ВИКЪТ НА ДУХА

Исус Навиев 6:1-20

В Исая 42:13 -14 се говори за бойния вик на Господ.

13 Господ ще излезе като силен мъж, (като мощен воин)
Ще възбуди ревнивостта Си като ратник (ратник е старобългарска дума за войник, нали знаете?),
Ще извика, да! ще изреве.

Някой може да каже: „А, как така Господ ще извика? Какви са тези викове, какви са сега тези неща?” Но, Исая казва: „Да, да! Не си мислете, че не сте ме чули добре! Много добре ме чухте! Господ не само, че ще извика, но Той ще изреве! Ще изреве като лъв!”

Ще надделее над враговете Си;
Това е един боен вик, който донася победа.
14 За дълго време мълчах, казва Той.
Останах тих, въздържах Себе Си;
Но сега ще извикам като жена, която ражда,
Ще погубя и същевременно ще погълна.

Спомням си един проповедник, който проповядваше върху този текст и той се опита да демонстрира как вика жена, която ражда. Аз няма да го направя, защото едва ли ще ми се отдаде да извикам по такъв начин – това е нещо, което се изживява, и което го знаят само онези, които са станали майки. Но, тук се казва, че Бог ще извика точно по този начин. Разбира се това е антропоморфизъм – предаване на Бог на човешки качества – но то подчертава силата на Господния вик.

Тези думи ни описват Бог като воин, който побеждава. И Той влиза в боя със Своя „боен вик”. Мъжете, които ходят в армията – това може пък жените не го знаят добре – знаят, че когато влизат в битка, те трябва да нададат боен вик – „Ура!” или „Атака!” – но те влизат в боя с вик. Бойният вик е нещо много специално. От една страна неговата цел е да мобилизира воина. И също това е една такава обща практика, един общ принцип – както и при вдигането на тежести и при бойните изкуства (може би сте гледали състезания) – че те викат. По някакъв начин викът многократно увеличава силата на спортиста или воина. Викът дава сила. Може би дори родилката го знае това, защото и тя вика, когато ражда – понеже й е нужна сила, за да роди. От друга страна целта на вика е да предизвика паника у противника и да всее страх в редовете му. Защото, когато някой ти изкрещи в лицето, ти се стряскаш. Викът може да те уплаши, да те паникьоса, да те парализира.

В Исус Навин 6 гл. намираме разказ за една от Божиите битки. Това е Божия битка, защото непосредствено преди тази глава, в края на пета глава се говори за „Военачалника на Господното войнство”. Този „военачалник” застава с изваден меч в ръката си пред Исус Навин. Това е едно богоявление, една теофания при която Бог се явява в материален образ, който може да се види, и който може да разговаря с човека. Един такъв образ представя напълно Бога – неговото присъствие и неговата воля за конкретния случай. Една такава подобна теофания беше когато Мойсей видя горящата капина, която не изгаряше. И Бог му проговори изсред къпината (Изход 3:2-5). Подобна теофания беше, когато Духът слезе „в телесен образ” върху Исус. Духът е дух, но тук Той възприе „телесен образ” (Лука 3:22). Именно това е „богоявление” или „теофания” – Бог е Дух и Той не може да бъде видян, но той се изявява – като ангел, който се бори с Яков (Битие 32:24-32). Срещата на Исус Навин с „Военачалника на Господното войнство” беше нещо подобно (Исус Навин 5:13-15). Може би в този момент той беше обезпокоен и си мислеше: „Как ще превземем ние този град Ерихон. Той е крепост. Досега аз не съм превземал крепости. Не зная какво да правя…” И точно в този момент срещу него застана един непознат с измъкнат меч в ръката си. Исус Навин може би се уплаши и той също измъкна меча си. Ако срещу теб застане воин с измъкнат меч в ръката си, той сигурно иска да те атакува, нали? Така че, може би Исус Навин измъкна меча си, зае поза в която да бъде готов за отбрана и зададе на воина въпроса: „Кой си ти? Приятел или враг?” А той му каза: „Аз съм Военачалника на Господното войнство”. Може би Исус Навин си мислеше, че той е военачалника на Божия народ, но Бог му каза: „Не! Не ти предвождаш войските ми, а Самият Аз воювам във вашите битки. Боят не е ваш, а мой!”. Това ни показва, че Бог беше, който воюваше за Израил.

И виждаме, че тактиката, която като върховен Главнокомандуващ Бог даде на Исус Навин беше стената да падне при „вика” на Божията армия.  Те трябваше да извикат в името на Бога. И когато те извикаха, това беше такъв вик при който Ерихонските стени се сгромолясаха на местата си. Несъмнено това една от най-вълнуващите истории записани в Библията – история в която мощната, свръхестествена Божия сила се проявява в отговор на вяра и покорство от страна на Неговия народ. Аз просто съм използвал тази идея за „вика на Духа”, за „Божия вик”, за да разделя този пасаж на няколко части в които можем да видим как и ние можем чрез „вика на Духа”, чрез Божията свръхестествена намеса да имаме победа над враговете си и да живеем един победоносен християнски живот. Отделните части на тази история ни учат за нуждата от вяра, покорство, и хваление, за да имаме Божието помазание в живота си то да ни носи победа.

ВИК НА ВЯРА

На първо място викът на Духа е вик на вяра. Ерихон трябваше да бъде завладян не по човешки начин – не с човешки способности и сили, а по Божия начин – чрез хваление и вик (ст.1-5).

1 (А Йерихон беше затворен и заключен заради израелтяните; никой не излизаше и никой не влизаше.)

Ерихон, както е наречен на други места в Библията – „градът на палмите” (той е бил един оазис) – е разположен 244 метра под морското равнище в най-дълбоката падина на земята. Мъртво море е най-ниската точка на земята – – 417 м. надморска височина, а Ерихон е само на 13 км от него. По онова време Ерихон беше една непревземаема крепост. Въпреки, че между археолозите няма единно мнение по въпроса къде точно е древния Ерихон, се смята се, че градът е бил обграден от две стени: външната – дебела 1,80 метра и висока 6 метра, а вътрешната – широка 3.60 метра и висока 9 метра. Като между двете стени е имало път широк 4,5 метра по който непрекъснато е обикалял караул. Така че, по човешки, тази крепост беше непревземаема. Във вътрешността си тя е имала извор, така че е имала неограничени количества вода, така че при наличието и на достатъчно хранителни запази, тя е можела да издържи на обсада дълго време.

И така, тази непревземаема крепост беше обсадена. И научаваме, че въпреки защитата на крепостните си стени, жителите на Ерихон бяха уплашени. Те се страхуваха от непобедимия Бог на израилтяните и бяха се заключили в страх да не би някой от неприятелите им да се промъкне в града и така да ги предаде на неприятелите им. Това, че не само че никой не влизаше, но и никой „не излизаше” показва колко отчаяни бяха ерихонците. По онова време не беше необичайно при дълга обсада малки отреди от войни да излизат от града и да атакуват обсадителите и след това да се връщат обратно, или пък да излизат за да разузнават или пък за да търсят помощ или провизии от техни съюзници. Но ерихонците бяха толкова уплашени, че дори и не си помисляха да приложат някоя от тези тактики. Градът беше затворен и заключен – никой не излизаше и никой не влизаше.

Така заключен и залостен, Ерихон беше една непреодолима пречка пред Божия народ за завладяването им на обещаната земя. Преминавайки през живота ние също срещаме непреодолими пречки – трудности и препятствия през които трябва да преминем, а не можем да се справим сами. Такива могат да бъдат:

  • Загуба на близък човек;
  • Нужда от спасение на някой, който изглежда напълно незаинтересован от Бог;
  • Служение, което Бог ни е дал, но за което се чувстваме неподготвени и неадекватни;
  • Семейни проблеми, финансови трудност;
  • Таен грях, който отново и отново израства в живота ни.

Това е един Ерихон, с който се сблъскваме в живота си. Но, трябва да се научим да не гледаме на препятствията като на безизходици или като на задънени улици от които не можем да се измъкнем, а като на възможности за Божията свръхестествена намеса в живота ни. Защото за Бог няма невъзможно нещо. Ерихон беше заключен, но казва се:

2 Господ каза на Исус: Ето, предадох в ръката ти Йерихон, царя му и силните му и храбри мъже.

Това, че има Бог, и че Той е жив и действен в живота ни, променя ситуацията. В най- новия превод на Библията думата „ето” е пропусната. Но, в оригинала тази дума съществува и тя означава: „Виж!”. „Виж, предадох в ръката ти Ерихон.” Тази дума ни разкрива духовния принцип, че преди да имаме нещо, ние трябва да го видим – да имаме видение, визия, виждане за него. И всъщност това е начинът по който действа вярата, по който действа Бог, по който се случват чудесата в живота ни. Бог първо ни говори и Той ни дава обещание. Това обещание ни дава видение за това какво ще бъде положението, когато Бог го изпълни. И когато имаме видение, то запалва вярата ни и ние можем да вярваме. А, вярата ни пък от своя страна задейства Божията сила в живота ни.

Така че, Бог каза на Исус Навин: „Ето, предадох в ръката ти Йерихон, царя му и силните му и храбри мъже.” Тези думи са продължение от пета глава – от срещата на Исус Навин с „Военачалникът на Господното войнство” за която говорихме. И забележете, че този „Военачалник на Господното войнство” прие поклонение от Исус Навин, а ние знаем, че ангелите не приемат поклонение (Откровение 19:10; 22:9). И този „Военачалник на Господното войнство” каза на Исус Навин същите думи, които чу и Мойсей при първата си среща с Бога: „Изуй обущата си от нозете, защото мястото, на което стоиш, е свято.” Тези думи са Божии думи. Бог даде победата на Исус Навин и на Израил. Същият Бог, който изведе Израил от Египет беше Този, който даде Ханаан на народа си. Той даде победата над Ерихон на Исус Навин и на народа си. И го направи по един невероятен начин. Забележете времето, в което говори Той: „Предадох в ръката ти Йерихон, царя му и силните му и храбри мъже.”. Не каза: „Ще предам…”, а „предадох”… Това е минало време – Бог говореше така, като че ли битката вече е приключила и победата е вече спечелена. Бог говореше за бъдещи събития така, като че ли те вече са свършили. Защо? Защото Той е вечен, защото Той е извън времето и знае края от самото начало, защото Той е всемогъщ и за Него няма невъзможно нещо. Затова, когато Бог казва нещо – ние можем да му се доверим. Защото Той знае и Той не лъже!

Но, Бог пак даде на Исус Навин нещо, което той трябваше да направи – винаги когато Бог действа в живота ни има Божия част, но има и човешка част, която трябва да бъде извършена.

3 И така, ходете около града, всички военни мъже, и обиколете града веднъж. Така правете шест дни. 4 Седем свещеника нека носят седем военни рога пред ковчега; а на седмия ден обиколете града седем пъти и свещениците нека свирят с роговете.

Защо градът трябваше да бъде обикалян „седем” дни, и на „седмия” ден седем пъти? Защо свещениците трябваше да бъдат „седем”, и да носят „седем военни рога”? Седем… Защо седем? Седем е числото на Божествената пълнота и съвършенство. Това подчертаване на числото седем, употребата на военните рогове направени от овнешки рогове, присъствието на свещениците и носенето на ковчега на завета показваше, че битката за Ерихон беше нещо повече от военна кампания. Просто като четем, как те обикалят – това е като едно триумфално шествие. Те обикалят, свирят – това изглежда като акт на поклонение. Ти не воюваш срещу град като го обикаляш! А те обикаляха Ерихон под строй – като едно „литийно” шествие. И всъщност Бог беше Този, който им даде победата. И целта на всичко това и особено на употребата на числото седем беше винаги да напомня на израилтяните, че обещаната земя, че Ерихон са им дар от Господ. Господ беше Този, който им даде и земята и победата над враговете им. И в ст.5 Бог казва

5 И когато засвирят продължително с военния рог и когато целият народ чуе звука от рога, да извика силно; тогава градската стена ще падне на мястото си и хората нека тръгнат, всеки право напред.

Преградата ще се махне и те могат да вървят направо, защото няма да има никаква пречка пред тях. В края на главата четем, че точно както каза Господ – така и стана (ст.20).

20 И така, народът извика и свещениците свиреха с роговете. Когато народът чу звука на рога и нададе мощен вик, стената падна на мястото си. Тогава хората влязоха в града – всеки право напред, и превзеха града.

Ние не знаем поради какво падна тази стена – дали поради резонанса, дали поради вика, дали в този момент имаше някакво невероятно земетресение, което я срина със земята или просто тя се взриви и се разпадна на съставните си части. Ние не знаем как Бог го направи, но – го направи! Той е Бог. Често ние се опитваме да си обясняваме чудесата и си задаваме въпроса: „Как стана това сега?”, но ако ти знаеше как стана, щеше да го направиш. Но, то затова е чудо, защото е необяснимо за нашия човешки разум. И Бог го прави така, че да не знаеш как става – за да имаш нужда от Него.

Завладяването на Ерихон чрез вик е нещо изумително. Йигаел Ядин, еврейски военнокомандващ от близкото минало изброява пет начина по които може да се превземе една крепост – град обграден от защитна стена:

1.     Да се премине над стената посредством стълби, рампи или някакви други съоръжения.

2.     Да се изкопае тунел под стената (това са военни тактики).

3.     Да се пробие дупка в стената (може би да сложи взрив или пък по някакъв друг начин).

4.     Да се обсажда града дотогава докато му свършат хранителните запаси и той се предаде.

5.     Чрез някакъв вид хитрост – като дървения кон при Троя или пък да се престорят че бягат и така да накарат обсадените да напуснат крепостта в опит да ги преследват, а обсадителите им да им направят засада – както при Гай.

До този момент израилтяните не бяха се сблъсквали с предизвикателството да се бият срещу укрепен град. Те скитаха из пустинята четиридесет години и не бяха подготвени и екипирани за такъв вид битка. Така че, не те, но Бог щеше да им предаде града. Но, той щеше да го направи не по човешки начин, нито пък по някои от военните начини, които току що споменахме. Ерихон нямаше да бъде превзет по някой традиционен начин, а по начин, който никога оттогава не се е повторил – чрез седемдневно обикаляне последвано от мощен вик. Това беше Божият начин. Невероятно! Но, това изискваше вяра.

И така, Ерихонската стена беше съборена с един мощен вик. Но, какъв беше този вик – „шум” или „вяра”? В Евреи 11:30 четем, че този вик определено беше израз на вяра. Затова, аз ви казвам, че викът на Духа е вик на вяра. Ако Святият Дух ще прави нещо в живота ни, то ще бъде нещо, което от наша страна ще изисква вяра.

30 Чрез вяра ерихонските стени паднаха след седмодневно обикаляне около тях.

„Чрез вяра” – това е изрично казано в Новия Завет. В какво се състоеше вярата в този случай? Евреите нададоха боен вик и тръгнаха в атака към врага, независимо, че между тях и враговете им се извисяваше тази огромна стена. Те тръгнаха така, като че ли стената я нямаше. Но именно Бог беше Този, който ги накара да действат така, като че ли проблемът го нямаше (ст.5). И всъщност, именно това е вярата – да очакваш невъзможното. Понеже те очакваха със сто процента сигурност и пълна увереност, че Бог ще се намеси според обещанието си, делата им оживиха вярата им и тя им донесе чудото. Бог иска и ние да правим същото – да очакваме със сто процента сигурност и пълна увереност, че Бог ще се намеси според обещанието си и да действаме и постъпваме така, като че ли проблем го няма. Това ще ни донесе чудото. Това е вярата – да вярваш, че понеже Бог е казал, проблемът е разрешен. И докато той все още си е там, ти да действаш и да постъпваш така, като че ли него го няма (Марко 11:22-24). Така става и божественото изцеление. В Деяния 3 се казва, че Петър вдигна човекът, който беше парализиран и просеше пред Красната порта на храма. „Вдигна” го. Той беше куц, просеше, но Петър го  хвана и го вдигна. И когато Петър го вдигна, куция стана. И, когато той подейства така, като че ли вече той е здрав, тогава се казва, че „на часа краката му придобиха сила” (Деяния 3:7) – т.е., вярата задейства Божията сила и това донесе изцелението.

Така че, ако искаме да печелим победи в живота си – и ние трябва да издаваме този вик на вяра – да стъпваме върху Божиите обещания и да постъпваме според тях, независимо че по човешки тяхното изпълнение може да изглежда не само невъзможно, но и глупаво. Защо? Защото Бог е всемогъщ – за Него няма невъзможно нещо! Освен това Бог е верен на думите си и ако е казал нещо, то Той ще го изпълни.

ВИК ИЗДАДЕН С ПОКОРСТВО

И така, казахме, че викът на Дух е вик на вяра. И тук искам да дам още малко пояснение. Когато говоря за „вика на Духа” имам в предвид и това, че в Новия Завет се казва, че ние не знаем как да се молим, но Самия Дух „ходатайства в нашите неизговорими стенания”. В Римляни 8:26-27 се казва:

26 Така също и Духът ни помага в нашата немощ: понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайствува в нашите неизговорими стенания; 27 а тоя, който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото той ходатайствува за светиите по Божията воля.

Така че, Святият Дух „ходатайства”, застъпва се за нас пред Отец и Сина. Той се моли. И понякога, тази молитва е просто „стон” – „неизговоримо стенание”. Духът стене. Той стене заради греха в този свят. Той се застъпва за изгубените пред Бога. Стене заради пропуснатите възможности, стене заради охладнелите хора в църквата. Стене заради нашите – и духовни и материални – нужди и проблеми. Така че, Святия Дух се моли чрез нас. Но, в същото време Той издава и вик на победа, понеже Той никога не бива и не може да бъде победен или поразен. Святият Дух е победител. Той е завоевател. И неговият вик е вик на вяра, но също и вик, издаден с покорство.

6 Тогава Исус, Навиновият син, повика свещениците и им каза: Вдигнете ковчега на завета и седем свещеника нека държат седем военни рога пред Господния ковчег. 7 Исус каза на народа: Минете и обиколете града; а въоръжените мъже нека минат пред Господния ковчег. 8 И така, след тези думи на Исус към народа седемте свещеника, които държаха седемте военни рога пред Господа, минаха и свиреха с роговете; а ковчегът на Господния завет вървеше след тях. 9 И въоръжените мъже вървяха пред свещениците, които свиреха с роговете. Докато свещениците свиреха с роговете и вървяха, задната стража крачеше зад ковчега. 10 А Исус заповяда на народа: Да не викате, нито да се чуе гласът ви, нито да излезе дума из устата ви, до деня, когато ще ви кажа да извикате. Тогава извикайте!

И ние четем, че те направиха точно това, което Бог чрез Исус Навин им каза да направят. Обикаляха града шест дни по веднъж, а на седмия – седем пъти.

11 И така, Господният ковчег обиколи около града веднъж; и дойдоха в стана и пренощуваха там. 12 На другата сутринта Исус стана рано и свещениците вдигнаха Господния ковчег. 13 Седемте свещеника, които държаха седемте военни рога, вървяха пред Господния ковчег, като крачеха и свиреха с роговете. Пред тях вървяха въоръжените мъже, а задната стража следваше след Господния ковчег, докато свещениците свиреха с роговете и вървяха. 14 И така, на втория ден обиколиха града веднъж и се върнаха в стана. Така направиха шест дни подред. 15 На седмия ден станаха рано, при пукването на зората, и обиколиха града седем пъти по същия начин. Само този ден обиколиха града седем пъти.

Забележете, израилтяните изпълниха всичко, което Бог им беше заповядал да направят без да искат обяснения и без да предлагат на Бог собствени предложения за това как би трябвало според тях да станат нещата. Ние много често – когато Бог ни каже да направим нещо – започваме да преговаряме с Него. „Ама, Господи, сега защо искаш това да направя? Ама, не може ли по някакъв друг начин да стане?” За разлика от нас, израилтяните не задаваха никакви въпроси. Бог им каза какво трябва да направят и те го направиха. Даже се казва, че те ставаха рано (ст.12), призори, „при пукването на зората” (ст.15) – това ни показва, че в този случай израилтяните бяха „бързи да слушат” (Яков 1:19). Освен това, те демонстрираха абсолютно подчинение на Божиите инструкции. Те нито пропуснаха нещо от това, което Бог им беше казал да направят, нито прибавиха нещо към Божиите заповеди – изпълниха всичко точно. Шест дни обикаляха града в едно безмълвно шествие (само със свиренето на тръбите) и на седмия ден обиколиха града седем пъти. От една страна това беше нещо много монотонно и досадно, но от друга то като че ли водеше до едно ескалиране на напрежението.

В тази връзка трябва да забележим още две неща – търпението на израилтяните и тяхната точност в Духа. Тяхното търпение се вижда в това, че те чакаха Господ седем дни (ст.14-15). Ние често искаме Бог да отговори веднага. „Не може ли Бог веднага да направи нещо?” Не. Седем дни минаха. И това ни показва, че за да бъдем успешни, ние трябва да чакаме Божието време. Стената не падна след първото обикаляне, не падна след второто обикаляне. Нужни бяха общо тринадесет обиколки – шест дни по една обиколка, и на седмия ден седем обиколки – тринадесет обиколки! Ти готов ли си да направиш „тринадесет обиколки” или искаш проблемът ти да бъде разрешен „от първия път”? И израилтяните ги направиха без да възроптаят, без да изгубят търпение, без да започнат да нервничат. Ние много често сме склонни да започваме да нервничим пред Бога. (Съдя по себе си.) „А сега, Господи, защо не става, както би трябвало?” Ти изпълняваш ли точно Божиите инструкции? Чакаш ли Божието време? Те чакаха. И това беше едно изумително покорство, което беше израз на вярата им. Така че, ако ние имаме викът на вяра в себе си, ако наистина имаме истинска вяра в себе си, тази вяра ще се изразява в покорство. Не просто някакъв безразборен вик, но вик на точното време, вик на точното място.

Ние не знаем как е въздействало на ерихонците това обикаляне около града им. Но, представете си ги. Те стоят отгоре на крепостната стена и наблюдават израилтяните. Те не знаят какво става. Изведнъж гледат: армията се строява и започва да обикаля около крепостта. Прави една обиколка и се връща в стана си. На другия ден – пак същото. Може би ерихонците са се чудели какво става. Може би това, което са виждали ги е накарало да се отпуснат и да се върнат към нормалния си живот – ядене, спане и т.н. Може би са си казали: „Те обикалят, а пък нищо не правят… Щом само си обикалят – това не ни бърка… Щом не ни атакуват – няма проблеми.” Или пък това абсурдно обикаляне ги е объркало. Те са се чудели какво ли пък правят тези израилтяни? „Каква е тази битка? Само обикалят… обикалят… а пък нищо не правят…” Може би някои от ерихонците са се подигравали на израилтяните от стените и са им подвиквали: „Ей, ненормалните, пак ли сте започнали да обикаляте? Какво си мислите, че правите с тези ваши обиколки? Какви са тези глупости, които правите? Така ли воювате вие? Така ли ви учи вашия Бог? Да обикаляте?!” И сега се чуват към нас такива гласове – хора, които ни се подиграват и се чудят защо правим това, което правим. Но, ние правим това, което правим, защото Бог ни е заповядал да го правим.

Точността в Духа на израилтяните се вижда в това, че те не извикаха преди да дойде Божието време. Исус Навин им беше казал (ст.10):

10 Да не викате, нито да се чуе гласът ви, нито да излезе дума из устата ви, до деня, когато ще ви кажа да извикате. Тогава извикайте!

И те го направиха. Стояха мълчаливи седем дни, докато чуха звука на тръбата. Тогава извикаха и стената падна. Така че, нека Бог да ни даде да бъдем покорни. Има хора, които си мислят, че имат много вяра и така много крещят и много викат. По този начин те привличат вниманието към себе си. Но, остава въпроса: „Дали те имат покорството на Святия Дух в живота си? Нека Бог да ни даде да имаме покорство в живота си. И аз съм убеден, че ако вярата ни е истинска и жива, тя ще се изразява в покорство и хваление към Бога.

И накрая, покорството на Израил се вижда в това, че войниците на спряха докато извършат Божията воля до край. Те не спряха докато не превзеха напълно това, което им принадлежеше (ст.5,20). Казва се, че те влязоха в града и го превзеха.

20 И така, народът извика и свещениците свиреха с роговете. Когато народът чу звука на рога и нададе мощен вик, стената падна на мястото си. Тогава хората влязоха в града – всеки право напред, и превзеха града.

Всичко това ни показва какви трябва да бъдем ние, ако желаем да имаме победа в живота си – стриктно и изпълнително да следваме Божиите инструкции, които намираме записани в Свещеното писание. Тогава планините на проблемите ще се преместват пред нас.

И ние виждаме, колко важно беше покорството. Защото Бог им беше казал още нещо. Той им беше казал: „Да не вземете от обреченото!” И те го нарушиха. Израилтяните нарушиха само едно нещо. Само един от тях си взе малко злато, малко сребро и една дреха. Всъщност не беше съвсем малко, защото златото беше около половин килограм, а среброто – повече от два килограма. Но, така или иначе – малко или много – Ахан взе от обреченото и заради този грях на Ахан при следващата си битка израилтяните бяха победени от неприятелите си.  Затова и ние трябва много да внимаваме. Защото, всяко непокорство носи със себе си проклятие. В ст.18 от нашия текст се казва:

18 Но вие се пазете във всеки случай от всичко обречено, да не би, като го обречете, да вземете от обреченото, и така да нанесете проклетия върху стана на Израиля и да го смутите.

Така че, всяко непокорство е нещо много отговорно, нещо много лошо. Нека Бог да ни пази – да бъдем покорни!

ВИК НА ХВАЛЕНИЕ

Викът пред който паднаха Ерихонските стени беше вик на вяра. Защото, в Евреи се казва, че „с вяра Ерихонските стени паднаха след седемдневно обикаляне около тях. Този вик, пред който паднаха Ерихонските стени беше също така вик, издаден с покорство. Защото той не беше издаден нито по-рано, нито по-късно, но на точното време на което Бог заповяда той да бъде издаден – след всичкото обикаляне и след всичко, което Бог беше казал да се направи. Освен вик на вяра и вик издаден с покорство, викът пред който паднаха Ерихонските стени беше вик на хваление. Защото в ст. 4-5 и ст.8 се казва, че седем свещеника вървяха пред Божия ковчег на завета и свиреха със седем гръмливи тръби или с „военни рогове”. Някои смятат, че тези рогове, които израилтяните са носели и с които са свирели са били рогове-шофар – роговете с които израилтяните и днес свирят на тяхната нова година. А, в ст.20 се говори за силен, победоносен, „гръмлив” вик.

4 Седем свещеника нека носят седем военни рога пред ковчега; а на седмия ден обиколете града седем пъти и свещениците нека свирят с роговете. 5 И когато засвирят продължително с военния рог и когато целият народ чуе звука от рога, да извика силно; тогава градската стена ще падне на мястото си и хората нека тръгнат, всеки право напред.

8 И така, след тези думи на Исус към народа седемте свещеника, които държаха седемте военни рога пред Господа, минаха и свиреха с роговете; а ковчегът на Господния завет вървеше след тях. 9 И въоръжените мъже вървяха пред свещениците, които свиреха с роговете. Докато свещениците свиреха с роговете и вървяха, задната стража крачеше зад ковчега.

20 И така, народът извика и свещениците свиреха с роговете. Когато народът чу звука на рога и нададе мощен вик, стената падна на мястото си. Тогава хората влязоха в града – всеки право напред, и превзеха града.

Това свиренето с военни рогове беше регламентирано от Закона. В Числа 10:1-10 четем:

1 И Господ говори на Моисея, казвайки: 2 Направи си две сребърни тръби; изковани да ги направиш; и да ти служат за свикване на обществото и за дигане на становете. 3 Когато засвирят с тях, нека се събере цялото общество с тебе до входа на шатъра за срещане. 4 Ако засвирят само с едната тръба, тогава да се събират при тебе първенците, Израилевите хилядници. 5 А когато засвирите тревога, тогава да се дигат становете, които са разположени към изток; 6 и когато засвирите тревога втори път, тогава да се дигат становете, които са разположени към юг. Да свирят тревога, за да се дигат. 7 А когато има да се събере събранието, да свирите, обаче, без да засвирите тревога. 8 И тръбачите да бъдат свещениците, Аароновите синове; това ще ви бъде вечен закон в поколенията ви. 9 И когато излезете на война в земята си против неприятеля, който би ви притеснил, тогава да засвирите тревога; и ще бъдете спомнени пред Господа вашия Бог, и ще бъдете избавени от неприятелите си. 10 И на увеселителните си дни, и на празниците си, и на новолунията си да свирите с тръбите над всеизгарянията си и над примирителните си жертви; и това ще ви бъде за спомен пред вашия Бог. Аз съм Иеова вашият Бог.

В случая с Ерихон виждаме как те извикаха, засвириха с тръбите и Господ им даде победата. Песента в Божието Слово винаги върви пред меча. Знаем, че и в естествения свят, когато войните отиват на война, те пеят. Това е и духовен принцип – хвалението донася победа над неприятеля ни – сатана и неговите ангели. Затова и ние винаги в нашите служби имаме хваление. Защото, очакваме в това хваление Бог да се движи, да отговори на молитвите ни и да ни донесе победа. Този принципът „на песента преди меча” се вижда и в Исая 30:29-32:

29 У вас ще има песен
както в нощта на тържествен празник,
И сърдечна веселба както,
когато тръгват със свирки,
За да отидат при канарата Израилева,
в Господния хълм.
30 И Господ ще направи да се чуе славния Му глас,
И да се види тежкото слагане на мишцата Му,
С гневно негодувание
и с пламък на поглъщащ огън,
С буен дъжд, с буря и с едър град.
31 Защото асириецът, който с жезъл удря,
Ще бъде смазан чрез гласа Господен.
32 И всеки удар със съдбоносния жезъл,
Който Господ ще сложи върху него,
Ще бъде с тъпанчета и арфи;
И с потресающи боеве ще воюва против тях.

Тук отново виждаме хваление и виждаме, че всеки удар, който Господ нанася против израилевите врагове ставаше при звук на музикални инструменти – „тъпънче и арфа”. По същият начин днес когато ние хвалим Бога, Бог воюва за нас против Сатана, Бог воюва за нас против демоните, Святият Дух воюва за нас против нечистите сили! Затова, хвалението в църквата е много важно, защото хвалението донася победата. Затова, винаги трябва да хвалим Бога, защото, хвалението донася Божието помазание, и това помазание строшава хомота на Сатана. В Исая 10:27 се казва:

27 И в оня ден товарът му ще се мести от плещите ти.
И хомотът му от врата ти,
И хомотът ще се строши поради помазанието ти.

„Хомотът” е символ на робство. Но, този хомот се строшава поради Божието изявено присъствие, защото именно това означава „помазание”. Хвалението ни донася освобождение. Донася ни победа. Радостта в Господа е нашата сила!

Това, че викът на Духа в този случай се изявява като вик на хваление се вижда не само в звука на бойните рогове, но също и в това, че градът беше „обречен на Господа”. Силата за превземането му беше Божия, затова и целия град беше принесен като принос на Господа. Това посвещаване на града и всичко, което беше в него отдаваше славата за превземането му на Бога. Така че, отдаването на славата на Бога беше не само във вика, в тръбите, в хвалението, но също и в отдаването на обреченото и целия град в принос и жертва на всеизгаряне на Бога. Хвалението беше не само в техните думи, но и в тяхното даване.

ПОМАЗАН ВИК

В този разказ виждаме още нещо, и то е, че в своите обиколки около Ерихон израилтяните носеха нещо специално. Какво носеха те? Ковчегът на Господния завет – видимия белег на Божието изявено присъствие. Ковчегът на Господния завет беше целия обкован със злато. На капака му имаше два херувима, обърнати с лицата си един към друг и заели поза на поклонение, като краищата на крилата им се срещаха и се допираха едни с други. И този капак се наричаше „умилостивилището”. Вътре в този ковчег бяха „плочите на свидетелеството” – Десетте заповеди. И Бог беше казал, че ще говори с Мойсей точно от там – измежду херувимите. В Изход 25:22 четем:

22 Там ще се срещам с тебе; и отгоре на умилостивилището, измежду двата херувима, които са върху ковчега с плочите на свидетелството, ще говоря с тебе за всичко, което ще ти заповядам за израилтяните.

Така че, този ковчег на завета всъщност беше видимия белег на Божието изявено присъствие. Всъщност това е помазанието. Ние говорим за помазание и имаме в предвид именно това – Божието изявено присъствие. Ерихонските стени паднаха не само поради вярата на израилтяните, нито само заради обикалянето им, нито поради резонанса от силния им вик. Те паднаха пред ковчега на Господния завет. Те паднаха пред Божието присъствие. Те паднаха пред Божието помазание. Бог беше Онзи, който ги събори. Самия Бог. В ст.6-9, 11-13 четем колко пъти се споменава Господния ковчег на завета:

6 Тогава Исус Навиевият син повика свещениците и рече им: Дигнете ковчега на завета, и седем свещеника нека държат седем гръмливи тръби пред Господния ковчег.

Свещениците свиреха пред ковчега и със своето свирене те показваха, че Бог беше начело на тяхната армия. Бог беше част от шествието. Къде беше Бог? Той беше представен от Неговия ковчег на завета. Спомнете си, че Той беше казал на Исус Навиев: „За Военачалник на Господното войнство сега дойдох аз.” И Той маршируваше с хората си.

7 Рече на людете: Минете та обиколете града; а въоръжените нека заминат пред Господния ковчег. 8 И тъй, след като говори Исус на людете, седемте свещеника, които държаха седемте гръмливи тръби пред Господа минаха, и свиреха с тръбите; и ковчегът на Господния завет вървеше подире им.

Забележете, седемте свещеника държаха седемте гръмливи тръби „пред Господа”. Не се казва просто пред ковчега, но „пред Господа”. Защото, Божието присъствие беше в ковчега на Господния завет.

9 И въоръжените вървяха пред свещениците, които свиреха с тръбите, и задната стража следваше зад ковчега, докато свещениците свиреха с тръбите като вървяха.

Забележете, каква беше постройката на това шествие. Отпред вървеше армията, след нея бяха свещениците с гръмливите тръби, в центъра беше ковчега на завета, и зад ковчега на завета беше останалата част от армията – „задната стража”. Но в центъра на всичко беше Господния ковчег.

11 И тъй, направи да обиколи Господният ковчег около града еднъж; и дойдоха в стана и пренощуваха в стана.

Забележете, тук отново не се казва, че Израил, или че армията на Израил, или че дори Божията армия обикаля града, но се казва, че „Господния ковчег” обиколи града.

12 И на сутринта Исус стана рано, и свещениците дигнаха Господния ковчег, 13 И седемте свещеника, които държаха седемте гръмливи тръби, вървяха пред Господния ковчег, като ходеха и свиреха с тръбите; и пред тях вървяха въоръжените, а задната стража следваше подир Господния ковчег, докато свещениците свиреха с тръбите като вървяха.

Нито един град не е твърде труден за Бога. Стената падна поради Божието помазание – поради Божията мощ, поради Божията сила. Но, това помазание беше донесено с вяра, с покорство и с хваление. В Захария 4:6 се казва:

6 Тогава отговаряйки говори ми, като каза: Ето         Господното слово към Зоровавела, което казва:

Не чрез сила, нито чрез мощ,
Но чрез Духа ми, казва Господ на Силите;

Така паднаха и ерихонските стени – не чрез човешка сила, не чрез човешка мощ, а чрез Божия Дух, чрез Божието помазание, чрез Божията намеса, чрез Божията сила. И това Божие помазание, тази Божия сила беше освободена чрез тези три неща:

  • Чрез вяра – защото израилтяните повярваха, че това, което Бог има казва, ще се случи;
  • Чрез покорство – те изпълниха точно Божиите инструкции и не извикаха по рано от момента в който Исус Навин им беше казал;
  • И също чрез хваление – защото те свиреха с тръбите пред Господния ковчег.

И накрая, всичко това – вяра, покорство и хваление -носеше Божието присъствие и помазание, което беше в центъра на цялата тази процесия. И на седмия ден, след седмата обиколка, когато те извикаха, стените паднаха на мястото си, воините влязоха в крепостта и превзеха града. По същия начин и ние можем да имаме победа в нашия живот – когато слушаме Божиите думи, когато сме покорни, когато Го хвалим, когато имаме помазание, когато сме изпълнени със Святия Дух. Защото, ако Святият Дух е в нас, Той ще ни води. Святият Дух е в нас за да ни води. И, ако Той ни води, ако чуваме гласа Му, няма ли да бъдем победители? Ще бъдем, защото Бог мисли за нас добро. Неговите мисли за нас са как да ни даде бъдеще и надежда. Затова, нека Бог да ни даде отворени духовни очи и уши – за да виждаме каква е Божията воля за нас и накъде ни води Той.

  • За да можем да следваме Божията воля за живота си;
  • За да можем да четем Божието Слово, да намираме обещанията, които са валидни за нас днес, да ги приемаме за себе си и да си ги изискваме;
  • За да можем да ходим в изцеление;
  • За можем да ходим в победа – победа над греха, победа над Сатана, победа над всичко, което воюва против нас
  • За да можем да ходим в благословение.