БОЖИЯТ ПОМАЗАНИК

Матей 21:1-9

1 И като се приближиха до Ерусалим и дойдоха във Витфагия при Елеонския хълм, Исус изпрати двама ученици и рече им: 2 Идете в селото, което е насреща ви; и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете ги и докарайте Ми ги. 3 И ако някой ви рече нещо, кажете: на Господа трябват; и веднага ще ги изпрати. 4 А това стана за да се сбъдне реченото от пророка, който казва: –

5 “Речете на Сионовата дъщеря:
Ето, твоят Цар иде при тебе,
Кротък и възседнал на осел
И на осле, рожба на ослица”.

6 И тъй учениците отидоха и сториха както им заръча Исус; 7 докараха ослицата и ослето, и намятаха на тях дрехите си; и Той възседна върху тях. 8 А по-голямата част от множеството напостлаха дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха ги по пътя. 9 А множествата, които вървяха пред Него, и които идеха изподире, викаха казвайки: Осана на Давидовия син! благословен, който иде в Господното име! Осана във висините!

НЕНАДМИНАТА ПОПУЛЯРНОСТ

Това е денят в който рейтинга на Исус достигна своя пик – неговата популярност е ненадмината. В Йоан 12:19 се казва, че в този ден дори неговите противници възкликнаха помежду си: “Вижте, че нищо не постигате! Ето, светът отиде след Него.”

Исус си беше спечелил любовта и признателността на народа с всички чудеса и знамения, които беше извършил. И особено с тяхната кулминация – възкресението на Неговия приятел Лазар четири дни след погребението му (Йоан 12:17-18).

17 Народът, прочее, който беше с Него, когато повика Лазара от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше за това чудо. 18 По същата причина Го посрещна и народът, защото чуха, че извършил това знамение.

Исус беше извършил това последно чудо преди собственото си възкресение на предния ден преди да влезе в Ерусалим. Той влизаше в Ерусалим като цар. В същото време, яздейки осле, даваше знак, че идва не за да се наложи, а за да донесе мир.

БУРНИ ЕМОЦИИ

Влизането на Исус в Ерусалим разбунваше страстите. На лицата на хората бяха изписани различни емоции:

  • Исусовите ученици се радваха (Лука 19:37):

    37 И когато вече се приближаваше до превалата на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели.

  • Народът ликуваше (Мат.21:8-9):

    8 А по-голямата част от множеството напостлаха дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха ги по пътя. 9 А множествата, които вървяха пред Него, и които идеха изподире, викаха казвайки: “Осана на Давидовия син! благословен, който иде в Господното име! Осана във висините!”

    Те посрещаха своя цар (Йоан 12:12-13):

    12 На следния ден едно голямо множество, което бе дошло на празника, като чуха, че Исус идел в Ерусалим, 13 взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, викайки: “Осана! благословен, Който иде в Господното име, Израилевият Цар!”

  • Фарисеите злобееха (Лука 19:39):

    39 А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си.

  • Исус плачеше (Лука 19:41):

    41 И като се приближи и видя града, плака за него…

    Той плачеше заради неразбирането, заслепението и невежеството на Своя народ /Лука 19:42-44/:

    42 Да беше знаел ти, да! ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти! но сега е скрито от очите ти. 43 Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те отеснят отвред, 44 и ще те разорят и ще избият жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.

ФАТАЛНО РАЗМИНАВАНЕ

Юдеите приветстваха Исус като свой избавител и спасител, но имаше коренна разлика между различните значения, които хората и Исус влагаха в понятието “помазаник”. Думата “помазаник” означава “божий избраник”. На еврейски тя е “Месия”, а на гръцки – “Христос”. Т.е., между думите “Месия”, “Христос” и “Помазаник” може да се постави знак за равенство. Но обществото по онова време влагаше в понятието “помазаник” не духовно, а политическо значение. Те копнееха за цар като Давид, който да бъде политически лидер – военен завоевател, който да отхвърли римското владичество, да стане световен император, и така да наложи еврейско управление. За народа от онова време един разпнат помазаник беше пълен абсурд и ненадмината обида за националната им гордост.

ПО-ВИСШЕ ИЗБАВЛЕНИЕ

Проблемите на човечеството обаче са неизмеримо по-големи от един политически диктат. В Исая 55:8,9 самият Господ Бог говори и казва:

8 Защото Моите помисли не са като вашите помисли.
Нито вашите пътища като Моите пътища, казва Господ.
9 Понеже, както небето е по-високо от земята,
Така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища,
И Моите помисли от вашите помисли.

Ние се нуждаем от едно по-висше освобождение – освобождение от тиранията на греха и на смъртта – духовно освобождение! Исус влагаше в понятието “помазаник” духовно значение. Всъщност “помазаник” е някой, която е помазан със Святия Дух за изпълнението на конкретна, възложена му от Бога задача за която Бог дава на този човек свръхестествени дарби и способности, които са нужни за изпълнението на мисията му. Съвсем в началото на своето служение, Господ Исус Христос се представи така (Лука 418-19):

18 “Духът на Господа е на Мене,
Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите;
Прати Ме да проглася освобождение на пленниците,
И прогледване на слепите,
Да пусна на свобода угнетените,
19 Да проглася благоприятната Господна година”.

ОПИТ ЗА ОСУЕТЯВАНЕ

Исус, противно на общоприетото схващане, учеше, че Той като Божий Помазаник трябва да пострада и да умре. За да бъдем освободени от силата, заплатата и присъствието на греха, е нужна жертва – жертва, достатъчно голяма и ценна, за да може да удовлетвори Божията праведност и святост. Такава жертва можеше да бъде единствено смъртта на Божия безгрешен Помазаник. Тази идея беше особено противна на Сатана. Затова той не се посвени да използва главния ученик на Исус, този, който пръв го изповяда като помазаник, за да се опита да го разколебае от решимостта му да принесе себе си в жертва на човечеството (Матей 16:13-17;20-28).

13 А Исус, като дойде в околностите на Кесария Филипова, попита учениците Си, казвайки: Според както казват хората, Човешкият Син Кой е? 14 А те рекоха: Едни казват, че е Иоан Кръстител; други пък – Илия; а други – Еремия, или един от пророците. 15 Казва им: Но според както вие казвате, Кой съм Аз? 16 Симон Петър в отговор рече: Ти си Христос {Т. е. Месия, Помазаник.}*, Син на живия Бог. 17 Исус в отговор му каза: Блажен си, Симоне, сине Ионов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата. 20 Тогава заръча на учениците, никому да не казват, че Той е [Исус] Христос.

Исус не искаше да се разчува, че Той е Помазаника, защото това би попречило на Неговото страдание и смърт!

21 От тогава Исус почна да известява на учениците Си, че трябва да отиде в Ерусалим, и много да пострада от старейшините, главните свещеници и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен. 22 Тогава Петър Го взе и почна да Го мъмри, като казваше: Бог да Ти се смили, Господи; това никак няма да стане с Тебе. 23 А Той се обърна и рече на Петра: Махни се зад Мене, Сатано; ти си Ми съблазън; защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките. 24 Тогава Исус каза на учениците Си: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме последва. 25 Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери. 26 Понеже какво ще се ползува човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби? или какво ще даде човек в замяна на живота си? 27 Защото Човешкият Син ще дойде в славата на Отца Си със Своите ангели; и тогава ще въздаде всекиму според делата му. 28 Истина ви казвам: Има някои от стоящите тука, които никак няма да вкусят смърт докле не видят Човешкия син идещ в царството Си.

Тези последни думи от ст.28 се отнасяха за Петър, Яков и Йоан, които видяха Исус преобразен на планината на преображението.

НЕОПРОВЕРЖИМО СВИДЕТЕЛСТВО

Това, че Исус беше Помазаника беше най-ясно изявено именно там, на “планината на преображението”. Във 2 Петрово 1:16-17 апостола ни казва:

16 Защото, когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитро измислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие. 17 Защото Той прие от Бога Отца почест и слава, когато от великолепната слава дойде до Него такъв глас: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. 18 Тоя глас чухме сами ние, че дойде от небето, когато бяхме с Него на светата планина. 19 И така, пророческото слово повече се потвърждава за нас; и вие добре правите, че внимавате на него, като на светило, което свети в тъмно място, догде се зазори, и зорницата изгрее в сърцата ви.

Преображението на Исус беше потвърждение на Старозаветните пророчества! И тук ап. Петър ни насърчава да внимаваме на тях. Следствието от това ще бъде, че господството и божествеността на Исус ще изплуват от свещените писания и Той ще става все по-реален за нас. Това е целта и на тази проповед – да вникнем в Писанията и излизайки от тях, Самият Господ Исус да ни се яви като възкръснал помазаник и прославен Божий Син.

След откровението на “планината на преображението”, Исус каза на учениците Си /Мат.17:9/:

Никому не съобщавайте за това видение, докле Човешкият син не възкръсне от мъртвите.

Тук отново виждаме, че Исус преди възкресението Му не искаше да се разчува, че Той е Помазаника, защото това би попречило на Неговото разпятие!

ДЕЛИКАТЕН ВЪПРОС

Исус беше Помазаника. Но преди да дойде в славата Си, Той трябваше да мине през кръста! Въпросът за помазаника е от изключителна важност. Исус се опитваше да постигне – и постигна – един изключителен баланс в това отношение. От една страна, хората трябваше да знаят, че помазаникът е дошъл. И, че именно Исус е този помазаник. Защото според Исая 53:11 знанието за помазаника е спасително. Там се казва:

Праведният Ми служител ще оправдае мнозина чрез знанието им за Него.

А как бихме могли да знаем за него, ако Той не ни се беше изявил? И Исус ни се изяви като изпълни пророческите писания.

От друга страна обаче, ако хората бяха Го приели като “помазаник” преди разпятието, имаше опасност те насила да Го издигнат за свой политически лидер, и така да осуетят мисията Му. Затова Исус беше особено внимателен. Той не желаеше истината, че Той е Помазаника да се разпространява публично преди Той да отиде на кръста (Матей 16:20). В същото време в лични разговори, като например този със Самарянката, Той заяви, че е Месия. И държеше неговите ученици да бъдат сигурни в това. Когато беше запитван от управляващите, Исус, разбира се, и пред първосвещеника, и пред Пилат, никога не отрече, че именно Той е Помазаника (Марко 14:61-62; Йоан 19:33-37):

61 А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Христос, Син на Благословения? 62 А Исус рече: ; и ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ с небесните облаци.

ВДИГАНЕ НА ЗАВЕСАТА

След жертвоприношението Му – Неговата саможертва на Голгота, името “Помазаник” или Христос започва да се използва открито, приложено за Исус от Назарет. Това е така, защото след разпятието опасността в него да се влага политически смисъл беше отминала. В Деяния 11:26 четем, че Неговите ученици започнаха да се наричат “християни”, т.е. “помазаници” – хора, които принадлежат на Помазаника и Го следват. Тяхната проповед, основното им послание се състоеше от доказателства, че Исус от Назарет е изпълнил Старозаветните пророчества и следователно, именно Той е Помазаника. Разбира се, те наблягаха на факта, че Той донася не политическо, а духовно освобождение:

  • Деяния 2:36 – ап. Петър завършва своята проповед на Петдесятница с думите:

    И тъй, нека знае добре целият Израилев дом, че Тогова Исуса, Когото вие разпнахте, Него Бог е направил и Господ и Помазаник.

  • Деяния 17:2-3

    2 И по обичая си Павел влезе при тях, и три съботи наред разискваше с тях от писанията, 3 та им поясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Тоя Исус, Когото, каза той, аз ви проповядвам е Христос.

  • Деяния 26:22-23

    22 Но с помощта, която получих от Бога, стоя до тоя ден та свидетелствувам и пред скромен и пред високопоставен, без да говоря нищо друго освен това, което пророците и Моисей са говорили, че щеше да бъде, 23 сиреч, че Христос трябваше да пострада, и че Той, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да проповядва светлина и на юдейския народ и на езичниците.

НЕРАЗБИРАНЕ, ВОДЕЩО ДО НЕСТАБИЛНОСТ И НЕПОСТОЯНСТВО

Денят в който Исус триумфално влезе в Ерусалим беше велик. В този ден Той влезе в там като цар. Цветница обаче, трябва да ни напомня да се пазим от едно повърхностно признаване на Исус. Да не бъдем като тълпата! Не трябва да забравяме, че същата тълпа, която викаше “Осанна!”, няколко дни по-късно викаше “Разпни Го!” (Йоан 19:14-15):

14 Беше денят на приготовление за пасхата, около шестия час; и той (става дума за Пилат Понтийски) казва на юдеите: Ето вашият цар! 15 А те извикаха: Махни Го! махни! разпни Го!

Те се изметнаха, защото нямаха Божието разбиране за нещата. Но на нас Той ни го е дал в Своето Слово. Затова трябва много внимателно да изследваме писанията на пророците и разказите на апостолите, които бяха свидетели на Неговите думи и дела – за да бъдем убедени и сигурни в нашата вяра, че именно Исус от Назарет е Божия Помазаник. Той не е някаква идеализирана личност. Не е някаква химера – плод на човешката фантазия. Исус беше реален човек. Ако изследваме живота Му обаче, ние със сигурност ще се убедим, че Той не е обикновен човек. Той е Божия Син и Божия Помазаник.

СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ПРОРОЦИТЕ

Какво казваха пророците за Помазаника? Кои пророчества бяха вече изпълнени до момента на триумфалното влизане на Исус в Ерусалим? И кои пророчества предстояха да се изпълнят? Разбира се, те са толкова много, че са тема на отделно изучаване. Но все пак ще спомена няколко от тях – тези за Исусовия произход, характер и личност:

  1. Произход
    • Потомък на Давид

    Евангелието на Матей /Мат.1:1/ започва така:

    Родословието на Исуса Христа, син на Давида, син на Авраама.

    Исус имаше царско потекло. Това отговаряше на Божиите думи към Давид от 2 Царе 7:12-14:

    12 Когато се навършат дните ти и заспиш с бащите си, ще въздигна потомеца ти подир тебе, който ще излезе из чреслата ти, и ще утвърдя царството му. 13 Той ще построи дом за името Ми; и Аз ще утвърдя престола на царството му до века. 14 Аз ще му бъда Отец, и той ще Ми бъде син

    • Роден от девица

    В Мат.1:18,22-23 се казва, че Исус беше заченат от девица:

    18 А рождението на Исуса Христа {Помазаника.}† биде така: след като бе сгодена майка му Мария за Иосифа, преди да бяха се съединили тя се намери непразна от Светия Дух.

    Това беше изпълнение на пророчеството от Исая 7:14:

    Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачне и ще роди син, И ще го нарече Емануил {Т.е., Бог с нас.}†.

    • Роден във Витлеем. Исус се роди във Витлеем. Това беше предсказано в Мих.5:2:

      А ти, Витлеем Ефратов, Макар и да си малък за да бъдеш между Юдовите родове, От тебе ще излезе за Мене Един, Който ще бъде владетел в Израиля, Чийто произход е от начало, от вечността.

      Това беше известно на главните юдейски старейшини и книжници по времето на цар Ирод. Затова, когато той ги попита къде трябва да се роди помазаника, те без да се замислят му отговориха, цитирайки пророк Михей.

  2. Характер. По характер Исус не беше заядлив, отмъстителен или такъв, който желае да се налага. Той беше утвърждаващ и съзидателен. В Мат.12:14-21се казва:

    14 А фарисеите, като излязоха, наговориха се против Него, как да Го погубят. 15 Но Исус, като позна това, оттегли се оттам; и мнозина тръгнаха подире Му, и Той ги изцели всички. 16 И заръча им да Го не разгласяват; 17 за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия (това са думи от Исая 42:1-4), който казва: 18 “Ето Моят служител, Когото избрах, Моят възлюбен, в Когото е благоволението на душата Ми; Ще положа Духа Си на Него, И Той ще възвести съдба на народите. 19 Няма да се скара, нито да извика, Нито ще чуе някой гласа Му по площадите; 20 Смазана тръстика няма да пречупи, И замъждял фитил няма да угаси, Докато изведе правосъдието към победа. 21 И в Неговото име народите ще се надяват”.

  3. Личност.  Думите на Отец към Сина на планината на преображението: “Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте.” всъщност са съчетание на три пророчества:
    • Това от Псалом 2:7 за Давидовия син:

      Ти си Мой Син; Аз днес те родих.

    • Това от Исая 42:1 за Божия избран служител:

      Ето Моят служител, когото подкрепявам, Моят избраник, в когото благоволи душата Ми

    • Това от Второзаконие 18:5 за обещания пророк:

      Господ твоят Бог ще ти въздигне отсред тебе, от братята ти, пророк както е въздигнал мене; него слушайте!

Исус изпълни всички пророчества, които се отнасяха за Неговото първо идване. Някъде прочетох, че общо около 332 старозаветни пророчества са изпълнени в Исус. Математическата вероятност, шансът те да бъдат изпълнени случайно в един единствен човек е 1 на степен 84 със 123 нули след него. Просто тази възможност е нереална.

КАТЕГОРИЧНО СТАНОВИЩЕ

И така, смело можем да кажем, че Исус от Назарет е Давидовия Син. Той е Човешкия Син. Той е Божия Помазаник. Никой друг не е! В Деяния 4:12 се казва:

И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.

Това е благовестието. Повярвай, че Исус е Помазаника, приеми Го с вяра за свой Господ и ще се спасиш. Амин!