ДЕСЯТЪЦИ, БОГОСЛУЖЕНИЯ И МОРАЛ

Неемия 13:1-31

Прочитайки Второзаконие 23:3-6 Израилтяните поревнуват за своята национална идентичност и решават да се отделят от другите народи. На тях може би им харесваше да бъдат уникалното “Божие общество” и те не желаеха да допускат по-нисши от себе си помежду си.

Под повърхността на тази тяхна показна загриженост да бъдат божии люде (ст.1-3) обаче, три язви подмолно разяждаха Господното общество (ст.4-31). Те бяха свързани с грижата за Божия Дом, с редовните богослужения и с моралния живот. Разказът си за справянето с всеки един от тези проблеми Неемия завършва с молитва, която разкрива, че всичко, което той прави, прави го първо за добро, и второ с цел да угоди на Бога. Нека чуем неговия разказ.

1. Грижата за Божия Дом (ст.4-11)

“4 А въпреки това (въпреки прочитането на изричната заповед на закона и изгонването на амонците и моавците от Израил), свещеник Елиасив, който надзираваше стаите на дома на нашия Бог, като беше сродник на Товия,”

Товия беше чужденец – амонец – именно от тези, които никога не трябваше да влизат в Божието общество. Освен това той беше един от заклетите врагове на израилтяните и върл противник на съграждането на Ерусалимската стена.

“5 приготви за него голяма стая, гдето по-напред туряха хлебните приноси, ливана, вещите и десетъците от житото, от виното и от дървеното масло, които бяха определени за левитите, за певците и за вратарите, също и приносите за свещениците.”

Забележете, че Товия се настани да живее именно в стаите, които бяха предназначени за десятъците, които осигуряваха икономическия ресурс за функционирането на Божия дом.

“10 После забелязах, че дяловете на левитите не били им давани, така щото левитите и певците, които вършеха работата на служенето, бяха побягнали всеки в селото си. 11 Тогава изобличих по-главните мъже, като рекох:
Защо е оставен Божият дом?
И събрах побягналите служители та ги поставих на мястото им.”

2. Редовните богослужения (ст.15-17)

Освен изоставения Божий Дом, втората скрита язва, която разяждаше Божието общество беше неучастието на много от хората и особено на търговците в редовните богослужения на народа и неспазването на съботата. А те даваха лош пример и на всички ерусалимски граждани. Може би бяха забравили, че една от причините за вавилонския плен беше именно неспазването на Четвъртата заповед и отказа да се освещават съботите.

“15 През ония дни видях неколцина в Юда, че в събота тъпчеха грозде в лина, внасяха снопи и товареха на осли вино, грозде, смокини и всякакви товари, които докарваха в Ерусалим в съботен ден; и аз заявих против тях, когато така продаваха храна. 16 Също и тиряните, които живееха в града, донасяха риби и всякакви стоки та продаваха в събота на юдейците и в Ерусалим.
17 Тогава изобличих Юдовите благородни, като им рекох:
Какво е това зло, което правите, като осквернявате съботния ден?

3. Моралният живот (ст.23-27)

Освен недаването на десятъка и неучастието в редовните богослужения, третата скрита язва, която разяждаше Божието общество беше занижения морал и неспазването на закона по отношение на смесените бракове, които водеха до идолопоклонство и обезличаване на израилтяните като Божий народ.

“23 После, в ония дни видях юдеите, които бяха взели жени азотки, амонки и моавки, 24 чиито деца говореха половин азотски, а не знаеха да говорят юдейски, но приказваха по езика на всеки от тия народи. 25 И изобличих ги, проклех ги, бих неколцина от тях, оскубах им космите и заклех ги в Бога, като казах:
Да не давате дъщерите си на синовете им, и да не вземате от техните дъщери за синовете си или за себе си. 26 Не съгреши ли така израилевият цар Соломон? Ако и да не е имало между много народи цар подобен на него, който беше възлюбен от своя Бог, и когото Бог направи цар над целия Израил, но и него чужденките жени накараха да съгреши. 27 А ние да позволим ли на вас да вършите всичкото това голямо зло, да ставате престъпници против нашия Бог, като вземате чужденки жени?”

Забелязахте ли въпросите, които задава Неемия по отношение на десятъците, богослуженията и морала?

  • По отношение на десятъците – Защо е оставен Божият дом?
  • По отношение на богослуженията – Какво е това зло, което правите, като осквернявате съботния ден?
  • По отношение на морала – А ние да позволим ли на вас да вършите всичкото това голямо зло, да ставате престъпници против нашия Бог?

Вярвам, че това са въпросите, които и ние трябва периодично да си задаваме:

  • Наред ли е всичко с издръжката на църквата? Добри настойници ли сме? Даваме ли редовно това, което принадлежи на Бога?
  • Участваме ли редовно в богослуженията или с неходенето си на църква казваме на Бога, че за нас има по-важни неща от Него?
  • Позволяваме ли си да вършим компромиси по отношение на Божията изявена воля и в същото време да се убеждаваме че в това няма нищо лошо?

Запомнете, че недаването на десятък, неходенето на църква и допускането на компромиси в нашия морал са индикатори за изстиването ни към Бога и предстоящо духовно корабокрушение.

Предварителните разпоредби и решения по въпросите за грижата за Божия Дом, редовните богослужения и моралния живот бяха част от завет на посвещение, който израилтяните бяха направили с цялото си сърце (Неемия 9:38).

“38 Поради всичко това ние правим верен завет и го написваме; и първенците ни, свещениците ни го подпечатват.

И именно защото десятъците, богослуженията и морала бяха част от завета, нарушаването им беше много сериозно – същото като да нарушиш обрек, който си дал пред Бога. Какви бяха решенията на израилтяните по тези толкова сериозни и важни въпроси?

1. Грижата за Божия Дом (10:37-39; 12:44,47)

Ето какво бяха обещали юдеите за Божия Дом (Неемия 10:37-39):

“37 и да донасяме на свещениците, в стаите на дома на нашия Бог първите плодове от нашето тесто, и приносите си, и плодовете от всякакво дърво, тоже и виното и дървеното масло; и да внасяме на левитите десетъците от земята си, и левитите да вземат десетъците по всичките градове, гдето обработваме земята.
38 И някой свещеник, Ааронов потомец, да бъде с левитите когато вземат десетъците; и левитите да донасят десетъка от десетъците в дома на нашия Бог, в стаите на съкровищницата.
39 Защото израилтяните и левийците трябва да донасят приносите от житото, от виното и от дървеното масло в стаите, гдето са съдовете на светилището, и служащите свещеници, вратарите и певците. И няма да оставим дома на нашия Бог.“Мисля, че от тези стихове съвсем ясно се разбира, че израилтяните осъзнаваха, че недаването на десятъци е равносилно на изоставяне на Божия дом. Затова решиха то никога да не се случва. Днес за нас “Божия Дом” е нашата местна църква. Затова, нека и ние да вземем същото решение – че няма да я изоставим и по никаква причина няма да престанем доброволно да я подкрепяме с нашите десятъци!

По-късно в 12:44,47 виждаме, че юдеите в началото с радост започнаха да изпълняват обещанието си

“44 Тоже в същия ден се определиха човеци над стаите за провизиите, за приносите, за първите плодове, и за десетъците, за да събират в тях от полетата на градовете дяловете узаконени за свещениците и левитите; защото Юда се радваше поради свещениците и левитите, които служеха. 47 И в дните на Зоровавела и в дните на Неемия, целият Израил даваха определените за всеки ден дялове на певците и на вратарите; те посвещаваха даровете си на левитите, а левитите посвещаваха на Аароновите потомци.”

Така че, нарушенията, които забелязва и с които се справя Неемия в 13 глава бяха нарушения на принципи и закони, които израилтяните от същото поколение се бяха обвързали да пазят чрез един личен завет с Бога. В началото те ги вършеха доброволно, но после незабелязано нещо се случи и грижата за Божия дом беше изоставена. Такава беше картината не само за десятъците, но и за редовните богослужения и морала.

2. Редовните богослужения (10:31)

За да могат да провеждат редовните си богослужения израилтяните бяха решили да се въздържат от светски дела в празничен ден и да пазят святата Божия почивка (Неемия 10:31).

“31 и ако племената от земята донесат стоки или каква да било храна за продан в съботен ден, да не купуваме от тях в събота или в свет ден; и да се отказваме от обработването на земята всяка седма година и от изискването на всеки дълг.”

По отношение на пазенето на един ден на всеки седем и на пазенето на Четвъртата заповед в Уестминстърската изповед на вярата, гл.XXI – ЗА ПОКЛОНЕНИЕТО ПРЕД БОГА И ПОЧИВНИЯ ДЕН, т.7 и т.8 се казва:

“7. Както е закон на природата определена част от времето да се отделя за поклонение пред Бога; така в Словото си – чрез положителна, нравствена и вечна заповед, обвързваща всички хора от всички векове, Бог конкретно посочва един ден от всеки седем за почивка, за да се пази свят за него (Изх.20:8-11; Исая 56:2-7). От началото на света до възкресението на Христос този ден е последният от седмицата, а след възкресението на Христос е променен на първият ден от седмицата (Бит.2:2-3; 1Кор.16:1-2; Деян.20:7); който в Писанието се нарича Господният ден (Откр.1:10) и трябва да се спазва до края на света като християнската Почивка (Мат.5:17-18; Марко 2:27-28; Рим.13:8-10; Яков 2:8-12).

8. Този ден за почивка се спазва свят за Господа, когато хората след нужната подготовка на сърцето си и след като предварително организират ежедневните си дейности, спазват не само свята отмора през целия ден от личните си работи, думи и мисли за светските си занимания и развлечения (Изх.20:8;16:23-30;31:15-17; Исая 58:13-14; Неем.13:15-22), но и участват през цялото време в публично и лично поклонение пред Бога; с изключение само на задължения по необходимост и милосърдни дела (Исая 58:13-14; Лука 4:16; Мат.12:1-13; Марк 3:1-5).”

3. Моралният живот (10:30)

По отношение на моралния живот израилтяните бяха казали (Неемия 10:30):

“30 и да не даваме дъщерите си на племената на земята, и да не вземаме техните дъщери за синовете си;”

2 Кор.6:7-14 в един новозаветен контекст ап. Павел казва подобно нещо:

“14 Не се впрягайте несходно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината? 15 и какво съгласие има Христос с Велиала? или какво съучастие има вярващия с невярващия? 16 и какво споразумение има Божият храм с идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: “Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде”.
17 Затова –
“Излезте изсред тях и отделете се”, казва Господ,
“И не се допирайте до нечисто”;
и
“Аз ще ви приема,
18 И ще ви бъда Отец,
И вие ще Ми бъдете синове и дъщери”,
казва всемогъщият Господ.”

До тук видяхме, че израилтяните доброволно се бяха посветили на Бога да поддържат Божия дом и богослуженията в него със своите десятъци, бяха обещали, че ще освещават деня за почивка и няма да използват времето за богослужения за други светски дейности, че ще изпълняват Божията заръка да не се смесват с другите народи и да живеят морален живот. Въпреки това в един определен по-късен момент те бяха нарушили и трите резолюции, които бяха приели. Това разбира се не стана умишлено и изведнъж.

Може би същото се е случило и с нас. Или ако не се е случило още, може да се случи и затова трябва да бъдем много внимателни.

Днес има хора и дори движения, които отричат даването на десятък като духовен принцип. Може би причината за това е личното им огорчение от някои недобросъвестни божии работници, но това в крайна сметка не извинение за отричане на принципа.

Има хора, които постепенно разреждат участието си в богослуженията и накрая решават, че могат и да не ходят на църква, защото не им остава време затова.

Има и хора, които започват все повече да се съобразяват със съвременните грешни тенденции на света като оскверняват святостта на брака и го считат за малко нещо.

В началото на тяхното ходене с Бога всички тези хора не са смятали така. В своята първа ревност, те са давали с радост, грижели са се за Божия дом, не са пропускали богослужение и са се стараели да живеят свят живот. След това обаче, картината постепенно се е променила.

Духовния упадък и моралната разруха най-често не стават рязко, а се случват незабелязано. Те са като ръждата, която бавно и подмолно разяжда металните изделия отвътре. В ст. 6 Неемия казва

“6 Но когато ставало всичко това (нарушенията по отношение на десятъците, богослуженията и морала), аз не бях в Ерусалим;”

Докато бдим за нормалното протичане на духовния ни живот всичко ще бъде наред, но ако само малко се поотдалечим, можем да очакваме противникът веднага да се опита да запълни опразненото място. Затова трябва непрекъснато да изпитваме сърцата си и да следим за цепнатини, пукнатини, пропуски и пробойни в духовната цялост на нашия живот, посвещение и служение към Бога.

Забележете как започват стихове 10,15 и 23:

  • ст.10 – “После забелязах, че дяловете на левитите не били им давани”
  • ст.15 – “През ония дни видях неколцина в Юда, че в събота тъпчеха грозде в лина, внасяха снопи и товареха на осли вино, грозде, смокини и всякакви товари, които докарваха в Ерусалим в съботен ден”
  • ст.23 – “После, в ония дни видях юдеите, които бяха взели жени азотки, амонки и моавки, 24 чиито деца говореха половин азотски, а не знаеха да говорят юдейски, но приказваха по езика на всеки от тия народи.”

Вглеждайки се в живота на ерусалимското общество, Неемия един по един открива пропуски и компромиси, които са станали докато бдителността за служението в негово отсъствие е била намалена и с които трябва неотложно да се справи.

Същото може да се случи и с нас. Затова трябва ежедневно да изпитваме сърцата си – обичаме ли Бога и братята и грижим ли се за напредъка на Небесното царство? Да забелязваме четем ли Библията, молим ли се, ходим ли на църква, даваме ли си десятъка, допускаме ли компромиси с греха в сърцето си. Позволяваме ли на противника да строи крепости в ума ни или се преобразяваме според Божия образ чрез обновяването на ума си според Неговата воля.

СЪЩНОСТТА НА ПРОБЛЕМИТЕ

Ако проследим каква е същността на проблемите с които се сблъсква Неемия и какво стои зад недаването на десятък, нередовните богослужения и низкия морал, ще видим, че причината за всичко това всъщност е промишляване за плътта.

Какво имам в предвид под “промишляване за плътта”?

  • Нечестиви съюзи
    С кого прекарваме времето си? Кои са нашите приятели? В 1 Кор.15:33 ап. Павел предупреждава,

“33 Не се мамете. “Лошите другари покварят добрите нрави”.”

  • Примирие и сделки със света вместо поставяне на ясни граници;Елиасив не беше лош човек, той просто не желаеше да се бори със злото и да му се съпротивлява. Може би и ние не сме лоши, но авторът на посланието към Евреите ни изобличава, че все още не сме се съпротивили до кръв в борбата си против греха (Евр.12:4).
  • Изкушения и модели на поведение, които водят към грях;
  • Слабости на които сме податливи – малки компромиси;
  • Извинения – “Аз имам свое собствено разбиране по тези въпроси. Трудно е да бъда праволинеен, когато повечето хора около мен не споделят моите убеждения. Толкова ужасен ли е този грях?”

Може би по отношение на съботите, някои от юдеите казваха: “Ето, ние живеем всред хора, които не са юдеи. А те имат обичай да правят бизнес в събота. На практика нашите най-сериозни бизнес партньори са тиряните. Ние не нарушаваме толкова много съботата. Само купуваме това, което те продават. Освен това голяма част от техните стоки са хранителни продукти и ако не се обработят навреме, може да се развалят. В нашите домове ние със сигурност не нарушаваме съботата. Ако на езичниците им се позволява да продават в съботен ден, а на юдеите им се позволява да купуват от езичниците, тогава какво лошо има в това човек да пазарува в събота. Толкова ли е лошо това, което правим?”

Може би и ние си съставяме подобни извинения защо да не ходим на църква, да не даваме десятък и да допускаме компромиси в живота си.

Тези извинения обаче, всъщност са крепости в ума ни, които ни извиняват да продължаваме да грешим. В Рим.13:14 ап. Павел ни предупреждава да не създаваме условия за изкушения в живота си:

“14 Но облечете се с Господа Исуса Христа, и не промишлявайте за страстите на плътта.”

ОТГОВОРНОСТТА НА ЛИДЕРИТЕ

Друго интересно нещо в тази 13 глава от книгата на Неемия е това, че за недъзите в обществото Неемия държи отговорни водачите му. За десятъците в ст.11 той изобличава “по-главните мъже“, за съботата в ст.17 изобличава “Юдовите благородни“, а за смесените бракове в ст.25 той се обръща към главите на семействата.

Явно е вярна поговорката, че “рибата се вмирисва откъм главата”. В ст.4-5 виждаме, че свещеникът Елиасив е този, който предостъпва стаята за провизии на амонеца Товия, а от ст.28 разбираме, че един от тези, които е нарушил заветния брачен морал е внука на първосвещеника. Така един свещеник, който би трябвало да бъде учител на истината, действа противно на закона и дава лош пример.

Даването на десятък, ходенето на църква и моралния живот са принципи, които се отнасят и за лидерите в църквата. Когато някои от тях си позволят волности в тези насоки, те стават лош квас, който заразява и другите с немарливото си отношение и поведение.

От друга страна трябва да знаем, че благочестивите водачи са отговорни за пробойните в духовния живот на обществото. Господ ще държи сметка именно от тях. Затова когато те, като Неемия са строги към нас, ние не бива да им се сърдим, а смирено да им се покоряваме. Защото, ако те настояват за грижата за Божия дом, за редовните богослужения и моралния живот, то е за наше добро и защото са отговорни за духовния живот на църквата и нормалното служение пред самия Бог!

СПРАВЯНЕ С ПРОБЛЕМИТЕ

Неемия може да бъде пример за нас не само с откритото си назоваване на проблемите, но и с метода по който се справя с тях. Най-напред прилага Божието Слово, а след това предприема радикални действия.

1. Прилагане на Божието Слово в личния и обществения ни живот.

По отношение на редовните богослужения в ст.18 Неемия напомня на израилтяните, че една от причините за предаването им от Бога във вавилонски плен е била неспазването на святата почивка.

“18 Не постъпиха ли така бащите ви, така щото нашият Бог докара всичко това зло на нас и на тоя град? А пък вие умножавате гняв върху Израиля като осквернявате съботата.”

Угодно ли е на Бога, когато църквата ни има богослужение, ние да си гледаме телевизия или така да си организираме времето и живота, че да имаме време за други неща, но не и за общение с нашите братя и сестри. Няма ли това в крайна сметка да ни доведе до духовно робство и боледуване на нашия дух?

По отношение на морала в ст.26 Неемия напомня на израилтяните причината за падението на най-великия и мъдър техен цар:

“26 Не съгреши ли така израилевият цар Соломон? Ако и да не е имало между много народи цар подобен на него, който беше възлюбен от своя Бог, и когото Бог направи цар над целия Израил, но и него чужденките жени накараха да съгреши.

Неемия обаче не беше човек само на словото, но и на действието.

2. Радикални действия – безмилостност към промишляването за плътта; твърдост е решителност при налагането на Божиите стандарти.

1) действия по отношение на десятъците

  • Изхвърляне на покъщнината на Товия и ритуално освещение на стаите за провизии (ст.8-9)

“8 И стана ми много мъчно; за това, изхвърлих вън от стаята всичката покъщнина на Товия. 9 Тогава заповядах, та очистиха стаите, и пак внесох там вещите на Божия дом, хлебните приноси и ливана.”

Неемия така очисти стаята в която се беше настанил Товия, че и спомен не остана от него!

  • Събиране на десятъците, назначаване на доверени настойници и възстановяване на грижата за Божия дом (ст.12-13)  “

12 Тогава целият Юда донесе в стаите за провизии десетъка от житото, от виното и от дървеното масло. 13 И поставих за ковчежници над съкровищниците свещеник Селемия и секретаря Садок и от левитите Федаия, и при тях Анана син на Закхура, син на Матания, защото се считаха за верни; и работата им бе да раздават на братята си.”

2) действия по отношение на богослуженията

  • тръшна вратите на търговците под носа им ст.19

“19 Затова, когато почна да мръкнува в ерусалимските порти преди съботата, заповядах да се затворят вратите, и заповядах да се не отварят до подир съботата; и поставих на портите неколцина от моите слуги, за да не се внася никакъв товар в съботен ден.”

  • заплашване ст.20-21

“20 Тогава един-два пъти търговците и продавачите на всякакви стоки пренощуваха вън от Ерусалим.
21 Аз, прочее, заявих против тях, като им рекох: Защо нощувате пред стената? Ако повторите, ще туря ръка на вас. От тогава не дойдоха вече в събота.”

  • поставяне на стражи ст.22

“22 И заповядах на левитите да се очистват и да дохождат да вардят портите, за да освещават съботния ден.”

3) действия по отношение на морала

  • изобличение, бой, скубане, и изтръгване на клетва

ст.25  “25 И изобличих ги, проклех ги, бих неколцина от тях, оскубах им космите и заклех ги в Бога, като казах: Да не давате дъщерите си на синовете им, и да не вземате от техните дъщери за синовете си или за себе си.”

  • отлъчване на внука на първосвещеника от Господното общество ст.28  “28 И един от синовете на Иодая, син на първосвещеник Елиасива, беше зет на оронеца Санавалат; затова го изпъдих от мене.”

Неемия се държеше така, както Исус когато очистваше храма. Той се гневеше без да съгрешава. И в това може да бъде за нас пример за радикалност и нетърпимост към греха и неправдите, пример за ревност към Бога и Неговия дом. Освен това неговото отношение демонстрира важността на десятъците, богослуженията и морала в Божиите очи.

Заключение:

Ако Неемия беше толкова строг по отношение на десятъците, богослуженията и морала, какви трябва да бъдем ние? Мисля, че същите. Това не значи да ставаме легалисти или законници и да си мислим, че ходенето на църква или десятъците или морала могат да ни спасят, но като нови създания и граждани на Божието царство да бъдем загрижени за местната си църква, за това да не изоставяме събиранията си (Евр.10:25) и да се стараем да живеем свят живот.

Като условия за членство в нашата църква ние поставяме пет неща:

1. Водно кръщение. Това условие предполага, че кандидатът за членство се е покаял за греховете си и е приел Исус Христос за свой Спасител и Господ.

2. Писмено заявяване на желанието за членство в църквата чрез молба до духовния съвет.

3. Редовно посещение на църковните богослужения – най-малко веднъж седмично.

4. Безукорен и морален живот – съзнателен стремеж към духовна чистота и святост.

5. Доброволно подпомагане на църквата съобразно библейските принципи за десятъка и другите видове дарения.

Първите две от тези условия са съвсем лесни и изискват едно еднократно действие. Вторите три обаче са доста сериозни, понеже засягат целия живот на човека.

Десятъци, богослужения и морал – смятаме, че тези условия не са твърде големи или изкуствени, а библейски стандарти, които съдействат за един нормален и здравословен духовен живот и едно елементарно служение на Бога. Това са въпроси, които изискват посвещение и дисциплина.

Ставайки член на църквата, човек вече би могъл да се моли и да търси призванието си от Бога за едно по-конкретно и лично допълнително служение. Но без десятъци, богослужения и морал, той едва ли би могъл да бъде някакъв служител в Христовото тяло.

Нека Бог да ни помогне да бъдем верни в малкото. Тогава Той е този, Който виждайки нашето смирение, верност и любов ще ни постави на високо.
Амин.