ДИСЦИПЛИНАТА ДА ИЗДЪРЖАМЕ НА ИЗКУШЕНИЯТА

По идея на Dr. Wayne J. Gerber

Христовият ученик има враг, който през цялото време се стреми да го отклони от вярата. Най-често този враг се нарича Сатана или дявол, ако и да е споменат и под редица други имена в Библията. Сатана се бори срещу Исус и църквата. Неговите опити да ни отклони от вярата се наричат изкушения. Сатана е изключително мощен, но Исус има повече сила от него, и с неговата помощ ние можем да устояваме на атаките на врага и да излизаме от битките като победители. В този урок ние ще разгледаме въпросите:

  • Кой е Сатана и какъв е той?
  • Как действа Сатана, какво прави?
  • Как да посрещаме атаките на Сатана?
  • Как Бог ни помага да побеждаваме Сатана?

КОЙ Е НАШИЯ ВРАГ?

В Откровение 12:7-10 четем за една истинска „междузвездна” война.

7 И стана война на небесата: Излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели

Какво ни говори този пасаж за духовния свят и духовните същества? В духовния свят се води война. И това е война между божиите ангели, предвождани от Михаил, който много хора считат за архангел и пазител на Божия народ Израил и „змея” – Сатана, противника на Бога и човеците и неговите ангели. Това е битка между ангели, битка между духовни същества. Победата в тази битка разбира се е на Бога и неговата армия.

8 обаче, те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето. 9 И свален биде големият змей, оная старовременна змия която се нарича дявол и сатана, който мами цялата вселена; свален биде на земята, свалени бидоха и ангелите му заедно с него.

В този последен стих ясно се вижда кой е „змеят”, който воюва срещу Михаил и ангелите му. Думата „змей” или „дракон” буквално означава „змия” или „морско чудовище”. Сатана е като морско чудовище, което владее всред моретата на този свят. „Змеят” е наречен „дявол” и „сатана”. „Дявол” (Матей 13:39; Йоан 13:2; Ефесяни 6:11; Яков 4:7) означава клеветник. Дяволът клевети и говори лъжи както за Бог пред човека (Битие 3:1-7), така и за човека пред Бога (Йов 1:9;2:4). В Откровение 12:10 за него се казва:

10 И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос; защото се свали клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог.

„Сатана” (1 Летописи 21:1; Йов 1:6; Зарахия 3:1; Матей 4:10; 2 Коринтяни 2:11; 1 Тимотей 1:20) означава противник. Той е наречен също и „онази старовременна змия” (Откровение 12:9). „Змия” – това име на Сатана подчертава неговата лукавост и коварност. То ни подсказва, че тук става въпрос и за змията от Битие 3 гл. Същото животно, което изкуши Ева и доведе до грехопадението на човека. От тогава Сатана не е сменил начина си на действие. Неговото основно оръжие е лъжата и измамата. И до днес той „мами цялата вселена”. Не случайно Исус го нарича „баща на лъжата” (Йоан 8:44). Първата му лъжа е, че самият той не съществува, а втората му е, че човек може да си греши без това да има последствия. Не излъга ли така и Ева в Едем? По този повод Джон Стот казва: „Хитростите на дявола се проявяват в много форми, но, най-голямата му хитрина е да убеди хората, че самия той не съществува”. Друг християнски писател – д-р Лойд Джоунс добавя: „Аз съм сигурен, че една от главните причини за незавидното състояние на Църквата днес е фактът, че дяволът е забравен.”

Едно друго име на Сатана, което разкрива характера му е „лукавия” (Матей 5:37; 6:13; 13:19,38; Йоан 17:15; 1 Йоаново 2:13-14 3:12; 5:18-19; 2 Солунци 3:3; 2 Тимотей 4:18).

Освен това, Сатана е наречен „князът на този свят” (Йоан 12:31). На планината на изкушението Сатана предложи на Исус власт над света при условие, че той му се поклони. Разбира се, Исус му отказа, но това предложение показва, ако и земята и всичко в нея да принадлежат на Господа (Псалом 24:1), все пак Сатана също има известна власт в този свят (Лука 4:5-7).

5 Тогава като Го възведе [на една планина] на високо и Му показа всичките царства на вселената, в един миг време, дяволът Му рече: 6 На Тебе ще дам всичката власт и слава на тия царства, (защото на мене е предадена, и аз я давам комуто ща), – 7 и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.

В 1 Йоаново 5:19 апостолът ясно казва:

19 Знаем, че ние сме от Бога; и целият свят лежи в лукавия.

Забележете също така, че Сатана не е сам. Той има и ангели, които са на негова страна. Понеже тези „ангели” не служат на Бога, а на Сатана, на други места в писанията те са наречени „демони”. В Откровение 12:3-4 се казва, че „опашката на змея завлече третата част от небесните звезди”.

3 И яви се друго знамение на небето, и ето голям червен змей, който имаше седем глави и десет рога, и на главите му седем корони. 4 И опашката му, като завлече третата част от небесните звезди, хвърли ги на земята; и змеят застана пред жената, която щеше да роди, за да изяде чадото й щом роди.

От това и от някои други места в писанията се създава впечатлението, че когато Сатана се е разбунтувал срещу Бога, той си е спечелил подкрепата и на една трета от Божиите ангели. Насърчително е, обаче, да знаем, че ние все още имаме две трети от ангелите на наша страна. А, както се казва в Евреи 1:14:

14 Не са ли те всички служебни духове, изпращани да слугуват на ония, които ще наследят спасение?

Важно е също така да знаем, че Сатана не е равнопоставен по сила на Бога. Той е мощен ангел, но въпреки това не е бог, а е създаден от Бога. Той е творение, не творец. Така че, даже и всички ангели да бяха преминали на страната на Сатана, с Бог на наша страна, ние все още бихме били по-силни от него.

Счита се, че причината за падението на Сатана е гордостта. Много изследователи на Библията считат, че Исая 14:12-14 се отнася за Сатана. Ние не можем да бъдем абсолютно сигурни в това, тъй като в своя контекст, този пасаж се отнася за Вавилонския цар, но той определено ни подсказва какво може да се е случило не само с царя на Вавилон, но и със Сатана.

12 Как си паднал от небето, ти Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите; 13 А ти думаше в сърцето си: Ще възляза на небесата, Ще възвиша престола си над Божиите звезди, И ще седна на планината на събраните богове към най-крайните страни на север, 14 Ще възляза над висотата на облаците, Ще бъда подобен на Всевишния.

Името „Денница” в ст. 12 на латински е „Луцифер”. Луцифер означава „утринна звезда” и е прилагателно за планетата Венера и означава един, който „носи светлина”. Исая го използва, за да опише славата на Вавилонския цар. Може би оттук идва идеята на ап. Павел, че Сатана се преправя на „светъл ангел” (2 Коринтяни 11:14). „Как си паднал от небето, ти Луцифер, сине на зората?”. Изглежда, че Исус мисли именно за този стих, когато казва на учениците си: „Видях Сатана паднал от небето като светкавица.” (Лука 10:18). Прилагайки израз, използван за Вавилонския цар към Сатана, Исус ни подсказва, че гордостта на Вавилонския цар е била наистина сатанинска. Когато Сатана осъществява своите коварни планове чрез владетелите на този свят, той възпроизвежда своите зли качества в тях, така че те стават преобрази на неговата същност. Така че, ако и пасажът в Исая 14:12-14 да не сочи директно към Сатана, индиректно (по заобиколен начин) той ни говори именно за него – по същия начин по който цар Давид е преобраз на Христос.

Кой е Сатана и какъв е той? Кои са неговите имена и какво ни разкриват те за характера му?

  • „Змеят” – паднал ангел, противник на Бога и човеците;
  • „Дявол” – клеветник, който клевети както Бог пред човеците, така и човеците пред Бога;
  • „Сатана” – противник;
  • „Змия” – изкусител;
  • „Баща на лъжата” – основното му оръжие е лъжата;
  • „Лукавият” – лукав – хитър, коварен, подъл, двуличен, злорад, измамлив, притворен, злобен, зъл, завистлив, ехиден и долен;
  • „Князът на този свят” – има известна власт над корумпираната система на управление на нашия свят;
  • „Луцифер” – горд, преправя се на „светъл ангел”.

КАК ДЕЙСТВА НАШИЯ ВРАГ?

От това, което четем в Божието Слово за Сатана разбираме, че въпреки лошотията и коварността си, той е изключително интелигентен, способен да създава стратегии и планове за постигане на целите си. Във 2 Коринтяни 2:10-11 ап. Павел прощава на онзи, който го е обидил. По този начин той желае да застрахова себе си и църквата в Коринт срещу атаките на Сатана. Сатана е коварен. Той ни наблюдава непрекъснато. Вижда нашите реакции и поведение. От там той си прави изводи за слабите ни места и ни атакува точно там. Дадем ли му възможност, той винаги ще я използва срещу нас. Затова трябва да пазим себе си чисти от грях и свободни от огорчение и непростителност.

10 А комуто вие прощавате нещо, прощавам и аз; защото, ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христа, 11 да не би сатана да използува случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.

Интелигентността на Сатана се вижда в начинът по който той в образ на змия изкуши Ева. Във 2 Коринтяни 11:3 се казва, че змията е измамила Ева „с хитростта си”.

3 Но боя се да не би, както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви и отпадне от простотата и чистотата, която дължите на Христа.

Сатана е хитър, но както казва ап. Павел, ние знаем „неговите замисли”. Един от най-баналните му трикове е да се дегизира като „светъл ангел”. Неговите постъпки, обаче, го издават. Както се казва в нашата поговорка: „Вълкът козината си мени, но нравът не”. Във 2 Коринтяни 11:13-15 четем:

13 Защото такива човеци са лъжеапостоли, лукави работници, които се преправят на Христови апостоли. 14 И не е чудно; защото сам сатана се преправя на светъл ангел; 15 тъй че, не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата. Но тяхната сетнина ще бъде според делата им.

Освен фалшивите доктрини и лъжеучения, друг инструмент на Сатана са изкушенията. Изкушенията са примамливи предложения за грях. Разбира се, Сатана е особено внимателен да не ги представя като грях, а като безобидни наслади от които ние „просто се нуждаем”. Опасността, обаче, е в това, че веднъж поддала се на изкушението, нашата страст „зачева” и ражда грях. Ако не се справим с този грях в самия му зародиш, той „пораства” и се превръща в порок. А напълно развития порок ни убива. Сатана много добре знае този духовен закон и ежедневно се опитва да ни пусне по неговата хлъзгава плоскост (Яков 1:14-15).

14 А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст; 15 и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно ражда смърт.

Искаме ли или не искаме, ние трябва да знаем, че сме във война. Ние може и да не знаем всичко, което искаме да знаем за Сатана и неговата армия, но знаем, положително, със сто процента сигурност, че той съществува и всеки ден крои планове и стратегии с които да ни унищожи. Неговата цел е да ни изкуши и унищожи чрез собствения ни избор. Сатана е мощно духовно същество, което воюва против душите ни. Но, добрата новина е, че с Божията помощ и подкрепа ние можем да му се съпротивим и да го победим. В 1 Петрово 5:8-9 апостолът ни казва, че начинът да се съпротивим на Сатана и да го победим е да стоим “твърди във вярата си”.

8 Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне. 9 Съпротивете се нему, стоейки твърди във вярата, като знаете, че същите страдания се понасят и от братята ви в света.

Кои са някои от дейностите на Сатана?

  • Крои планове за унищожението ни;
  • Измисля и пласира лъжи;
  • Представя се за такъв, какъвто не е;
  • Изкушава ни;

КАК СЕ БОРИМ С ВРАГА?

Първият начин да се борим със Сатана е като се покоряваме на Божието Слово. В Псалом 119:11 се казва:

11 В сърцето си опазих Твоето слово

За да не ти съгрешавам.

Спомнете си как Исус победи Сатана в пустинята – с думите „Писано е…” (Матей 4:4), „Писано е още…” (Матей 4:7) и „Махни се, Сатана, защото е писано…” (Матей 4:10). Исус познаваше Словото. И не само го познаваше, но го пазеше в сърцето си и го изпълняваше. Изпълването на сърцето ни с Божието Слово става бавно. Нужни са месеци и години на четене, размишление, изучаване и прилагане. Но, веднъж влезе ли в сърцето ни, ние ставаме като тубичка за паста за зъби. Щом бъдем притиснати от обстоятелствата и Сатана, това, което е вътре в нас моментално ще излезе. И, ако това, което е вътре в нас е Божието Слово, ние ще бъдем победители над изкушенията. Иска се обаче и участие на нашата воля – не само да познаваме Словото, но да желаем да го изпълняваме и да бъдем решителни да му се покоряваме.

В Ефесяни 6:17 ап. Павел споменава Божието Слово като част от нашата духовна военна екипировка и го нарича „мечът на Духа”.

17 вземете тоже за шлем спасението и меча на Духа, който е Божието слово;

Второто нещо, което може да ни опази от атаките на Сатана е молитвата. В Матей 26:41 Исус каза, че молитвата ни предпазва от падане в изкушения:

41 Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото – немощно.

Третото нещо, което може да ни помогне в борбата със Сатана е нашето посвещение – решението ни да предаваме телата си като инструменти на Бога. В Римляни 6:12-13 ап. Павел казва:

12 И тъй, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да се покорявате на неговите страсти. 13 Нито представяйте телесните си части като оръдия на неправдата; но представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите, и телесните си части на Бога като оръдия на правдата.

Според апостола Христос ни е освободил от робството на греха и Сатана и ние сме свободни да не им се покоряваме. Защото, ако сме победени от грях или порок, ние се превръщаме в негови роби. Но като християни, ние сме свободни да вземем своето собствено решение в полза на чистотата и светостта. И ако решим да представим себе си на Бога и да живеем като възкръснали от мъртвите, Бог ще ни даде сила и благодат да го направим.

Четвъртото начин по който се борим с врага е като не допускаме да си „играем” с него. Сатана знае слабите ни места. Но и ние също ги знаем. Затова, трябва да избягваме области, в които знаем, че е твърде възможно да бъдем увлечени от течението на греха. В Римляни 13:14 ап. Павел казва:

14 Но облечете се с Господа Исуса Христа, и не промишлявайте за страстите на плътта.

В Ефесяни 4:26-27 се казва подобно нещо.

26 Гневете се, но без да съгрешавате; слънцето да не залезе в разгневяването ви; 27 нито давайте място на дявола.

Може би знаете примера за този младеж, при когото дошъл Сатана. Отначало младежът го отпращал, но вие познавате Сатана. Той е упорит и нахален като конска муха. Винаги идва отново и отново. Дори след като Исус го победи в пустинята се казва, че той го остави на мира само за „известно време” (Лука 4:13). Така, че Сатана идвал при този младеж отново и отново с молба само да влезе в къщата му – разбирайте сърцето му – и да му бъде само веднъж на гости. Накрая младежът си помислил, че само веднъж да покани Сатана на гости не би трябвало да е чак такъв проблем и за да се отърве от него го пуснал. Влизайки в дома му, Сатана му казал: „Знаеш ли, тук ми харесва, защо не ме пуснеш да живея при теб?” Младежът бил християнин и разбира се му отказал. Но, тогава Сатана казал: „Виж колко много стаи имаш. Дай ми само една стая, в която да живея.” Младежът отново му отказал. Но, както ви казах, Сатана е упорит и нахален. Той продължил да настоява младежът да му даде само една точица в къщата му. „Е, щом е за една точица – това няма да е голяма работа… ” – помислил си младежът – и посочил едно място на стената в коридора. Сатана си тръгнал доволен. И младежът бил доволен, че най-накрая Сатана го оставил намира.

Но, на следващия ден Сатана дошъл отново. Този път носел в едната си ръка чук, а в другата пирони. Този път той въобще не позвънил на вратата, а направо нахълтал в коридора. Младежът го попитал: „Как така влизаш без да позвъниш и без да попиташ?” „Но аз си имам собственост в тази къща, младежо!” – отвърнал Сатана и пристъпил към белязаната с молив точка на стената. „Бам, бам, бам” – забил безцеремонно един гвоздей в точката и си тръгнал.

Но, както, може би се досещате, на следващия ден дошъл отново. Този път носел в ръката си една мрежа с карантия. Закачил я на гвоздейчето си и си тръгнал. Но, след няколко дни тя се вмирисала и червясала. Зловоние изпълнило цялата къща. Младежът повикал Сатана да си махне мрежата, но той му казал: „Не. Ти доброволно ми предаде тази точица от къщата си и сега тя си е моя. И гвоздея си е мой и карантията си е моя. Така че, не ме притеснявай. Зает съм с други неща.”

Именно такова е състоянието на сърцето ни, когато дадем място на дявола. Той го заема и малко по-малко обсебва цялото ни сърце. Дали Святия Дух ще остане в една такава обстановка? Съмнявам се. Затова, ап. Павел мъдро ни заповядва: „Нито давайте място на дявола!” (Ефесяни 4:27). Не му давайте дори и точица от сърцето си!

Петият начин по да се борим със Сатана е като стоим винаги облечени в Божието всеоръжие. Един класически пасаж в тази насока е Ефесяни 6:10-18. В този пасаж ап. Павел ясно казва срещу кого е „нашата борба”, и че ние можем да победим в нея единствено с Божиите оръжия и с Неговата мощ.

10 Най-после, заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество. 11 Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола. 12 Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу всесветските управители на тази тъмнина, срещу духовните сили на нечестието в небесните места.

За да победим в каквато и да е война, ние много добре трябва да познаваме врага си и да изпитваме необходимото уважение към неговата сила. Ако допуснем грешката да го подценим, ние няма да чувстваме необходимост от Божието всеоръжие и ще отидем на бой невъоръжени, разчитайки само на собствените си нищожни сили. В резултат ще се окажем бързо и позорно разгромени. Врагът е могъщ, нечестив и коварен и ние не можем да спечелим битката срещу него със собствени сили. Само Божията сила може да ни освободи от мощта, злото , и лукавството на дявола. Трябва да помним, че началствата и властите са разгромени от Христос на кръста и сега те са под Неговите и нашите нозе. „Небесните места” или невидимият свят на духовните реалности в който ние се борим със силите на мрака е същият свят в който ние сме „съвъзкресени с Христос и седим отдясно на Бога” (Ефесяни 2:6) далеч над „всяко началство и власт, сила и господство, и всяко име, с което се именуват, не само в тоя свят, но и в бъдещия”. Ние сме от тези, които са отгоре, а не от тези, които са отдолу. Както беше казал някой: „Ние сме посланици на третото небе, които воюват срещу второто небе за налагането на Божието управление над първото небе.”

Какви оръжия бихме могли да използваме в една такава духовна схватка? Духовни. Въоръжението, което ни предлага Бог не е човешко, а Божие. То, може и да е неудобно, но ни гарантира победата.

13 Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден, и, като надвиете на всичко, да устоите.

Метафорите, използвани за описание на нашето всеоръжие са толкова богати, че някои от тях имат повече от едно значение.

Коланът на истината е първият и най-основен елемент на Божието всеоръжие. Ако основното оръжие на Сатана е лъжата, то нашето основно оръжие е истината.

  • истината в нашето поведение
  • истината на Христовото учение

14 Стойте, прочее, препасани с истина през кръста си и облечени в правдата за бронен нагръдник,

Бронният нагръдник е нашата правда.

  • нравствена праведност
  • правда чрез вяра

15 и с нозете си обути с готовност чрез благовестието на мира.

Обувките позволяват на войника да участва в дълги походи и го правят устойчив в битката. Без да пречат на подвижността му, те го пазят от подхлъзване.

  • готовността ни да свидетелстваме за Христос и така да примиряваме хората с Бога
  • увереността и непоколибимостта, която благовестието на мира дава на вярващия. Имайки мир с Бога и помежду си, ние сме в заели възможно най-стабилна позиция.

16 А освен всичко това, вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите всичките огнени стрели на нечестивия;

Щитът е нашата вяра.

Шлемът е това, че сме спасени.

17 вземете тоже за шлем спасението

Нападателните ни оръжия са две – Словото и молитвата.

и меча на Духа, който е Божието слово; 18 молещи се в Духа на всяко време с всякаква молитва и молба, бидейки бодри в това с неуморно постоянство и моление за всичките светии,

И накрая, трябва да бъдем уверени, че когато се противим на дявола, той ще бяга от нас. В Яков 4:7 апостолът ни уверява в това.

7 И тъй, покорявайте се на Бога, но противете се на дявола, и той ще бяга от вас.

Как можем да се защитим от Сатана?

  1. Като съхраняваме Божието Слово в сърцето си, като му се покоряваме и го използваме като „меч на Духа”;
  2. Като бдим и се молим;
  3. Като предаваме телата си в служба на Бога;
  4. Като избягваме областите на изкушение в които сме слаби и не даваме никакво място на дявола с допускането на грях и пороци в живота ни;
  5. Като заякваме в Господ и силата на Неговото могъщество и винаги стоим облечени в Божието всеоръжие;

КАК БОГ НИ ПОМАГА ДА ПОБЕДИМ ВРАГА?

Първо, Бог ни помага да победим врага, като застава на наша страна. В Римляни 8:31 ап. Павел възкликва:

31 И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?

Във себе си, ние имаме Един, който е по-велик от антихрист и от Сатана. В 1 Йоаново 4:4 апостолът казва:

4 Вие сте от Бога, дечица, и победили сте ги; защото по-велик е Оня, Който е във вас, от онзи, който е в света.

Второ, ние имаме едно чудесно обещание от Бога, което ни казва, че Бог няма да допусне да бъдем изпитани „повече, отколкото ни е силата”, и че Той няма да допусне да преминем през изпитание, от което не можем да излезем и което не можем да издържим (1 Коринтяни 10:13).

13 Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите.

Освен това, когато сме изкушавани, ние можем да разчитаме на помощта на Исус. В Евреи 2:18 авторът на това чудно послание ни насърчава, като казва:

18 Понеже в това дето и сам Той пострада като изкушен, може и на изкушаваните да помага.

И накрая, Бог ни помага в битката със Сатана като ни дава увереност в нашето спасение и окончателната ни победа над Сатана.

Във 2 Солунци 3:3 ап. Павел казва:

3 Но верен е Господ, Който ще ви утвърди и ще ви опази от лукавия.

2 Тимотей 4:18 е друг такъв подобен стих, който ни дава увереност, че независимо от борите, независимо от това, през което преминаваме, в крайна сметка ние ще бъдем избавени от „всяко дело на лукавия” и ще влезем В Божието царство, въведени там от нашия Господ.

18 Господ ще ме избави от всяко дело на лукавия и ще ме спаси и въведе в небесното Си царство; Комуто да бъде слава във вечни векове. Амин.

Как Бог ни помага да побеждаваме врага?

Бог е на наша страна, Той воюва за нас;

  • Бог няма да допусне да бъдем изпитани повече, отколкото ни е силата;
  • Бог ни уверява в сигурността на нашето спасение и окончателната ни победа над Сатана;

ПРИЛОЖЕНИЕ

Изкушението ни предлага да съгрешим и ни тласка към греха, но то също така ни дава и възможността да победим Сатана. Твърде често ние мислим само за възможността да се провалим на този изпит. Вместо това трябва да мислим за възможността да победим изкушението и така да станем по-силни във вярата си. Нашето мислене не трябва да бъде пораженческо, а мислене на победители. Решението ни трябва да бъде следното: „Когато съм изкушаван, аз ще мисля първо за възможността да победя врага с Божията помощ, вместо да се страхувам, че ще се поддам на изкушението! Друг добър съвет е да си намерите молитвен партньор, на който да се обаждате и който да се моли за вас, когато изпитвате силно изкушение.