PROPOVEDI.ORG

Веднъж запитали един велик музикант кой е най-трудния музикален инструмент. Той помислил за минута, и после отвърнал: „Втората цигулка. Аз мога да намеря предостатъчно музиканти, които желаят да свирят първа цигулка в оркестъра, но да намеря някого, който би могъл и би желал да свири втора цигулка с ентусиазъм — това е проблем. А ако нямаме втора цигулка, тогава нямаме и хармония“

Лейтенант Джон Бланчард (John Blanchard) участвал във Втората Световна война. Преди да бъде изпратен на фронта, той бил в една библиотека във Флорида, Съединените Щати. Взел една книга от библиотеката и започнал да я чете.

В пчелните кошери има две вида пчели: работници и „вентилатори“. Работата на вентилаторите е да поддържат свежестта и сладостта на кошера. Те се събират на средата, навеждат глави и започват да махат бързо с крила. Подобно на мощно ветрило, това движение изтласква навън спарения, мръсен въздух от вътрешността на кошера и засмуква свеж въздух отвън.

Един човек сключил договор със Смъртта според който тя се задължавала да предупреди човека когато наближи края на живота му, така че той да има време да се подготви. Дотогава той щял да се наслаждава на живота без да мисли за смъртта и за вечността.

В историята за показалеца на Карл Велики виждаме чудесен пример за това, че човек може да изпраща послания и да оказва влияние върху бъдещето дори и след смъртта си.

В ранните дни на неговото търсене на истината Августин се молел: „Господи, спаси ме от всичките ми грехове, но не още сега!“. Малко по-късно той се молел: „Господи, спаси ме от всичките ми грехове, освен от един!“. А най-накрая дошла и неговата окончателна молитва: „Господи, спаси ме от всичките ми грехове, и спаси ме сега!“ Едва когато той взел това окончателно решение срещу злото, победата дошла в живота му.

В интернет прочетох забавната история за една двойка, която имала такъв вид проблеми, така че съпругът подлагал жена си на „лечение с мълчание“. Тя се включила в играта, така че те прекарали няколко дни без да си проговорят. На следващата сутрин обаче мъжът трябвало да стане в 4.30 сутринта, понеже щял да ходи в командировка. Той не можел да се събужда сам, а не искал и пръв да каже „Извинявай“ и да прекъсне мълчанието. Затова написал бележка: „Събуди ме в 4:30 сутринта за да мога да си хвана влака“. На следващата сутрин той се събудил, погледнал часовника и видял че е осем и нещо. Побеснял. Скочил от леглото и тъкмо щял да тръгва да търси жена си за да си излее яда върху нея, когато забелязал една бележка, която била залепена на таблата на леглото му. На нея пишело: „Четири и тридесет е. Ставай!“

Пиратът Гибс, чието име за много години е било еквивалент на ужас за търговията със Западните Индии и Южна Америка, накрая бил хванат в плен, осъден и екзекутиран в град Ню Йорк. Преди смъртта си той признал, че когато извършил първото убийство и плячкосал първия кораб, угризенията му били тежки и неотстъпчиви. Съвестта му била подложена на мъчения и които за него се превърнали в един вътрешен ад. Но, след като плавал години наред под черния флаг, съвестта му закърняла и се закоравила до такава степен, че той можел да ограби кораб и да избие всички хора на борда му, и след това да си легне и да си заспи през нощта толкова сладко колкото бебе в люлката си. С увеличението на престъпленията му, неговите угризения намалявали.

Веселото момиченце с буйни златни къдрици беше почти на седем. Като стигна с майка си до касата на магазина, тя ги забеляза – наниз от искрящи бели мъниста във розова станиолова кутийка. „О, мамо, моля те! Би ли ми ги купила!“ Майка й най напред погледна обратната страна на опаковката, а после умоляващите очи на обърнатото на горе личице на дъщеря си. „Два и деветдесет и пет. Това е почти три лева. Ако наистина ги искаш и обещаеш да слушаш и да ми помагаш повече, ще ти ги дам парички, но ще трябва си ги заслужиш. Рожденият ти ден е само след седмица и тогава може и да получиш някое друго левче от баба си.

Две жени си седели на едно хълмче и си почивали. Едната от тях си четял Библията и изведнъж възкликнала: „Знаеш ли? Тук се казва, че Исус е отишъл в ада!“ (Ефесяни 4:9-10). Чувайки тези странни думи, приятелката й се шокирала и казала: „О, не! Ти се шегуваш. Как така Исус би могъл да отиде в ада?!“. Жената с Библията отвърнала: „Не бе, не за да остана там. Той се отбил в ада само за малко – за да откажа нашите резервации за там!“.  

В своята книга „Шест часа един петък“ Макс Лукадо разказва историята на един мисионер в Бразилия. Този мисионер бил открил едно неизвестно дотогава индианско племе, което живеело в затънтен край на Бразилската джунгла. Селото на индианците било разположено край пълноводна река. Веднъж сред тях се разразила ужасна вирусна епидемия. Хората умирали всеки ден. Всички отчаяно се нуждаели от медицинска помощ. Болницата не била твърде далеч от тях – на другия край на реката. Те, обаче, се страхували да прекосят реката, защото вярвали, че тя е обитавана от зли духове. За тях влизането в реката било равносилно на сигурна смърт. Мисионерът им обяснил, че той бил прекосявал реката многократно и си оставал невредим. Те, обаче не били впечатлени от разказа му. Тогава той ги довел до брега на реката и си потопил ръката във водата. Те , обаче, все още не желаели да влязат. Тогава той влезнал до кръста във водата и си наплискал лицето с вода. Те продължавали да не му вярват – все още се страхували да влязат в реката. Най-накрая то се потопил под повърхността на водата, заплувал под вода и излязъл на отсрещната страна. От там в знака на победа той размахал триумфално юмрука си във въздуха – бил влязъл целият във водата, преплувал реката и бил останал невредим. Като го видели, индианците избухнали с радостни възгласи и го последвали до другата страна на реката. Така селото било спасено от ужасната епидемия. 

Един човек боядисвал една ограда. Но, той не я боядисал цялата, а само до някъде – не боядисал частта, която се опирала на хамбара. Жена му го попитала: „Защо не боядиса вътрешната част от оградата, която се опира на хамбара?” „Защото не се вижда.” – отвърнал мъжа й. „Да, но Бог я вижда!” – казала тя. „Е, да, ама Той няма да клюкарства за това!” – настоял немарливия човек. Виждате ли, вие можете да скриете нещо от хората, но не и от Бога. Бог вижда „небоядисаната част от оградата ви”. Накъде са насочени мислите ви, когато са неангажирани? В Лука 8:17 се казва, че няма нищо тайно, което да не стане явно. Нищо скрито няма да остане скрито. Всичко ще излезе на яве.

Според ст. 4 добрия овчар не върви след овцете с тоягата да ги гони и да ги бие, когато се отклоняват, а върви пред стадото. Овцете го следват, защото познават гласа му. Брат Стойко веднъж ми разказа за един известен в миналото кавалджия от Долно Езерово, който бил много добър овчар. Той водел овцете си като вървял пред стадото и свирел на своя кавал. Веднъж когато бил в местната кръчма, един чорбаджия го помолил да посвири на кавала си. Овчарят отказал с мотива, че ако засвири, цялото стадо ще влезе в кръчмата. Хванали се на бас. Отворили вратата на кръчмата, човекът засвирил и не след дълго цялото стадо започнало да напира на вратата за да влезе вътре. Това е един чудесен пример за способността на овцата да запомни и да следва гласа на своя пастир. Нека Бог да ни помогне и ние по същия начина да познаваме и следваме гласа местния пастир, който е Христовият дар за църквата тук (Ефесяни 4:11-16).

Една жена, която била на екскурзия в Израел стигнала до една кошара, която била разположена на върха на един хълм. Вниманието и било привлечено от една бедна овца, която лежала отстрани на пътя блеейки много жално от болка. Жената се приближила още повече за да види каква е причината за нейното страдание. Тогава тя забелязала, че крака на овцата бил ранен. Попитала овчаря какво се е случило.