БОГ ПРОЩАВА, НО ПОСЛЕДИЦИТЕ СИ ОСТАВАТ

2 Царе 12:1-15

Всички сме съгрешавали и много пъти сме чувствали тежестта на последиците от нещо неправилно, което сме направили. И понеже е така, всички ние сме си задавали въпроса: “Бог премахва ли последиците, ако е простил нашия грях?” Истината, която откриваме в Божието слово е, че всеки грях си има последствия и Бог желае да ни предупреди и предпази от тях. Един доста поучителен пример в тази насока е изобличението и наказанието на Давид за греха му срещу хетееца Урия. В историята за срещата между Давид и пророк Натан ние виждаме не само Божията справедливост, но и неговата тактичност и любов към нас.

БОЖИЯТ ПЪТ КЪМ СЪРЦАТА НИ

Това се случи около девет месеца след като израилевия цар беше извършил този ужасен и грозен грях – да прелюбодейства с жената на човека, който в същото това време рискуваше живота си на бойното поле царя си и за Израил, и след това да го убие, като нареди да го поставят на най-опасното място в сражението. През цялото това време Давид живееше откъснат от Бога поради греха си. Външно той преуспяваше, но вътрешно умираше. По-късно той описва своите преживявания през този най-тежък период от живота си – периода на неизповядания грях така (Псалом 32:3-4):

3 Когато мълчах, овехтяха костите ми
От охкането ми всеки ден;
4 Понеже денем и нощем ръката Ти тежеше върху мене,
Влагата ми се обърна на лятна суша.

През цялото това време Давид се топеше, “овехтяваше”, задушаваше се. Не можеше да спи, не знаеше накъде да се обърне. Беше изгубил Богът, който го обичаше. Външно продължаваше да бъде цар, но вътрешно беше смазан. Бог, обаче не го остави. Ако Давид не можеше да намери път към Бога, то за Бог не беше невъзможно да намери път към Давид (2 Царе 12:1-7).

1 Тогава Господ прати Натана при Давида. И той като дойде при него, каза му:

В един град имаше двама човека, единият богат, а другият сиромах. 2 Богатият имаше овци и говеда твърде много; 3 а сиромахът нямаше друго освен едно малко женско агне, което бе купил и което хранеше; и то бе пораснало заедно с него и чадата му, от залъка му ядеше, от чашата му пиеше, и на пазухата му лежеше; и то му беше като дъщеря. 4 И един пътник дойде у богатия; и нему се посвидя да вземе от своите овци и от своите говеда да сготви за пътника, който бе дошъл у него, но взе агнето на сиромаха та го сготви за човека, който бе дошъл у него.

5 Тогава гневът на Давида пламна силно против тоя човек; и той каза на Натана:

В името на живия Господ, човекът, който е сторил това, заслужава смърт; 6 и ще плати за агнето четверократно, понеже е сторил това дело, и понеже не се е смилил.

7 Тогава Натан каза на Давида: Ти си тоя човек.

Много пъти ние считаме изобличението като наказание и проява на строгост. Но, ако вникнем в него, ще видим Божията любов и милост към нас. В Евреи 12:4-13 се казва:

4 Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха. 5 И сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: –

“Сине мой, не презирай наказанието на Господа,
Нито да ослабваш, когато те изобличава Той;
6 Защото Господ наказва този, когото люби,
И бие всеки син, когото приема”,

7 Ако търпите наказание, Бог се обхожда с вас като със синове; защото кой е тоя син, когото баща му не наказва? 8 Но ако сте без наказание, на което всички са били определени да участвуват, тогава сте незаконно родени, а не синове.

9 Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и сме ги почитали; не щем ли повече да се покоряваме на Отца на духовете ни и да живеем? 10 Защото те за малко време са ни наказвали, според както им е било угодно, а Той – за наша полза, за да съучаствуваме в Неговата светост.

11 Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него. 12 Затова “укрепете немощните ръце и ослабналите колена”, 13 и направете за нозете си прави пътища, за да не се изкълчи куцото, но напротив, да изцелее.

Първото нещо, което ме впечатлява, докато чета историята за изобличението на Давид е, че Бог намери точния начин по който да достигне до сърцето на Давид. Може би, ако Натан беше обвинил Давид директно за греха му, Давид щеше да закорави сърцето си, да възприеме обвинението като посегателство върху царския му авторитет и да заповяда Натан да бъде екзекутиран като предател. Ако беше атакуван директно, Давид още в самото начало можеше да прекъсне Натан: “Няма свидетели, няма доказателства. Така че всичките ти обвинения са безпочвени.” Но под водителството на Святия Дух Божият човек не подходи директно, а косвено. Бог не желаеше да закорави сърцето на помазаника си, а да го съкруши. Той знае как да ни докосне! И днес Той намира път към сърцата ни, за да докосне съвестта ни.

На първо място, Бог намира пътища към сърцето на човека, за да го смири. От разказа виждаме, че в началото, когато чу историята на Натан, Давид като че ли беше горд от възможността да отсъди, беше горд от това колко справедлив владетел е. Както Мойсей и Соломон, така и Давид служеше като съдия на народа си. В тази своя позиция той се удоволстваше в това да раздава справедливост. В Словото се казва, че дори “гневът му пламна” срещу свидливия и несправедлив богаташ, който с насилие, злоупотребявайки с властта си, отнема любимото агънце на сиромаха. Но след като разбира, че в случая той е не съдията, а подсъдимия, Давид се смирява. Често сме склонни да съдим другите. Но трябва да се пазим от това да бъдем твърде строги, защото Господ Исус каза (Матей 7:1-2):

1 Не съдете, за да не бъдете съдени. 2 Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери.

В Римляни 2:1-5 ап. Павел казва:

1 Затова и ти си без извинение, о човече, който и да си, когато съдиш другиго; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото, 2 А знаем, че Божията съдба против тия, които вършат такива работи, е според истината. 3 И ти, човече, който съдиш ония, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съдбата на Бога, като вършиш и ти същото? 4 Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние? 5 а с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога.

Да, Бог намира пътища към сърцето на човека – или косвено, както в случая с Натан, или директно, като в думите на апостола, които току що прочетохме. Но и в двата случая Неговата цел е да ни смири и да ни доведе до покаяние. Забележете, че когато Давид чу тежките думи: “Ти си този човек”, той не отрече, не възрази, не започва да се защитава или извинява. Той просто премълча. Точно това правим и ние, когато се чувстваме виновни – мълчим, защото просто няма какво да кажем в своя защита.

Но дори и да сме извършили най-ужасни грехове, Бог не желае да ни унищожи, а да ни спаси. Затова, вместо да премълчи за греха ни, Бог ни изобличава. И това изобличение е проява не само на строгост, но и на милост и любов. Защо изобличението е проява на Божията милост? Защото то ни води към смирение и покаяние. Смирението ни помага да признаем греха си и да го изповядаме. Покаянието ни спасява. И всичко това е Божие дело. В Деяния 11:18 четем, че когато юдейските вярващи чуха историята на Петър за изливането на Святия Дух в дома на Корнилий казаха: “И на езичниците Бог даде покаяние за живот.” Забележете, тук се казва че Бог дава покаянието. То е дар от Бога, който ни донася спасение.

Смирението е особено важно за спасението, защото то не само ни помага да се покаем, но и ни дава сили да приемем последствията от греха си. Истинското покаяние включва не само осъзнаване, изповядване и съжаление за греха, но и готовност да се поемат неговите последствия.

СЕРИОЗНОСТТА НА ГРЕХА

Все пак, защо за греха на Давид имаше последствия, когато той се покая? Защо и за нас има последици, дори и след като се покаем? На първо място, защото грехът демонстрира едно много лошо отношение към Бога. В ст.8-10 от нашия текст се казва, че с грехът си Давид е презрял Бог и Неговото слово.

7 Тогава Натан каза на Давида: Ти си тоя човек. Така казва Господ Израилевият Бог: Аз те помазах за цар над Израиля, и те избавих от Сауловата ръка; 8 и дадох ти дома на господаря ти, и жените на господаря ти в пазухата ти, и дадох ти Израилевия и Юдовия дом; и ако това беше малко, приложил бих ти това и това. 9 Защо презря ти словото на Господа, та стори зло пред очите Му? Ти порази с меч хетееца Урия, и си взе за жена неговата жена, а него ти уби с меча на амонците. 10 Сега, прочее, няма никога да се оттегли меч от дома ти, понеже ти Ме презря, та взе жената на хетееца Урия, за да ти бъде жена.

Това е едно наистина безмилостно и безпощадно обвинение – обвинение, толкова основателно, че не остава никакво място за защита. Ако се защитаваше срещу него, Давид може би щеше да каже няколко неща в своя защита – аргументи, които използваме и ние в нашите извинения. Но всички тези предполагаеми аргументи бяха предварително отхвърлени. Какво казваме ние когато се защитаваме за престъпленията си?

Първо, “Трябва да разберете, че аз произхождам от едно деформирано семейство. Не съм бил възпитан добре. Не съм получил достатъчно грижа и любов. Аз съм продукт на своето минало, а то не е било добро. Затова, ако съм извършил това ужасно нещо, съжалявам но вината не е само моя, а на родителите ми, а и на цялото общество…”

Натан, обаче казва на Давид: “Ти си получил всичко, което човек би желал да има, но си човек, който не знае какво е благодарност. Бог ти е дал защита, чест, позиция, жени, и всичко, и ако нещо не ти достига, просто го поискай от Бог, и ще го имаш. Спомени само една нужда, която Бог да не е посрещнал в живота ти? Спомени само едно нещо, от което да си бил лишен. Но, понеже не можеш, за страстта ти да имаш непозволеното като ощетяваш ближния си, няма извинение.”

Второто извинение, което най-често използваме е: “Ама аз не исках да направя точно това, направих го “без да искам”. Не разбирах какво правя. Просто нещата ми се изплъзнаха от контрол.”

Какъв беше безапелационния отговор на Натан по този въпрос? “Виж какво Давид, ако някой, въобще знае нещо в Израил, то е Десетте заповеди (Изход 20:1-17). Дори една от заръките на Мойсей беше царят да си направи препис от закона и да си го чете всеки ден (Второзаконие 17:18-20). Въпреки, че ги знаеш отлично, с грехът си против Урия ти наруши няколко от Десетте заповеди – пожела, прелюбодейства, уби и прикри греха си.” Давид не можеше да каже, че е извършил престъплението си поради невежество или поради незнание. Въпреки знанието на Божията воля, Давид реши да прави каквото си пожелае, да бъде бог в живота си и така оскърби Небесния Бог. Не е ли това, което правим и ние, когато грешим?

Третото извинение, което най-често използваме е: “Не го извърших аз, не е моя вината.” Давид и Йоав бяха скроили следната версия: “По време на война хората умират. Може би Йоав и без това щеше да бъде убит от врага. И други хора умират в битка. В края на краищата не Давид лично уби Урия, а Амонците.” Така че Давид можеше да каже: “Никой не може да докаже, че аз съм убил Урия.” Аз въобще не съм бил там, когато той е умрял.

Натан, обаче не би допуснал едно такова измъкване. Той изговаря истината в прав текст, а истината има сила. “Ти порази с меч хетееца Урия, и си взе за жена неговата жена, а него ти уби с меча на амонците. Вината за смъртта му е твоя, защото смъртта му стана по твое нареждане!” Ние можем да скрием греха си от хората, но не и от Бога, защото той е вездесъщ и всезнаещ.

След всичко това Давид нямаше къде да се скрие. Храбрият Божий пророк беше назовал открито премълчаните неща, които Давид беше прикривал толкова дълго време. Премълчани неща, които го отделяха от Бога, Неговия създател и Цар. Обвинителната реч на Натан към царя беше наистина безапелационна.

От всички грехове на Давид най-тежък беше презрението към Бог и Словото Му. Да “презреш” някого означава да го счетеш за жалък, долен и недостоен. Да презреш Словото на Господа означава да го счетеш за нещо дребно, незначително и незаслужаващо внимание. За съжаление точно това е нашия грях – хвърляне на презрение към Господ и Словото Му. Дори когато става въпрос за грях извършен не спрямо Бога, а спрямо хората около нас, това пак е обида спрямо Бога. Затова и в 51 Псалом, в който Давид написва своята молитва на покаяние, той казва:

4 На Тебе, само на Тебе, съгреших,
И пред Тебе сторих това зло;
Признавам това, за да бъдеш оправдан, когато говориш,
И да излезеш непорочен, когато съдиш.

СЕМЕТО НА ГРЕХА И НЕГОВИЯ ПЛОД

Умишленият грях е хвърляне на презрение към Бог и Словото му, и той не може да остане ненаказан. Бог мрази греха. Когато се покаем, Бог ще ни прости, но наказанието, т.е. последствията от нашите грешни действия остават. Замислете се какво би ставало, ако всички си грешат и се каят, и после пак си грешат и се каят, и това се повтаря отново и отново и Бог само ни прощава и прощава… Тогава нашите постъпки няма да имат значение. Тогава няма да има разлика между добро и зло, тогава няма да има промяна, няма да има освещение. Ако ние не преживеем последиците от греха си, няма да осъзнаем неговата сериозност. Затова и Натан произнесе една толкова тежка присъда против Давид:

11 Така казва Господ: Ето, отсред твоя дом ще подигна против тебе злини, и ще взема жените ти пред очите ти, та ще ги дам на ближния ти; и той ще лежи с жените ти пред това слънце. 12 Защото ти си извършил това тайно; но Аз ще извърша туй нещо пред целия Израил и пред слънцето. 13 Тогава Давид каза на Натана: Съгреших Господу. А Натан каза на Давида: И Господ отстрани греха ти; няма да умреш. 14 Но понеже чрез това дело ти си дал голяма причина на Господните врагове да хулят, затова детето което ти се е родило, непременно ще умре.

Когато Давид изслуша историята на Натан за злия богаташ, който поради алчността си взел едничкото агънце на сиромаха, Той отсъди, че заради престъплението си, човекът заслужава смърт, и ще плати за агнето четверократно. Така Той произнесе собствената си присъда. Когато проследим историята на семейството му оттук нататък, ние виждаме, че новородения му син се разболя и почина, дъщеря му Тамар беше изнасилена от своя доведен брат Амнон. Амнон беше убит от кръвния брат на Тамар Авесалом. После пък Авесалом се разбунтува срещу Давид, и ако не беше Бог, за малко да му отнеме царството. Но, в края на краищата, и той беше убит когато се заклещи между клоните на дърветата и Йоав го простреля със стрелите си (2 Царе 18:14). По-късно, дори и след смъртта на Давид, беше убит и Адония. Новороденият син, Амнон, Авесалом, Адония – четири агнета за едно.

И не само това, но и по време на авесаломовия бунт синът му влезе в харема му и по този начин го обезчести (2 Царе 16:20-22).

20 Тогава Авесалом каза на Ахитофела: Дайте си съвета какво да правим. 21 И Ахитофел каза на Авесалома: Влез при бащините си наложници, които е оставил да пазят къщата; и като чуе целият Израил, че си станал омразен на баща си, ще се усилят ръцете на всичките, които са с тебе. 22 Поставиха, прочее, шатъра за Авесалома върху къщния покрив; и Авесалом влезе при бащините си наложници пред целия Израил.

Когато Бог възстанови царството на Давид, Давид повече не влезе при тях (2 Царе 20:3).

3 И Давид дойде у дома си в Ерусалим. И царят взе десетте си наложници, които бе оставил да пазят къщата, та ги тури в една къща под стража, и хранеше ги, но не влизаше при тях; и те останаха затворени до деня на смъртта си, живеещи като вдовици.

Какво виждаме тук? Още повече смърт и още повече прелюбодейство… Виждате ли, грехът не само е хвърляне на презрение към Бог и Словото Му, но и едно духовно семе – семе, което ражда смърт. В Галатяни 6:7-8 ап. Павел казва

7 Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне. 8 Защото, който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот.

Не само Павел, но и ап. Яков казва подобно нещо (Яков 1:13-15), защото от устата на двама или трима свидетели се потвърждава всяка сериозна духовна истина.

13 Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог се не изкушава от зло, и Той никого не изкушава. 14 А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст; 15 и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно ражда смърт.

Недейте се лъга! Каква е измамата на греха, на която често се хващаме? Това, че грехът ни няма да има последствия. Може би било добре да беше така, но за съжаление е точно обратното. Грехът е като семе и дава изобилен плод – но не добър плод, не плод на живот, а плод на смърт. Ако ние сеем грях в живота си, то трябва да бъдем готови да си жънем последиците от него.

ОТГОВОРНОСТИ СЪОТВЕТСТВАЩИ НА ПРИВИЛЕГИИТЕ НИ

Давид заслужаваше смърт. Според Закона и прелюбодейството и убийството са престъпления, заслужаващи смъртна присъда, а това беше и присъдата, която си произнесе сам той след като чу Натановата притча. Въпреки това, обаче Бог беше милостив и не отне живота му. Когато Давид чу Божията присъда за греховете си, той се изповяда и каза: “Съгреших на Господ.” Това негово покаяние смекчи присъдата му и даде повод на Бог да пощади живота му. Чувайки Давидовата изповед за грях, Натан каза: “И Господ отстрани греха ти; няма да умреш.” Въпреки това, обаче, той не спря до там. Да, когато се покаем, Бог прощава греха ни, и спасява живота ни, но последствията от греха си остават. Натан продължи и каза: “Но понеже чрез това дело ти си дал голяма причина на Господните врагове да хулят, затова детето което ти се е родило, непременно ще умре.”

Давид беше царя на Израил. Поради това, той беше отговорен пред народа за своите действия. Ние не сме царе на Израил, но сме Божии деца, “съграждани на светиите и членове на Божието семейство”. Така че, нашата отговорност пред Бога не е по-малка от Давидовата. Освен това, ние сме отговорни за това как представяме Бог пред хората с които живеем. Аз няма да се уморя да повтарям Павловите думи от Римляни 2:17-24:

17 Но ако ти се наричаш юдеин, облягаш се на закон, хвалиш се с Бога, 18 знаеш Неговата воля, и разсъждаваш между различни мнения, понеже се учиш от закона; 19 ако при това си уверен в себе си, че си водител на слепите, светлина на тия, които са в тъмнина, 20 наставник на простите, учител на младенците, понеже имаш в закона олицетворение на знанието и на истината, 21 тогава ти, който учиш другиго, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли? 22 Ти, който казваш да не прелюбодействуват, прелюбодействуваш ли? Ти който се гнусиш от идолите, светотатствуваш ли? 23 Ти, който се хвалиш със закона, опозоряваш ли Бога като престъпваш закона? 24 Питам това, защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците.

Позицията на Давид и неговото звание бяха високи, затова и наказанието за греха му беше голямо. Колкото по-близко до Бога сме, толкова по-строг е той към нашия грях. Защото, поради това, че носим Името му, нашия грях хвърля укор върху Божието име. Както каза Господ Исус в Лука 12:48:

И от всеки, комуто много е дадено, много и ще се изисква;

А нас ни е дадено много. Колкото по-близко сме до Бог, толкова и Божият стандарт на святост за нас е по-висок и последствията за греховете ни са по-големи. Това е така, защото ние, които сме по-близо до Бога, познаваме по-добре Бог и Словото му, познаваме отношението му към греха, знаем какво наскърбява сърцето Му и какво Го радва. И ако въпреки всичкото това знание ние все пак изберем да съгрешаваме, мислейки че Бог ще ни прости, то трябва да знаем, че да, Бог ще ни прости, но нашите грехове ще имат последствия в живота ни, и това ще бъдат последствия, които не Бог, а самите ние си поднасяме. Както видяхме днес, Бог прости на Давид, но Давид си понесе последиците – смъртта на децата си и загубата на наложниците си. Ако искрено се покаем, Бог прощава, но последиците си остават. Те си остават за да ни научат да бъдем внимателни в останалите си действия и за да ни приближат по-близо до Бога.