ВДЪХНОВЕНИЕТО НА НОВИЯ ЗАВЕТ

Вдъхновението на Новия Завет е изключително важен въпрос, понеже то определя важността и авторитета на новозаветните книги и ги нарежда наравно с останалите свещени писания. Ако дадена книга е боговдъхновена, то тя съдържа послание от Бог към човечеството и респективно лично към нас като част от човешката раса. Ако дадена книга не е боговдъхновена, тя може да е интересна и полезна но не и стандарт за вяра и поведение. А новозаветните книги са точно това – правилото според което да живеем, мярката според която да измерваме вярата си в Бога, думи на живот, които водят до спасение от греха и получаване на вечен живот в Исус Христос, нашия Господ.

ВДЪХНОВЕНИЕТО НА ЕВАНГЕЛИЯТА

Боговдъхновението на Новия Завет стъпва от една страна върху боговдъхновението на Стария Завет, а от друга върху авторитета на Господ Исус Христос и Неговите апостоли. В Евреи 1:1-2 четем:

1 Бог Който при разни частични съобщения, и по много начини, е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците, 2 в края на тия дни говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото и направи световете,

Да, началото на откровението е чрез патриарсите и еврейските пророци (Римляни 9:3-4). В Римляни 3:2 се казва:

1 Тогава, какво предимство има юдеинът? или каква полза има от обрязването? 2 Много във всяко отношение, а първо, защото на юдеите се повериха Божествените писания.

Забележете, тук се говори за Божествените писания. Според ап. Павел те бяха поверени на Евреите. Но със идването на Исус Христос идва и новото, съвършено, пълно и съвременно Божие откровение – откровението на Новия Завет.

От една страна за Закона Господ Исус каза (Матей 5:18):

18 Защото истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.

А от друга той добави (Матей 24:35):

35 Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.

На друго място в Йоан 2:22 четем:

22 И тъй, когато биде възкресен от мъртвите, учениците Му си спомниха, че беше казал това; и повярваха на писаното, и словото, което Исус беше говорил.

Забележете, тук се говори както за „писаното” – юдейските писания, които представляват нашия Стар Завет, така и за „словото, което Исус беше говорил” – думите на Исус, голяма част от които са включени в Новия Завет.

Подобно приравняване на Стария Завет и Христовото учение намираме и във 2 Петрово. В началото на посланието си ап. Петър казва (2 Петрово 1:20-21):

20 И това да знаете преди всичко, че никое пророчество в писанието не е частно на пророка обяснение на Божията воля; 21 защото никога не е идвало пророчество от човешка воля, но [светите] човеци са говорили от Бога; движими от Светия Дух.

А в края на посланието си той добавя (2 Петрово 3:2):

1 Ето възлюбени, пиша ви това второ послание; и в двете събуждам чрез напомняне вашия чист разум, 2 за да помните думите, изговорени по-напред от светите пророци и заповедта на Господа Спасителя, дадена чрез изпратените вам апостоли.

Ето, тук отново се говори от една страна за боговдъхновените думи, изговорени от светите пророци и от друга за „заповедта на Господа Спасителя, дадена чрез изпратените вам апостоли” – заповед, записана в евангелията.

Всички тези стихове ни навеждат на мисълта за прогресивността на Божието откровение. Да, Бог разкрива Себе Си и плана си малко по-малко. Откровението в Стария Завет е като светило, което свети в тъмнината, а откровението в Господ Исус Христос и в Новия Завет е като слънцето, което изгрява на зазоряване. Във 2 Петрово 1:15-19 ап. Петър казва:

15 Даже ще се постарая щото вие и след смъртта ми, да можете всякога да помните тия работи.

Според някои богослови тук апостолът говори за евангелието на Марко, което е съдържало Петровото благовестие.

16 Защото, когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитро измислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие.

Евангелията не са художествена литература. Те не са фантастика или пък плод на нечие развинтено въображение. Те са достоверен разказ на очевидци за служението, жертвата и възкресението на Господ Исус Христос. Тук например ап. Петър споменава само един от великите моменти на които той е бил личен свидетел – как на планината на преображението той е чул с ушите си Божия думи за Исус Христос:

17 Защото Той прие от Бога Отца почест и слава, когато от великолепната слава дойде до Него такъв глас: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. 18 Тоя глас чухме сами ние, че дойде от небето, когато бяхме с Него на светата планина.

Затова и в това свое послание ап. Петър настоява вярващите да „внимават” на старозаветните писания, но в същото време да не забравят и апостолското учение за служението и учението на Господ Исус Христос. Това ни насърчава да четем както Стария, така и Новия Завет.

19 И така, пророческото слово повече се потвърждава за нас; и вие добре правите, че внимавате на него, като на светило, което свети в тъмно място, догде се зазори, и зорницата изгрее в сърцата ви.

В началото на служението си Исус избра дванадесет човеци, които нарече апостоли (Лука 6:13). Те бяха специално подбрани и определени да бъдат настойници на Исусовото учение след Неговото възнесение в небето. В нощта когато Юда Искариотски Го предаде, Той даде на останалите важни наставления относно тяхната бъдеща роля като апостоли. След Неговата смърт и възкресение, Святият Дух щеше да дойде върху тях, изпратен от Отец, за да им даде прозрение и откровение по отношение на Христовата мисия, служение и учение.

  • Йоан 14:26

26 А Утешителят, Светият Дух, когото Отец ще изпрати в Мое име, той ще ви научи на всичко, и ще ви напомни всичко, което съм ви казал.

  • Йоан 15:26-27

26 А когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, който изхожда от Отца, той ще свидетелствува за Мене. 27 Но и вие свидетелствувате, защото сте били с Мене отначало.

  • Йоан 16:12-14

12 Имам още много неща да ви кажа; но не можете да ги понесете сега. 13 А когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идните неща. 14 Той Мене ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява.

Всички тези Христови думи са предпоставка за написването на Новия Завет и в частност на Евангелията. Според Неговите собствени твърдения Святият Дух щеше да учи учениците и да им напомня всичко, което е казал той. Ето откъде можем да знаем, че думите на Исус, записани в евангелията са истинни Христови думи, а не думи, поставени от евангелистите в Неговата уста с цел да използват авторитета Му. Святият Дух беше този, който според Христовото обещание щеше да ги „упътва на всяка истина” и да им „известява идните неща”. Тези уникални обещания установяват една особена и специална връзка между Исус и апостолската група. Чрез апостолите Той избра да даде откровение за Себе Си на следващите поколения. След идването Си, самият Святият Дух щеше да потвърждава в сърцата им истината относно това кой е Исус и какво е извършил Той. Апостолите вече бяха утвърдени в учението Му и бяха свидетели на чудесата и възкресението Му. Но Святият Дух беше този, Който им даде сили, таланти и способности да достигнат до тези уникални и авторитетни записи на благовестието, които ние наричаме евангелия.

За разлика от други религиозни водачи, Христос никога не е написал нищо, но от тези негови думи в евангелието според Йоан можем да заключим, че Неговото изрично намерение е било историята и учението Му да бъдат запазени именно по този начин – първоначално чрез свидетелството на апостолите и по-късно чрез техните писания. Крайният резултат от тези Христови обещания може да бъде видян в сборника от книги, които съставят нашия Нов Завет.

ВДЪХНОВЕНИЕТО НА ПАВЛОВИТЕ ПОСЛАНИЯ

Апостол Павел също подчертава авторитета на посланията си. Например в Галатяни 1 той съвсем директно и в прав текст подчертава, че неговото благовестие не е човешко, а идва направо от Бога (Галатяни 1:11-12):

11 Защото ви известявам, братя, че проповядваното от мене благовестие не е човешко; 12 понеже аз нито от човек съм го приел, нито съм го научил от човек, но чрез откровение от Исус Христос.

В 1 Коринтяни 2:6-13 ап. Павел споделя, че това откровение е дошло от Святия Дух:

6 Обаче, ние поучаваме мъдрост между съвършените, ала не мъдрост от тоя век, нито от властниците на тоя век, които преминават; 7 но поучаваме Божията тайнствена премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете да ни докарва слава. 8 Никой от властниците на тоя век не я е познал; защото, ако я бяха познали, не биха разпнали Господа на славата.

9 А според както е писано: –
“Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло,
И на човешко сърце не е дохождало,
Всичко това е приготвил
Бог за тия, които Го любят”.

10 А на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбочини. 11 Защото кой човек знае що има у човека, освен духът на човека, който е в Него? Така и никой не знае що има у Бога, освен Божият Дух. 12 А ние получихме не духа на света, но Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари; 13 което и възвестяваме, не с думи научени от човешка мъдрост, но с думи научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните човеци.

Когато в тези стихове ап. Павел говори за „Божията тайнствена премъдрост” той има в предвид своето благовестие за разпнатия Христос. Това спасително благовестие му е било открито с „думи научени от Духа”. Пишейки своите послания ап. Павел има пълно съзнание за авторитета на думите си. Например в 1 Коринтяни 14:36-37 той казва:

36 Що? Божието слово от вас ли излезе? Или само до вас ли е достигнало? 37 Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека признае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа.

Ап. Павел е толкова уверен, че това, което говори и пише има Божия подпис и печат (Римляни 1:1-6), че предупреждава слушателите си, че в Съдния ден човеците ще бъдат съдени според приемането и отхвърлянето на думите му (Римляни 2:16).

16 в деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие.

Авторитетът на Павловите думи се потвърждава и от ап. Петър. Във 2 Петрово 3:15-16 той поставя Старозаветните писания и Павловите послания под общ знаменател – приравнява ги по боговдъхновение.

15 И считайте дълготърпението на нашия Господ като средство за спасение; както любезният ни брат Павел ви е писал, според дадената му мъдрост. 16 както пише и във всичките си послания, когато говори в тях за тия работи; в които послания има някои неща мъчни за разбиране, които неучените и неутвърдените изопачават, както правят и с другите писания, за своята погибел.

Трудността на Павловите послания се дължи на дълбочината на „дадената му от Бога мъдрост”. Това, което също така е важно да разберем, е че по времето на написването на това послание, което е не по-късно от 67 г. сл. Хр., Павловите послания вече са били считани за Свещено Писание наравно със Стария Завет.

По какъв начин всички тези факти са важни за нашата вяра. Размишлявайки за всички тях, ние би трябвало да стигнем до убеждението, че цялата Библия – и Стария и Новия Завет – е боговдъхновена. Тя е Божието откровение за човека. Знаейки всичко това, ние ще бъдем смели и дръзновени да се отнасяме до нея по всички въпроси, засягащи нашата вяра и поведение. Ще бъдем уверени, че когато това, което казваме или правим е в съгласие с Библията, то е в съгласие и с Божията воля.

От боговдъхновението на Новия Завет следва, че трябва да му се покоряваме. Трябва да го познаваме. Той е нашето духовно оръжие. Трябва да го вярваме. А също така трябва да проповядваме в рамките на Новия Завет. Когато аз проповядвам Новия Завет, аз съм убеден, че това, което казвам е наистина Божие Слово. Не поради моя авторитет, или понеже аз директно съм чул от Бога, но понеже се старая, това, което казвам да бъде в рамките на Новия Завет. И вие също като църква имате тази отговорност – да изпитвате това, което се проповядва от амвона. Било, че говоря аз или някой друг, вие сте длъжни да изпитвате дали това, което се казва е апостолското учение. А как ще можете да го изпитате, ако не познавате Новия Завет? Всеки един от нас трябва да си чете Библията. Ако я познаваш, тогава, когато ти чуеш нещо от нея, то ще го разпознаеш. Ще кажеш: „А, това ми е познато. Това е което ап. Павел казва, това е което Матей казва, което Йоан казва. Това са думите на Исус, и аз ги познавам… Понеже когато четеш Библията, Святият Дух ти дава просветление върху това, което четеш и духът на Новия Завет влиза в теб. Тогава, това, с което прелива сърцето ни, говорят устата ни, а това, което говорят устата ни управлява целия курс на живота ни. Така че, тогава ние ще  можем да прилагаме Новия завет в живота си и да го живеем. Защото това е крайната цел на всичко – да живеем това, което вярваме, да бъдем Христови ученици. Да бъдем Христови ученици означава да живеем Христовото учение, а то е дадено на страниците на Новия Завет, на боговдъхновения Нов Завет.