АНДРЕЙ – ПОМОЩНИКЪТ

Когато в църковните среди се каже за някого, че има “голямо служение”, това предполага, че той е някой известен със своя авторитет и влияние — такъв като майка Тереза, Били Греъм, Джон Уесли и др. Въпреки това една огромна част от “голямото служение” в Божието Царство всъщност се е вършила от много по-неизвестни светии през вековете — хора, приличащи не толкова на Петър, колкото на Андрей. Андрей не беше човек, който обича да застава под светлината на прожекторите. Не се изявяваше много пред публика и не обичаше да става център на внимание. Предпочиташе да остане в сянка. Въпреки това той беше много ефективен в това да търси или да изгражда мостове между хората. Не поучаваше хората директно, а ги водеше при Исус, за да слушат Неговото поучение.

Веднъж запитали един велик музикант кой е най-трудния музикален инструмент. Той помислил за минута, и после отвърнал: “Втората цигулка. Аз мога да намеря предостатъчно музиканти, които желаят да свирят първа цигулка в оркестъра, но да намеря някого, който би могъл и би желал да свири втора цигулка с ентусиазъм — това е проблем. А ако нямаме втора цигулка, тогава нямаме и хармония”.

АНДРЕЙ ПЪРВОЗВАНИЙ

Господ Исус обичаше Андрей по специален начин. Той беше първият ученик, призван от Христос да бъде апостол, затова често той бива наричан Адрей Първозваний. Андрей беше този, който доведе брат си Петър при Исус. Въпреки, че Андрей беше първият Христов ученик, Петър е този, който стана най-известен, докато Андрей като че ли завинаги остана на заден план. На Петровите думи и дела се отдава голямо внимание, докато постиженията на Андрей почти не се споменават. Въпреки това, обаче, не трябва да забравяме, че ако Андрей не беше довел Петър при Исус, Петър можеше и никога да не стане апостол. Така, че Андрей и хората като него са изключително важни за църквата – фактически именно те са нейния гръбнак. Андреевци, слуги желаещи да останат в сянка са особено нужни на църквата и днес.

Когато за пръв път срещаме Андрей на страниците на Свещеното Писание, той все още е ученик на Йоан Кръстител (Йоан 1:29-40).

29 На следния ден Иоан вижда Исуса, че иде към него, и казва: Ето Божият Агнец, Който носи греха на света! 30 Тоя е за Когото рекох: Подир мене иде човек, Който достигна да бъде пред мене, защото спрямо мене беше пръв. 31 И аз Го не познавах; но дойдох и кръщавам с вода затова, за да бъде Той изявен на Израиля. 32 И Иоан свидетелствува, казвайки: Видях Духът да слиза като гълъб от небето и да почива върху Него. 33 И аз Го не познах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода Той ми рече: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е Който кръщава със Светия Дух. 34 И видях и свидетелствувам, че Тоя е Божият Син. 35 На следния ден Иоан пак стоеше с двама от учениците си. 36 И като съгледа Исуса когато минаваше каза: Ето Божият Агнец! 37 И двамата ученика го чуха да говори така, и отидоха подир Исуса. 38 И като се обърна Исус и видя, че идат подире Му, казва им: Що търсите? А те Му рекоха: Равви, (което значи, Учителю), къде живееш? 39 Казва им: Дойдете и ще видите. Дойдоха, прочее, и видяха къде живее, и останаха при Него тоя ден. Беше около десетият час. 40 Единият от двамата, които чуха от Иоана за Него и Го последваха, беше Андрей, брат на Симона Петра.

Другият беше Йоан, авторът на това евангелие. Йоан и Андрей бяха последователи на Йоан Кръстител. Всъщност именно Йоан Кръстител посочи на Андрей Исус, казвайки му, че Той е обещания Божий Агнец, който ще отнеме греха от света. Така Андрей направи своята следваща стъпка в своето търсене на Бога — напусна Йоан Кръстител и започна да следва Исус.

Виждате ли, докато Андрей научаваше нови неща за Бога от Йоан Кръстител, Петър все още си ходеше за риба; докато Андрей търсеше отговори на духовни въпроси, Петър все още ловеше риба. Но, след като Андрей научи кой е Месия, той отиде и потърси брат си за да сподели с него добрите новини (Йоан 1:41-42).

41 Той първо намира своя брат Симона и му казва: Намерихме Месия (което значи Христос). 42 Като го заведе при Исуса, Исус се вгледа в него и рече: Ти си Симон, син Ионов; ти ще се наричаш Кифа, (което значи Петър {Канара}).

Като добър последовател на Йоан Кръстител, Андрей беше един от първите избранници на Исус. Като че ли Исус вземаше в предвид факта, че добрите последователи след време стават добри водачи. Едно от качествата на добрия лидер е преданост. Андрей не беше повърхностен и вятърничав. Когато следваше Йоан, той беше се отдал на това следване напълно. Когато Йоан му посочи Исус, Андрей го последва със същата вярност и преданост. Исус трябва да е бил развълнуван от неговата невероятна преданост и пример на посвещение. Когато Андрей знаеше истината, той я следваше.

Вместо да се хвали с фактът, че той, Андрей, е първият апостол, когото Исус е призовал или пък да натяква на брат си и на останалите тази малка, но много важна подробност, Андрей изглеждаше щастлив от възможността просто да бъде част от групата на учениците. За него позицията не беше от голямо значение. Първото нещо, което той направи след като срещна Месия беше да отиде и да намери брат си за да сподели с него радостта от откритието си.

Като брат Андрей положително беше доста по-различен от първия брат с когото се запознаваме в Библията — Каин. Божието благоволение към Авел предизвика ревност и гняв у Каин, който уби брат си. Колко различни от тях бяха Андрей и Петър. Благоволението на Исус към Андрей го вдъхнови той да отиде, да намери брат си и да го доведе при Исус. Андрей помисли първо за брат си, не за себе си. Неговото желание да постави брат си пред себе си, вместо да започне да се самозабравя в превъзнасяне от това, че е първият Христов ученик, показва неговата неегоистична и всеотдайна природа.

В това отношение Андрей наистина стана първият мисионер в Новия Завет. Той е първият, който тръгна в името на Исус да води хора при Него. Той нямаше намерение да натяква на Петър, че той може и да е станал ученик на Исус, но си остава втори. По-късно Петър се очерта като един от тримата най-приближени ученици на Исус, докато Андрей остана извън този кръг. Но за него никога не ни се казва той да е бил раздразнен или разстроен от това. Всичко за което Андрей беше загрижен беше служението, без значение какво положение и престиж щеше да му донесе то. Какъв велик водач беше Андрей, какво голямо сърце имаше! Неговото всеотдайно отношение на слуга отразява добротата на един характер, който прославя Бога.

ПОГЛЕДЪТ НА ВЯРАТА

Нашето следващо впечатление от Андрей е от едно много известно събитие – нахранването на петте хиляди (Йоан 6:1-15).

1 След това Исус отиде на отвъдната страна на галилейското, то ест, тивериадското езеро. 2 И подир Него вървеше едно голямо множество; защото гледаха знаменията, които вършеше над болните. 3 И Исус се изкачи на хълма, и там седеше с учениците Си. 4 А наближаваше юдейският празник пасхата. 5 Исус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб да ядат тия? 6 (А това каза за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи). 7 Филип Му отговори: За двеста динария хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко. 8 Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му каза: 9 Тук има едно момченце, у което се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора. 10 Исус рече: накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой. 11 Исус, прочее, взе хлябовете и, като благодари, раздаде ги на седналите; така и от рибите колкото искаха. 12 И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи за да не се изгуби нищо. 13 И тъй, от петте ечемичени хляба събраха, и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тия, които бяха яли. 14 Тогава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света. 15 И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.

Исус беше проповядвал доста дълго — но това не беше отегчително, защото Той беше съвършения проповедник и хората бяха дошли отдалеч през трудно достъпни местности за да го чуят. Вече беше късно. Исус реши да нахрани цялата тълпа и зададе на Филип въпрос, който имаше готов отговор — “Невъзможно!”. Исус попита: “Откъде можем да купим хляб за всички тези хора?”

Изглежда, че Филип и Андрей бяха приятели. (Те са заедно и в следващата история за Андрей.) Филип, който е практичният в групата дава един доста добре обоснован отговор: “Осем месечни заплати (двеста динари) не биха били достатъчни за да купим достатъчно хляб от който всеки да може да си отхапе само по една хапка.” (ст.7). С други думи, беше невъзможно. В този момент Андрей се появява на сцената правейки това, което е правел и преди — намира някого, когото да доведе при Исус. В този случай това беше едно малко момче, което майка му не беше го оставила без закуска когато го изпрещаше на път. Въпреки, че е намерил някакво частично разрешение на проблема, Андрей признава неговата неадекватност с думите: “Тук има едно момченце, у което се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.” (ст.9).

Все пак, Андрей поне има достатъчно вяра за да търси някакъв отговор, въпреки че количеството храна която намира е смешно малко в сравнение с нуждата. Горкото момче, всеки говореше за това как да му вземат закуската. Някой попита ли го дали е съгласен да му я вземат? Според мен това момченце е героят в цялата ситуация (след Исус, разбира се). Уникалното в него е това, че то въобщое не протестира срещу желанието на възрастните да му вземат закуската и да я раздадат на пет хиляди мъже. Със своята детска вяра то просто дава това, което има, вярвайки, че Исус може да го умножи и да го направи достатъчно за всички. В този случай отново Андрей намира момчето, но после като герой в цялата ситуация се очертава то, не Андрей. Тук отново Андрей изпълнява поддържаща, а не основна роля.

Андрей беше употребен за намиране на решение, въпреки, че не можеше да види как то щеше да сработи. За разлика от Филип, който се отказа да търси каквото и да било решение, Андрей намери едно мъничко начало, което щеше да се окаже достатъчно в ръцете на Исус. Както преди, така и сега Андрей търсеше да доведе някого или нещо при Исус. И Исус винаги употребяваше този, когото Андрей му довеждаше.

Исус накара хората да насядат на земята. Взе петте хляба и двете риби, които момченцето му даде, благослови ги и помоли учениците си да започнат да раздават храната и така да започнат служат на хората. В това има един много добър урок. Исус кара “членовете на духовния съвет” да дадат малкото, което имат, като вярват, че ако бъде употребено за служение за Божията слава, то ще бъде умножено за да посрещне цялата нужда. Като че ли винаги ще има Филиповци, които ще казват: “Няма начин!”, но се надяваме, че ще има и Андреевци, които ще казват: “Тук имаме нещо, може и да е малко, но нека все пак да го представим пред Господа и да видим какво Той може да направи с него…”

Не само, че това, което Андрей донесе на Исус беше достатъчно, но остана и излишък. И Исус заповяда на учениците си да съберат останалата храна (ст.12) И интересно, че кошниците с къшеи, които се събраха бяха точно дванадесет. Като че ли Исус искаше всеки от тях да носи със себе си нещо осезаемо, което да му напомня и за в бъдеще за чудото на Божието снабдяване.

Слава на Бога за това, че Андрей намери едно момче, което имаше нещо и го доведе при Исус. Андрей потърси отговор, въпреки че в първият момент този отговор изглеждаше неадекватен. Нека Бог да ни даде мъже и жени като Андрей, които когато се сблъскат с невъзможното поне да потърсят някакво решение, вместо, както Филип да започват веднага да се оплакват, че няма начин проблема да бъде решен. Истинската вяра винаги намира някакъв израз, дори и той да е в нещо съвсем дребно.

СЪДЕЙСТВИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

В Йоан 12:20-22 ние отново се срещаме с Андрей и Филип, този път в края на Исусовото земно служение.

20 А между ония, които дойдоха на поклонение по празника, имаше и някои гърци. 21 Те, прочее, дойдоха при Филипа, който беше от Витсаида галилейска, и го помолиха, казвайки: Господине искаме да видим Исуса. 22 Филип дохожда и казва на Андрея; Андрей дохожда, и Филип, и те казват на Исуса.

Филип продължава да си бъде все същият практичен човек какъвто е бил и досега. Когато няколко гръцки поклонници го запитват дали ще могат да видят Исус, той е несигурен какво да им отговори. В края на краищата те не са юдеи, така че едва ли е удобно да се срещат с Исус. Затова Филип се обръща първо към Андрей и го пита какво да направят в тази ситуация?

Може би гърците са потърсили Филип, понеже неговото име е гръцко и той е от Витсаида. Но все пак възниква една особена ситуация, понеже хората са гърци. По принцип гърците отхвърлят юдаизма, трябва ли тогава да се позволява на тези гърци да безпокоят заетия Исус? Андрей със сигурност ще знае какво трябва да се направи. И наистина Андрей все още си е същият онзи Андрей, който води хората при Исус. Но този път той не идва при Исус сам, взема със себе си и Филип. Ето това е, което Андрей може да прави най-добре — да води хора при Исус, да ги свързва с Него. Въпреки колебанието на Филип, Андрей е достатъчно чувствителен за да не отреже веднага тези гърци, които проявяват интерес към Исус.

Ако съдим по изявлението, което прави Исус в 12:23-29, Той говори като пред езичници. А това може да означава само едно нещо — Андрей е довел гърците при Исус точно както бихме очаквали от него.

23 А Исус в отговор им казва: Дойде часът да се прослави Човешкият Син. 24 Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод. 25 Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот. 26 Ако служи някой на Мене, Мене нека последва; и дето съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мене, него ще почете Отец Ми. 27 Сега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от тоя час. Но за това дойдох на тоя час. 28 Отче, прослави името Си. Тогава дойде глас от небето: И Го прославих, и пак ще Го прославя. 29 На това, народът, който стоеше там, като чу гласа каза: Гръм е. Други пък казаха: Ангел Му проговори. 30 Исус в отговор рече: Този глас не дойде заради Мене, но заради вас.

Служението на Андрей винаги е било служение на посредничество, на отиване в Името на Исус, на довеждане на хора при Него. Той не изпълняваше ролята на своя по-известен брат Петър — тази на велик проповедник или водач. Той просто беше така да се каже “народен човек”, който водеше други при Исус. В нито един момент Андрей не показа някакъв знак на завист или ревност спрямо своя по-известен брат, въпреки че в определена степен бе засенчван от него, ако и Петър да стана ученик на Исус след него. Преди да призове някои велики проповедници, Исус призовава народните хора. Андрей беше от този тип последователи, които са готови да бъдат покорни дори и тогава, когато не разбират какво точно се случва или защо трябва да се прави това или онова. Каквото и да се случваше, Андрей продължаваше да бъде верен, а не е ли именно това белегът на великият водач.

ВЕРЕН ДОРИ И ДА НЕ РАЗБИРА

Един цар се нуждаел от верен слуга и трябвало да избира измежду двама души в двореца си. Съставил си план, който да разкрие кой от двамата е по-достойния за да заеме отговорната служба. Наел и двамата временно на изпитателен срок, дал им една и съща заплата и им поставил задача да отидат и да изгребат водата от един кладенец като я пресипват в плетена кошница. Казал им, че ще се върне довечера, за да види кака върви работата им. След като излял две ведра вода в кошницата, единият от слугите казал очевидното: “Това е ненормално. Ние изливаме водата в тази кошница, а тя просто не може да я задържи. Всичко това е само загуба на време и енергия. Водата просто изтича през процепите на кошницата”. Другият слуга, обаче продължил с тази на пръв поглед безсмислена работа на вадене на вода от кладенецът и изливането и в кошницата само за да се процеди през процепите й и да изтече на земята. Отвратеният слуга накрая го попитал: ” Смяташ ли да продължаваш с това?” Другият слуга спокойно отговорил: “Да, какво те притеснява, нали си изкарваме добри надници от тази работа? Смисълът да правим това, което правим е работа на господаря ни, не наша.” Другият слуга отговорил: “Аз пък няма да върша такава глупава работа”, хвърлил кофата си на земята и си тръгнал.

Старателният слуга продължила да си върши “безполезната” работа до залез слънце, когато господарят им най-накрая се завърнал. Тъкмо когато царят се приближавал към работника, той изваждал една от последните кофи вода, които били останали в празния вече кладенец. Точно в този момент, той забелязал, че нещо блести на дъното на кладенеца. Оказало се, че бил огромен пръстен с диамант. В миг му проблеснало защо господарят му дал тази на пръв поглед безполезна работа… Ако пръстенът попаднел в кофата с която гребели, кошницата щяла да прецеди водата и да задържи пръстена, а ако това не се случело, така или иначе кладенецът скоро щял да бъде изпразнен и щял да разкрие съкровището, което криел. Въпросът е, че работата която царят им възложил съвсем не била безсмислена. Верността на предания слуга, който продължавал да работи въпреки че работата изглеждала на пръв поглед глупава била щедро възнаградена от господаря му, който му дал почетно място в двореца си и добра заплата. За разлика от него другия служител, който вместо да изпълнява поставената му задача само философствал, изгубил всичко — и това, което имал, и това, което можел да има.

ЦЪРКВАТА ДНЕС СЕ НУЖДАЕ ОТ “АНДРЕЕВЦИ” — ЩЕ БЪДЕШ ЛИ ЕДИН ОТ ТЯХ?

Можете ли да познаете какво значи името “Андрей”? Аз зная, понеже един от синовете ми се казва Андрей. Преведено буквално, това име значи “мъжествен”. Андрей е скритата сила между учениците. Въпреки, че не винаги е отпред, той е “циментът” на групата, “мостът” между Исус и останалите.

И днес Бог продължава да дава “Андреевци” на църквата. Ние продължаваме да се нуждаем от хора, които не виждат колко невъзможно е дадено нещо, а които могат при всякакви обстоятелства да намерят начин да свържат погиващите човеци с Исус. Дори и когато няма път, те ще го прекарат, за да могат да изпълнят мисията си. Нуждаем се от Анреевци, които да търсят начини да водят хора при Исус. Нека Бог да ни направи като Андрей, която винаги намираше начин как да доведе някой при Исус, без значение какво ставаше в момента.

Андрей определено не беше най-популярния от Исусовите ученици, нито пък най-изявения учител между тях. Той не успя да достигне до вътрешния кръг на Исус, в който участваше Петър, но без Андрей Петър въобще нямаше да съществува като апостол. Именно Андрей е човекът, който отново и отново се явява в трудни ситуации и разрешава проблемите на онези, които се нуждаят от Исус като просто ги довежда при Него.

Дарбата на Андрей беше тази на поддържащата роля или на “втората цигулка”. Той беше помощникът в групата на дванадесетте, действайки като мост помежду им. Той свърза брат си Петър с Исус и остана в сянка докато Петър стана по-виден от него. Андрей водеше хора при Исус. Докато другите говореха със словата си, той даваше пример с делата си. Църквата днес все още се нуждае от такива “обикновени хора” — такива, които могат да говорят с действията си, не само с думите си, такива, които знаят как да доведат другите при Исус. Ще бъдеш ли и ти един “Андрей”?