БОЖИЯТ МИР

В Лука 2:1-14 четем за раждането на Исус и за това как ангелите се явиха на овчарите за да им донесат радостната вест за Спасителя, който им се е родил.

1 А в ония дни излезе заповед от Кесаря Августа да се запише цялата вселена. 2 Това беше първото записване откакто Квириний управляваше Сирия. 3 И всички отиваха да се записват, всеки в своя град. 4 И тъй, отиде и Иосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов), 5 за да се запише с Мария, която беше сгодена за него, и беше непразна. 6 И когато бяха там, навършиха се дните й да роди. 7 И роди първородния си Син, пови Го и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата.

8 И на същото място имаше овчари, които живееха в полето, и пазеха нощна стража около стадото си. 9 И ангел от Господа застана пред тях, и Господната слава ги осия; и те се уплашиха много. 10 Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде. 11 Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ. 12 И това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенец повит и лежащ в ясли. 13 И внезапно заедно с ангела се намери множество небесно войнство, което хвалеше Бога, казвайки:

14 Слава на Бога във висините,
И на земята мир между човеците,
в които е Неговото благоволение.

МИР С БОГА

„Слава на Бога във висините, и на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.” Когато говорим за Рождество, не можем да не споменем мирът, който това най-велико събитие в световната история ни носи. Това е истинският мир, защото той идва от Бога. А Бог е единственият, който може да ни донесе истински мир, защото Той е Бог на мира. Неговото име е Яхве Шалом – Бог на мира (Съдии 6:23). Той се яви на Гидеон във време на война, на робство, на глад и на подтисничество и му каза, че ще освободи народа си и ще му донесе мир. Бог е Бог на мира. На пет места в новозаветните послания: Римляни 15:33; Римляни 16:20; Филипяни 4:9; 1 Солунци 5:23; Евреи 13:20; Бог е наречен „Бог на мира”, а във 2 Солунци 3:16 „Господ на мира”. Понеже е Бог на мира, Той е способен да ни донесе мир. И Той го направи. Донесе ни мир с Бога, мир помежду ни и мир в самите нас.

Благата вест за Исус е вест за мир (Деяния 10:36). Исус дойде за да ни донесе мир. Нещо повече, Той е нашия мир (Ефесяни 2:14). Когато възкръснал от мъртвите, Исус започна да се явява на апостолите като предизбрани от Бога свидетели, Той винаги ги поздравяваше с един и същи поздрав: „Мир вам!” (Йоан 20:19,21,26).

В Римляни 5:1 ап. Павел казва:

1 И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос;

Забелязвате ли, тук апостолът буквално казва, че ние „имаме мир с Бога”. Апостол Павел обяснява процесът на примирение и участниците в него във 2 Коринтяни 5:18-6:2

18 А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез [Исуса] Христа, и даде на нас да служим за примирение;

Примирението е от Бога. Той е този, който ни примирява със себе си. Но, това примирение има два етапа. Първият е този извършен от Исус, а вторият е този извършен от апостолите. Ролята на Христос е да задоволи Божият справедлив гняв към греха като пожертва себе си заради нас. Бог възложи нашите грехове върху него, за да може те да не ни бъдат вменени.

19 сиреч, че Бог в Христос примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им, и че повери на нас посланието на примирението.

Жертвата на Христос, обаче е само първият етап в Божия процес на примирение. Вторият е занасянето на вестта за Христовото изкупително дело до погиващото човечество и приемането и повярването на тази вест от наша страна. Апостолите са Божии и Христови посланици, които ни умоляват от името на Бога да се примирим с Него, с Този, който е доказал любовта си към нас като е пожертвал Сина си за нас.

20 И тъй от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога, 21 Който за нас направи грях Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога.

Каква чудна и прекрасна вест! Но, за да подейства за теб, ти трябва да я приемеш днес и сега!

1 И ние, като съдействуваме с Бога, тоже ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат. 2 (Защото казва: –
“В благоприятно време те послушах,
И в спасителен ден ти помогнах”;
ето, сега е благоприятно време, ето, сега е спасителен ден).

МИР ПОМЕЖДУ НИ

Чрез своята кръв Христос ни донесе не само мир с Бога, но и мир помежду ни. В Ефесяни 2:11-22 ап. Павел пише:

11 Затова помнете, че вие, някога езичници по плът, наричани необрязани от тия, които се наричат обрязани с обрязване на плътта, което се извършва с ръце, 12 в онова време бяхте отделени от Христа, странни на Израилевото гражданство и чужденци към заветите на обещанието, без да имате надежда и без Бога на света.

13 А сега в Христа Исуса вие, които някога сте били далеч, сте поставени близо чрез кръвта на Христа. 14 Защото Той е нашият мир, Който направи двата отдела едно, и развали средната стена, която ги разделяше, 15 като в плътта Си унищожи враждата, сиреч, закона със заповедите му изразени в постановления, за да създаде в Себе Си двата в един нов човек, и тъй да направи мир, 16 и в едно тяло да примири и двата с Бога чрез кръста, като уби на него враждата.

17 И като дойде благовествува мир на вас, които бяхте далеч, и мир на тия, които бяха близо; 18 защото чрез Него и едните и другите имаме своя достъп при Отца в един Дух.

19 Затова вие не сте вече странни и пришелци, но сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство; 20 понеже бяхте съградени върху основата на апостолите и пророците, като е краеъгълен камък сам Христос Исус, 21 върху когото всяко здание, стройно сглобено, расте за храм свет на Господа; 22 в който и вие се вграждате заедно в Духа за Божие обиталище.

Виждате ли, в Ерусалимският храм по времето на Исус имаше „двор на езичниците” и „двор на израилтяните”. Между тях имаше стена, която ги разделяше и езичниците нямаха право да влизат в храма. Именно за това беше обвинен апостол Павел в Деяния 21:28-29 – че е въвел ефесянина Трофим в храма и по този начин го е „осквернил”. Преди Христос не можеше да има мир между езичници и евреи. Но, Той събори тази „средна стена” която ни разделяше и в Него и едните и другите имаме своя достъп до Бога в един Дух. И днес аз бих казал, че Христос разруши не само религиозната, но и етническата и социалната и финансовата и всички други прегради, които грехът издига помежду ни. В Него ние сме едно.

Във 2 Коринтяни 13:11 ап. Павел ни казва „да живеем в мир”. В Римляни 14:19 „търсим това, което служи за мир и за взаимно назидание”. А в Римляни 12:18 „ако е възможно, доколкото зависи от нас, да живеем в мир с всичките човеци”. Мирът е като сол във взаимоотношенията ни. Без него не може. Именно за това Господ Исус каза в Марко 9:50: „Добро нещо е солта; но ако солта стане безсолна, с какво ще я подправите? Имайте сол в себе си, и мир имайте помежду си.”

Как да направим всичко това? Като се облечем в любовта. В Колосяни 3:14-15 ап. Павел казва:

14 А над всичко това облечете се в любовта, която свързва всичко в съвършенството. 15 И нека царува в сърцата ви Христовият мир, за който бяхте и призвани в едно тяло; и бъдете благодарни.

МИР В САМИТЕ НАС

Чрез Исус Христос, чрез неговото въплъщение и възкресение Бог ни дава не само мир с Него, но и мир в самите нас. В този бурен, стресиран и неспокоен свят благодарение на Бога ние можем да имаме мир в сърцата си.

Веднъж един цар предложил голяма награда за онзи, който нарисува най-добрата картина, представяща съвършения мир. Много художници взели участие в този конкурс. Царят разгледал всички картини, но останали само две, които той наистина харесал и трябвало да избира измежду двете.

Първата картина отразявала спокойно езеро. Като съвършено огледало, то отразявало издигащите се върхове на планините, които го заобикаляли. Над тях синеело чисто небе по което се движели няколко пухкави бели облака. Всеки, който виждал тази картина си помислял, че това е съвършената картина на мира.

На другата картина също имало нарисувани скали, но те били голи и назъбени. Над тях небето било свъсено с буреносни облаци. Виждали се светкавици и дъжд. Духал силен вятър от който клоните на дърветата се накланяли до земята. От скалите се спускал буен водопад чиято студена вода човек почти можел да почувства. Това никак не изглеждало мирно, но когато с вгледал в картината, царят видял в една цепнатина на скалата зад водопада малък храст върху който една птица била свила гнездото си. Там всред грохота на бурята и падащия водопад си седяла майката птица и мътела яйцата си в гнездото си – в съвършен мир.

Коя картина мислите, че спечелила наградата? Царят избрал втората. И знаете ли защо? „Защото,” – обяснил царят – „да имаш мир не означава да бъдеш на място, където няма никакъв шум, неприятности или трудна работа. Мир означава да бъдеш всред всички тези неща и въпреки това да имаш спокойствие в сърцето си. Това е истинското значение на мира”.

В Исая 26:3 имаме обещанието за Божия мир:

3 Ще опазиш в съвършен мир Непоколебимия ум, Защото на Тебе уповава.

Ние можем да имаме мир, понеже Божието царство е царство на мир (Римляни 14:17). Ние можем да имаме мир също и поради това, че имаме Духа, а един от плодовете на Духа е „мир” (Галатяни 5:22).

В Филипяни 4:6-7 ап. Павел ни казва, че ние можем да имаме мир, понеже се молим и сме уверени, че Бог чува молитвите ни и няма да ги остави неотговорени.

6 Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; 7 и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса.

Ние не само можем да имаме в сърцата си Божият мир поради вярата и упованието си в Бога, ние трябва да се молим за мир. В Псалом 129:6-9 Святият Дух ни казва да се молим за мира на Ерусалим. В новозаветна светлина тези думи се отнасят както за столицата на Израил, така и за църквата, която е „небесния Ерусалим” (Евреи 12:22).

6 Молитствувайте за мира на Ерусалим;
Нека благоденствуват ония, които те обичат!
7 Мир да бъде отвътре стените ти,
Благоденствие в палатите ти!
8 Заради братята и другарите си
Ще кажа сега: Мир да е в тебе!
9 Заради дома на Господа нашия Бог
Ще търся доброто ти.

Нека Бог да даде мир на града си. Да даде мир и на църквата си. Но, ние трябва да се молим също и за мира на страната си, да се молим за България. И в 1 Тимотей 2:1-2 ап. Павел ни казва да го правим „преди всичко”.

1 И тъй, увещавам, преди всичко, да отправяте молби, молитви, прошения, благодарения за всичките човеци, 2 за царе и за всички, които са високопоставени, за да поминем тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност.

Важно е да имаме мир в страната си, защото в нейния мир и ние ще имаме мир. В Еремия 29:7 пророкът казва на изпратените в робство евреи:

7 търсете мира на града гдето ви направих да бъдете закарани пленници, и молете се за него Господу; понеже в неговия мир ще имате и вие мир.

Тук виждаме че на израилтяните – въпреки че им е отнето всичкото им имущество, въпреки че са оставени бездомни, въпреки че са обречени на мизерия в техния плен –  на тях им се заповядва да се молят за мира и благополучието на техните владетели. Това не е молитва като тази в която ни се казва да се молим за онези, които ни преследват, но това е молитва за владетелите – да управляват добре за да може страната им да бъде запазена в мир и сигурност. Защото, ако има мир и сигурност за господарите им, то ще има мир и сигурност и за самите тях.

И накрая бих искал да завърша с насърчителните думи на нашия Господ. В Йоан 14:27 и 16:33 Той казва:

27 Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз не ви давам както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои.

33 Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте Аз победих света.