ВИДЕЛИНА ВСРЕД ТЪМНИНАТА

Рут 1:1-4:22

По идея на Steve Zeisler

Болестта разрушава нашето желание за здраве. Например, какво правим когато настинем? Завиваме се през глава, спущаме завесите и не искаме да си подадем и носа навън. Стоейки обаче в една такава затъмнена стая ние избягваме точно онези условия, които биха ни помогнали да оздравеем по-бързо – слънчевата светлина и свежия въздух.

Когато заболеем от хрема, тя не само затруднява дишането ни, но блокира и нашето обоняние – не можем да различим аромата на топъл хляб от този на старо, развалено ядене – и това довежда до загуба на апетит точно в момента в който най-много се нуждаем от здрава храна.

Болестта не само ни кара да страдаме но и ни пречи да вземем правилните решения, които биха ускорили по-бързото ни възстановяване.

Духовното боледуване е подобно. Когато вътрешния ни човек линее, ние сме по-малко гладни за Божията пълнота и по-склонни да се противим на богоугодните избори, които биха ни върнали по-близо до Бога. Случва се така, че когато някой наш добронамерен духовен приятел ни даде добър съвет, въпреки че в сърцето си чувстваме, че той е прав, ние отказваме да го послушаме. Понеже сме изгубили духовното си здраве, ние сме останали без надежда, че някога бихме могли да се оправим.

Това от което не нуждаем в един такъв момент на духовно боледуване са добрите истории. Ето защо, Библията е пълна с тях. Те са една въплътена истина, която ни показва как Бог задвижва обстоятелства в нечий живот, донасяйки му нов живот и надежда. Когато чуваме такива разкази, нашия духовен глад се изостря и ние си казваме: “Искам го и аз! Може би и за мен има надежда.”

Историята на Рут е един такъв разказ. Нещата от живота с който се сблъскват хората в него са същите с които се срещаме и ние – разбити мечти, страхове, възможности, взаимоотношения между мъже и жени, работа, объркване, възстановяване на надеждата – това са все неща присъщи на нашето ежедневие. Неща свързани със сърцето и с нашата същност, която не се променя с времето и различните култури.

Книгата Рут ни разказва една изкупителна история. Тя започва с глад, загуба и смърт и завършва с жътва, сватба и раждане. Продължава да е актуална и днес, защото описва един изкупител и преобразяващата Божия любов.

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

Пет са основните характери в тази история. Те обаче не са измислени, а действителни личности, живели преди около три хиляди години във Витлеем.

Главните герои са моавката Рут и юдеинът Вооз. Основният сюжет на книгата се върти около тяхното влюбване, романтичната размяна на чувства помежду им, напрежението в тяхната връзка, разрешаването на ситуацията, сватбата и раждането на първото им дете.

Друго действащо лице, също толкова важно е Ноемин – свекървата на Рут – майка на нейния първи съпруг Елимелех, който умира в Моавската земя. В разказа тя служи като контрастна фигура, контрапункт, противоположност и фон, който изтъква добродетелите на Рут и Вооз. Именно нейните роптания, съмнения, объркване, поставяне на нещата под въпрос, вътрешна борба за упование в Бог подчертават и изтъкват силата и красотата на вярата и благочестието които имат Вооз и Рут.

Четвъртият характер е анонимният по-близък сродник на Елимелех, който се появява на сцената в четвъртата глава. Той иска да се възползва от привилегиите на изкупител, но отказва да изпълни длъжността на девер, защото по този начин би ощетил до известна степен самия себе си. Затова и прехвърля това свое право на Вооз.

Петият характер в историята е най-незабележим – това е колектива на гражданите на Витлеем. Събитията се развиват във града в който след около 1000 години щеше да се роди Исус. Синът на Вооз и Рут щеше да стане дядо на цар Давид. Жените на Витлеем са споменати в края на първа глава (1:19), мъжете в началото на четвърта глава (4:2,11,12); и в края на четвърта глава жените отново се обаждат като гласове на хор (4:14). Те наблюдават какво става и в определени моменти се включват в действието. Докато Бог учи Рут и Вооз как да се обичат един друг и да живеят живот на вяра, в резултат на техните постъпки всички градски жители също са благословени.

ОСНОВНИ СЦЕНИ

В разказа можем да разграничим четири основни сцени – по една във всяка от четирите глави на книгата.

Първото действие описва как едно семейство заедно с двамата си сина емигрира в Моавската земя за да търси препитание по време на глад и криза. В Моав бащата умира. Синовете се женят за моавки, но след около десет години и те умират. Така тримата мъже оставят три вдовици. Две от жените – Ноемин, и една от снахите й – Рут, решават да се завърнат във Витлеем.

Второто действие се развива на полето по време на жътва. това е сцена изпълнена с достатъчно подробности и детайли които да подбудят нашето въображение за да си представим цветовете, ароматите, хората и събитията. Описана е една забележителна размяна на чувства между Вооз и Рут когато те се срещат за пръв път. Заражда се една любовна връзка.

Третото действие се развива през нощта след празник по повод края на жътвата. Рут и Вооз лежат един до друг, шепнещи си помежду си под звездното небе. Ситуацията става напрегната и не може да остане неразрешена.

Четвъртото действие се развива на градския площад – край портата на следващия ден. Вооз обявява намеренията си да се ожени за Рут. Той се среща с друг мъж, който има по-голяма отговорност според Божия закон да поеме грижата за Рут и Ноемин. Вооз публично го предизвиква да поеме отговорността си. И понеже той отказва да го направи, на Вооз и Рут се отваря възможността да се оженят един за друг.

Всяка една от тези четири сцени съдържа важни диалози. От книгата “Рут” можем да научим повече за изкуството на общуването от която и да било друга книга. Как хората могат да споделят сърцата си един на друг? Как да изградим взаимоотношение с някого като се отворим за него и бъдем честни относно нашите чувства? Това са въпросите, чиито отговори можем да намерим изучавайки книгата “Рут”.

ХОРА КАТО НАС НА РАЗЛИЧНО МЯСТО ПО РАЗЛИЧНО ВРЕМЕ

Нека да ви обясня някои от нещата, които правят историята на Рут трудна за разбиране, така че фрапиращите понякога моменти в нея да не смущават душата и четенето ви. Книгата започва с описание на времето по което се развива действието (Рут 1:1а):

“1 В дните когато съдиите съдеха, настана глад в земята.”

“Дните когато съдиите съдеха” бяха едни от най-суровите, най-жестоките и духовно най-мрачни дни – време на най-голямо отстъпление, охлаждане, неспокойство, войни и несигурност в цялата Израилска история. В Съдии 21:25 в едно изречение те са описани така:

“25 В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.”

Липсата на цар създаваше условия за анархия. Всеки човек беше бог сам на себе си. Всеки човек казваше “Моето разбиране е по-добро от това на другите. Моето желание трябва да бъде изпълнено в името на свободата. Моите нужди изискват да бъдат посрещнати”. Всеки човек имаше като мярка за всичко самия себе си. Всеки търсеше правата си и настояваше да върви по своя собствен път. Това беше едно време като нашето. Но дори и в едно такова жестоко време Бог продължава да работи. И това може да ни насърчи, защото показва, че Бог работи и във време когато няма съживление! От книгата Рут можем да видим, че дори в едно такова неблагоприятно време на духовна и материална криза Бог продължава да се грижи за обикновените хора! Този факт пръска светлина всред тъмнината на живота! Вдъхва ни надежда, че както Бог е работил по онова време, така ще продължи да действа и днес в нашия живот.

ОСОБЕНИ ОБИЧАИ

Ако и по своя дух времето на Рут да беше до голяма степен същото като нашето, все пак в книгата срещаме няколко различни обичаи. Първият от тях е събирането на класове. В основата на този обичай е Божията заповед от Левит 19:9,10:

“9 Когато жънете жетвата на земята си, да не дожънеш краищата на нивата си и да не събереш падналите в жетвата си класове. 10 Да не обираш повторно лозето си, нито да събираш пабирък от лозето; да го оставиш на сиромаха и на чужденеца. Аз съм Господ вашият Бог.”

Това беше Божият промисъл за бедните в Израил. По онова време нямаше социални програми, пенсии и помощи, но все пак, ако такива социално слаби хора желаеха да се потрудят, те нямаше да останат гладни.

Вторият интересен обичай е длъжността на девера. Той също се базира на Божий закон (Второзаконие 25:5-10):

“5 Ако живеят братя заедно, и един от тях умре бездетен, жената на умрелия да не се омъжи вън от семейството му за чужд; братът на мъжа й (нейния девер) да влезе при нея и да я вземе за своя жена, и да изпълни към нея длъжността на девер. 6 И първородният, когото тя роди, да наследи в името на умрелия му брат, за да се не изличи името му от Израиля. 7 Но ако човекът не желае да вземе жената на брата си, тогава братовата му жена да отиде на градските порти при старейшините и да рече: Деверът ми отказва да възстанови името на брата си в Израиля; не иска да изпълни към мене длъжността на девер. 8 Тогава старейшините на града му да го повикат и да му говорят; и ако той постоянствува и казва: Не желая да я взема, 9 тогава братовата му жена да пристъпи при него пред старейшините, и като изуе обувката от ногата му да плюе на лицето му, и да проговори и рече: Така ще се прави на човек, който не иска да въздига дома на брата си. 10 И той да се нарича в Израиля с името: Домът на изутия.”

За Бог запазването на родовете и семействата в народа му беше от особена важност. Затова и Той беше промислил начин по който, ако и мъжът в дадено семейство да умре преди да е създал поколение, неговият род и име да не бъдат зачеркнати от племенните регистри, а родът му да бъде продължен.

Случая на Рут обаче, беше по-особен, защото самата тя имаше желание по-близкия сродник да се откаже да изпълни длъжността на девер, за да може тя да се омъжи за Вооз, когото действително обичаше.

Третият особен обичай беше ролята на сродника изкупител. Неговото задължение беше да възвърне на семейството това, което е било изгубено при трагични обстоятелства (Левит 25:23-25).

“23 Земята да се не продава за всегда, понеже земята е Моя; защото вие сте чужденци и пришелци при Мене. 24 За това в цялата земя, която притежавате, позволявайте откупване на земята. 25 Ако осиромашее брат ти и продаде нещо от притежанието си, нека дойде най-близкият му сродник и да откупи онова, което брат му е продал.”

По-близкия сродник беше готов да купи нивата на Ноемин, но не и да изпълни длъжността на девер към Рут.

ДРУГИ РАЗЛИКИ

Ролята на жената в онова време е била много по-различна отколкото в нашето. Днес, и това е до голяма степен плод на християнството, тя е много по-еманципирана. В онези дни обаче, тя не е можела да контролира собствения си живот. За да има каквато и да било сигурност, жената се е нуждаела от мъж – баща, брат, съпруг, син или някаква друга мъжка фигура, която да се грижи за нея, да я защитава и да запазва имота и земята.

Освен това времето на Рут може да се нарече “земеделско време”. Юдеите живеели в “обещаната земя” дадена им от Бога и запазването на собствеността била от решаващо значение за съществуването на името и рода им. Имотното състояние на хората до голяма степен зависела от плодородието на земята.

ПРИЛИКИ С НАШЕТО СЪВРЕМИЕ

Споменахме няколко разлики между времето на Рут и нашето съвремие. Когато обаче те се разберат, всичко останало в историята е до голяма степен като в нашите условия. Отвътре, в сърцата си главните герои са същите като нас.

Първо, те са обикновени хора – не някакви аристократи, супер интелигентни, супер духовни или гении. Няма нищо, което да ни попречи да си представим, че сме на тяхно място. До голяма степен Рут, Вооз и Ноемин са хора като нас.

Второ, става дума за обикновени неща – човешкото страдание заради загубата на близък човек и последвалата бедност, прекрасното приятелство между Рут и Ноемин, създаването на семейството на Рут и Вооз.

Как Бог използва страданията, за да изгради вяра в човека? Как Рут успява да уповае на Бог всред цялата трагедия, което я беше сполетяла? Как Ноемин се бори със себе си в своето упование в Бог? Как Вооз – един самотен човек, който можеше да си позволи всяка жена се справя със своята самота? Ние можем да научим много от тях.

РИСКУВАЩА ВЯРА В ЕДИН ГРИЖОВЕН БОГ

Три са основните уроци, които можем да научим от тази прекрасна история.

Първо, истинската вяра е готова да поема рискове. Рут, израснала в Моав – страна с ужасна езическа религия, чува за Бога на Израил и рискува всичко полагайки своето упование и целия си живот в Неговата ръка. В контраст на това винаги практичната Ноемин я праща да се върне обратно при боговете си (1:15).

“15 Тогава рече Ноемин: Ето, етърва ти се върна при людете си и при боговете си; върни се и ти подир етърва си.”

Ако Ноемин имаше мото, то щеше да бъде “Ти имаш само това което виждаш”, а не “Господ ще промисли”. Ако живота е лек – тя е щастлива; ако живота е труден, тя е ядосана, изнервена и огорчена. Не приличаме ли и ние твърде много на нея?

Отговорът на Рут е в следващия стих (1:16):

“16 А Рут каза: Не ме умолявай да те оставя и да не дойда подире ти; защото, гдето идеш ти, и аз ще ида, и гдето останеш, и аз ще остана; твоите люде ще бъдат мои люде, и твоят Бог мой Бог;”

Нейната вяра беше в това, което не може да бъде видяно, не може да бъде предсказано. Нещо като залагане на Бог без обезпечаване на облозите. Тя рискува бъдещето си и всичко, за да се отпусне и остави изцяло в ръцете на Израилевия Бог.

Не само Рут, но и Вооз имаше такава вяра, която е готова да рискува. След нощта на гумното той рискува всичко за да предизвика един друг мъж – анонимния сродник да направи това, което е право. Той можеше да се съгласи да се ожени за Рут и тогава връзката между Вооз и Рут би била невъзможна. Въпреки това, за да извърши това, което е право, Вооз рискува, доверявайки се на Божия план и провидение. За действията, които извършваха Рут и Вооз се изискваше един наистина голям кураж. Във 2 Коринтяни 4:18 се казва, че ние като вярващи:

“18 не гледаме на видимите неща, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни.”

Да имаме вяра означава да заложим всичко на Бог, Когото не виждаме, защото Той е по-достоен за упование от нещата, които могат да бъдат видяни.

БОЖИЕТО ПРОВИДЕНИЕ

Вторият урок, който можем да научим от книгата Рут е, че Бог е Бог на плана. Той е Бог на промисъла. Има план за нас. В контрол е над всички обстоятелства в живота ни. Както се казва в 1 Коринтяни 10:13, Той няма да допусне да бъдем изпитани повече, отколкото ни е силата, но заедно с изпитанието ще ни даде и изходен път, така че да можем да го издържим. В Рут 1:6 изрично се казва, че след времето на криза и глад, което които бяха принудили семейството на Ноемин да емигрира в Моав, Бог беше посетил людете си.

“6 След това тя стана със снахите си да се върне от Моавската земя, защото беше чула в Моавската земя, че Господ посетил людете Си и им дал хляб.”

Ужасни неща се бяха случили в Моавската земя. Всички съпрузи бяха умрели. Бедността се беше задълбочила. И все пак, всичко това всъщност отвори врата за нещо по-добро. Всяка трудност, въпрос, съмнение, несигурност и съкрушено сърце се превърна в начин по който Бог правеше нещо по-добро от това, което щеше да се случи иначе. Трябва винаги да бъдем уверени, че Бог има план за нас. Той никога няма да ни изостави.

По-късно в началото на втора глава (2:3) авторът като че ли подсмихвайки се под мустак отбелязва как “случайно” Рут отиде са събира класове подир жетварите точно в нивата на Вооз:

“3 И тя отиде, и като стигна, събираше класове в нивата подир жетварите; и случи й се да попадне на нивата, която беше дял на Вооза, човекът от рода на Елимелеха.”

Съвсем ясно е, че това не беше случайно, а че Божията подредба на обстоятелствата беше такава. Днес от дистанцията на времето ние можем да видим Божията грижа и промисъл преди да бяха я видяли Рут, Вооз и Ноемин, защото когато четем книгата, ние вече знаем края й. Но тогава Божият промисъл се разкриваше пред тях постепенно. Бог беше избрал Рут и Вооз да станат прародители на Давид – най-великия израилев цар, а по-късно и на Христос – Спасителя на цялото човечество.

В Рут 4:13-15 жените, които бяха слушали оплакванията на Ноемин, правят едно важно заключение, според което, въпреки, че понякога може дори и да сме ядосани на Бог, той все пак не ни е сърдит, а мълчаливо и по претайни начини изработва нашето благословение.

“13 И така, Вооз взе Рут, и тя му стана жена; и като влезе при нея, Господ й даде зачатие, и тя роди син. 14 И жените казаха на Ноемин: Благословен Господ, Който днес не те остави без сродник; нека бъде прочуто Името Му в Израиля. 15 Тоя син ще ти бъде обнова на живота и прехрана в старините ти; защото го роди снаха ти, която те обича, която е за тебе по-желателна от седем сина.”

Ноемин държеше детенцето, което беше се родило на Вооз и Рут. То беше осезаемото доказателство за Божията грижа и промисъл. И тя, която преди беше казала “Всесилният ме твърде огорчи”, сага можеше да каже: “Всемогъщият направи нещо прекрасно за мен. Ето го момчето, което ще порасне и ще се грижи за мен един ден, когато остарея.” Благословението на Ноемин дойде чрез снаха и Рут – от мястото от където тя най-малко го очакваше. Всъщност, по време на всичкото й оплакване и роптаене канала за нейното благословение беше до нея. Може би сега нейните приятелки казваха: “Ти искаше мъж да се погрижи за тебе – Бог ти даде жена. Ти искаше юдеин – Бог ти даде моавка. Но не е ли именно тя по-добра за теб от седем сина? Отсъстваше ли Бог? Лошо ли се отнасяше с теб? Не промисли ли за теб? Не. Той е бил до теб през цялото време, но ти просто не можеше да го видиш.”

Бог е с нас. Той се грижи за нас. Ние си мислим, че предприемаме най-големите рискове на света, за да му се доверим, но когато се отпуснем в Него под нас са Неговите вечни и всемогъщи ръце.

Няма някакво велико чудо, което да е записано в книгата Рут. Няма и някакво масово покаяние или съживление. И въпреки това Божието действие и изработването на Неговия план за живота ни се виждат съвсем ясно в разказа. Понякога Бог извършва моментални чудеса, които са смайващи, но много по-често Той просто тихо и незабележимо задвижва обстоятелствата в живота ни. Резултатите и в двата случая обаче са едни и същи – изкупление и промяна за добро – така както в книгата Рут – от глад, загуба и смърт към изобилие, сватба и раждане. А не е ли и това едно велико чудо?

ВСЕОБГРЪЩАЩАТА БОЖИЯ ЛЮБОВ

Последния урок, който можем да научим от книгата Рут е, че Бог има благословение за всеки. Рут и Вооз са забележителни. Те са смели и честни. Обичат Бога и се обичат един друг. Готови да предприемат рисковани начинания, те са прями и чаровни са. Не само Рут и Вооз обаче бяха благословени. В хода на разказа виждаме, че Ноемин, която се бореше с Бог и Го упрекваше за несполуките и нещастията в живота си, беше също така обичана от Него както и те. Тя не се оказа изоставена. Бог намери начин да я промени и Божето благословение не я отмина.

Гражданите на Витлеем, които наблюдаваха развитието на нещата също бяха трогнати от това, което се случваше и докоснати от Божия Дух. Въпреки, че живееха във времето на съдиите – всред беззаконие и невярност, затънали в греховете си – те също разпознаха Божията намеса в цялата ситуация. Тяхната вяра в Бог и в доброто се усили. Техният духовен апетит се събуди. Може би някои от тях бяха готови отново да рискуват и да се доверят напълно на Бога. Може би си казаха: “В края на краищата, няма по-добро от това да се довериш на Бога. Единственото, което си струва в този живот е да се живее за Него.”

Това е, което тази история прави и за нас – прави ни желаещи да вкусим от Бог. Тя ни вдъхва желание да му се доверим напълно. Връща ни обратно обонянието и вкуса за духовните неща, които може би са били блокирани от духовно охладняване към нашия Небесен Отец.

Прочетете книгата. Направете го с въображение и молитва. Това ще Ви помогне срещу духовната хрема и ще обостри обонянието и глада Ви за един живот в чиито център е Бог.