ВИНАГИ СЕ РАДВАЙТЕ!

Филипяни 1:3-4:20

Има едно послание в Новия Завет, което би могло да се нарече „послание на радостта“. Знаете ли кое е това послание? Кое е посланието на ап. Павел, което е известно като „посланието на радостта“ в Новия Завет? Това е Посланието към Филипяните.

Филипи е бил град в Северна Гърция – в тогавашната римска провинция Македония. Там се установява ап. Павел за пръв път когато идва от континента Азия в континента Европа по време на второто му мисионерско пътуване. Във Филипи – където е изпратен от Святия Дух – ап. Павел благовества на Лидия, освобождава от демонично робство робинята с предсказвателния дух и след чудотворното си освобождаване от тъмницата гостува на тъмничния началник (Деяния 16:6-40). Така Бог основа църква чрез ап. Павел във Филипи – църква, на която най-вероятно пастир стана евангелист Лука.

По-късно, когато ап. Павел вече е под домашен арест в Рим, същата тази църква му изпраща финансова помощ с която той да може да посреща нуждите си. Ап. Павел им благодари като им изпраща това боговдъхновено послание по Епафродит.

Посланието на ап. Павел към Филипяните е послание на радостта и аз вярвам, че Бог желае днес ние да се зарадваме в Него. Може би някой би казал, че би предпочел да слуша за радостта не точно от мен, а от някой по-жизнерадостен и весел човек – човек, който винаги се усмихва, винаги се радва, прославя Бога и винаги е много дръзновен. Но, това е въпрос на темперамент. Има хора, които винаги изглеждат радостни, други, които са по-песимистични, и трети, които са по-затворени. Но, независимо от това какъв е нашия темперамент, Бог желае ние да имаме Неговата радост в сърцата си.

Аз може и да не съм толкова „радостен тип човек“, и може и да ви е странно точно аз да ви говоря за радостта в Господа, но искам да ви кажа, че аз се радвам в Господа и радостта в Господа е моята сила. Ако искаме да живеем победоносен живот, то радостта в Господа трябва винаги да бъде в сърцата ни. Ако Сатана успее да открадне радостта ни, той открадва и победата ни. Но, радостта ни в Господа трябва винаги да пребъдва в нас. И ние трябва да изпитваме сърцата си да не би да сме изгубили радостта от Господа. Защото, тогава ние се уморяваме – когато нямаме сила от Господа и когато започнем да вършим нещата със собствена сила – тогава ние се изтощаваме и прегаряме. Аз имах един такъв момент в живота си в който се чувствах като че ли прегорял – нямам сила, изморен съм, нищо не ми се прави; отчаян съм, разочарован съм. Но, Господ ме посети! И Той върна радостта на Святия Дух в моето сърце. И аз разбрах, че ние не трябва да бъдем депресирани, не трябва да бъдем отчаяни, не трябва да се предаваме, но каквото и да става – дори и да умрем – радостта от Господа никога не трябва да напуска сърцата ни. И ап. Павел казва точно това в Посланието към Филипяните (Филипяни 1:21-26).

21 Защото за мене да живея е Христос, а да умра, придобивка.

Ап. Павел не се страхуваше от смъртта. За него тя беше „придобивка“.

22 Но ако живея в тялото, това значи плод от делото ми; и така що да избера не зная, 23 но съм на тясно между двете, понеже имам желание да отида и да бъда с Христа, защото, това би било много по-добре; 24 но да остана в тялото е по-нужно за вас. 25 И като имам тая увереност, зная, че ще остана и ще пребъда с всички вас за вашето преуспяване и радост във вярата; 26 тъй щото, чрез моето завръщане между вас, да можете поради мене много да се хвалите в Исуса Христа.

Слава на Бога! Дори смъртта и страха от смъртта не трябва да отнема радостта ни. Защото за нас, изкупените в Христовата кръв смъртта е просто една врата през която влизаме в славата на Бога. Разбира се, ние желаем живота, защото Бог желае ние да желаем живота, но нищо не трябва да отнема радостта ни. И ако днес Сатана е откраднал твоята радост, аз се моля, отвори сърцето си и нека Святия Дух да го напълни с небесна радост. Защото, един от плодовете на Духа е радост – „любов, радост…“ (Галатяни 5:22). След любовта, втора в списъка с „плода на Духа“ е радостта. И в Лука ние виждаме, че Исус се зарадва „чрез Святия Дух“ (Лука 10:21), а в Деяния на апостолите виждаме, че след като Филип кръсти Етиопския скопец, той „възрадван продължи пътя си“ (Деяния 8:39). Защо беше „възрадван“ този скопец? Защото най-вероятно защото след кръщението във вода, Святия Дух слезе върху него и той беше изпълнен с Него. А, когато имаме Святия Дух в сърцето си – имаме радост.

Във Филипяни 4:4 ап. Павел ни казва:

4 Радвайте се всякога в Господа; пак ще кажа: Радвайте се.

Радвайте се! Но за какво? В това послание можем да намерим поне осем причини поради които да отхвърлим теготата и тъгата от живота си.

РАДОСТТА ОТ УЧАСТИЕТО В ДЕЛОТО НА БЛАГОВЕСТИЕТО (Филипяни 1:3-5; 15-18)

Първата причина поради която ние можем да се радваме като християни е това, че благовестието се проповядва. Според ап. Павел самото благовестие трябва да ни носи радост. И трябва да се радваме заради това, че по един или друг начин ние участваме в това благовестие. Днес благовестието се проповядва в много градове в България, в съседните на България страни, а също и по целия свят. По телевизията, по радиото и по интернет днес благовестието се проповядва по цялата земя. Слава на Бога! Това, че благовестието се проповядва трябва да поддържа радостта в нашите сърца. Това казва ап. Павел. В ст.3-5 ст.

3 Благодаря на моя Бог всеки път, когато си спомням за вас, 4 винаги във всяка моя молитва, като се моля за всички вас с радост,

И вижте за какво той се моли с радост за тези филипяни…

5 за вашето участие в делото на благовестието от първия ден дори до сега;

Филипяните участваха в благовестието чрез тяхното даване. Те подкрепяха служението на ап. Павел още от самото му начало – от Филипи нататък. Но тук мисля, че е важно не толкова това, че те са били щедри и че са давали средствата си, защото днес има много хора, които се занимават с благотворителност и дават средствата си. Има добри каузи за които да даваме. Ето, например, тези инициативи които се рекламират по телевизията в България – „Българската Коледа“ – да се даде определена сума чрез изпращане на SMS за деца, които са в нужда, които са болни от тежки заболявания или пък са сирачета. Да се даде за хора, които са в сиропиталища; хора, които са социално слаби и всякакви други инициативи… Всяко такова даване е добро. И има хора, които са щедри и които дават много. И слава на Бога за това и нека Бог да ги благослови! Но, тук виждаме, че ап. Павел се радва за това, че филипяните участват не в някое друго дело, а в делото на благовестието. Днес има хора, които дават много за много неща – за образование, за социални проекти, но, за благовестието дават само онези, които са духовни (които имат Святия Дух и Му принадлежат), онези, които разбират, че благовестието е нещо особено важно и затова го ценят по специален начин.

Понеже благовестието е „Божията сила за спасение на всеки, който вярва“ (Римляни 1:16). Значи, ако един човек повярва в благовестието, той ще бъде „спасен“. От какво? Ще бъде спасен от всичките му грехове – ще бъде спасен от греховете си и ще има „вечен живот“ (Йоан 3:16; 6:54; 1 Йоаново 2:25). А, спасението и новорождението винаги са повод за радост. Спомнете си, когато блудния син се завърна при баща си, какво направи той? Затича се към него и го прегърна… (Лука 15:20) И каза на слугите си: „Дайте да се веселим!“ И те заклаха угоеното теле и направиха празник (Лука 15:22-23). Защо? Защото бащата каза: „Този мой син бе… мъртъв… и оживя; изгубен бе… и се намери!“ (Лука 15:24). Слава на Бога! Затова те започнаха да се радват, започнаха да се веселят! И те направиха празник, защото това беше време на спасение. И, ако когато блудния син се завърна при баща си, това беше едно – така да се каже – „земно спасение“, то когато ние се върнем при нашия Небесен Отец чрез вяра в благовестието на Исус Христос, това е едно вечно спасение. И какво се казва в същата тази глава (Лука 15:7)?

7 Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.

Ангелите празнуват когато един човек се обърне към Бога. Това е повод за радост. И, ако ангелите се радват, то и ние трябва да се радваме, защото в самото си естество благовестието е послание на радост. Както казваме в една от нашите песни:

„Весел ден! Весел ден! Когато аз бях опростен. Исус сърцето ми уми и нов живот ми той дари. Весел ден! Весел ден! Когато аз бях опростен!“.

Спомнете си какво казаха ангелите на овчарите в Рождествената нощ (Лука 2:10-11):

Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде. Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.

Това е добрата вест. И тя е за всички! Радвайте се! Ние имаме Спасител. Той ни спаси от греховете ни. Чрез Него имаме вечен живот. И ако това не е повод за радост?!? Самият Господ Исус Христос каза на своите ученици в Лука 10:20:

20 Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.

Спомнете си, Исус беше изпратил седемдесетте си ученици да проповядват Божието царство, да изцеляват и да изгонват демони. И когато се върнаха, те бяха във възторг и казаха: „Господи, да знаеш, в твоето име и демоните ни се покоряват!“ (Лука 10:17) – те бяха щастливи от властта си, бяха щастливи от победата си. Но Исус им каза: „Хубаво! Но недейте се радва само на това, че демоните ви се покоряват – това е нещо малко. Радвайте се, че имената ви са записани на небесата!“

Така че, благовестието се проповядва! Хора се покайват! Ангелите празнуват! И аз знам, че и днес има хора, които се спасяват – точно на този ден! И днес има радост в небето, защото благовестието се проповядва! Така че, радвайте се хора! И нека тази радост никой да не ни я отнеме, защото това е една голяма радост – ние имаме Спасител! Голяма радост – имената ни са записани на небесата! Ето защо, ап. Павел се радва за това, че независимо с какви мотиви – било то благородни или недостойни, правилни или неправилни – благовестието се проповядва и това само по себе си е нещо за което си заслужава да се зарадваме.

Ап. Павел е честен, и той не крие, а сигурно и днес има хора, които не проповядват Христос от добро намерение.

15 Някои наистина проповядват Христа дори от завист и от препирлив дух, а някои и от добра воля. 16 Едните правят това от любов, като знаят, че съм поставен да защищавам благовестието; 17 а другите възвестяват Христа от партизанство, не искрено, като мислят да ми притурят тъга в оковите ми.

Вижте, едните проповядват благовестието „от добра воля“ и го правят искрено. Други проповядват благовестието от съперничество – за да покажат, че са нещо повече от другите, за да издигнат себе си… На друго място ап. Павел казва, че някой проповядват благовестието дори за пари (1 Тимтотей 6:10)… Но…???

18 Тогава що? Само туй, че по всякакъв начин, било престорено или истинно, Христос се проповядва; и затова аз се радвам, и ще се радвам.

Ето за това се радвай! Проповядва ли се Христос днес? Христос се проповядва! И ако Христос се проповядва, то заслужава си да се зарадваме и да продължаваме да се радваме.

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА (Филипяни 1:21-26)

На второ място, трябва да се радваме във вярата. Самата вяра, това, че си повярвал би следвало да ти носи радост. Защото, както прочетохме и по-напред, за ап. Павел е без значение дали ще живее или ще умре. Той дори казва, че не знае какво да избере – живота или смъртта. Той е пред една дилема – „натясно е“ между двата избора, защото те са равностойни.

21 Защото за мене да живея е Христос, а да умра, придобивка. 22 Но ако живея в тялото, това значи плод от делото ми; и така що да избера не зная, 23 но съм на тясно между двете, понеже имам желание да отида и да бъда с Христа, защото, това би било много по-добре; 24 но да остана в тялото е по-нужно за вас.

Забележете, ако гледа само собствения си интерес, ап. Павел смята, че за него би било „много по-добре“ да си отиде от този свят и да бъде с Христос, но той не търси само това, което е добро за него, а това, което е „по-нужно“ за филипяните. Той не мисли само за себе си, но и за тях. Освен „послание на радост“ това послание е също и „послание на алтруизъм“. Алтруизмът е това, което е обратното (антоним) на егоизма. Ап. Павел ги учи как те да мислят за другите, а не за себе си, и като един духовен баща той им дава пример как самия той не мисли за себе си, а за другите. „Аз бих желал да бъда вън от тялото и със Господ, защото това е нещо много по-добро, но да остана в тялото си е по-нужно за вас!“ Алтруизмът е източник на радост. Не случайно Господ Исус е казал: „По-блажено е да дава човек, отколкото да приема!“ (Деяния 20:35). По-радостно е да мислиш за другите, отколкото за себе си.

25 И като имам тая увереност, зная, че ще остана и ще пребъда с всички вас за вашето преуспяване и радост във вярата; 26 тъй щото, чрез моето завръщане между вас, да можете поради мене много да се хвалите в Исуса Христа.

Как оставането на ап. Павел при Филипяните ще причини радост в тяхната вяра? Завръщането на Павел между филипяните ще бъде отговор на техните молитви и по този начин те ще се зарадват на това, че Бог чува молитвите им и зачита вярата им. Но, и вярата, сама по себе си съдържа радост. И аз искам да те питам днес: „Ти вярваш ли в Христос?“ Ако вярваш в Исус Христос – радвай се! Защото, ако вярваш в Исус Христос, то това е защото Бог ти е дал „покаянието, което докарва живот“ (Деяния 11:18). Ако вярваш в Исус Христос, то радвай се, защото Бог е отворил очите на сърцето ти, за те озари светлината на славното благовестие на Господ Исус Христос (2 Коринтяни 4:4,6). Молиш ли се? Бог отговаря ли на молитвите ти? Ако Бог чува молитвите ти и им отговаря, то радвай се, защото това е повод за радост!

Ако ти вярваш, то радвай се в твоята вяра. За ап. Павел радостта беше един неделим елемент от вярата. Във 2 Коринтяни 1:24 ап. Павел използва думите вяра и радост почти като взаимнозаменяеми.

24 защото не господаруваме над вярата ви, но сме помощници на радостта ви; понеже, колкото за вярата, вие стоите твърди.

Така че, ако ти вярваш – то радвай се, защото, ако вярваш, ти имаш не само вяра, но и радост, която Бог ти е дал.

  • Ти имаш радостта на спасението (Лука 10:20)!
  • Ти имаш радостта от общението в Господа!
  • Ти имаш радостта от Божието Слово!
  • Ти имаш радостта от Святия Дух (Галатяни 5:22)!
  • Ти имаш радостта от духовните дарби!
  • Ти имаш радостта от всяко духовно благословение, което Бог е излял върху теб (Ефесяни 1:3)!
  • Ти имаш радостта да бъдеш избран от Бога за спасение (Римляни 8:29-30)!

Радвай се! И нека радостта ти никой и нищо да не отнеме (Йоан 16:20-22)! Ти имаш един възкръснал Спасител! Исус Христос не е в гроба. Той възкръсна от мъртвите като залог за твоето собствено възкресение! Затова се радвай!

Вижте, има две становища – на невярващия и на вярващия.

  • Невярващият човек казва: „Живея, но не зная защо. Ще умра, но не зная кога. Пътувам, но не зная за къде. Чудно ми е, че понякога мога да бъда радостен“.
  • Вярващият християнин казва: „Живея и зная защо – за Божия слава. Ще умра и зная кога – когато Бог ме призове според Своята воля. Пътувам и зная за къде – към моя небесен вечен дом. Чудно ми е, че понякога мога да бъда тъжен“.

Така че, нашето нормално, нашето естествено състояние трябва да бъде не състояние на тъпотия, на депресия или на безразличие, а състояние на радост! Това, че сме тъжни понякога… трябва да ни бъде чудно! Как можем да бъдем тъжни при толкова много поводи за радост!? Не трябва да има „тъжни християни“, братя и сестри! В Притчи 14:13 се казва, че „даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.“, но аз бих казал, че за нас би трябвало да бъде валидно и обратното – че дори в болката, дори в тъгата сърцето ни винаги има радостта си – ако ние сме спасени и ако Исус Христос е в нашето сърце. Затова, нека днес да се зарадваме в Господа, нека да бъдем бодри, нека да бъдем дръзновени! Защото Бог благоволи в това да преживяваме небесната радост, която Той излива в сърцата ни.

РАДОСТТА ОТ ЕДИНСТВОТО (Филипяни 2:1-2)

Друго нещо, за което ап. Павел се радва в посланието към филипяните е единството. Ние трябва да се радваме, че в нашата църква няма разцепление. Ние сме едно в Господ!

1 И тъй, ако има някоя утеха в Христа, или някоя разтуха от любов, или някое общение на Духа, или някое милосърдие и състрадание, 2 направете радостта ми пълна, като мислите все едно, като имате еднаква любов и бъдете единодушни и единомислени.

Вижте, ако ние сме единни, ако имаме единство, ако сме единомислени, ако сме на един ум, тогава нашата радост ще бъде пълна, и Господ ще се радва, защото Той желае ние да бъдем едно. В Псалом 133 ни се казва не само че Бог благоволи в единството, но и че единството ни носи помазание и благословение:

1 (По слав. 132). Давидова песен на възкачванията.

Вижте, това е бил псалом, който израилтяните са пеели когато са отивали на поклонение в храма. Затова той е наречен „песен на възкачванията“, защото те са се изкачвали, когато са пътували към Ерусалим.

Ето колко е добро и колко е угодно Да живеят братя в единодушие! 2 Угодно е като онова скъпоценно миро на главата, Което слизаше по брадата, Аароновата брада, Което слизаше по яката на одеждите му,

Това миро е миро на помазание, миро на благословение. И, забележете, че единството и единодушието е „угодно“. Угодно не само на Господ, но и на онези, които го преживяват.

3 Угодно е като ермонската роса, Която слиза на сионските хълмове;

Тази роса е слизала от планината Ермон и през лятото, когато е било ужасно горещо и ужасно сухо, тази роса е падала, и е осигурявала свежест, и е давала влага на растенията – правела ги е да растат.

Защото Господ там е заръчал благословението, – Живота до века.

Ето затова на друго място ап. Павел ни казва „в свръзката на мира да опазваме единството, което имаме в Духа“ (Ефесяни 4:3).

Имаме ли единство днес? Мислим едно, нали? Мислим за това, че Божието Слово трябва да се проповядва в нашето населено място, трябва да се проповядва в България, нали? България трябва да бъде спасена. Исус Христос заслужава слава. Няма значение какви см, ние трябва да бъдем едно в Исус Христос, нали? Дали си богат или си беден, дали си бял или си черен, дали си мъж или жена, дали си образован или не – казва се, че в Исус Христос „няма разлика“ (Галатяни 3:27-28; Римляни 10:12; 3:22). В Исус Христос е важно да бъдем „нови създания“, така ли е (Галатяни 6:15)? Бог не гледа на лицето, но гледа на сърцето на човека (Римляни 2:11; Деяния 10:34). Затова, нека да се радваме и да бъдем едно. И в тази радост, в това общение, в това единство – да не изгубваме нашата радост, но да се радваме в Господа!

РАДОСТТА ОТ СЛУЖЕНИЕТО (Филипяни 2:17-18)

Друг повод за радост за ап. Павел е радостта от служението. Защото във Филипяни 2:17-18 той казва:

17 Но макар че се принасям аз като възлияние върху жертвата и служението на вашата вяра, радвам се и с всички вас се радвам. 18 Подобно се радвайте и вие и с мене заедно се радвайте.

Вижте, ап. Павел пише тези думи от докато е под домашен арест в Рим. И когато човек е арестуван или е в затвора, едва ли му е много радостно. Но, на ап. Павел му е радостно. И той казва на филипяните: „аз се радвам – радвам се, защото съм в затвора заради вас – защото проповядвам благовестието, затова съм в затвора!“. И той още и докато беше във Филипи, пак беше в затвора заради вярата (Деяния 16:23-24). И пак се радваше, защото това пък че беше в затвора стана причина да се спаси тъмничния началник. И сега, когато е в затвора заради благовестието той се радва за това че неговото затваряне предизвиква обществения интерес и довежда до повярването дори на някои благородници, които са от императорското семейство. Защото в края на посланието той им казва (Филипяни 4:22):

22 Поздравяват ви всичките светии, а особено тия, които са от Кесаревия дом.

И ап. Павел се радва и казва: „Благодаря на Бог, защото това, че съм затворен стана причина много хора да си зададат въпроса за Бога. Защо е в затвора ап. Павел? И така чувайки благовестието – да повярват.“ И именно това казва ап. Павел в 1 глава на посланието (Филипяни 1:12-14):

12 А желая да знаете, братя, че това, което ме сполетя, спомогна повече за преуспяване на благовестието, 13 до толкоз, щото стана известно на цялата претория и на всички други, че съм в окови за Христа; 14 и повечето от братята на Господа, одързостени от успеха в оковите ми, станаха по-смели да говорят Божието слово без страх.

Виждате ли, ап. Павел се радва, но той не отрича, че служението изисква саможертва. Да служиш на Бога не е лесно. Дори и да идваш и да отключваш църквата за всяка служба, дори и само това да носиш дърва и да стъкваш печката – и това не е лесно, и това е „ангажимент“. Дори и да пееш отпред на всяка служба или да чистиш църквата – и това не е лесно. Всяко служение изисква жертва. И да проповядваш, искам да ви кажа, че и това не е лесно. Защото има моменти, когато се сблъскваш с много сериозни проблеми. Има моменти, когато Сатана те атакува много силно. Но, въпреки това, тук се казва, че ап. Павел се радва. И на друго место в посланието към Колосяните 1:24 ап. той казва:

24Сега се радвам в страданията си за вас, като от моя страна допълням недостатъка на скърбите на Христа в моето тяло заради Неговото тяло, което е църквата;

Вижте как ап. Павел гледа на нещата свързани със служението и със страданието заради благовестието. Трябва да знаем, че всяко едно служение е служение пред Бога. И Христос благоволи във всяко едно служение в църквата. И ние трябва да ценим служенията и да нямаме проблеми с това, че нямаме доброволци за работата в църквата. Просто всеки трябва да желае да помага и да служи на Бога, ако той е спасен. И да го прави с радост. Защото ти не го правиш за пастира или за някой човек – ти го правиш за Христос.

И тук ап. Павел гледа на нещата така: „Днес Христос продължава да страда заради тялото си, което е църквата. Но това страдание, което Христос страда не става в неговото прославено тяло, което е в небето, но това страдание, което Христос страда днес става в телата на Неговите служители, които страдат заради църквата и заради делото на благовестието – особено онези, които умират заради вярата си.“. Защото и днес има хора, които дават кръвта си заради това, че вярват в Исус Христос. В мюсюлмански и тоталитарни държави където вярата в Христос е забранена такива хора биват затваряни в затвора и убивани. Дори и в християнски държави, дори и в Америка от време на време има убийства на хора в различни църкви заради тяхната вяра.

Така че, каквото и да правим, ние трябва да го правим с желание и с радост. И искам да ви питам: „Какво толкова ценно има в служението, че ап. Павел е готов дори живота си да даде за него?“. И ще ви кажа, че в служението се крият поне пет вида радост:

  • На първо място, ти можеш да се радваш заради това, че чрез служението си ти придобиваш привилегията да бъдеш „свещенослужител на живия Бог“. В Римляни 15:16 ап. Павел казва, че чрез благовестието той „свещенослужи“ на Бога, а в Римляни 1:9 той казва, че го прави „с духа си“. Един вид чрез благовестието като един свещеник той принася тези, които са повярвали и които са спасени като принос на Бога. И истината е това, че чрез вярата ние ставаме свещеници на Бога, ние ставаме свят народ, и ние ставаме свещенослужители, които служат пред Бога – служители, които работим на Божията нива и които принасяме духовни жертви на Бога чрез нашето служение. И това е привилегия – ти си „служител на Живия Бог“.
  • Освен това, че чрез служението ние посрещаме нуждите на другите (Тит 3:13-14). И когато ти посрещнеш нуждата на някой, и той се зарадва и усмивката изгрее на лицето му – тогава ти си благословен…
  • Освен това, в служението има радост, която ние преживяваме, радост, която произтича от Божията благодат и действието на Святия Дух в нас. От нас се очаква когато ние служим, ние да не служим с наши собствени сили, но да служим с благодатта, която Бог ни дава. Защото, ако служим със собствени сили, ние ще се изморим. Но, ако служим с Божията благодат – Бог ще ни даде радост, ще ни даде свръхестествена способност да направим повече от това, което можем сами, със собствени сили да направим. Ако ти правиш нещо за Бога, Бог ще ти даде такава благодат, че ти ще го направиш по възможно най-добрия начин. И когато се обърнеш назад и погледнеш това, което си свършил ще кажеш: „Но аз не бих могъл да направя това нещо толкова добре.“. Защото Бог действа чрез дарбите на Святия Дух в този в който Му служи – и е радостно да виждаш как Бог работи чрез теб.
  • В служението има радост поради това, че си се покорил на Господа. А в самото покорството има радост и удовлетворение – ти си щастлив и доволен, че си угодил на Онзи, когото почиташ и обичаш. Както онзи слуга, който получи петте таланта и когато ги взе, той веднага започна да изпълнява волята на Господаря си и да ги инвестира – да служи чрез тях. И когато се върна господаря му и прегледа сметките си с настойниците си, какво му каза Той (Матей 25:21):

21 Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! в малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си.

Виждате ли, в служението има радост. И ако ти си бил верен в малкото, ти ще влезеш „в радостта“ на Господа!

  • И накрая в служението има радост от това, че когато служим, ние се променяме и заприличваме все повече и повече на нашия Господ (Лука 22:24-27)!

24 Стана още и препирня помежду им, кой от тях се счита за по-голям. 25 А Той им рече: Царете на народите господаруват над тях, и тия, които ги владеят се наричат благодетели. 26 Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-младият, и който началствува – като онзи, който слугува. 27 Защото кой е по-голям, този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм всред вас, като онзи, който слугува.

Исус Христос ни остави пример, и ако ние служим, ако ние сме „под другите“, ако ние помагаме на другите, ако ние даваме повече, отколкото получаваме, тогава ние сме като нашия Господ Исус Христос. Защото, когато беше на трапезата, той остави мантията си на страна, наля вода в легена и започна да мие краката на учениците си. Защото те бяха така… уплашени да не би да се минат, да не би да бъдат поставени в по-ниско положение от останалите: „Откъде на къде аз ще мия краката на човека до мен?!“. „Аз може да направя добро на някой, които е извън църквата, но на този, които е в църквата – да се смиля за него, да му послужа, да му направя добро, да се унижа… – никога! Той трябва пред мен да коленичи, той трябва да ми отдаде „евала“ (почит). Той трябва да си поиска прошка от мен, а не аз от него!“. Но, ако искаме да бъдем като Исус, ние трябва бъдем смирени, и да служим… Гордост… Гордостта е тази, която ни пречи. Но, в служението няма гордост. В служението има смирение. И Яков казва, че „Бог на горделивите се противи, а на смирените – дава благодат“ (Яков 4:6). А в благодатта има радост. Затова, нека да се радваме!

РАДОСТТА ОТ ОБЩЕНИЕТО (Филипяни 2:25-30)

Радвай се за това, че благовестието се проповядва! Радвай се заради това, че си във вярата и че имаш вяра! Радвай се заради това, че имаме единство в църквата! Радвай се заради това, че имаш служение и че можеш да служиш на Бога! Радвай се заради общението, което имаме като части на едно тяло. Защото, когато се събираме, ние имаме общение. А в това общение има радост. Затова трябва все повече и повече да се събираме заедно и „да не оставяме събиранията си“, както казва авторът на посланието към Евреите (Евреи 10:25).

25 Счетох, обаче, за нужно да ви изпратя брата Епафродита, моя съработник и сподвижник, изпратен от вас да ми послужи в нуждите; 26 понеже милееше за всички ви, и тъжеше, защото бяхте чули, че бил болен.

Вижте, това е върховен алтруизъм. Епафродит не тъжи затова, че самия той е болен, а тъжи затова, че „те чули, че той бил болен“. И понеже се страхува, че те като са чули, че той е бил болен, ще се натъжат, то той тъгува заради тях.

27 И наистина той боледува близо до смърт; но Бог му показа милост, и не само на него, но и на мене, за да нямам скръб върху скръб. 28 Затова и по-скоро го изпратих, та като го видите, да се зарадвате пак, и аз да бъда по-малко скръбен; 29 Прочее, приемете го в Господа с пълна радост; и имайте такива на почит, 30 понеже заради Христовото дело той дойде близо до смърт, като изложи живота си на опасност, за да допълни липсата на вашите услуги към мене.

Има радост в това да се разпознаваме като части на Христовото тяло, да се разпознаваме като служители, които Бог е поставил в църквата. Защото се казва, че филипяните трябваше да приемат Епафродит „с пълна радост“. И ние трябва да се приемаме един друг с пълна радост, братя и сестри. Защото ние сме деца на Бога. И затова Господ Исус каза, че ако ти направиш добро на един от „тия най-скромните Мой братя“ – „на Мене сте го направили“ (Матей 25:40) . Ако ти направиш добро на един човек от църквата – ти ще се зарадваш. И дори да не е от църквата – правете добро! Приемай хората с радост, и тогава ще видиш как самия ти ще се зарадваш!

РАДОСТТА ОТ ГОСПОДА (Филипяни 3:1;4:4)

Така че, насърчавам ви:

  • Нека да не бъдем отегчени!
  • Нека да не бъдем уморени!
  • Нека да не бъдем отслабнали духом!
  • Нека да не бъдем депресирани!

Но, нека да бъдем:

  • Дръзновени!
  • Нека да бъдем насърчени!
  • Нека да бъдем радостни, но не с нашата радост, а с радостта от Господа.

Защото, тук във Филипяни 3:1;4:4, се говори за един различен вид радост, който е „радостта в Господа“:

1 Впрочем, братя мои, радвайте се в Господа.

Ако няма в какво друга да се зарадваш, ако всичко друго ти е наопаки, ако в нищо друго не можеш да се зарадваш, Господ не се е променил! Той е същия „вчера, днес и до века“ (Евреи 13:8)! Така че, зарадвай се в Господа – Той е твоя Бог! И ап. Павел казва:

За мене не е досадно да ви пиша все същото, а за вас е безопасно.

Няма опасност от прекалена радост в Господа нещо да ти стане! Няма опасност да се влошиш! Така че, радвай се в Господа!

4 Радвайте се всякога в Господа; пак ще кажа: Радвайте се.

Какво по-голямо подчертаване от това? Просто ап.Павел го подчертава с най-дебелите черти, които може да използва и го оцветява с най-яркото червено, което може да използва – така че, всеки един да го запомни. И той казва: „РАДВАЙ СЕ ВСЯКОГА В ГОСПОДА! РАДВАЙ СЕ!“. И днес и аз ти казвам чрез Божието Слово: „Радвай се! Зарадвай се в Господа!

Преди ап. Павел беше говорил за радост във вярата. Но, сега той говори за една още по-висша радост – не за радостта в самата вяра, а за радостта в обекта на нашата вяра – в самия Господ! Самия факт, че ние имаме такъв Господ като нашия би трябвало да ни препълва с радост. Лош ли е нашия Господ, мили братя и сестри, неверен ли е? Мрази ли ни? Подтиска ли ни? Напротив, Той е добър, Той е верен, Той е грижовен, Той е справедлив, Той е любящ. Това би трябвало да ни радва, нали?!

Радостта в Господа е едно обещание, дадено ни от пророк Исая. То е в продължението на текста, който Исус Христос прочете в Назаретската синагога като програма и мисия на служението си.

1 Духът на Господа Иеова е на мене; Защото Господ ме е помазал да благовествувам на кротките, Пратил ме е да превържа сърцесъкрушените, Да проглася освобождение на пленниците, И отваряне затвора на вързаните; 2 Да проглася годината на благоволението Господно,

В назаретската синагога Исус спря до тук (Лука 4:18-19), но стихът продължава и това е което Той ще изпълни, когато дойде отново на тази земя.

И деня на въздаянието от нашия Бог;

Но, сега ние сме в „годината на Божието благоволение“. И той продължава и казва:

Да утеша всичките наскърбени;

Не е ли това името на нашия Господ Исус Христос. Той е нашия Утешител. Когато той говори за Святия Дух, той и Него нарича Утешителят. И ни казва: „Няма да ви оставя сираци!“ (Йоан 14:18). Сиракът е някой, който е наскърбен. Но, Господ ни казва: „Аз съм със вас и няма да ви оставя!“ (Евреи 13:5).

3 Да наредя за наскърбените в Сион, Да им дам венец вместо пепел, Миро на радост вместо плач, Облекло на хваление вместо унил дух; За да се наричат дървета на правда Насадени от Господа, за да се прослави Той.

Обикновено сутрин като станеш, ти си оправяш тоалета. Измиваш се, слагаш си парфюм. Но тук се казва да си сложим „облеклото на хваление“. Нека да не си слагаме дрехата „навъсен нос“. Но, нека да се напръскаме с „одеколона на радостта“, а не със „спрея на плача“.

Радвай се в Господа! В Неемия 8:10 се казва, че „да се радваме в Господа е нашата сила“. Някой е казал, а и аз ви го казах, че ако Сатана не може да открадне радостта ни, то той не може да вземе и победата ни, защото нашата победа е в нашата радост!

РАДОСТТА ОТ БРАТОЛЮБИЕТО (Филипяни 4:1)

Друга причина за радост, която виждаме в Божието Слово е братолюбието. Ние трябва да се обичаме, възлюбени! Като че ли не ни достига това братолюбие… Трябва да бъдем по-братолюбиви един към друг, трябва да бъдем по-отворени един към друг! Трябва да се каним и да се събираме. Преди няколко дни бяхме събрани на едно място и един брат каза: „В дните когато имаме служби трябва да се събираме в църквата, но когато нямаме служби – трябва да се събираме по домовете.“ Трябва да се посещаваме един друг, да се молим заедно, да си споделяме…

1 Затова, възлюбени и многожелани мои братя, моя радост и мой венец, стойте така твърдо в Господа, възлюбени мои.

Ние бихме ли казали така за нашите братя и сестри? Или бихме казали: „Уф! Кога ще свърши църквата, че не ги понасям тез…“ Ако е така, не трябва да бъде така! Това отнема радостта ни! Защото се казва, че Сатана е този, който „сее раздори между братя“ (Притчи 6:19). Сатана е този, който ни настройва един срещу друг. Но, вижте какво им казва ап. Павел:

1 Затова, възлюбени и многожелани мои братя, моя радост и мой венец, стойте така твърдо в Господа, възлюбени мои.

Той ги обича и той им се радва. И, това е една причина поради която ние да се радваме! Ние имаме толкова много братя и сестри, които Бог ни е дал в Христос. Ако ние като църква успеем да влезем в пълнотата на любовта, която Бог има за нас, ще ви кажа, че много бързо нашата църква ще започне да расте. Защото, хората ще кажат: „Ах, тези хора много се обичат, много се събират, много се грижат едни за други. Те си помагат – такава взаимопомощ, такава любов има при тях, такова уважение! И то не само лицемерно – само когато са събрани в църквата, ами и извън църквата!“. Трябва да има братолюбие между нас. Ап. Петър казва: „Прибавете на вярата си твърдост…“ и т.н и т.н., и казва: „на благочестието си братолюбие, и на братолюбието си любов“ (2 Петрово 1:7). Това значи, че братолюбието е едно стъпало по-ниско от любовта. А, ние казваме, че трябва да имаме любов – любов, която е безусловна. Но, ако ще имаме любов, то преди нея трябва да имаме братолюбие. И вижте какво означава да имаме „братолюбие“ – да имаме братолюбие означава да имаме братолюбиви отношения и братолюбиви дела.

Кои са братолюбивите отношения?

  • Уважение, нежност и внимание (Римляни 12:10)

10 В братолюбието си обичайте се един друг, като сродници; изпреваряйте да си отдавате един на друг почит.

Бог да ни помагаме да се уважаваме и да си го показваме, защото ние май се уважаваме… но н е си го показваме?

  • Простителност и дълготърпение (Колосяни 3:12-14)

Ще има разбира се и проблеми. Самият аз много често неволно съм наскърбявал някой – дори от амвона – и може би съм постъпвал по начин по който съм огорчавал един или друг. Но, тогава какво да правим? Да си прощаваме.

12 И тъй, като Божии избрани, свети и възлюбени, облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение. 13 Претърпявайте си един друг, и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и Господ е простил вам, така прощавайте и вие. 14 А над всичко това облечете се в любовта, която свързва всичко в съвършенството.

Нека Бог да ни помогне да влезем в тази пълнота на Божията любов!

  • Искреност („нелицемерно братолюбие“) (1 Петрово 1:22)

Ние казахме, че това е един голям проблем в нашите църкви. И ние чуваме Исус да говори за „фарисейския квас“. Какъв беше този „фарисейски квас“ (Лука 12:1)? Лицемерие. И тук ни се казва изрично в 1 Петрово 1:22

22 Понеже сте очистили душите си, като сте се покорили на истината, която докарва до нелицемерно братолюбие, обичайте се един друг горещо, от сърце

Бог да ни помогне! Май сме много ниско от Божиите стандарти? Обичаме ли се един друг „горещо, от сърце“? Обичаме ли се един друг „нелицемерно“? Ако „сме се покорили на истината“, то би трябвало да имаме този плод в нашия живот! Защото истината „докарва“ – това е просто причина и следствие – ако ти си се покорил на истината, то ти ще имаш нелицемерното братолюбие в живота си.

Така че, ако ние имаме братолюбие, то ние ще имаме тези отношения за които говорихме: уважение, нежност внимание, простителност, дълготърпение, искреност… И тогава ще имаме не само братолюбиви думи и отношения, но ще имаме и братолюбиви дела и ще се грижим един за друг.

Кои са братолюбивите дела?

  • Взаимопомощ (1 Йоаново 3:16-18)

16 От това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята, 17 Но ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него любов към Бога? 18 Дечица, да не любим с думи нито с език, но с дело и в действителност.

  • Гостолюбие (Евреи 13:1-2; 1 Петрово 4:8-9)

И, ако не друго – ако не взаимопомощ и помагане – то ние трябва да имаме гостолюбие. Това е нещо, което трябва да бъде възстановено в нашите църкви. Преди години като че ли църквите бяха по-гостолюбиви. Аз си спомням как като дете с майка ми сме ходили в църкви в които никой не познаваме, но винаги сме били сигурни, че винаги ще има поне един в църквата – а в някои случаи и хората се караха за това кой да бъде – който да ни покани на гости. И тук говорим не само за едно кафе, но за обяд и вечеря и за преспиване и за закуска. За съжаление не съм забелязал такова нещо в нашата църква – като дойде някой гост да има съревнование за това, кой да го приеме на гости. Но не само онези, които идват от другаде, самите ние трябва да се каним един друг на гости.

Ние виждаме пример за гостолюбие още в Авраам. Когато Господ във вид на трима мъже дойде при него, какво направи той? Веднага заповяда да се заколи телето и да се приготви всичко необходимо за приемане на гостите (Битие 18:1-8).

1 След това Господ се яви на Авраама при Мамвриевите дъбове, когато той седеше при входа на шатрата си в горещината на деня. 2 Като подигна очи и погледна, ето, трима мъже стояха срещу него; и като ги видя, затече се от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята, и рече: 3 Господарю мой, ако съм придобил Твоето благоволение, моля Ти се, не отминавай слугата Си. 4 Нека донесат малко вода, та си умийте нозете и си починете под дървото. 5 И аз ще донеса малко хляб, да подкрепите сърцата си, и после ще си заминете; понеже затова дойдохте при слугата си. А те рекоха: Стори, както си казал. 6 Тогава Авраам влезе бързо в шатрата при Сара и рече: Приготви по-скоро три мери чисто брашно, замеси и направи пити. 7 А Авраам се затече при чердата, взе едно младо, добро теле и го даде на слугата, който побърза да го сготви. 8 После взе масло, мляко и сготвеното теле, та сложи пред тях; и той стоеше при тях под дървото, докато те ядяха.

В Евреи 13:1-2 четем:

1 Постоянствувайте в братолюбието. 2 Не забравяйте гостолюбието; понеже чрез него някои, без да знаят, са приели на гости ангели.

Хубаво ли ви е като имате гости? Приятно е нали? Е, може би зависи кои точно ви са гостите… Но, ако ти имаш гости, все ще научиш нещо полезно от тях. Освен това гостите за които говорим тук не са случайни. Те са – вижте кои – „божиите избрани“ (Колосяни 3:12), те са „святите и възлюбените“ от Бога (Колосяни 3:12).

По повод господната вечеря ап. Павел казва нещо много важно: „Ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени.“ (1 Коринтяни 11:31) Какво означава това „да разпознаваме сами себе си“? Това означава, като виждам аз даден брат или сестра, аз да виждам един „божий избран“ – свят и отделен от този свят за Бога. Той е „възлюбен от Бога“ И, ако Бог го обича този човек, кой съм аз, че да го мразя? Трябва да ви кажа, че мен Бог ме обича, така че, ако ме мразите, то трябва да знаете, че мразите някого, когото Бог обича J. Аз знам, че не ме мразите, но ви казвам, че трябва да имаме това отношение – да знаем, че всеки един в църквата, всеки един между нас е избран от Бога – и да имаме едно добро отношение към него!

Зная, че понякога има хора, които започват да злоупотребяват с нашето гостолюбие и тогава ние си казваме: „Стига вече с това гостолюбие!“. Н в 1 Петрово 4:8-9 ап. Петър казва:

8 Преди всичко имайте усърдна любов помежду си, защото любовта покрива множество грехове. 9 Бъдете гостолюбиви едни към други без роптание.

Преди много от нас сме били гостолюбиви. Но, в един момент сме затворили себе си. И сме си казали: „Стига с тези гости! Да имаш гости – това значи само главоболия – трябва да им слагаш масата, после да я вдигаш, да миеш чинии и т.н., да изразходваш средства, да харчиш… То е направо ужас да имаш гости.“ Но, тук се казва да бъдем гостолюбиви „едни към други“, т.е., ако някой ти дойде на гости, после ти му отиди! Върни си го J! Не само те да ти идват на гости, но и ти им отиди. Защото, когато някой ти е бил на гости и си тръгва какво казва той? Заповядай ми и ти на гости! Ами направи го – отиди и ти! За да може да има радост!

РАДОСТТА ОТ ДАВАНЕТО (Филипяни 4:10-20)

И накрая, това, което е причина за радост в живота ни е нашето даване.

10 Аз много се радвам в Господа, че сега най-после направихте да процъфти изново вашата грижа за мене;

Вижте, ап. Павел не казва: „Ооо, когато става въпрос за пари, за дарения, за дискуси и десятъци – нека по-добре да не се говори по този въпрос.“. Напротив, той открито ги насърчава за тяхното даване и казва: „Радвам се, че вие „най-после“ направихте да процъфти изново вашата грижа за мен.“ Той е очаквал това да стане и по-рано, но както някой е казал – „по-добре късно, отколкото никога“.

за което наистина сте се грижили, ала не сте имали благовремие. 11 Не казвам това поради оскъдност; защото се научих да съм доволен в каквото състояние и да се намеря. 12 Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея; във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната и да съм сит, и да съм гладен, и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност.

Ап. Павел беше свикнал да живее във всякакви ситуации. Той беше човек с високо образование и човек, който явно не беше беден. Той имаше занаят, имаше „бизнес“. Можеше да прави палатки и да печели добре от производството и продажбата им. В същото време, обаче, имаше периоди, когато той изключително само проповядваше и тогава той беше в бедност. Имаше периоди, когато той беше в затвора – периоди, през които не можеше да работи и през които беше в лишение. Но, той се беше научил да бъде доволен не само когато е в изобилие, но да бъде доволен и когато е в оскъдност. Лесно е да сме доволни, когато сме сити, но ап. Павел беше се научил да бъде доволен и тогава, когато беше гладен, когато нямаше какво да яде. Каква беше неговата тайна? Това, че в центъра на живота си той поставяше не себе си, а своя Господ. И може би Бог иска да ни научи точно на това. В моменти на нямане, когато се чудим: „Сега, Господи, защо нямам… Защо трябва да вземам на заем, за да мога да съществувам?“ В такива моменти Бог иска да ни научи да не поставяме в центъра на живота си себе си, но да поставим в центъра на живота си нашия Господ. Защото ап. Павел казва:

13 За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява. 14 Но сторихте добре, като взехте участие в скръбта ми. 15 А и вие, филипяни, знаете, че когато излязох от Македония и почнах делото на благовестието, ни една църква, освен едни вие, не влезе във връзка с мене за даване и вземане;

Връзката между Павел и Филипяните беше връзка за „даване и вземане“. Явно е какво вземаше той от тях, но какво им даваше, нали? Но, какво им даваше? Даваше им благовестието, даваше им апостолското си служение. Защото в 1 Коринтяни 9:7-11;13-14 той казва:

7 Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото? 8 По човешки ли говоря това? Или не казва същото и законът? 9 Защото в Моисеевия закон е писано: „Да не обвързваш устата на вола, когато вършее“. За воловете ли тук се грижи Бог, 10 или го казва несъмнено заради нас? Да; заради нас е писано това; защото който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участвува в плода. 11 Ако ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас телесното?

13 Не знаете ли, че тия, които свещенодействуват, се хранят от светилището? и че тия, които служат на олтара, вземат дял от олтара? 14 Така и Господ е наредил, щото проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.

Кое е по-голямо – духовното или материалното? Ама, сигурни ли сте? Това, кое считаме за по-голямо, това кое ценим повече се вижда в това какво ние правим.

16 защото и в Солун един-два пъти ми пращахте за нуждата ми.

Филипяните подкрепяха ап. Павел не само докато той беше във Филипи, но и когато той служеше на други места – в Солун, в Коринт, а дори и в Рим където той беше в затвора.

17 Не че искам подаръка, но искам плода, който се умножава за ваша сметка.

Ето затова в нашата църква ние не преставаме да говорим за даването. Някои казват: „Стига си говорил за даването… Стига си говорил за даването!“. Ама аз не мога да спра да говоря за даването, защото аз не искам „подаръка“, а искам плода, който се умножава. И когато тук се говори за „плод“ се има в предвид не само това, че филипяните щяха да получат благословение от Господа като плод на тяхното духовно сеене. Тук става въпрос за това, че с техните пари Павел проповядваше благовестието и се спасяваха хора, които бяха не само негов плод, но и плод на филипяните, които участваха в служението му с тяхното даване. Павел не искаше хората в църквите, които той основаваше да дават, за да му бъде на него добре. Не, той ги учеше да дават и той приемаше техните дарения с цел плодът от спасени души, които се спасяваха поради това, че имаше кой да финансира проповядването на благовестието. Разбирате ли? Когато някой дава за благовестието, когато ние даваме за проповядване на благовестието, благовестието се проповядва, и когато се проповядва благовестието, някой ще се покае и ще се спаси! И когато този човек се спаси, той ще бъде наш „плод“. Защото макар да не сме били самите ние, които сме му проповядвали, ако ние сме дали за благовестието, ние участваме в този „плод“. И ап. Павел казва: „Не че искам подаръка, искам плода, искам спасените души, които ще се спасят заради това, че вие давате! Защота, ако вие давате, аз ще мога да пътувам, ще мога да проповядвам, ще мога да отида на повече места, ще мога да проповядвам на повече хора и повече хора ще бъдат спасени. Аз не искам подаръка, но искам плода, който се умножава за ваша сметка.“.

Така че, когато ние даваме, трябва да знаем че има благословение за всеки един. Ще има благословение за този, който ще бъде спасен чрез нашето даване, защото като чуе благовестието, той ще се спаси. Този, който проповядва и той ще бъде благословен, защото неговите нужди ще бъдат посрещнати. И този,който дава, и той ще бъде благословен от участието си в благовестието и от това, че Бог ще го възнагради за неговото даване – било на тази земя или в небето. Така че, благословението е за всички – и за този, който ще бъде спасен, и за този, който проповядва, и за този, който дава!

И за това ап. Павел говори за даването и казва, че не само, че хора се спасяват в резултат на подкрепянето на служителите на евангелието, но и самото даване не е нещо обикновено, но когато ти даваш за Бога, това е една духовна жертва – приятна и благоугодна на Бога (както хвалението).

18 Но получих всичко, и имам изобилно; наситих се като получих от Епафродита изпратеното от вас, благоуханна миризма, жертва приятна, благоугодна на Бога.

И искам да ви насърча, понеже зная, че много от вас дават за Бога. Има хора, които дават десятъци, има хора, които дават по различни други параграфи – за различни неща, за Божието дело… Искам да ви насърча, че всяко едно такова даване, което вие сте дали, всеки един дискус, който сте дали, всяко едно нещо, което сте дали не е нещо обикновено, но то е „благоуханна миризма“ – нещо, което е угодно на Бога.

И разбира се, онези, които дават за Бога и за делото Му няма да бъдат подминати от Неговите благословения. Ние сме опитали Неговата щедрост.

19 А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христа Исуса. 20 А на нашия Бог и Отец да бъде слава во вечни векове. Амин.

Когато даваме за Бога, не само Божиите служители са благословени, не само онези, на които те служат са благословени, но и ние, които даваме сме най-благословени. Защото в Деяния 20:35 Господ Исус казва – и това са едни думи, които не са споменати в евангелията, а ги има само в Деяния:

35 По-блажено е да дава човек, отколкото да приема.

Ще ви кажа защо е по-добре да дава човек – по-добре е човек да дава, защото, ако той дава, значи има. Защото във 2 Коринтяни 8:12 се казва, че „даването е според това, което има човек, а не според това, което няма“. Ако даваш – значи имаш, а този, който няма – той не е в добро положение. Едно от нещата, които ми е тежало най-много в служението е било когато е трябвало да прося – и за себе си и за семейството си, и за служението си, а и за църквата дори. Пиша писма на приятели – споделям с тях какво Бог е извършил чрез нас и какви са нуждите на служението ни и чакам да получа. Но, когато ти чакаш да получиш, ти не си блажен. Който дава е по-блажен от този, който получава. Защото, на този, който дава, ще му се даде (Лука 6:38), и този, който дава – значи има. Така че, насърчавам ви в това нещо – да имаме радост в нашето даване!

И Бог казва: „Опитайте ме в това нещо!“ Защото, Той е един, който ни благославя. В Псалом 34:8-10 псалмопевеца ни кани:

8 Вкусете и вижте, че Господ е благ; Блажен оня човек, който уповава на Него. 9 Бойте се от Господа, вие Негови светии; Защото за боящите се от Него няма оскъдност. 10 Лъвчетата търпят нужда и глад; Но ония, които търсят Господа, няма да бъдат в оскъдност за никое добро.

А в Малахия 3:10 Бог кани народа си:

10 Донесете всичките десетъци във влагалището, За да има храна в дома Ми, И опитайте Ме сега за това, Казва Господ на Силите, Дали не ще ви разкрия небесните отвори Да излея благословение върху вас, Тъй щото да не стига място за него.

И така, посланието към Филипяните е послание на радостта. В него виждаме, че има радост в Господа, има радост във вярата, и тази радост е

  • радост от благовестието;
  • радост от вярата;
  • радост от единството;
  • радост от служението;
  • радост от общението;
  • радост от Господа;
  • радост от братолюбието;
  • и радост от даването.

И тази радост е радост за духовни хора. Хората в света не могат да имат тази радост, защото те не могат да разберат тези неща. Но, ако ти си спасен и ти си новороден, ти ще имаш тази радост в сърцето си, защото ап. Павел я имаше. И той я сподели с нас в Божието Слово, за да може и ние да я имаме. Затова, ще завърша отново с думите на ап. Павел (Филипяни 4:4) :

4 Радвайте се всякога в Господа; пак ще кажа: Радвайте се.