитва на праведния.

Какви отношения и методи са важни в молитвата?

НЯКОИ ОСНОВАНИЯ ЗА МОЛИТВА

Псалом 55:1-3

1 (По слав. 54). За първия певец, на струнни инструменти. Давидово поучение.
Послушай, Боже, молитвата ми.
И не се крий от молбата ми.
2 Внимавай в мене и отговори ми.
Безпокоя се в тъженето си, и стена;
3 Поради гласа на неприятеля,
Поради притеснението на нечестивия;
Защото приписват на мене беззаконие,
И с гняв ми враждуват,

Матей 26:41

41 Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото – немощно.

Ефесяни 6:12

12 Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места.

1 Петрово 5:7

7 и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас.

Бихте ли изтъкнали още някои добри причини за молитва?

БОЖИИТЕ ОБЕЩАНИЯ КЪМ ОНЗИ, КОЙТО СЕ МОЛИ

Псалом 145:18-19

18 Господ е близо при всички,
които Го призовават,
При всички, които с истина Го призовават.
19 Изпълнява желанието на тия,
които Му се боят,
Слуша викането им, и ги избавя.

Матей 18:19

19 Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Отца Ми, Който е на небесата.

Матей 21:22

22 И всичко, каквото и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите.

Йоан 14:12-14

12 Истина, истина ви казвам, който вярва в Мене, делата, които върша Аз, и той ще ги върши; защото Аз отивам при Отца. 13 И каквото и да поискате в Мое име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина. 14 Ако поискате нещо в Мое име, това ще сторя.

Йоан 15:7

7 Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдат във вас, искайте каквото и да желаете, и ще ви бъде.

2 Коринтяни 12:7-10

7 А за да се не превъзнасям поради премногото откровения, даде ми се трън {Или: Мъченически кол.}* в плътта, пратеник от сатана да ме мъчи, та да се не превъзнасям. 8 Затова три пъти се молих на Господа да се отмахне от мене; 9 и Той ми рече: Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена. И тъй, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила. 10 Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христа; защото, когато съм немощен, тогава съм силен.

Филипяни 4:6-7

6 Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; 7 и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса.

1 Йоаново 5:14-15

14 И увереността, която имаме спрямо Него е това, че, ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша; 15 и ако знаем, че ни слуша, за каквото и да Му попросим, знаем че получаваме това, което сме просили от Него.

Какви са някои от отговорите, които Бог дава на нашите молитви?