ВЪРХОВЕНСТВОТО НА ВЕЛИКОТО ПОРЪЧЕНИЕ

Матей 28:16-20

Представете си, че в нашия град има голям обувен завод. Ръководството на завода е инвестирало огромна сума пари в него и много, много усилия с цел заводът да започне да произвежда възможно най-добрите обувки. Пари са били изхарчени за заплати на работниците, за оборудване, за специалните машини, с които ще се работи, и за материалите, от които ще бъдат правени обувките. Заводът вече работи. Стотици работници се суетят и шетат насам-натам из завода. Машините работят на пълна пара. Работата кипи.

Но, един ден президентът, собственикът на завода запитва производствения директор: „Колко чифта обувки сме произвели досега?”

„Николко.” – отговаря директора.

„Николко?!?” – възкликва собственика. „Но, от колко време вече работи завода?”

„От две години.”

„Две години? И все още няма произведен и един чифт обувки?”

„Точно така.” – отвръща директора – „Никакви обувки, но ние сме наистина заети с производството. Фактически сме толкова заети, че вече сме наистина преуморени от работа. През цялото време сме били особено активни в изпълнението на задачите си.”

Какво би направил собственикът на този завод? Най-вероятно би бил особено загрижен, би уволнил някого и би потърсил къде е проблема в тази организация.

Ако сега поставим един кръст върху покрива на сградата на този обувен завод и го превърнем в една от местните църкви в България, какво ще се получи? Много хора работят усърдно. Служби, събития и мероприятия колкото щеш. Бюджетът става по-висок и по-висок с всяка изминала година. Изпълнява ли, обаче, тази църква основната си задача си да създава ученици или е заета със някакви други дейности?

КОНТЕКСТЪТ НА ВЕЛИКОТО ПОРЪЧЕНИЕ

Преди да ги напусне, Исус каза на учениците си какво иска от тях те да правят. Той им даде една съвсем специфична и конкретна задача, която ние наричаме „великото поръчение” (Матей 28:16-20). Това са последните думи на Христос в евангелието според Матей.

16 А единадесетте ученика отидоха в Галилея, на бърдото, гдето Исус им определи.
17 И като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха.
18 Тогава Исус се приближи към тях и им говори, казвайки: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.
19 Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух,
20 като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века. [Амин].

Силата на великото поръчение на първо място идва от контекста в който то ни е дадено. Контекстът са думите преди текста и след текста който разглеждаме. Той е средата, обстановката в която дадени думи са изговорени. Той също така е литературната и историческа рамка на дадения текст.

Първият контекст на великото поръчение е възкресението на Христос: “Тогава Исус се приближи към тях и им говори…” Великото поръчение беше дадено след като Исус възкръсна от мъртвите. Самият възкръснал Господ Исус Христос говори. Той е, който даде тази заръка – възкръсналият Христос, който е възвишен цар на царете и Господ на господарите. Онзи, чието име е над всяко друго име е онзи, който се произнася. Властта и силата на великото поръчение идват от неговия източник – от Онзи, който го даде. Великото поръчение е велико, понеже е дадено от един велик Господ!

Вторият контекст на великото поръчение е Христовата върховна власт над всичко (ст.18): “Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.” Това е „царска” власт. В Даниил 7:14 виждаме един, приличащ на човешки син, който идва с облаците при Древния по дни и на него се дава „владичество, което няма да премине” и „царство, което няма да се разруши”. Това е власт, която е дадена на Исус от Отец (Йоан 17:2). Но в нейната пълнота Исус я получи след възкресението. Тази власт е наречена „всяка власт” или „всичката власт” – тя е пълна, тотална и върховна власт. Освен това тя е власт „на небето и на земята” – власт както в духовната сфера, така и в сферата на плътта – както в сферата на ангелите, така и в сферата на човеците. Тази върховна власт прави великото поръчение ориентирано към Божието царство в своя размах и принципи.

Третият контекст на великото поръчение е неговата апостолска насоченост – Исус изговори тези думи към апостолите (ст.16): “А единадесетте ученика отидоха в Галилея, на бърдото, гдето Исус им определи.” В неговият първоначален контекст Исус даде великото поръчение на единадесетте останали апостоли – без Юда. Това обстоятелство подчертава апостолския характер на великото поръчение. То е един изпращащ мандат. Исус ги изпраща и им казва: „Идете!” Казва им: „Идете!” – те са изпратени от Него. „Апостол” е някой, който е пратен и „апостолско” е нещо, което е свързано с изпращане от Исус Христос. Великото поръчение е апостолската власт и апостолския мандат, който Исус дава на своите ученици. И понеже е апостолско, великото поръчение е свързано с основата на църквата – то е фундаментално, основополагащо по своя характер.

Върховенството на великото поръчение се основава на тези три контекста:

  • първо, възкресението на Христос – възкръсналият Христос го дава;
  • второ, властта на Христос – той каза: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята…”;
  • и трето, апостолската му насоченост, защото първоначално то бе дадено на апостолите.

И поради това, че великото поръчение е върховно, то трябва да бъде:

  • приоритетна задача на църквата – неин най-висш приоритет; Исус е казал: „Правете това!” и ние трябва да си зададем въпроса: „Ние правим ли го?” Защото, Исус днес създава ученици.
  • определящо видението на църквата.
  • най-висша директива определяща съществуването и начинът на действие на църквата

Върховенството на великото поръчение изисква ние да му отдадем цялото внимание, което то заслужава, и не само внимание, но и покорство и решителност да го изпълняваме. То не е просто още една програма, метод, стратегия, формула или идея, която да добавим към служението си. Не, великото поръчение е – или поне би трябвало да бъде – нашето основно служение! Ние трябва да правим това, което Исус каза.

Великото поръчение е върховна, определяща, повелителна и специфична мисия, за изпълнението на която ни е призовал самия Господ Исус Христос. Именно за това ние трябва да го знаем, да го разбираме, да го припознаваме и приемаме за свое. То не е нещо, което се отнася само за апостолите. То е нещо, което днес се отнася и за нас. Защото Исус каза: „И ето аз съм със вас през всичките дни до свършването на века. Апостолите не останаха до „свършването на века”. Те си изпълниха своята задача. Правеха ученици на тяхното време, но, те са предали щафетата на ученичеството на нас. И сега ние сме обиколени от един облак от свидетели, които гледат как ние ще изпълним великото поръчение в нашето поколение (Евреи 12:1-2). И от това дали ние ще бъдем успешни зависи дали те ще бъдат успешни. Защото, ако ние се провалим, слагаме край на всичко, което те са направили. Това е нещо много, много сериозно. Затова ние трябва да знаем великото поръчение, трябва да го разбираме, трябва да го приемаме за свое и трябва да го вършим! Всичко по-малко от това е обида към Онзи, който го даде!

РАЗБИРАНЕ НА ВЕЛИКОТО ПОРЪЧЕНИЕ

Както виждате, аз съм извадил текстът на великото поръчение на български и на гръцки, защото има някои неща в нашата Библия, които не са съвсем ясно казани. И аз желая да ги поясня. Не зная защо е станала тази грешка, но аз мисля, че тя е ограбила много българската църква. Скелетът на великото поръчение се състои от един глагол и три причастия. Глаголът е „правете ученици” (матетюсате). А причастията са „отивайки”, „кръщавайки” и „учейки” — „порютендес”; „баптизондес”; „дидаскондес” . Нали знаете какво е „причастие”? Причастие е когато правиш нещо покрай нещо друго. Глаголът ни казва какво да правим. Причастията ни казват как да го правим. Ние правим ученици като отиваме при потенциалните ученици, като ги кръщаваме и като ги учим да се покоряват на Христос.

Основният глагол във великото поръчение е „матетевсате”. В нашият превод тази дума е преведена като „научете”. Обаче, на гръцки думата не е „научете”, а „правете (създавайте) ученици”. Вижте, ние нямаме такава дума на български – „правете ученици”, защото, как „правиш ученици” – като ги учиш, нали? И може би затова преводачите на Новия Завет не са казали „правете ученици”, а са казали „научете”. Но, не е същото, не е същото! Ще ви кажа защо. Защото има разлика между това ти просто да преподаваш нещо в час или да предадеш някаква информация. Но да направиш ученик на Исус Христос означава да го направиш последовател на Христос. Има разлика, и тя е в промяната на характера, която става в този човек. Правенето на ученик е не само предаване на умствено знание, но промяна в човека – той става изпълнен със Святия Дух последовател на Христос.

За да разберем тази разлика между „научете” и „правете ученици”, ще се вгледаме малко по-внимателно в текста. Забележете, в ст.16 се казва: „А единадесетте ученика” – „Хой де ендека матетай”… Запомнете тази дума – „матетай”. „Матетай” са учениците, разбирате ли? И всъщност коренът на думата „матетевсате” е същият като на „матетай”. Защото „матетай” са учениците, а „матетевсате” е „правете ученици”. И ще ви кажа каква е разликата между „правете ученици” и „научете”. На български имаме тази дума „даскал” – учител, нали? И всъщност тя идва от гръцки – „дидаскалос”. Защото, забележете, че в 20 стих, където на български се казва: „като ги учите”, на гръцки не е „матетевсате”, ами е „дидаскондес”. Виждате ли, коренът на тази дума е „даскал”. И вижте сега разликата. На български е казано: „Научете всичките народи”… „като ги учите” и ние не можем да уловим разликата, понеже думите „научете” и „учите” имат същия корен – „уча”. Обаче, вижте, на гръцки думите „научете” („матетевсате”) и „учите” („дидаскондес”) имат различни корени. Използването на различни думи на гръцки подчертава разликата между това само да учиш някого на нещо и това да го направиш ученик или по-точно „последовател” на Христос. Едното е „правете (създавайте) ученици” („матетевсате”), а другото е „учейки ги” или „като ги учите” („дидаскондес”).

И така, основният глагол е „правете ученици” („матетюсате”), а трите причастия са „отивайки”, „кръщавайки” и „учейки” – забележете, че на гръцки те завършват по един и същи начин: „порютендес”, „баптизондес” и „дидаскондес”. Но, основната работа, която Исус ни заповяда да вършим е „матетусате” – не само да поучаваме, но „да правим (създаваме) ученици”.

Подчертавам, че има разлика между това просто „да учим народите” и това „да правим народите ученици”. Защото „да учиш народите” е само преподаване на знание и е нещо общо, нещо, което ни изглежда неосъществимо и от което поради тази причина се отказваме дори преди да сме го започнали, докато „да правиш ученици” е нещо лично. Не можеш да правиш ученици общо. Трябва да работиш с тях лично – един по един, по отделно със всеки един, докато видиш божествената промяна в характера му. Правенето на ученици изисква общение и работа със всеки един по отделно. Един по един, със всеки един! Това е девизът на ученичеството.

Вижте, Исус ни даде пример в това. Той имаше общо служение, служеше на множествата, но също така Той си избра дванадесет ученика, които да бъдат с него (Марко 3:14). И всичко, което знаеше, той им го предаде на тях. Но не просто като знание, Той им вля живота си. Това е, което всъщност искам да ви покажа, че правенето на ученици не е просто предаване на информация, а изливане на нашия живот с Бога в живота на учениците ни. Имаше разлика между начинът по който Исус поучаваше множествата и начинът по който Той поучаваше учениците си. И разликата беше в личния подход. Има разлика между „матетевсате” и „дидаскондес”. „Матетевсате”, правенето на ученици е нашата основна задача, а „дидаскондес”, ученето е само едно от средствата за изпълнението й.

И така, правенето (създаването) на ученици е нашата главна задача, а отиването (довеждането на хората при Христос), кръщаването (присъединяването на хората към църквата) и ученето (довеждането на хората до духовна зрялост) са средствата за изпълнението на тази задача.

СЪЗДАВАЙТЕ УЧЕНИЦИ

„Създавайте ученици” – това не е нещо избираемо. То е безусловно. Създаването на ученици е заповед. Освен това предполага умишлено усилие и работа в тази насока – не просто да бъдеш, а да действаш. Създаването на ученици не е състояние, а действие. Ученик, на гръцки „матетас” е последовател, някой, който се учи. Виждате ли, докато днес учениците изучават предмети (като литература, математика, или биология) в по старо време ученикът е изучавал не толкова информация, колкото определена личност и нейния мироглед. Затова прикрепването към конкретен учител е било същността на ученичеството. Фарисеите и Йоан Кръстител имаха свои ученици (Марко 2:18). Юдеите пък считаха себе си за ученици на Мойсей (Йоан 9:28). По същият начин и днес, за да бъдем ученици на Христос ние трябва да се прикрепим към Него и да Го следваме.

Как „създаваме” ученици? Това, че става дума за „правене” или „създаване” показва, че става дума за процес – процес, който включва:

  • Промяна, трансформация – обръщение, покаяние и „новорождение”
  • Изграждане на характер – промяна на възгледите и ценностната система.
  • Промяна в поведението и начинът на действие и реагиране в различни ситуации

Какво разбираме под понятието „ученик”? Ученикът е изпълнен със Святия Дух последовател на Христос. Това е – не е нещо сложно, но не e и евтино. В Матей 16:24 чуваме Исус да казва следното на учениците Си:

24 Тогава Исус каза на учениците Си: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме последва.

Според казаното от Исус в този стих ученичеството включва три съществени действия.

  • Отричане на себе си – процес на ежедневно дисциплиниране на самите нас. Ученичеството е радикална промяна, но то не е лесно, не е „ефтино”. Изисква не само усилия и дисциплина, но „отричане от себе си”!
  • Вземане на кръста ни – Пълно и тотално предаване и посвещение на целия ни живот на Бога. „Кръстът” означава смърт. По Христово време кръстът е бил не украшение по църквите и вратовете на хората, а инструмент за мъчителна екзекуция. В Галатяни 2:20 ап. Павел казва:

20 Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.

Вижте, точно това означава да бъдеш ученик на Христос. Не просто да ходиш на цъква, но да се отречеш от себе си, да вземеше кръста си и да последваш Христос във всичко, което Той прави.

  • Следване на Христос – живот на подчинение и покорство. Ние го наричаме Спасител, но Той е не само наш Спасител, но и Господ. Това означава, че Той е наш Господар, а ние сме негови слуги. И ако ти си негов слуга, то трябва да знаеш, че слугата не си прави това, което си иска, а прави това, което Господарят му заповядва. Ако си слуга на Христос, ти няма да ходиш там, където ти искаш, няма да правиш това, което ти искаш, няма да гледаш това, което ти искаш, няма да говориш това, което ти искаш, а ще ходиш там, където Той иска, ще правиш това, което Той иска, ще гледаш това, което Той иска и ще казваш това, което Той иска.

Това е основното нещо. Ние искаме да изпълним Великото поръчение на Христос да създаваме ученици. И „ученик” е някой, който е променен от Бога, новороден, изпълнен със Святия Дух последовател на Христос, който се е отрекъл от себе си, който носи кръста си всеки ден и който живее живот на покорство на Исус. Със собствени сили ние не можем да направим всичко това, но изпълнени със Святия Дух можем.

И така, как създаваме ученици? Въз основа на Матей 28:18-20 можем да извлечем следната формула или цикъл на създаване на ученици:

ОТИВАНЕ + КРЪЩАВАНЕ + ПОКОРЯВАНЕ НА ХРИСТОВОТО УЧЕНИЕ = СЪЗДАВАНЕ НА УЧЕНИЦИ

Ние бихме могли да „преведем” или да представим тази формула по следния начин:

БЛАГОВЕСТИЕ (ИДЕТЕ) + ЦЪРКВА (КРЪЩАВАЙТЕ) + ПОКОРСТВО (КАТО ГИ УЧИТЕ) = ЗРЯЛ ПОСЛЕДОВАТЕЛ НА ХРИСТОС

Тази формула ни показва, че процесът на създаване на ученици включва три фази:

  • 1. Довеждане на хората до приемане на Христос
  • 2. Включване на новоповярвалите в църквата
  • 3. Учене на кръстените да водят Христовия начин на живот като изпълняват заповедите Му.

Всяка стратегия за създаване на ученици трябва да се основава и да включва тези три стъпки. Ако се фокусираме само върху една от трите фази на ученичеството, ние ще се провалим. Някои църкви имат видение за спечелване на изгубените. Но само евенгелизиране и благовестие не е достатъчно за изпълнение на Великото поръчение. Други държат на важността на църквата – нейните служби, ритуали, управление и наредби (тайнства). Отново, тези неща са чудесни, добри и необходими, но само те не могат да изпълнят Великото поръчение. Същото е и с ученето. Само то не е достатъчно – изискват се и трите – благовестие, църква и учене за да се създаде един зрял последовател на Христос. Когато прозрем, разберем и се покорим на заповедта и целта на Великото поръчение, то ще стане наше видение.

“ИДЕТЕ” = БЛАГОВЕСТВАЙТЕ

Как „правим” или създаваме ученици? Първо, ние трябва да отидем при тях. Да „отидем” означава да им благовестваме. За да създадем ученик на Христос ние трябва да го доведем до опрощение на греховете му и очистване от тях. И забележете, че Исус каза „идете”. Ние сме тези, които трябва да отидем. Не трябва да ги чакаме те да дойдат при нас. Инициативата за ученичеството, трябва да е на зрелия ученик, а не на потенциалния новоповярвал.

Думата „идете” включва в себе си благовестието. Но, първата стъпка в „отиването” и в благовестването е чакането да бъдем изпълнени със Святия Дух. В Деяния 1:4 Исус каза на учениците си да не напускат Ерусалим, да не тръгват към другите народи, да не започват делото на ученичеството докато не се изпълнят със силата за свидетелстване идваща от обещания от Бога Святи Дух. По същият начин и ние не трябва да „тръгваме”, не трябва да започваме работа с даден човек преди да сме се молили и преди да сме се изпълнили със Святия Дух. Без Неговата сила нашето благовестие може да се окаже сухо и безплодно. Изпълването със Святия Дух е силата, който стои зад нас за изпълнението на това Велико поръчение.

Освен това, като ни казва „идете” или „отидете” Исус Христос ни изпраща. Това, че сме изпратени означава няколко неща.

  • Първо, ние сме изпратени като представители на Христос за изпълнението на една специална и конкретна мисия – от Негово име да създаваме Негови последователи.
  • Второ, Исус ни изпраща в едно конкретно направление – направление, което е универсално. Той ни изпраща да създаваме Негови ученици измежду всички народи или по-скоро измежду всички племена и етноси.
  • И накрая, ние сме изпратени с една конкретна трансформираща цел – да променяме хората според примера на Христос и да ги учим да Му се покоряват или „да пазят” всичко, което Той е заповядал.

“КРЪЩЕНИЕ” = ПРИОБЩАВАНЕ КЪМ ЦЪРКВАТА

Думата „кръщавайте ги” ни казва какво да правим след като отидем и доведем хората до покаяние и вяра чрез благовестието за Христос. Бихме могли да кажем, че ако благовестието довежда хората до Христос, то кръщението ги довежда до включване в църквата и ставане на част от Христовото тяло (1 Коринтяни 12:13). Кръщението е особено важно, понеже то е свързано с приобщаването на новоповярвалия към църквата. Исус ни каза, че в контекста на тяхната принадлежност към и взаимоотношение със църквата новоповярвалите могат най-добре да Го следват като Негови ученици.

В юдейски контекст кръщението е символизирало присъединяване към юдейската общност. То сочи към обществения, приобщаващ аспект на ученичеството. Кръщението е част от ученичеството, понеже то символизира новорождението на новоповярвалия чрез Святия Дух. Показва съчетание, единение, идентифициране и преданост на вярващия към Христос (Римляни 6:3-4) и неговото подчинение на Господ и на църквата. Ако някой не е кръстен, то той трябва да бъде кръстен, ако иска да бъде ученик на Исус Христос. И, ако си кръстен, то ти трябва да осъзнаваш какво означава това кръщение – че ти си се идентифицирал със Христос, подчинил си Му се и си станал част от Неговото тяло, което е църквата (Ефесяни 1:22-23).

За да достигне до решение за кръщение новоповярвалият трябва да започне да расте духовно и да бъде установен и утвърден в своята нова вяра. Това включва една подготовка – няколко неща.

  • Първо, новоповярвалият трябва да бъде утвърден в основните истини за Христос и християнската вяра (1 Коринтяни 11:2;15:3-5) – Христовото идване, въплъщение, смърт, възкресение, възнесение и второ пришествие. Да разбере, че Исус е умрял лично за него и да започне да има една лична връзка с Бога. Още в самото начало ученикът трябва да изгради най-елементарните ученически навици, които да му помогнат да поддържа духовния си растеж (1 Петрово 2:1-3) – четене на Словото, молитва, даване, пост. Това би му помогнало той да се ориентира духовно и да започне да прави разлика между истина и лъжа, между това кое е в съгласие с Библията и кое не.
  • Второ, чрез кръщението човек се променя, и тази вътрешна промяна, която става в Него се демонстрира чрез този външен акт на потапяне във вода в името на Отец и Сина и Святия Дух. Има промяна, която се случва с човек, който е бил в света, а сега е станал християнин – той се свързва с нови хора, неговия личен и семеен живот също се променя. Променят се различните роли и позиции, които той заема в живота. Затова трябва да дадем време и да помогнем на новоповярвалия да премине през всичките тези промени.
  • Освен промяна и начало на духовен растеж, кръщението също така маркира и едно ново отношение на повярвалият към Божията Църква. По време на тази важна фаза той става член на местната църква, на местното тяло на Христос (1 Коринтяни 12:13). Кръщението и присъединяването към местната църква са изключително важни, защото ученици се създават в контекста на църквата, в едно християнско общество – в църквата се проповядва Словото, в църквата са останалите ученици, в църквата той трябва да расте, да служи и да се възпроизвежда в други ученици.

“УЧЕНЕ” = ПОКОРЯВАНЕ

„Ученето” е третата стъпка в процеса на създаване на ученици.

19 Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, 20 като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века. [Амин].

Бихме могли да кажем, че ако първите две стъпки – благовестието и кръщението са по-кратки, то третата стъпка – ученето на покорство на Христовите заповеди е по-продължителна и в известен смисъл продължава до края на земния ни живот. Ученикът е последовател. Той е някой, който се е посветил да следва учението на своя Учител. Ученето е преподаване на Христовите истини и заповеди на нашите нови ученици. Но, то не е само предаване на информация, а довеждане до Господството на Христос и властта на Божието царство. Исус ни каза да ги учим да пазят или да се покоряват на всичко, което Той ни е заповядал. Това означава практика – не теория, изпълнение – не философстване. Христовите заповеди са не само правила, които трябва да се спазват. Те са начин на живот. Ето защо ученичеството започва с покорство. В Лука 6:46 Исус каза:

46 И защо Ме зовете, Господи, Господи! и не вършите това, което казвам?

Виждате ли, покорството е доказателството за нашата любов към Христос (Йоан 14:15;23-24). Ученичеството е свързано с покорството на Христовия ученик към Христовите заповеди. Така че, той трябва да изследва какво Христос заповядва и да го изпълнява.

Нека да обобщим. Исус ни каза „Правете ученици”! И как правиш ти ученици – като започнеш с един – един по един. Един по един, един по един, един по един, един по един… Благовестие, кръщение, учене на покорство на Христовия начин на живот. И трябва да си зададем въпроса имаме ли ние ученици, правим ли ние ученици? Или просто разчитаме, че те „ще се случат” по някакъв начин? Няма да се случат „по някакъв начин”! Ако ние сме последователи на Христос, и ако ние приемаме това Велико поръчение, то ние трябва да се включим в този процес и ние самите да участваме в правене на ученици!

СИЛАТА НА УМНОЖАВАНЕТО

Тук бих искал да ви кажа нещо и за силата на умножаването, защото то е един от принципите на растежа и възпроизводството. Спомнете си, че още на третия ден от сътворението в Битие 1:11-12 Бог каза:

11 Да произрасти земята крехка трева, трева семеносна и плодоносно дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе да е в него на земята; и стана така. 12 Земята произрасти крехка трева, трева която да дава семе, според вида си, и дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе е в него; и Бог видя, че беше добро.

Виждате ли, това е принципът на възпроизводството – ти произвеждаш плод, и твоя плод произвежда плод, който произвежда плод, който произвежда плод… и така нататък до безкрайност. По късно в Битие 1:28 Бог издаде и единствената заповед, която и до днес човек изпълнява безпрекословно:

28 Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.

От тогава ние сме верни в изпълнението на тази заповед – плодим се и се размножаваме. Пример за това е Китай. Неговото население в момента е 1.5 милиарда. Ако китайците се подредят на една опашка и започнат да минават покрай нас в колона по един, те никога няма да спрат да минават. Не защото ще ни изглеждат еднакви ☺, не само защото са много, но защото, докато се изредят всички, ще са се родили още толкова. Докато всеки един от тях мине покрай нас, те вече ще са се размножили дотолкова, че тази опашка никога няма да свърши.

Друг пример е исляма. Той е една от най-силните религии в света днес. Дори в Европа… Статистиките показват, че до 2030 година той ще бъде преобладаващата религия във Франция, през 2040 година това ще се случи с Великобритания, а през 2050 той ще бъде преобладаващата религия в света. И знаете ли защо? Не защото те привличат последователи, не поради многото обръщения към исляма, а поради голямата раждаемост, която имат мюсюлманите. Те имат бебета, плодят се! А нас какво ни научи комунизма? Да имаме най-много две деца – но и те са много… Затова България има толкова сериозен демографски проблем и има опасност от изчезването ни. А тези, които се възпроизвеждат – те растат.

Просто искам да ви покажа принципът на умножаването в създаването на ученици. Защо Христос каза: „създавайте ученици”? Това означава умножаване. Не просто прибавяне, а да имаме ученици, които да създават други ученици.

Трябва да разберем, че задачата за евангелизирането на света, която стои пред нас е огромна и тя е непосилна само за пасторите, колкото и много да са и колкото и подготвени и помазани да са те. Нужни са много хора, нужни са работници, нужни са ученици, които създават ученици. Само по този начин може да се изпълни Великото поръчение. Божият план включва всички държави и етноси на земята. Тук не говорим само за България. Тук става дума за „всички етноси”. Пасторите не могат да го направят – дори и само за България. Но, ако имаме „ученици, които създават ученици”, това е възможно. Всъщност, това е единствения начин по който може да бъде изпълнено.

Тук имаме една таблица, която представя благовестителския потенциал на ученичеството. В нея имаме една съпоставка между това как би растяла църквата теоретично, ако от една страна имаме един помазан от Бога благовестител, и от друга имаме ученици, които създават други ученици. В първата графа е този благовестител, който печели по една душа на ден за Христос – той е невероятен и чрез него Бог спасява по 365 човека на година. В другата графа имаме един ученик, който се покорява на Великото поръчение и създава по един ученик на година – не на ден, не на месец, а на година. Избира си човек, моли се за него, благовества му, той се покайва, след това го подготвя за кръщение, кръщава го, утвърждава го, учи го да се покорява на Христос и го подготвя за служение. Всичко това – изграждането на зрял ученик – изисква време…

При тази скорост на растежа, която те имат, след първата година евангелизаторът ще има църква от 365 човека, а ученикът, който създава ученици ще има църква от двама човека. През втората година евнагелизаторът ще има църква от 730 човека, докато ученикът, който създава ученици, ще има само 4. През третата година евангелизаторът вече ще бъде пастор на мега църква – 1095 човека, докато ученикът, който създава ученици, ще има само една домашна група от 8 души. На петата година, обаче нещата започват да се променят. Малката църква от 32 души в следващите пет-шест години ще догони мега църквата и ще я задмине. В следващите десет години разликата вече е поразителна. Църквата на успешният евангелизатор продължава да расте, но със същите темпове с които е започнала, докато църквата на ученикът, който създава ученици вече достига един милион. Ако продължава да се движи със същите темпове в следващите десет години тази църква ще е достигнала 1 милиард, докато църквата на евангелизатора просто ще се е превърнала от една малка мега-църква в една голяма мега-църква, но все още твърде недостатъчна за нуждите на света. За 33 години той все още ще е на относително същото ниво, докато ученикът, който прави ученици, които правят ученици, вече ще е достигнал цялата земя и би следвало да има църква, наброяваща 8 милиарда – това означава цялата земя!

БЛАГОВЕСТИТЕЛСКИЯТ ПОТЕНЦИАЛ НА УЧЕНИЧЕСТВОТО
Година Евангелизатор
(1 Душа/Ден)
Ученик правещ ученици
(1 Ученик/Година)
1     365  2
2     730  4
3     1095  8
4     1460  16
5     1825  32
10     3650 1024
20     7300 1,048,576
30     10950 1,073,741,824
33     12045 8,589,924,592

Какво ще кажете, кое е по-силно, кое е по-добро? Правенето на ученици, понеже на математически език това е не просто аритметична прогресия, а геометрична прогресия – умножаване, а не просто прибавяне.

Всъщност създаването на ученици е методът по който стават нещата така или иначе. Ние сме станали ученици на Христос поради това, че други ученици преди нас са правели ученици, които са създавали ученици. Но проблемът е, че ние правим всичко това много бавно и изоставаме спрямо демографския растеж на общото население на земята. Растежът на земното население в момента е такъв, че всеки ден то нараства с 200 хиляди души и въпреки че според възможно най-оптимистичните статистики всеки ден 74 хиляди души приемат Христовата вяра, ние продължаваме да изоставаме всеки ден с повече от 126 хиляди души. Това означава, че ние изоставаме с близо 46 милиона на година. Бихме ли могли да бъдем доволни от тези резултати?

И тъжната статистика – нещо, което изпитваме и на собствен гръб в нашите църкви – е, че броя на хората, които в неделя не отиват на църква, а си остават в къщи достига рекорден брой. Да не говорим за православните християни, но дори и в Кения, където 80% от населението се считат за протестанти и евангелски християни само 7% ходят на църква. Дори в САЩ, една традиционно протестантска страна 77% се считат за християни, но от тях само 26% ходят на църква. И още по-тъжно е, че повечето от тези хора са възрастни и между тях има само 4% младежи. В САЩ 88% от всички хора на възраст под 26 години въобще не ходят на църква.

Едно изследване в Амстердам всред младежи между 15 и 25 годишна възраст показва, че 100% от тях имат интерес към Бога, но само 1% имат интерес към църквата. Какво означава това? Те не виждат връзка между институционалната църква и техния изразен интерес към Бог. (Wolfgang Simson, Houses That Change the World, OM Publishing, p. 2)

Ние трябва да започнем да се справяме по-добре! Ние можем да се справим по-добре! Ние ще се справим по-добре! Как? Като започнем да създаваме ученици.

ЗАЩО СЪЗДАВАМЕ УЧЕНИЦИ?

  • Понеже Исус ни заповяда да правим ученици. Той ни каза: „Отидете и създавайте ученици.”
  • Понеже самият Исус правеше ученици. Той ни даде пример. Избра си хора, които да бъдат около Него и Той ги обучи.
  • Понеже правенето на ученици е единственият начин да достигнем нашето поколение за Христос. Прибавянето на вярващи към църквата не може да спаси едно цяло поколение. Ако църквата разчита за цялата работа само на пастира си, тя никога няма да успее да изпълни Божиите очаквания към нея. Нужни са ученици, които правят ученици, които правят ученици и тогава ще има растеж. Още повече, мисля, че ученичеството ще намали до нищожен процент текучеството в църквите ни – това текучество на хора, при което едни идват, но други си отиват и което е нашия най-голям проблем.
  • Само чрез умишлено умножение на ученици можем да спечелим нашето поколение за Христос!

ЧЕТИРИ ПОДАРЪКА, КОИТО ИСУС НИ ДАВА ЗА ДА ИЗПЪЛНИМ ВЕЛИКОТО ПОРЪЧЕНИЕ (МАТЕЙ 28:18-20)

  • 1. Неговата власт – защо да правим ученици? Защото Той ни заповяда, а Той има всяка власт на небето и на земята! Някой може да ти каже: „Какъв си ти, че си започнал да правиш ученици?” Спокойно можеш да му отговориш: „Аз съм ученик на Христос и Той ми е заповядал да правя ученици.” Виждате ли, покорявайки се на Неговата заповед, ние придобиваме Неговия авторитет. Христос не само ни изпраща да създаваме ученици, той ни упълномощава, дава ни Неговата власт с която да го направим.

И веднага съм длъжен да кажа, че с тази власт не бива де се злоупотребява. Например, кръщението не бива да се върши самосиндикално, а според установения в дадената църква ред.

  • 2. Неговото име – каза ни да ги кръщаваме в името на Отец и Сина и Святия Дух. Когато ние правим ученици, ние ги правим в Името на Господ Исус Христос, в името на Отец и Сина и Святия Дух, в името на Бога. И когато правим нещо в Името на Исус, това означава, че го правим с Неговия характер, с Неговото одобрение и с Неговата власт, защото в Библията името е символ на всичко това.
  • 3. Неговото слово – каза ни да пазим всичко, което Той ни е заповядал – Христовото учение, така както то е изявено в евангелията, приложено в Деяния и обяснено в посланията на апостолите.
  • 4. Неговото присъствие – ако отидем и правим ученици, Той ни обеща, че ще бъде с нас през всичките дни до свършването на века. Това присъствие е с нас когато благовестваме, когато кръщаваме и когато обучаваме ученици, които да правят други ученици.

Власт, Име, Слово и Присъствие (Матей 28:18-20):

18 Тогава Исус се приближи към тях и им говори, казвайки: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. 19 Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, 20 като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века. [Амин].

Не знам вие какво усещате, докато аз говоря тези думи, но аз усещам присъствието на Исус Христос. Аз мисля, че Той се радва, когато говоря тези Негови думи, защото това е Неговото велико поръчение и Той е със нас когато ние правим ученици.

Виждате ли, ние имаме технологията, хората и ресурсите да изпълним великото поръчение в нашето поколение. Бог ни е дал всичко, от което се нуждаем за да изпълним тази задача. Единственото, което ни е нужно е видение и решителност. Нека просто да го направим!

НАШЕТО ОСНОВАНО НА ВЕЛИКОТО ПОРЪЧЕНИЕ ВИДЕНИЕ

Ние вярваме, че Матей 28:18-20 е специфична задача, дадена ни от Исус – задача, която Той очаква ние да изпълним в нашето поколение. Затова то стои в основата на видението ни. Според Великото поръчение Христос очаква от нас ние да създаваме ученици и да подпомагаме тяхното умножаване до обхващането на всички народи и етноси на земята в това ученическо движение. Прилагайки тази заповед на Христос за България ние сме формулирали следните твърдения като наше видение и мисия:

  • Нашата визия (какво искаме да постигнем):

Това означава да обучаваме такива ученици, които да желаят и да изпълняват Великото поръчение във времето в което живеем.

И когато говорим за видение, бих искал да кажа нещо и по този въпрос, и особено за връзката между видението и ревността ни за Господа. Как действа видението?

  • Видението създава страст или ревност за Господ. Когато говорим за страст в този случай имаме в предвид „страдание за една по-висша цел”.
  • Страстта ражда взаимоотношения. Ревностните, запалените, страстните хора казват на другите за Исус. Всеки акт на възпроизводство започва с момент на страст.
  • Взаимоотношенията ни мотивират за едни по-дълбок духовен живот.
  • Духовният живот умножава видението

Това е естествения и здравословен начин по който Бог е отредил Божието царство да расте. Какво се случва, обаче, когато ние отговорим на растежа не с едно още по-голямо видение, а със структури?

  • Растежът произвежда програми.
  • Програмите изискват събрания.
  • Събранията се нуждаят от администрация.
  • Администрацията създава още повече програми.
  • Лидерите се превръщат в мениджъри.

В резултат на това видението избледнява и страстта охладнява. Когато охладнее страстта, взаимоотношенията изградени на основата на видението също започват да се разпадат.

Въпросът е: „Кое е по-добро от двете? Да градим на основата на мероприятия и програми или да градим на основата на страст за изпълнение на видението?” При „програмния модел” на изграждане на църквата тя е обект на собственото си служение. Идеята при него е: „Ако успеем да изглеждаме по-добре, хората ще дойдат.” При „страстния модел” за растеж на църквата тя е обект на мобилизация, а света е обект на нейното служение: „Идете и създавайте ученици измежду всичките народи.”

  • Нашата мисия (как мислим да осъществим визията си): Ние сме се посветили да водим хора при Бога, да ги утвърждаваме във вярата и да ги екипираме за служение като влагаме себе си в тях, мотивираме ги и ги подпомагаме да се възпроизвеждат в множество поколения ученици.Искам да ви обърна внимание на няколко елемента в това изложение на мисията ни.

Първо, тя започва с „утвърждаване и екипиране” за служение. Ние искаме да вземем новоповярвалите и да ги изградим до ниво в което те затвърдят християнските си убеждения до степен от която няма връщане назад – да няма опасност те „да отпаднат от вярата”. Освен това, искаме да им помогнем те да установят какви са техните дадени от Бога дарби и да ги насърчим да служат с тях в тяхната местна църква.

Второ, в нашето изявление на мисията ни ние казваме какъв е начинът на обучение на нашите ученици. Това не е посещаване на курсове или просто предаване на информация, а „влагане на себе си” в тях. Вярвам, че това е ключа за успеха. Ако искаме да успеем ние трябва се научим не просто да благовестваме на даден човек, но да вложим себе си в него, да излеем живота си в неговия живот. Така както ти живееш с Христос, така да му помогнеш и той да придобие същия този живот. Не просто общо преподаване. Ние сме свикнали да работим общо, публично. Публичното ни служение е изградено – говорим, създаваме и участваме в мероприятия, обаче иначе – всеки сам си живее за себе си. Но, Бог не желае да му служим така. Той иска ние да бъдем част от мрежа – мрежа от хора, в която се осъществява едно преливане на живот – мрежа съставена от хора, които изливат живота си в други хора. И виждаме, че по времето на Исус това се случи. Той вложи живота си в живота на учениците си. И неговите ученици изляха живота си в живота на техните ученици. А от историята научаваме как техните ученици изляха живота си в живота на техните ученици и т.н.

Какво разбираме под това „влагане на себе си” – духовно бащинство. В 1 Коринтяни ап. Павел казва:

14 Не пиша това, да ви посрамя, но да ви увещая, като любезни мои чада. 15 Защото, ако и да имате десетки хиляди наставници в Христа, пак мнозина бащи нямате; понеже аз ви родих в Христа Исуса чрез благовестието. 16 Затова ви се моля, бъдете подражатели на мене.

Тук става въпрос за това ние да се молим Бог да ни открие точния човек, когото „да родим в Христос чрез благовестието” – човек, на когото да станем не само „наставник”, но „баща”. И това не е някаква титла. В Матей 23:8-12 Исус каза:

8 Но вие недейте се нарича учители, защото Един е вашият Учител, а вие всички сте братя. 9 И никого на земята недейте нарича свой отец, защото Един е вашият Отец, Небесният. 10 Недейте се нарича нито наставници, защото Един е вашият Наставник, Христос. 11 А по-големият между вас нека ви бъде служител. 12 Но който възвишава себе си ще се смири; и който смири себе си ще се възвиси.

Виждате ли, тук не става въпрос за това как ще се наричаме, какви ще са нашите титли и звания. Не, тук става въпрос за нашите отношения и функции.

Ние си мислим, че като поканим някого на църква и той дойде, нашата отговорност към него е приключила. Оттук нататък вече църквата да му мисли, т.е. пастира. Но може ли пастира да се грижи за всички в църквата? Не, а и не е това работата му. Неговата работа е той да научи учениците в църквата да вършат делото на служението (Ефесяни 4:11-16).

Ти се молиш за даден човек – хубаво. След това го му свидетелстваш и го довеждаш на евангелизация или на църква – хубаво, но след това ти трябва да бъдеш с него – да отговаряш на въпросите му и да се молиш за него до момента в който той бъде кръстен във вода. А и след това – да го вземеш и да продължиш да го обучаваш както ти се покоряваш на Христос, така и той да се покорява на Христос. И искам да ви кажа, че тайната е, че когато ти учиш някого, тогава ти научаваш най-добре. Така че, ако започнете да работите с някого, вие ще бъдете най-благословени. Е, не казвам, че ще ви бъде лесно, не казвам, че няма да срещнете демонични атаки и съпротива от Сатана. Но, Христос ще бъде с вас и вие ще бъдете благословени.

И тук не става въпрос за някакви „академични знания”. Става въпрос да го научиш да се моли така, както ти се молиш, да го научиш да благовества както ти благовестваш. Да го научиш да ходи на църква, така както и ти ходиш. Това, което ти правиш в своето покорство на Христос – и той да го прави. До момента в който той стане зрял последовател на Христос и си избере и започне да работи с неговия собствен ученик.

Ударението тук е във личния подход. В 1 Солунци 2:8-12 ап. Павел казва:

8 Така, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили. 9 Затова вие, братя, помните нашия труд и усилие, как работещи денем и нощем, за да не отеготим ни един от вас, проповядахме ви Божието благовестие. 10 Вие сте свидетели, и Бог, как свето, праведно и неукорно се обхождахме към вас, вярващите, 11 като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, като баща чадата си, 12 и ви заръчахме да се обхождате достойно за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава.

Ето това разбираме под термина „да влагаме себе си” в нашите ученици.

Последната част на изявлението на нашата мисия е свързана с нашето възпроизводство.

  • Ние сме се посветили да водим хора при Бога, да ги утвърждаваме във вярата и да ги екипираме за служение като влагаме себе си в тях, мотивираме ги и ги подпомагаме да се възпроизвеждат в множество поколения ученици.

Тази част от изявлението на нашата мисия е отговор на въпроса как можем да гарантираме, че системата на умножаване няма да блокира и да се срине. Отговорът е в стандартът, който издигаме за ученик на Христос. Според стандартите на ученическото движение ученик е онзи, чийто ученици правят ученици, т.е., той не само е създал един ученик, но и неговият ученик е създал ученик, който създава ученици. С други думи, целта ни е да работим до четвъртото поколение. Основание за това намираме във 2 Тимотей 2:2:

2 И каквото си чул от мене при много свидетели, това предай на верни човеци, които да са способни и други да научат.

Затова и в изложението на нашата мисия ние казваме, че ние ще мотивираме нашите ученици и ще ги подпомагаме да се възпроизвеждат в множество поколения ученици – това означава работа до четвърто поколение.

Не просто да доведем нашия ученик на църква. Но да работим с него дотогава докато той реши да има негови собствени ученици – той да започне да достига други за Христос. Ако ние правим това, тогава, какви ще са нашите църкви след 33 години? И дори една стотна да е, дори една хилядна от 8 милиарда, пак това би било невероятен успех.

Вярвам, че ако се покорим на Божието Слово и започнем да работим по този начин, на първо място ние самите ще бъдем благословени в нашата лична връзка с Бога, защото „първата ни любов” ще се възвърне. И второ, ще има спасени хора. Дяволът не харесва това. Затова, нека да се молим Бог да ни даде сила и благодат да изпълним Великото поръчение в нашето поколение.