БОЖИИТЕ ПРАВА НА СОБСТВЕНИК

Говорим за настойничеството. Но за да бъдем добри настойници, на първо място трябва да имаме ясна представа за това какво представлява собствеността. Миналата седмица ние от части разгледахме този въпрос и стигнахме до извода, че Бог е собственикът на всичко в този свят. Убедени ли сме, обаче в това? Защо Той да е нашия собственик? За да бъдем добри настойници трябва без да се замисляме да можем да посочим на Кого принадлежим, Кой е нашия Господар, и защо? Ако знаем Кой е собственикът, ние по-лесно ще се откажем да мислим като собственици и ще имаме по-ясно съзнание за настойници. Затова днес ще разгледаме Божиите права на собственик.

Божиите права на собственик са напълно легитимни, законни и основателни. Никой друг освен единствен Бог няма правото над вселената и по-специално над нас. Защо? Защото Той ни е създал, поддържа ни в съществуване, изкупи ни чрез кръвта на Сина си и ни освещава чрез Святия Си Дух. Това са четири аргумента за собствеността Му над нас.

СЪТВОРЕНИЕТО

На първо място, Бог притежава не само нас, но и цялата вселена, защото Той я създаде. Така започва първата глава на Библията (Битие 1:1)

1 В начало Бог създаде небето и земята.

Ако не вярваме в тези първи няколко думи на Библията, няма смисъл да продължаваме да четем по-нататък. Те ни казват първо, че има Бог, и второ, че Той е създателят на всичко. Като творец, той има права над всичко. И като собственик, Бог упражнява абсолютен суверенитет (пълновластие) над всичките си творения. В Римляни 9:20-21 ап. Павел се позовава именно на Божия суверенитет, когато обяснява Божият избор.

14 И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде! 15 Защото казва на Моисея: “Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля”. 16 И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост. 17 Защото писанието казва на Фараона: “Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си, и да се прочуе името Ми по целия свят”. 18 И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява. 19 На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята му? 20 Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил? 21 Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част – съд за непочтена употреба?

Като Божии създания, ние нямаме абсолютно никакво право да се оплакваме от Него. Ние съществуваме и живеем само благодарение на Неговото желание и благодарение. Затова можем само да Му благодарим, но не и да го упрекваме за избора или постъпките Му.

БОГ НИ ПОДДЪРЖА В СЪЩЕСТВУВАНИЕ

Втората причина, поради която Бог е пълноправен собственик не само над нас, но и над цялата вселена е, че Той не само ни създаде, но Той е, и който ни поддържа в съществувание. В Колосяни 1:17 за Исус Христос се казва, че „Той е преди всичко, и всичко чрез Него се сплотява”. Ние нямаме нищо, което да е абсолютно наше. Всичко, което ползваме е дошло от Бога – мястото на което живеем, въздухът който дишаме, храната която ядем. Ние живеем, понеже Бог ни дава живот и ни поддържа в съществуване.

И добрата новина е, че Бог, който ни е създал, и който ни поддържа в съществуване не се отнася към нас като деспот или тиранин, а като наш Небесен Отец (Баща). Това е едно от най-чудесните учения на Библията – Бог се отнася към нас като Баща към децата Си. В Евангелието според Матей 6:31-32, например, се казва:

31 И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем? 32 (Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това.

ИЗКУПЛЕНИЕТО

Днес говорим за четири аргумента за Божията собственост над нас. Първият от тях е Божието „авторско право”. Понеже Той ни е създал, ние Му принадлежим. Вторият аргумент са правото на собственост на Бог над нас е това, че Той е източникът на живота, Той е този, който ни поддържа в съществувание. Третият аргумент за това, че сме Божия собственост е изкуплението.

В старозаветни времена, ако някой израилтянин обеднееше дотолкова, че не можеше да плати дълговете си, той продаваше себе си в робство. Но според Закона който и да е от неговите близки роднини имаше право да го откупи. За да направи това, той трябваше да плати определена цена на господаря му. Този акт се наричаше „изкупление”. За него четем в Левит 25:47-55:

47 Ако чужденецът или пришелецът, който живее при тебе, се замогне, а брат ти осиромашее при него, та се продаде на чужденеца или на пришелеца при тебе, или на кого да е от семейството на чужденеца, 48 то, след като се продаде, той може да се откупи; един от братята му може да го откупи; 49 или стрикът му или стриковият му син може да го откупи, или някой близък сродник от семейството му може да го откупи, или ако той се е улеснил, може сам да откупи себе си. 50 Тогава нека сметне с купувача си от годината, когато му се е продал до юбилейната година, така, че цената, за която се е продал, да бъде съразмерно с числото на годините; да му се сметне съразмерно с времето на наемник. 51 Ако остават още много години, съразмерно с тях да възвърне за откупването си от парите, с които е бил купен. 52 Но ако остават малко години до юбилейната година, нека пресметне и съразмерно с годините да възвърне за откупуването си. 53 Като годишен наемник да бъде при него; той да не господарува над него жестоко пред тебе. 54 Но ако така се не откупи, тогава да си излезе в юбилейната година, той и чадата му с него, 55 защото израилтяните са Мои слуги; те са Мои слуги, които изведох из Египетската земя. Аз съм Господ вашият Бог.

Забележете, тук Бог казва за израилтяните, че те са Негови слуги, защото Той ги освободи от робството им и ги изведе от Египет. В духовно отношение чрез грехопадението на Адам и ние станахме роби на Сатана. И ние, както някои от израилтяните не можехме да се откупим сами. Но Бог изпрати за нас Своя Син. Така Исус Христос от Назарет стана за нас наш близък сродник-изкупител. Чрез своята саможертва на Голготския кръст Той ни изкупи от робството на сатана, смъртта и греха. В Тит 2:14 за това Христово дело се казва:

14 Който даде Себе Си за нас, за да ни изкупи от всяко беззаконие и очисти за Себе Си люде за Свое притежание, ревностни за добри дела.

Така че, ние повече не принадлежим на Сатана, не принадлежим на греха. Защото Христос ни изкупи. Но не сме и независими, не сме и свои си. Изкупени от греха и Сатана, ние ставаме Божие притежание. В 1 Коринтяни 6:19-20 ап. Павел казва:

И вие не сте свои си, 20 защото сте били с цена купени; затова прославете Бога с телата си, [и с душите си, които са Божии]

Тук се казва, че тъй като Бог ни е купил за определена цена, и то не малка, понеже тя е цена на кръв и то безгрешната кръв на Божия Син, то ние Му принадлежим, Негови сме.

Едно момче, което живеело край океана си направило малко дървено корабче. Занесло го на брега и го пуснало в морето. Скоро, обаче, течението на морето го занесло навътре и опитите и опитите на момчето да го извади от морето останали неуспешни. След няколко дни момчето се разхождало по местния пазар. И изведнъж на витрината на един от магазините, то видяло своята малка дървена лодка. Собственикът на магазина я бил намерил изхвърлена на брега, поправил я и я изложил за продан. Момчето се върнало в къщи, с големи усилия събрало необходимата сума и на другия ден отишло в града, за да си купи собственото си корабче. Вземайки го в ръцете си, плачейки от радост, момчето казало на корабчето си: „Сега ти си два пъти мое! Защото първо те направих, а после те и купих”.

Точно по същата причина и ние принадлежим два пъти на Бога – първо, защото Той ни е създал, и после, понеже Той ни изкупи чрез кръвта на Сина Си. Ние не си принадлежим, не сме господари на самите себе си. Бог е нашия собственик, Той е господарят ни.

ОСВЕЩЕНИЕТО

Четвъртият аргумент за правото на Бог на собственост над нас е освещението. Думата „освещение” означава отделяне. Освещението е Божият акт чрез който той ни отделя за Себе Си. В Числа 8:17 се казва:

17 Защото всичките първородни измежду израилтяните са Мои, и човек и животно; в деня, когато поразих всичките първородни в Египетската земя, осветих ги за Себе Си.

Първородните в Израил принадлежаха на Бога. Като не ги погуби заедно с египетските първородни, но им подари живот, Бог ги отдели за Себе Си.

Със своята жертва Христос не само ни изкупи, но също и ни очисти и освети. В Евреи 10:10 се казва:

8 Като казва първо: “Жертви и приноси и всеизгаряния и приноси за грях не си поискал, нито Ти са угодни”, (които впрочем се принасят според закона), 9 после казва: “Ето, дойдох да изпълня волята Ти”. Ще каже: Той отмахва първото, за да постанови второто. 10 С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж за винаги.

Това, че сме осветени означава не само, че сме очистени от греха, но и че принадлежим на Бога. Това е така, понеже в Христос Бог ни е избрал да бъдем негови – осветен и свят народ. В 1 Петрово 2:9-10 апостолът казва:

9 Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свет народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина: 10 вие, които някога си не бяхте народ, а сега сте Божий народ, не бяхте придобили милост, а сега сте придобили.

Всъщност от четирите аргумента за Божието право на собственост над нас, първите два се отнасят за всички хора, а последните два само за християните. Първите два аргумента бяха тези за сътворението и поддържането в живот – те се отнасят за всички хора. Последните два – тези за изкуплението и освещението се отнасят само за християните, за онези, които са повярвали в Христос и са Го приели за свой личен Спасител. Така или иначе, и вярващи и невярващи, всички сме Негови. Не сме собственици, а настойници на всичко, което Бог е благоволил да ни подари.

Истината за настойничеството се вижда още на първите страници на Библията. Бог създаде човека и го постави настойник над Едемската градината. В Битие 2:15 четем:

15 И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.

Дори само този стих разкрива взаимоотношенията между Бог и човека по отношение на материалните неща. Бог е собственика, а човек е настойника.

ПРИЗНАВАНЕ ПРАВАТА НА БОГ КАТО НАШ СОБСТВЕНИК

Като настойници е важно е не само да знаем, че Бог е нашия собственик, но и да Го признаваме и почитаме като такъв. Както Исус каза в Йоан 13:17: „Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате.” Как да признаваме Бог като пълновластен собственик с нашите действия?

ОТДАВАНЕ, ПОСВЕЩЕНИЕ И ДАВАНЕ

Първо, като му посветим себе си и притежанията си. Посвещението означава отделянето на нещо и отдаването му за осъществяване на някаква специална цел. Да се отдадем на Бог означава да се отдадем напълно на Неговата кауза и на Самия Него. Да Му кажем: „Боже, аз съм Твой! На твое разположение съм. Вземи ме като твой инструмент, и ме употреби така, както намериш за добре.”

Ако вярваме, че Бог е нашия собственик, то няма нищо по-практично от това да го почитаме като Му даваме това, което е негово. В Матей 22:21 четем за това как фарисеите и иродианите се опитаха да впримчат Исус в думите Му.

15 Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го впримчат в говоренето Му. 16 И пращат при Него учениците си, заедно с Иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божия път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците. 17 Кажи ни, прочее: Ти как мислиш? Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не? 18 А Исус разбра лукавството им, и рече: Защо Ме изпитвате, лицемери? 19 Покажете ми данъчната монета. И те Му донесоха един пеняз. 20 Той им каза: Чий е този образ и надпис? 21 Казват му: Кесарев. Тогава им казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревите на Кесаря, а Божиите на Бога. 22 И като чуха това, те се зачудиха, и оставяйки Го, си отидоха.

На римската монета образа и надписа бяха на императора. Но самите ние като човешки същества носим образа на Бога. Така че, според Исус данъците трябва да си се плащат, но от друга страна не трябва да забравяме, че ако парите ни носят знаците на държавата ни, нашите лица носят Божия печат и с душите си и телата си трябва да служим на Бога.

Анна, майката на пророк Самуил ни дава един чудесен пример на посвещение. Дълги години тя беше бездетна. И накрая в мъката си тя направи обрек на Бога, че ако Той й даде да роди момче, то ще бъде посветено на Бога. Малко след това Анна забременя. Когато роди, тя разбра, че синът й беше дар от Господа. Затова, след като го отби, тя го даде обратно на Бога. Как? Като го предаде на първосвещеника, за да го обучи за Божий служител (1 Царе 1:24-28).

24 И когато го отби, заведе го със себе си, заедно с един тригодишен юнец, и с една ефа брашно, и с един мех вино, и донесе го в Господния дом в Сило. А детето беше малко. 25 И като заклаха юнеца, донесоха детето при Илия. 26 И Анна рече: О, господарю мой, заклевам се в живота на душата ти, господарю мой, аз съм жената, която бе застанала тук близо при тебе, та се молеше Господу. 27 За това дете се молех: и Господ ми изпълни прошението, което отправих към Него. 28 Затова и аз го дадох на Господа; през всичките дни на живота си ще бъде посветен {Еврейски: Дадено на заем.}† на Господа. И той се поклони там на Господа.

Илий отчете, че това, което се случва е нещо свято. Затова и се поклони на Бога, който беше извършил това чудо и беше почел вярата и посвещението на Анна. Затова и Бог не я остави. По-късно Той й даде трима сина и две дъщери (1 Царе 2:18-21).

Ако наистина се възприемаме като настойници и вярваме, че Бог е нашия собственик, то би трябвало да предоставим не само самите себе си, но и всичко, което имаме, на Божие разположение. Даването на десятък, дарения и милостини всъщност е едно свидетелство за това, че ние осъзнаваме, че благословенията в живота ни, здравето ни, дарбите и способностите ни и всичко, което имаме идва от Бога и по право Му принадлежи. Даването на десятък е свидетелство, че ние сме готови да дадем на Бог и всичко останало от което Той би имал нужда за напредъка на небесното царство.

БЛАГОДАРНОСТ

Второто действие с което можем да признаем Бог като имащ права на собственост над нас е благодарността. Ние трябва да благодарим на Бога, защото въпреки, че ние не притежаваме нищо, Той ни дава свободен достъп до всичко, което притежава.

Неправилно е да смятаме, че Бог е длъжен да ни дава всичко, от което имаме нужда или да приемем за дадено, че това, което имаме просто ни се полага. В Римляни 1:21 четем, че хората станаха зли и нечестиви, защото като познаха Бога, „не му благодариха”. Те не го признаха за техен собственик. Приеха за дадено, че това, което Бог им е поверил е тяхна собственост. Като настойници ние не трябва да бъдем неблагодарни, а благодарни, за всичко, което Бог прави за нас – за това, че ни е създал, за това, че ни поддържа в съществуване, за това, че в любовта си към нас ни изкупи от греха и ни е отделил за Себе Си, да бъдем негово специално притежание.

ПОКОРСТВО

Третото действие с което можем да признаем Божиите права на собственик над нас е покорността. Ако се покоряваме на земните власти, то колко повече трябва да се покоряваме на този, който е Цар на царете и Господ на господарите. Исус каза, че е възможно човек да нарича Бог „Господ” и пак да не Му се покорява (Матей 7:21-23). Едно такова поведение, обаче е нечестно и неприемливо. В Лука 6:46 Господ изразява този абсурд така:

46 И защо Ме зовете, Господи, Господи! и не вършите това, което казвам?

Абсурд е да наричаш някого свой господар, а себе си негов настойник, и в същото време да не се съобразяваш с волята Му.

ОТДАВАНЕ НА ПОЧИТ

Последното действие с което можем да признаем Божиите права на собственик е отдаването на почит. В Малахия 1:6 Бог казва:

Ако, прочее, съм Аз баща, где е почитта към Мене?
И ако съм Господар, где е страхът от Мене?
Казва Господ на Силите.

Малко по-надолу в същата глава Бог ни напомня, че нашето служение и жертва пред Него трябва да бъдат  без недостатък:

8 И когато принесете сляпо животно за жертва, не било лошо!
И когато принесете куцо или болно, не било лошо!
Принеси го сега на началника си;
Ще бъде ли благоразположен към тебе,
Или ще те приеме ли?Казва Господ на Силите.

Не е достатъчно само да знаем, че Бог е единствения пълноправен собственик в цялата вселена. С нашите действие на даване, благодарност, покорство и отдаване на почит ние трябва да Му засвидетелстваме, че разбираме позицията си на настойници и че наистина Го приемаме и почитаме като Собственик на живота ни и на всичко, което имаме.